Р
Е Ш Е
Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д.
№ 526/2019 по описа на Апелативен съд – гр.
Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното
:
Подадена е частна жалба от „Вита карс“ ЕООД,
представлявано от управителя Й.Л.Й. чрез адв. Н.Т.Ж. срещу решение №
853/05.07.2019 год по в.гр.д. № 2609/2018 год на Окръжен съд Варна, с което е
отменено разпределението, извършено с протокол от 14.05.2018 год по изп.д. №
20178080400038 на МСИ Захари Димитров и е извършено ново разпределение. По
съображения за незаконосъобразност на решението, частният жалбоподател моли за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което бъде извършено ново
разпределение съобразно с представените по делото доказателства.
Отговор на частната жалба не е постъпил.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната
жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по
следните мотиви:
Съгласно чл. 460 от ГПК когато събраната сума по
изпълнителното дело не е достатъчна да удовлетвори всички взискатели, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред заделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а
остатъкът се разпределя между останалите взискатели по съразмерност.
Редът на привилегиите е уреден в чл. 136 ЗЗД, а
степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване
на вземанията с еднакъв ред. В разпределението се включват тези вземания, които
са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на
присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право служебно да събере от
длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
В тази
връзка, следва да се съобрази, че от събраната за разпределение сума най-напред
подлежат на удовлетворяване в пълен размер вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, включващи вземания за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД - от стойността на
имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези
разноски.
Както е изяснено и в т. 6 от
ТР No 2/26.06.2015 г. на ВКС -ОСГТК не всички разноски по изпълнителното дело
на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване
по този ред. Критерият за това е дали тези разноски са относими към
реализирането на способа, от който се разпределят конкретните събрани суми, с
оглед на което със специалната привилегия по чл. 136, ал. 1, т. ЗЗД се ползват
разноските на първоначалния взискател или на ЧСИ по осъществяване на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят с процесното
разпределение.
Относно таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ следва да се има предвид и това, че тя се дължи от взискателя, но не се внася
авансово от него съгласно чл. 29 ТТРЗЧСИ, тъй като размерът й зависи от размера
на събраната сума -т. 26, заб. 1 ТТРЗЧСИ. Ако таксата не е внесена от
взискателя, то същата следва да се събере от ЧСИ директно от длъжника, по
аргумент от чл. 79, ал. 2 ГПК.
В този смисъл извършеното от съдебния
изпълнител е методологично правилно по отношение определения ред за удовлетворяване,
но при неточно изчисляване размера на дължимите такси и разноски по
осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят.
Неправилно
е и решението на съда по отношение определяне размера на таксите и разноските
по т.1. За да постанови този размер съдът се е опрял на депозираното заключение
на съдебно-икономическата експертиза, в което е допусната грешка в
изчисленията, базирана на неправилно определен общ размер на дълга.
Съгласно
забележка № 1 към т.26 от Тарифата за таксите, събирани от ЧСИ, при частично
събиране на вземането таксата се определя върху целия дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума. На осн. чл. 73 ал.4 от ГПК пропорционалната
такса за опис по т.20 от Тарифата се начислява върху по-малката сума от цената
на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение (по т.26) се
приспада пропорцоналната такса за опис, която не може да надвишава с повече от
една втора размера на таксата за опис, определена към момента на извършване на описа,
а сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя не
може да надвишава една десета от задължението. При така уредената в закона
методика за изчисляване на таксите и разноските в изпълнителното производство,
от първостепенно значение е правилното определяне на общия размер на дълга.
Както се установява от приложения протокол за извършено предварително разпределение
от 14.05.2018 год, изготвен от ЧСИ Захари Димитров, общият размер на вземанията
на всички кредитори, включително присъединените такива, е
4 757 129,12 лв, а не 3 579 824,12 лв, както е приела
експертизата. В общия размер на вземанията съгласно протокола за разпределение
е включено и вземане в размер на 1 177 305 лв съгласно договор за особен
залог на търговско предприятие на длъжника, по който е вписано пристъпване към
изпълнение. Тази сума неправилно не е била взета пред вид от вещото лице. Съгласно чл. 10 ал.3 от Закона за особените
залози заложният кредитор е присъединен взискател по право в
изпълнителните производства по ГПК и ДОПК, в които изпълнението е насочено
върху заложеното имущество. Невключването на това вземане в общия размер на
вземанията е пропуск на експертизата, който повлича грешка в окончателните
пресмятания.
Следвайки
методиката, регламентирана в чл. 73 ал.4 от ГПК и Тарифата за таксите, събирани
от частните съдебни изпълнители, таксата по т.26 от тарифата, изчислена върху
общия размер на дълга, е 118 035 лв с ДДС, респ. таксата по т.20 е 18 045
лв с ДДС. След приспадане на таксата за опис от пропорционалната такса по т.
26, определена спрямо общата сума на вземанията, се получава сума в размер на
99 990 лв. Съобразно с коефициент, съответстващ на събраната сума – 0,14
(680001/4757129,12), размерът на дължимата такса по т.26 възлиза на 14 292,93
лв. Авансово са платени от взискателя такси, вкл. по т.20 от тарифата в размер
на 21 743,05 лв, или общият размер на таксите и разноските по
осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, е
равен на 36035,98 лв.
Постановеното решение
следва да бъде отменено в частта на изготвеното ново разпределение, което
следва да бъде:
По реда на
привилегиите съгласно чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД
1. За такси и
разноски по изпълнението, вкл. т.26 от ТТРЗЧСИ – 36035,98 лв
2. За вземания на
Община Варна, дирекция МДТ – 9170,34 лв
3. За Уникредит
Булбанк АД – 634794,68 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №
853/05.07.2019 год по в.гр.д. № 2609/2018 год на Окръжен съд Варна в частта на
изготвеното ново разпределение, което следва да бъде:
По реда на
привилегиите съгласно чл. 136 ал.1 т.1 от ЗЗД
1. За такси и
разноски по изпълнението, вкл. т.26 от ТТРЗЧСИ – 36035,98 лв
2.За вземания на
Община Варна, дирекция МДТ – 9170,34 лв
3. За Уникредит
Булбанк АД – 634794,68 лв.
Разноски не
се присъждат.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.