РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Пловдив, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Вера Ив. И.а Въззивно търговско дело №
20225001000495 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260061/25.05.2022 г., постановено по т.д. №
90/2021 г. на ОС-С.З., в частта му, с която е осъдено „З.д. "Б.и."АД-гр.С. да
заплати на Б. И. А. сумата над 35 000 лв. до 60 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания в резултат на ПТП
от 1.10.2020 г. с товарен автомобил „П.П.“ с рег. № *********, управляван от
П. Д.Д., ведно със законната лихва върху сумата над 35 000 лв. до 60 000 лв.,
считано от 8.10.2020 г. до изплащането на сумата, а също и в частта му за
разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на адвокат П. К. сумата
2 814,54 лв. с включен ДДС като адвокатско възнаграждение, както и да
заплати в полза на държавата чрез ОС-С.З. ДТ в размер на 2 420,60 лв.
Жалбоподателят ЗД“Б.и.“АД-гр.С. моли решението да бъде отменено в
обжалваните негови части като неправилно по съображения, изложени във
въззивната жалба от 21.06.2022 г. Като ответник в производството пред
1
окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за
събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за
присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност на заплатено
от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение и искане то да бъде
намалено при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК.
Ответникът по жалбата Б. И. А. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 1.08.2022 г.
Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
16.03.2021 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника ЗД“Б.и.“АД-
гр.С. да му заплати сумата 70 000 лв. като обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това
неудобства вследствие на увреждания (както и за присъждане на обезщетение
в размер на 515 лв. за претърпени от него имуществени вреди), настъпили
при и в резултат на ПТП на 1.10.2020 г. по вина на водача П. Д.Д. при
управлението от него на товарен автомобил „П.П.“ с рег. № ********* ВК,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното застрахователно дружество, което обезщетение се претендира
пряко от застрахователя от ищеца като увредено лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, ведно със законната лихва върху сумата от датата
8.10.2020 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство. Заявява възражение за прекомерност на заплатено
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и искане то да бъде намалено
при условията на чл. 78,ал.5 от ГПК.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 1.10.2020 г. в с.Е., обл.С.З. е
настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „П.П.“, управляван от П.
Д.Д., при което е пострадал ищецът Б. И. А.. Не се спори между страните, че
за водача на посочения автомобил е имало сключена застраховка за
2
гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. Безспорно е, че от ищеца е било отправено на 3.11.2020 г. до
ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за
понесените от него неимуществени и имуществени вреди и че преди датата на
подаването на исковата молба 16.03.2021 г. и в хода на производството пред
окръжния съд на ищеца не е било изплатено обезщетение от
застрахователното дружество. Твърдението на ищеца, заявено в исковата
молба, е, че в резултат на настъпилото по вина на водача П. Д.Д. ПТП са му
причинени уврежданията, посочени в исковата молба. Ищецът твърди, че
вследствие на тези увреждания е търпял и продължава да търпи болки и
страдания. Затова претендира за присъждане на обезщетение за търпените
неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. ведно със законната лихва върху
тази сума от датата 8.10.2020 г.
С подадения на 26.05.2021 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва изцяло исковете. Възразява, че
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
70 000 лв. е и необосновано завишено. Възразява, че при приемане на
претенцията за основателна лихва би следвало да се дължи не от датата
8.10.2020 г., а от 3.02.2021 г., която дата е датата, на която е изтекъл
тримесечният срок за произнасяне на застрахователното дружество по
заведената застрахователна претенция.
С допълнителната искова молба от 30.07.2021 г. ищецът заявява, че
оспорването на размера на претендираното обезщетение като завишен е
неоснователно. Оспорва възражението относно началната дата на дължимост
на законна лихва върху претендираното обезщетение.
С отговора на исковата молба от 7.09.2021 г. ответното дружество
поддържа заявените оспорвания и възражения.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са налице
основанията за ангажиране на отговорността на застрахователя. Съдът
приема, че в резултат на уврежданията, получени от настъпилото ПТП,
ищецът е претърпял и продължава да търпи силни болки и страдания, както
физически, така и психически. Съдът установява, че вследствие на
процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата с временно
разстройство на здравето без опасност за живота (лека телесна увреда),
3
разкъсно-контузна разна на главата, която е причинила временно
разстройство на здравето без опасност за живота (лека телесна увреда),
мозъчно сътресение с наличие на коматозна загуба на съзнанието – временно
разстройство на здравето с опасност за живота (средна телесна увреда),
мозъчна контузия – временно разстройство на здравето с опасност за живота
(средна телесна увреда), субарахноидален кръвоизлив (кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка на мозъка), причинил временно разстройство на здравето с
опасност за живота (средна телесна повреда). Съдът намира, че преди пътния
инцидент ищецът е бил в много добро здравословно състояние, енергичен и
деен за годините си, занимавал се е със земеделие, а след инцидента за дълго
време е лишен от обичайния си начин на живот, като вследствие на
получените наранявания е следвало да прекара дълъг период от време на
легло, да не се натоварва физически и психически, и за този период е
разчитал на помощта на своите близки за задоволяване на елементарните си
нужди от ежедневието. Съдът приема, че вследствие на получената тежка
травма на главата ищецът продължава да получава главоболие, световъртеж,
загуба на равновесие. Съдът преценява, че освен болките ищецът е изживял и
силен стрес във връзка с инцидента, който се е отразил негативно на
здравословното и емоционалното му състояние, като болките и дискомфортът
от нараняванията продължават, както и оплакванията от световъртеж и загуба
на равновесие. Затова съдът приема, че размерът на обезщетението за
неимуществените вреди при съобразяване с нанесените телесни увреждания,
претърпените болки и страдания след инцидента, продължителността на
лечебния и възстановителен период, остатъчните явления и усложнения,
отражението върху психиката, както и с лимита на отговорност на
застрахователната компания и съдебната практика при компенсиране на вреди
от този тип следва да се определи на 60 000 лв. Съдът преценява, че съгласно
чл. 429,ал.3 от КЗ от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430,ал.1,т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна,
като съгласно документите, придружаващи уведомлението за настъпило
събитие по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахованият е
уведомил застрахователя за настъпилото събитие на 7.10.2020 г., поради
4
което лихвата за забава върху обезщетението за неимуществени вреди е
дължима от 7.10.2020 г.
С въззивната жалба жалбоподателят твърди, че решението е неправилно
в обжалваните негови части. Твърди, че размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е завишен в нарушение на принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Счита, че съдът неправилно е
преценил събраните доказателства по делото, поради което е присъдил
завишен размер на обезщетението. Твърди, че по делото не са установени
претърпени от ищеца физически и душевни болки и страдания с
продължителност и в завишени степен и интензитет, които да обуславят
присъждането на обезщетение в определения от съда размер. Счита, че не са
ангажирани доказателства, от които да е видно, че ищецът е изпитвал
сериозни, извън обичайните, физически и душевни болки и страдания, които
да са специфични, с оглед личността на увредения, неговата среда или
обществено положение и други конкретни обстоятелства. Твърди, че не е
налице влошаване на здравословното и битовото положение на ищеца, както
и че не е доказана промяна в социалния статус вследствие на получените
телесни увреждания, както и че липсват доказателства, от които да се
установи, че пътният инцидент е довел до влошаване качеството на живот на
ищеца в степен, която да е по-висока от обичайната при сходни случаи.
Счита, че свидетелските показания не разкриват отделни случки или събития,
които да са от такава значимост, че да сочат на изключителност на
физическите и душевни страдания при ищеца, които да са по-различни от
обичайните и да позволяват отмерването на обезщетение като процесното.
Счита, че лихва не се дължи върху размера, за който се обжалва присъденото
обезщетение, както и че тя не следва да се присъжда от датата 8.10.2020 г.
Твърди, че в случая предявената от пострадалия претенция не е била
придружена от всички документи, имащи значение за установяване на
основателността на претенциите, и от ищеца е било изискано да представи
допълнително документи, но такива не са представени, поради което при
евентуална основателност на исковата претенция лихва би следвало да бъде
присъдена от датата на завеждане на исковата молба в съда.
С отговора на въззивната жалба ответникът заявява, че неоснователно
жалбоподателят възразява срещу присъдения размер на обезщетението за
5
неимуществени вреди. Твърди, че причинените на ищеца вреди на установени
от събраните по делото доказателства и че съдът е извършил надлежно
преценка на конкретните обстоятелства с оглед приложението на принципа на
справедливост, като няма основания за намаляване на размера на дължимото
обезщетение. Заявява, че уведомление за настъпилото застрахователно
събитие е изпратено от застрахования на 6.10.2020 г. и е получено от
застрахователя на 7.10.2020 г., от която дата се дължи и законна лихва, като
се позовава на решение № 128/4.02.2020 г. на ВКС по т.д. № 2466/2018 г.,
ТК,1 ТО.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено
увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.
432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“. Ищецът Б. А. е лицето, пострадало при ПТП на
1.10.2020 г., което е причинено от водача П. Д. при управление от него на
товарен автомобил „П.П.“ с рег. № *********. Безспорно е, че с влязло в сила
на 22.04.2021 г. решение, постановено по АНД № 232/2021 г. на РС-К., П. Д. е
признат за виновен в това, че на 1.10.2020 г. при управлението на
горепосочения товарен автомобил е нарушил посочени правила за движение
– чл. 5,ал.1,т.1, чл. 40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП - и по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Б. А., представляваща черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия на главата, сътресение и контузия на мозъка,
травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки – двустранно, което е
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, и му е
наложено наказание. Безспорно е, че съгласно застрахователна полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за отговорността
на водача П. Д. за причинени вреди при управлението на това МПС е бил
надлежно сключен застрахователен договор именно с ответното дружество.
Няма спор понастоящем с оглед посоченото във въззивната жалба, че водачът
Д. е виновният за настъпването на процесното ПТП, тъй като при
управлението на горепосочения лек автомобил е нарушил правила за
движение по пътищата. Видно от заключението на САТЕ от 29.11.2021 г.,
изготвено от вещото лице инж. Х.Г.Х., прието в съдебното заседание на
окръжния съд на 7.12.2021 г., от техническа гледна точка пострадалият
6
пешеходец А. се е движил правилно, предприел е пресичане, в чието начало
товарният автомобил е бил в покой, причината за настъпване на ПТП е че
преди да потегли на заден ход водачът на товарния автомобил не се е убедил
в това, че има свободен коридор да извърши тази маневра при конкретната
пътна обстановка и не се е съобразил с наличието на пресичащия зад него
пешеходец. Следователно ищецът е установил наличието на виновно
противоправно деяние, в причинно-следствена връзка с което му е причинена
неимуществена вреда от лице с валиден договор по застраховка „ГО“ с
ответното застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия Б. А. болки, страдания и неудобства.
Видно от заключението на СМЕ от 22.11.2021 г., изготвено от в.л. доктор
М.К., прието в съдебното заседание на окръжния съд на 7.12.2021 г., при ПТП
на 1.10.2020 г. ищецът е получил следните травматични увреждания:
контузия на главата (временно разстройство на здравето без опасност за
живота, лека телесна увреда), разкъсно-контузна рана на главата (временно
разстройство на здравето без опасност за живота, лека телесна увреда),
мозъчно сътресение с наличие на коматозна загуба на съзнанието (временно
разстройство на здравето с опасност за живота, средна телесна увреда),
мозъчна контузия (временно разстройство на здравето с опасност за живота,
средна телесна увреда), субарахноидален кръвоизлив – кръвоизлив под
меката мозъчна обвивка на мозъка (временно разстройство на здравето с
опасност за живота, средна телесна увреда), проведено му е оперативно
лечение на 1.10.2020 г., проведени са му и медикаментозно лечение и лечение
в дома, покой-легловият режим е бил в рамките на 3 месеца. Видно от същото
заключение, пострадалият е раздвижен, на собствен ход, самообслужва се,
има остатъчна десностранна латентна хемипареза, сутрешно епизодично
главоболие, световъртеж и политане на моменти, игра на артериалното
налягане, забавена мисловна дейност и памет, налице са церебрастенни
остатъчни явления от травмата с продължителен във времето оздравителен
процес, те налагат медикаментозно и балнеолечение, проследяване на ЯМР,
ЕЕГ, проконтролиране от психиатър и психолог. Видно от обясненията на
вещото лице д-р К., дадени в съдебното заседание на окръжния съд на
7.12.2021 г., при ищецът се установява втората форма на влошаване и на
7
остатъчни явления при контузия на мозъка от трите възможни форми
(церебрастения като най-лека форма, енцефалопатия като втора форма, при
която има увреди на мозъка и структури на мозъка за цял живот, третата и
най-тежка е епилепсията) – енцефалопатия, той запазва огнищна
неврологична симптоматика, на базата на контролите се установяват трайни
увреди, продължителността е неуточнена, в случая може да се счита, че няма
да бъде за цял живот, но ще има своето усложнение, тъй като ищецът има и
преди това увреда на мозъка предвид проведена оперативна интервенция от
2005 г., при пострадалия все още има, макар и слаби, отклонения от нормата,
по принцип тази травма води след себе си до органично разстройство на
личността, тъй като е контузия на мозъка, при това в челните дялове,
пострадалият има изследването на Ромберг, което е положително, това е
политане при това изследване във всички посоки със затворени очи, има
левостранна латентна хемипареза, има танц на кръвното налягане - не
характерното за хипертониците, а от стволовата структура на мозъка, тази
симптоматика е във връзка с претърпяното ПТП от ищеца, в момента ищецът
няма показани гърчови състояния и е с превантивна противогърчова терапия,
ищецът получава постоянно невротропни средства и витамини, седативни
средства, за да укротяват нервната система. Видно от показанията на
свидетелката В.Б.П., дъщеря на ищеца, разпитана в съдебното заседание на
окръжния съд на 7.12.2021 г., след ПТП на 1.10.2020 г. ищецът е бил в
интензивното отделение на болницата в С.З., бил в много тежко състояние,
влизал и излизал от съзнание, бил неадекватен, те с майка й се грижили за
него в болницата, хранели го с лъжичка, бил на подлога, престоят в болницата
бил 10 дни, след изписването в къщи повръщал, не се чувствал добре, не
можел да пази равновесие, в рамките на 3 месеца не можел да се изправи и
имал нужда от помощ и грижи при хранене, тоалет, обслужване, съпругата му
се грижела за него, използвал много медикаменти, станал чувствителен,
раздразнителен, негативен, бил деен и работлив човек, след инцидента е
различен физически и психически, събуждал се нощем, бълнувал, все още му
се вие свят, като погледне нагоре или настрани, не може да пази пълно
равновесие, предпочита да си легне през повечето време, имал лозя в община
Л. и ходел там през лятото със съпругата си, след инцидента той не можел да
се грижи за имотите и се наложило да ги продадат, той се чувства
непълноценен, не се е възстановил напълно и не е върнал обичайния си ритъм
8
на живот, все още има главоболие и световъртеж. Видно от показанията на
свидетеля И.Б. А., син на ищеца, разпитан също в съдебното заседание на
окръжния съд на 7.12.2021 г., в интензивното отделение на болницата баща
му бил видимо неадекватен, имал наранявания в областта на главата, 10 дни
лежал в болницата в неврология, състоянието му било стабилно, бил с
мозъчен кръвоизлив от двете страни, не му давали да става, след изписването
в къщи имал нужда от чужда помощ, трябвало да се слагат инжекции в
областта на корема, не можел да се обслужва сам, можел да се храни, не
можел да отиде до тоалетната, бил на подлога, изобщо не трябвало да става,
два месеца бил на легло, започнал да става някъде към третия месец, през тези
три месеца имал световъртеж, гадене, приемал лекарства, всичко го боляло,
затворил се в себе си, не общува, няма социални контакти, преди инцидента
бил пенсионер, работел на двора, към момента не се е възстановил, има
световъртеж, не може да пази равновесие и на моменти се подпира, не работи
на двора, защото не се чувства добре, преди инцидента бил жизнен, сега и до
магазина не ходи сам, вече не шофира автомобил, защото не се чувства добре,
заради световъртежа понякога със седмици не излиза от къщи.
Установява се от горепосочените доказателства, че ищецът (роден на
5.05.1948 г.) към момента на ПТП е бил на 72 години и 4 месеца, получил е
увреди на главата и мозъка (мозъчно сътресение, мозъчна контузия и
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка на мозъка), от които двете на главата
представляват леки телесни повреди и трите на мозъка са средни телесни
повреди, опериран е, лекуван е в болница от 1.10.2020 г. до 11.10.2020 г. и
след това в къщи, спазвал е покой-леглови режим в рамките на 3 месеца,
приемал е и продължава да приема лекарства, продължава да има
световъртеж, игра на артериалното налягане, забавена мисловна дейност и
памет, налице са церебрастенни остатъчни явления от травмата с
продължителен във времето оздравителен процес, те налагат медикаментозно
лечение и балнеолечение, нарушението на мозъчната дейност е качествено,
при функционирането на мозъка, увредите са трайни. Настъпването на
уврежданията е в пряка причинна връзка с травмите от ПТП, като те са
довели до болки за ищеца във времето непосредствено след произшествието,
наложило се е да пролежи във време от 3 месеца, не е можел да се обслужва,
нуждаел се от чужда помощ, поради продължаващите здравословни проблеми
трайно е променен начинът му на живот, не може да се занимава с работа по
9
двора и със земеделие, последиците от увредата на мозъка са трайни и дават
отражение в ежедневието на ищеца. Установява се и че възстановяване на
физическото състояние на ищеца в предишния, преди катастрофата, вид не е
настъпило и няма да настъпи, необходимо е лечение и наблюдение. С оглед
на напредналата възраст на ищеца наличието на последиците от травмите е
допълнително травмиращо, тъй като е довело до необратима промяна в
ежедневието и влошаване качеството му на живот. Общественото разбиране
за справедливост изисква търпените от ищеца болки и страдания да бъдат
обезщетени надлежно, с определяне на обезщетението в по-висок размер.
Взимайки предвид характера на деянието и степента на вината (нарушение по
непредпазливост на изисквания на ЗДвП при движение на автомобила на
заден ход, като виновният водач е причинил удар на ищеца при пресичането
от него на уличното платно) на водача Д. и при отчитане на вида и степента
на увреждането (причинени на ищеца тежки физически увреждания на
главата и мозъка с тежки и трайни последици, които увреждания
представляват три средни телесни повреди и две леки телесни повреди,
физически болки и страдания непосредствено след ПТП, ненастъпило и до
момента възстановяване на ищеца от мозъчните увреждания, притеснения и
дискомфорт), напреднатала възраст на пострадалия А. (към момента на ПТП
на 72 години и 4 месеца), последиците от деянието (болки, физически и
психологичен дискомфорт, влошаване на качеството на живот на ищеца), на
претърпените болки, продължителни неудобства, съдът сега също, както
окръжният съд, приема, че размерът на обезвреда при условията на чл. 52 от
ЗЗД следва да се определи на сумата 60 000 лв., която сума е съобразена и със
социално-икономическата обстановка към 1.10.2020 г., когато минималната
работна заплата в страната е била 610 лв., а лимитът на отговорността на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492
от КЗ е бил в размер на 10 420 000 лв. за събитие за причинени
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт, като и с оглед на икономическата конюнктура в страната няма
основания да се приеме, че обезщетението следва да бъде в по-нисък размер.
Неоснователно е следователно заявеното оплакване във въззивната жалба на
ответното застрахователно дружество за определяне от окръжния съд на
завишен размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Неоснователно е твърдението, че в случая не са установени
10
претърпени от ищеца физически и душевни болки и страдания с
продължителност и в завишени степени и интензитет. Както бе посочено по-
горе, травмите на ищеца, получени при ПТП, са причинили много сериозни и
продължаващи физически и душевни болки и страдания с трайни последици в
състоянието и ежедневието на ищеца и с неблагоприятна прогноза поради
увреждането на мозъка, обосноваваща необходимостта от продължаващи
лечение и наблюдение. Сами по себе си тези физически и душевни болки и
страдания са много сериозни и тежки поради наличието в случая на
увреждане на мозъка на ищеца и неоснователно жалбоподателят счита, че те
следва да бъдат по степен на сериозност извън обичайни и специфични, за да
обосноват именно определения размер на обезщетението 60 000 лв.
Установено е както от свидетелските показания, така и от заключението и
обясненията на вещото лице д.р К., че уврежданията, получени от ищеца при
ПТП, са довели до влошаване на качеството му на живот както в рамките на
лечението от три месеца непосредствено след настъпването на травмите, така
и впоследствие, което влошаване е затова и трайно. Неоснователно затова
жалбоподателят претендира размерът на обезщетението да е завишен с оглед
обществените критерии за справедливост и обстоятелствата, при които е
настъпило процесното ПТП. Решението на окръжния съд е правилно в
обжалваната негова част, с която е определено и присъдено на ищеца
обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди в размер на
60 000 лв. и то следва да бъде потвърдено.
Несъмнено е, че поради основателността на иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди с оглед нормата на чл. 429, ал.2,т.2 и
ал.3 от КЗ сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва
върху нея. Затова и неоснователно жалбоподателят обжалва решението на
окръжния съд и в частта му, с която е присъдена законна лихва върху сумата
на обезщетението за неимуществени вреди именно в размер на 60 000 лв.
Следва с оглед оплакването на жалбоподателя и относно началната дата на
така присъденото обезщетение във вид и размер на законната лихва, а именно
че тя следва да се присъди не от датата 8.10.2020 г., а от датата на подаването
на исковата молба в съда, да се посочи, че на основание чл. 493,ал.1,т.5 във
вр. с чл. 429,ал.2,т.2 и ал.3, изр.2 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на
11
застрахователното събитие по реда на чл. 430,ал.1,т.2 от КЗ, която в случая е
по-ранната дата от датата на предявяването на претенцията от увреденото
лице. Видно от представената от ответното дружество с отговора на исковата
молба молба, с която пострадалият А. предявява искане за обезщетение, тя е
получена в дружеството на 3.11.2020 г., а, видно от представеното от
застрахования уведомление, прието в съдебното заседание на окръжния съд
на 7.12.2021 г., то е получено от застрахователя на 7.10.2020 г. Затова
застрахователят дължи да заплати на ищеца и законната лихва върху сумата
60 000 лв. именно от датата 8.10.2020 г., тъй като в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя (в тази насока -
решение № 128/4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, 1 ТО). Не се
установява следователно основание решението да бъде отменяно или
изменяно и в частта му, с която обезщетението във вид на законна лихва е
присъдено от окръжния съд именно с начална дата 8.10.2020 г. Жалбата е
неоснователна и в тази нейна част, съответно, решението на окръжния съд
следва да бъде потвърдено и в тази негова обжалвана част.
Установява се, че подадената въззивна жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а решението на окръжния съд следва да бъде
потвърдено в обжалваните негови части, включително в акцесорната му част
относно разноските.
От пълномощника на ответника по жалбата адвокат П. К. се претендира
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА,
ведно с ДДС. Видно от представения с исковата молба договор за правна
защита и съдействие от 20.10.2020 г., защитата на ищеца, сега ответник по
жалбата, се осъществява от адвокат П. К. безплатно на основание чл.
38,ал.1,т.2 от ЗА. Тъй като в случая не е осъществено процесуално
представителство в съдебното заседание на апелативния съд, то съгласно чл.
9,ал.1 във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско
възнаграждение за защита на ответника по жалбата за въззивното
производство е в размер на (3/4 от 1280 лв.) 960 лв., а с ДДС съгласно §2а от
12
същата Наредба - 1 152 лв. Затова в тежест на жалбоподателя и в полза на
адвокат К. следва да се присъди сумата 1152 лв. за адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260061/25.05.2022 г., постановено по т.д.
№ 90/2021 г. на ОС-С.З., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
осъдено „З.д. "Б.и."АД-гр.С. да заплати на Б. И. А. сумата над 35 000 лв. до
60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни
увреждания в резултат на ПТП от 1.10.2020 г. с товарен автомобил „П.П.“ с
рег. № *********, управляван от П. Д.Д., ведно със законната лихва върху
сумата над 35 000 лв. до 60 000 лв., считано от 8.10.2020 г. до изплащането на
сумата, осъдено е ЗД“Б.и.“АД-гр.С. да заплати на адвокат П. К. сумата
2 814,54 лв. с включен ДДС като адвокатско възнаграждение, осъдено е
ЗД“Б.и.“АД-гр.С. да заплати в полза на държавата чрез ОС-С.З. ДТ в размер
на 2 420,60 лв.
ОСЪЖДА ЗД“Б.и.“АД-гр.С., район „Л.“, бул.“Д.Б."**, ЕИК **********
да заплати на адвокат П. К. от АК-С., ул.“Л."*, ап.* сумата 1 152 лв. -
възнаграждение за осъществената от нея защита пред апелативния съд на Б.
И. А. като ответник по подадената от застрахователното дружество въззивна
жалба, дължимо съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13