Номер 393012.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна8 състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Евгения Д. Мечева
като разгледа докладваното от Евгения Д. Мечева Гражданско дело №
20203110111100 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Величка Велчева,
Производството е по реда на чл. 30 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/.
Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна за
прекратяване настаняване на детето В. В. А. , ЕГН **********, в Център за настаняване от
семеен тип, находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Колев” № 90.
Молителят излага, че със заповед на директора на ДСП, гр. Варна, е допуснато
прекратяване на взетата мярка за закрила спрямо детето В. В. А. . Родители на момичето са
А. Л. В. и В. Г. А. . Двамата отглеждат Ваня с внимание. Тя получава адекватни за възрастта
си родителски грижи. Партньорите са родители на още едно дете – Даниел. Посочва, че с
порастването на Ваня в диалога й с родителите настъпва промяна. Майката и бащата срещат
трудности при отглеждането и възпитанието й. Те поставят пред момичето подредени и
структурирани правила, които имат за цел да регулират неговото поведение. Въпреки това
обаче Ваня търси удовлетворяване на потребностите от обич, сигурност, уважение извън
семейството, което я поставя в състояние на емоционална зависимост от лица, които
злоупотребяват с липсата й на опит. В резултат на посоченото момичето става обект на
насилие извън семейството. Всички опити на родителите за възобновяване на диалога с
Ваня претърпяват неуспех. Ето защо търсят помощ от специалисти. Момичето е насочено да
ползва услуга в защитена среда – Кризисен център, гр. Варна. Впоследствие е насочена към
услуга – резидентен тип в ЦНСТ, гр. Варна. Отпадането на тази мярка за закрила е в
резултат от настъпилата промяна във възможностите на родителите, както и положителната
промяна в поведението на самото дете. Майката и бащата поддържат връзка с Ваня по време
на престоя й в специализираното детско заведение. Постепенно доверителната връзка между
родителите и детето е възстановена. Поддържа, че в интерес на момичето е предприетата
спрямо нея мярка за закрила да бъде прекратена, доколкото родителите са в състояние да
1
задоволяват потребностите на детето. Отпаднали са голяма част от рисковите фактори,
довели до настаняването на детето в защитена среда. Благоприятната промяна в условията
на живот, нагласите и желанието на родителите да отглеждат детето са основа, даваща
възможност наблюдението му да продължи в семейна среда. По изложените съображения
моли депозираната молба да бъде уважена.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител
на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна поддържа подадената молба.
Заинтересованата страна – детето Ваня Венциславова Апостолава, чрез
назначения й особен представител, който депозира нарочна молба по делото, изразява
становище за основателност на молбата.
Заинтересованите страни – родителите А. Л. В. и В. Г. А. се явяват лично в съдебно
заседание. Излагат, че към настоящия момент живеят заедно с детето в общия им дом.
Желаят прекратяване на мярката, тъй като искат сами да се грижат за дъщеря си.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подадена е молба с правно основание чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, т. 6 ЗЗДт.
По делото не е спорно, че родители на детето В. В. А. са А. Л. В. и В. Г. А. .
С решение № 1705/25.03.2020 г., постановено по гр. д. № 795/2020 г. по описа на ВРС,
Х състав, момичето е настанено в Център от семеен тип „Другарче“, гр. Варна, ул.
„Генерал Колев“ № 90, за срок от четири месеца, считано от влизане на решението в сила,
на основание чл. 28 ЗЗДт.
Със заповед № ЗД/Д-В-149/01.07.2020 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – гр. Варна е прекратено настаняването на детето В. В. А. в ЦНСТ
„Другарче“, гр. Варна.
Към молбата е приложен социален доклад от 01.07.2020 г., изготвен от ДСП –
Варна. В същия се посочва, че социалното проучване е установило, че семейството може
да задоволи потребностите на Ваня, може да осигури безопасна среда за живот на
момичето. Между него и родителите има силна емоционална връзка. От м. февруари 2020
г. до настоящия момент престоят на детето в дома на родителите му се отразява
положително на подрастващата. По данни на родителите, Ваня полага много повече
усилия да се съобразява с отправените към нея изисквания. Във връзка с констатираните
обучителни затруднения детето е насочено към ЦОП за оказване на педагогическа
подкрепа. Необходимо е да се положат повече и системни усилия от страна на
родителите за налагане на контрол над поведението на момичето, по подходящ начин с
2
оглед на това Ваня да не бъде отново въвлечена в неподходящи за нея дейности.
Социалните работници считат, че е в интерес на детето настаняването му в Центъра за
настаняване от семеен тип да бъде прекратено.
Съгласно чл. 30, ал. 1 вр. с чл. 29, т. 6 ЗЗДт, настаняването може да бъде прекратено с
отпадане на основанията за настаняване на детето извън семейството, уредени в чл. 25, ал. 1
ЗЗДт. Тоест, за основателност на молбата за прекратяване на настаняването в
производството по чл. 30 ЗЗДт следва да се установи, че е налице промяна в
обстоятелствата, при които е настанено детето.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗДт (чл. 3, т. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал.
4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако
важни причини налагат това и това е в негов интерес. Целта на закона е във всички случаи с
оглед конкретните обстоятелства да бъде преценяван най-добрият интерес на детето по
смисъла на § 1, т. 5 ДР ЗЗДт.
Предвид гореустановеното, съдът приема, че в случая може да бъде направен
обоснован извод, че родителите отговорно са насочили усилията си към връщане на детето в
дома им. След прекратяване на мярката по административен ред, при изслушване от съда,
майката и бащата потвърдиха желанието си лично да се грижат за отглеждането и
възпитанието на дъщеря им. Не е спорно, че към настоящия момент, дори още от м.
февруари 2020 г., тримата живеят заедно, като родителите полагат необходимите усилия да
задоволяват адекватно потребностите на момичето.
Тези обстоятелства налагат категоричен извод, че интересът на детето да бъде
отглеждано от неговите биологични родители съответства на установеното фактическо
положение, както и на възможностите на майката и на бащата да полагат необходимите
грижи за тяхната дъщеря.
С оглед гореизложеното съдът достига до извод, че са отпаднали основанията по чл.
25, ал. 1 ЗЗДт.
По изложените съображения съдът приема, че молбата е основателна и следва да
бъде уважена, като бъде прекратено настаняването на детето В. В. А. в Център за
настаняване от семеен тип „Другарче“, гр. Варна.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето В. В. А. , ЕГН **********, в Център за
настаняване от семеен тип „Другарче“, находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Колев” № 90.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4