РЕШЕНИЕ
№ 1664
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря С.АНД. М.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20241110215508 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и е образувано по реда на раздел V, чл.58д и сл. от
ЗАНН въз основа на подадена жалба от „АБ Е***********” ЕООД,
представлявано от управителя А.С. С. чрез адв. В. В. – САК срещу
наказателно постановление (НП) № 23-2400353/17.09.2024 г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда ” (Д „ИТ”) – С. (СО), с което е наложена на
основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ), във вр. чл.414, ал.1 от КТ
имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин лева) лв. за
нарушение на чл.224, ал.1 от КТ.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно, издадено при
нарушение на административнопроизводсвените правила и материалния закон
Твърдят се нередовности при извършеното съобщаване и връчване, като
последното е следвало да се извърши по седалището и адреса на управление
на дружествота. Сочи се, че бланкетно са посочени нарушенията на трудовото
заонодателство, без наличие на правна и фактическа обосновка, оспорва се, че
не е определено обезщетение за неползван платен годишен отпуск, което е
определено в КТ и не е задължителен реквизит в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Представени били доказателства за заплатен
1
платен годишен отпуск на служителя А. Ц. В.Твърди се преюдициалност на
спора, с оглед оспорване на протокола за проверка пред АССГ. Претендират се
сторени по делото разноски.
За жалбоподателя редовно призован не се явява процесуален представител.
Депозирани са писмени бележки, с които се излага становище по същество.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Извършена е проверка по спазване на трудовото законодателство от
инспектори при Д „ИТ“СО на „АБ Е*********“ЕООД на 02.07.2024 г. на
място в обект на контрол: гр. С. бул. „Ц.“ №287А, стопанисван от дружеството
търговски обект: супермаркет „С.“, както и на 09.07.2024 г., на 15.07.2024 г. и
на 19.07.2024 г. по документи в сградата на Д „ИТ“СО. При проверката в
обекта на 02.07.2024 г. е връчена призовка на управителя на магазина, с
указания за явяване и представяне на доказателства изброени в същата. По
време на проверката са констатирани няколко нарушения, едно от които е
посочено в т.2 от изготвения за проверката протокол №ПР2425516 от
19.07.2024 г., а именно: „работодателят не е изплатил (не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено) парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж на лицето А. Ц.
В. на длъжност „продавач-консултант“, съгласно чл.224, ал.1 от КТ, във вр. с
чл.228, ал.3 от КТ“. Даден е срок за изпълнение на предписанието 31.07.2024
г. Изготвеният протокол за извършена проверка изх. №ПР2425516 от
19.07.2024 г., който е връчен на пълномощник на дружеството на 19.07.2024 г.
е бил обжалван по реда на чл.97, ал.1 от АПК пред изпълнителния директор
на Д „ИТ“СО. Налице е постановено решение от 21.08.2024 г. от
изпълнителния директор на Д“ИТ“СО, с което е отхвърлена като
неоснователна жалбата по т.1-4 от атакувания протокол и предписанията са
потвърдени, а в частта по т.5 е уважена и предписанията са отменени. Това
решение е обжалвано по реда на АПК пред АССГ. Образувано е било адм.д.
2
№9403/2024 г. по описа на АССГ, II отделение, 56 състав.С определение
№27583 от 18.12.2024 г. на АССГ, II отделение, 56 състав по адм.д.
№9403/2024 г. по описа на АССГ жалбата е била оставена без разглеждане
като недопустима и производството е било прекратено. С разпореждане
№5947 от 20.02.2025 г. подадената частна жалба пред ВАС срещу
определението е върната, поради неплатена в законоустановения срок
държавна такса. С писмо на АССГ от 24.02.2025 г. се сочи, че определението
не е влязло в законна сила.
Приложена е Заповед №100-1/20.03.2024 г. за прекратяване на трудово
правоотношение по договор №100/29.09.2023 г. между дружеството-
жалбоподател и А. Ц. В. считано от 20.03.2024 г. по взаимно съгласие.
Приложена е платежната ведомост за заплати за м. март 2024 г., в която не е
начислено обезщетение по чл.224 от КТ. Снети са писмени обяснения по
случая от пълномощник на управителя на дружеството – П. А.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№23-2400353 на 19.07.2024 г. от свидетеля П. Д. Е. – инспектор в Д „ИТ“ –
СО, съгласно Заповед №ЧР-894/26.04.2024 г. и длъжностна характеристика, за
нарушение на чл.224, ал.1, във вр. с чл.228, ал.3 от КТ на дружеството, който е
съставен в присъствие на упълномощено от управителя на дружеството лице
П. Александрова и му е връчено на 19.07.2024 г., т.е. на датата на съставянето.
Срещу АУАН не е депозирано възражение.
Въз основа на АУАН на 17.09.2024 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление № 23-2400353 от съответното оправомощено, въз основа на
Заповед №З-0864/16.10.2022 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”: директора на
Дирекция „ИТ”- СО. Същото било доставено на 02.10.2024 г. на адреса по
седалище и адрес на управление на дружеството.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитаната в хода на производството свидетел Е.. Съдът е взел предвид и
кредитира писмените доказателства, тъй като не съществуват индиции за
тяхната недоставореност. Взети са предвид показанията на свидетеля Е., тъй
като същите не са в противоречие с кредитираните писмени доказателства.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
3
Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок,
видно от обратната разписка, удостоверяваща получаване на препис от
наказателното постановление и от надлежно легитимирано лице, имащо
правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна,
поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП
№ № 23-2400353 на директора на Д „ИТ” – СО намира, че същите са
съставени/респ. издадени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на
компетенциите им.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно. Налице е словесно
описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП
правна квалификация на същото. От съдържанието на акта и НП по безспорен
начин се извлича време и място на извършване на нарушението. Като изрично
се сочи, че нарушението е извършено на 02.05.2024 г. Сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 от ЗАНН са спазени. Това е така, тъй като АУАН е съставен на
19.07.2024 г. за нарушение констатирано на същата дата, т.е. в тримесечния
срок, а НП е издадено на 17.09.2024 г., поради което е спазен и шестмесечния
срок. Посочено е и място на извършване на нарушението: гр. София. Не се
констатираха допуснати съществени процесуални нарушения от визираните в
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, касаещи АУАН и на чл.57, ал.1 от ЗАНН
относно процесното НП. АУАН е съставен в присъствието на пълномощник на
управителя на дружеството.
Фактът, че в АУАН и в НП е посочено и мястото на обект на
контрол:супермаркет „СБА“, намиращ се в гр. С., бул. „Ц. Б. III“№287а, не
води до нарушаване правото на защита на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице, тъй като изрично се сочи, че
това е обект на проверка за конкретна дата. Призовката за явяване и
представяне на писмени доказателства е била връчена именно при проверката
в този обект на 02.07.2024 г. на присъствало при нея лице в търговския обект,
който е управител на магазина. Предвид което не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, тъй като се касае за изискване на писмени
доказателства по неприключила проверка за спазване на трудовото
законодателство от контролни органи и то по време на проверка в обект,
стопанисван от дружеството.Същият се е представлявал надлежно от
4
упълномощено от управителя на дружеството лице в хода на извършваната
проверка, която е продължила във времето. Изискванията за пълно и главно
доказване са от системата на доказването в гражданския процес, а съгласно
чл.84 от ЗАНН за неуредените в ЗАНН случаи се прилагат правилата на НПК,
а не тези на ГПК. Следва да се посочи изрично, че процесния АУАН е бил
връчен в Д „ИТ“СО на упълномощено от управителя на дружеството лице и
няма данни за връчването му на друг адрес.
Предвид на това, съдът не констатира незаконосъобразност на атакуваното
НП, включително и че същото е постановено при съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила. АУАН е бил връчен лично на
упълномощено от управителя на дружеството лице, с приложено пълномощно
за същия и не са били нарушени процесуалните правила, включително
правото да възрази срещу него в тридневен срок от връчването му.
Наказателното постановление е напълно обосновано, както и е подкрепено
от събраните в административнонаказателното производство доказателства.
Според сочената като нарушена нормативна разпоредба при прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ,
работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на
основание чл. 224, ал. 1 от КТ на посочено в АУАН и НП физическо лице –
работник в дружеството при прекратяване на трудовото правоотношение с
това лице. В случая законодателят определя падежът на това задължение –
прекратяването на трудовото правоотношение, който момент е ясен за
страните по него, т.к. е отново законово фиксиран, според разпоредбите на чл.
335 от Кодекса.
В процесните АУАН и в НП не са сочени изисквания към заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение, за да се обсъжда този аргумент
изложен в жалбата.
Обжалването на задължителните предписания не е преюдициален за
настоящето производство въпрос, тъй като предмет на процесното НП не са
неспазване и неизпълнение на същите в посочения в протокола, с който са
дадени срок.
От приобщените по делото доказателства се установява, че
правоотношението с лицето, посочено в процесното НП, е прекратено със
5
Заповед № 100-1 от 20.03.2024 г. на работодателя, считано от същата дата, на
основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ. Работодателят е в забава, тъй като дължи
изплащането на това обезщетение към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, като неизпълнението на задължението за изплащане на
дължимото обезщетение съставлява административно нарушение, което
подлежи на санкциониране. Безспорно е, че работникът разполага и със
защита по исков ред, но тя не изключва административнонаказателната
отговорност на работодателя. Гражданската и административно наказателната
отговорност са обхванати от различн хипотезис и наличието на едната не
изключва носенето на другата, т.к. двете преследват различна цел – едната има
репарационен характер /имуществената или още наречена гражданска/, а
другата – чисто санкционен, превъзпитателен такъв
/административнонаказателната/.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен
начин, че жалбоподателя е този, който самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, като в случая той отговаря на
посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от ДР на КТ).
В случая нарушението се изразява в неизплатено на лицето А. В., след
прекратяването на трудовото правоотношение със същата на 20.03.2024 г.
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Горното
съставлява административно нарушение по чл.224, ал.1 от КТ. Съгласно
чл.228, ал.3 от КТ: „Обезщетенията по този раздел, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок.
След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със
законната лихва.“ Предвид горното правилно е определено, че
административното нарушение е извършено на 02.05.2024 г. (четвъртък,
работен ден), който е първият работен ден след последния ден на месеца -
30.04.2024 г., следващ месеца, през който правоотношението е прекратено –
20.03.2024 г.
Не са представени до приключване на съдебното следствие доказателства
относно заплащане на това дължимо от дружеството-жалбподател
обезщетение на А. Ц.В., с която трудовото правоотношение е било прекратено
6
на 20.03.2024 г.
Касае се за обективна безвиновна отговорност, тъй като лицето е действало
като ЮЛ.
Наложена е съответстващата на нарушението санкция по чл.414, ал.1 от КТ
– имуществена санкция на работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Санкцията
наложена дружеството-жалбоподател е съобразена с обстоятелствата
предвидени в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и това, че липсват данни за
други нарушения, по влезли в сила наказателин постановления, преди това на
трудовото законодателство от дружеството. Размерът на имуществената
санкция предвидената в санкционната норма чл.414, ал.1 от КТ е в размер от
1500 лв. до 15000 лв. Размерът на санкцията, наложена на дружеството е
минималната, определена в санкционната разпоредба, а именно 1 500 лв. Ето
защо съдът намира, че е приложен правилно закона, в случая чл.27, ал.2 от
ЗАНН и отчетени всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение,
което нарушение се приема от съда, че не е с висока обществена опасност,
предвид липса на данни за други нарушения от този вид на трудовото
законодателство от страна на ЕООД, с влезли в сила наказателни
постановления. Размерът на имуществената санкция правилно е определена
на минималната предвидена в закона. Поради което наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло. Като съдът счита, че с така
определеното по вид и размер административно наказание, при спазване
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Посочване разпоредбата на чл.416, ал.5 от КТ преди санкционната норма
е относно компетентността на лицата, които могат да издават НП, предвид
което позоваването от АНО на тази норма в атакуваното НП не се явява
незаконосъобразно.
Не може да бъде прието, че нарушението е маловажно. За да е налице
маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено
веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили
вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска
7
освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда
налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в
многократно по-нисък размер. Доколкото тези условия не се изпълнени,
конкретно нарушението не е отстранено веднага след установяването му по
реда на КТ, то не може да бъде приложен този привелегирован състав
С оглед изхода на производството, а именно потвърждаване на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Това е така, доколкото
административното нарушение се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна се е представлявала от
юрисконсулт на Д „ИТ“- София, който се е явил в проведеното съдебно
заседание, но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна
сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет
лева) лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по
делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2400353/17.09.2024 г.
на директора на дирекция „Инспекция по труда ”– София област, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА „АБ Е*******” ЕООД, представлявано от управителя А.С. С., с
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „М.“, ул. „М. М.
Р.“№20, ет.5 да заплати на ИА „ГИТ“, с адрес: гр. С., бул. „К** Ал.
Д******“№3, с БУЛСТАТ:******* за разноски по делото, а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет лева) лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.София на основанията предвидени
8
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9