Решение по дело №499/2020 на Районен съд - Карлово

                                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

       

                                                    № ...................

 

                                           гр. К., 15.10.2020г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд                           трети наказателен състав,

на дванадесети октомври                            две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов

 

при секретаря Снежана Данчева, като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 499 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 20-0281-000683 от 24.07.2020 г. на Началник група към *****П., Р.К.н.Б.Н.Я. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 500 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

С посоченото наказателно постановление били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно. Излага твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила, които са накърнили съществено правото му на защита.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв.Г., който взема становище по същество, като поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.  Претендира разноски.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по делото, с което се иска от съда да остави в сила атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

          Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Разгледана от съда е неоснователна.

          След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетел полицейски служители Л. като актосъставител и Ц. като свидетел по акта, както и приобщените писмени доказателства - наказателно постановление № 20-0281-000683 от 24.07.2020 г., АУАН серия АA бл. № 286494 от 06.07.2020 г., талон за изследване с бл. № 071132 и номер на МВР 071132.1. от 06.07.2020 г., докладна записка от св.Л. ***, справка за нарушител/водач, удостоверение за периодична проверка на анализатор на алкохол в дъха,  справка /извадка/ от масивите на КАТ за собственост на МПС, заповед № 8121з-515/14.05.2018г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019г., съдът намира за установено следното:

          На 06.07.2020г., свидетелите Ц. и Л. - младши автоконтрольор при Р.н.М.К. изпълнявали служебните си задължения по контрол на безопасността на движението. Около 02,15 часа полицейските служители забелязали в с. К., общ.К., обл.П. на кръстовището на ул. „****“  и ул. „****“ движещ се срещу тях лек автомобил „****“ с рег. № ****, управляван от жалбоподателя Я.. Той спрял пред тях и бил изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM - 0250, който отчел 0,76 промила на хиляда алкохол в издишания въздух. Я. заявил на проверяващите го служители на РУП К., че е употребил алкохол. На водача бил издаден талон за изследване с бл. № 071132 и номер на МВР 071132.1. от 06.07.2020г., но той отказал кръвна проба и заявил, че приема показанията на техническото средство и подписал талона.

Въз основа на констатираното, мл. автоконтрольор Л. съставил процесния АУАН, с който приел, че Б.Я. е осъществил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, /като в АУАН допуснал техническа грешка и вписал цифрово, че е нарушена разпоредбата на чл.5 ал.1 т.3 от ЗДвП/ тъй като на 06.07.2020 г. в 02,15 ч. в с. К., общ.К., обл.П. на кръстовището на ул. „****“  и ул. „****“ управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, собственост на лицето Д.Н. с ЕГН ********** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM - 0250, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, а именно 0,76 промила на хиляда. Водачът лъха на алкохол. Водачът отказал кръвно проба и приел показанието на техническото средство. Бил издаден талон за изследване с бл. № 071132 и номер на МВР 071132.1. от 06.07.2020г.

          Така съставения АУАН бил подписан от Я. без възражения, като същия получил препис от акта.

Въз основа на така съставения АУАН, на 24.07.2020 г. оправомощено съгласно заповеди № 8121з-515/14.05.2018г. и № 8121з-825/19.07.2019г.,  длъжностно лице – Началник група към *****П., РУ К. издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършване, на жалбоподател Я. било наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и били отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Наказателното постановление било връчено на Я. на 29.07.2020 г., а жалбата срещу него депозирана на 30.07.2020 г.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва изцяло при постановяване на решението си, като безпротиворечиви помежду си и пряко относими към предмета на доказване по делото.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението, и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената глоба. Индивидуализиран е нарушителят.

Основното възражение от страна на жалбоподателя е, че в АУАН,  цифрово, деянието е квалифицирано неправилно, като е вписано, че е нарушена разпоредбата на чл.5 ал.1 т.3 от ЗДвП. Действително такава грешка е налице, но тя е коригирана в НП, след като актосъставителя - св.Л. е установил това обстоятелство и депозирал докладна записка до Началника на РУП К..

Съдът намира, че действително се касае за допусната техническа грешка в АУАН при цифровото изписване на нарушението, като вместо чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП  е вписано, че е нарушена разпоредбата на чл.5 ал.1 т.3 от ЗДвП. В конкретния случай е допусната грешка при цифровото изписване на нарушението. Текстово деянието е правилно описано и квалифицирано.

За това, съдът счита, че така допусната грешка не се отразява по никакъв начин на правото на защита на жалбоподателя, за който е ясно, а и безспорно установено по делото какво нарушение е извършил - такова по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и къде - в с. К., общ.К., обл.П. на кръстовището на ул. „****“  и ул. „****“. И при така допуснатата техническа грешка е напълно ясно какво нарушение е осъществено от жалбоподателя установено от служителите на РУП К. при извършената проверка.

Тъй като акта се явява редовен от процесуална страна, то същия се ползва и от презумптивна доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него констатации се установяват по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели - Ц. и Л..

С оглед гореизложеното съдът намира за безспорно и категорично доказано, че жалбоподателя Я. е осъществил вмененото му във вина нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като не е спазил задължението си, визирано в посочения текст на закона да не управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Я. е управлявал МПС на процесната дата с концентрация на алкохол 0,76 промила на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM- 0250, като е приел показанията му и е отказал да даде кръвна проба за изследване.

Размерът на наложеното наказание на жалбоподателя - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца е съобразено с посочения фиксиран размер в разпоредбата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, която се явява относимата санкционна разпоредба към извършеното нарушение.

Деянието не осъществява признаците на маловажен случай, предвид и количество алкохол установено в настоящия случай - 0,76 промила на хиляда. Значителна е и обществената опасност деянието и възможните неблагоприятни последици вследствие управлението на МПС с алкохол, и то в количество 0,76 промила на хиляда. Жалбоподателят е имал възможност да постави под съмнение резултата от техническото средство и в тази връзка да даде кръвна проба по предвидения за това ред. Същият обаче не го е стори, като се е съгласил с отчетения резултат, установяващ безспорно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Във връзка с нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е наложено наказание по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП са отнети правилно и 10 контролни точки с атакуваното наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, в сила от 23.03.2018 г.

С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0281-000683 от 24.07.2020 г. на Началник група към *****П., РУ К., с което на Б.Н.Я. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като са отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

 

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.