РЕШЕНИЕ
гр.
София, 25 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Пенка
Цанкова и в присъствието на прокурора от СГП Божидара Ганева-Димова, като
разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД № 2926 по описа на съда за 2019 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 20.06.2018 г. по НОХ дело № 17045/2016 г. Софийският районен съд,
Наказателна колегия, 97 състав е признал подсъдимата В.И.И. за виновна в това,
че за времето от неустановена дата през месец август 2016 г. до 29.08.2016 г. в
гр. София отнела чужди движими вещи на обща стойност 6706,00 лева, от
владението на Г.С.Д., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 НК и чл. 54 НК й е наложил
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от шест месеца, като на основание чл. 66,
ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Със
същата присъда, съдът е осъдил В.И.И. да заплати на Г.С.Д.
на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 3506,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от
извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати
дължимата държавна такса от 140,24 лева върху размера на уважения граждански
иск.
В
тежест на подсъдимата И. са възложени и направените по делото разноски в размер
на 63,48 лева.
Против
присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимата В.И. – адвокат А.Т., с
допълнение към същата. В тях се твърди, че присъдата на първостепенния съд е
незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
не е доказано по безспорен начин авторството на деянието от страна на
подсъдимата. Моли се да бъде постановена нова присъда, с която подс. И. да бъде
оправдана по повдигнатото й обвинение.
В
закрито заседание на 11.09.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпит на
подсъдимата и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови
доказателства.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът на подсъдимата И. – адв.
Гьошев заявява, че подържа жалбата, като по същество поддържа становището си,
изразено в същата и в допълнението към нея. Моли въззивният съд да постанови
акт, с който да признае подзащитната му за невиновна по повдигнатото й
обвинение.
Прокурорът
от Софийска градска прокуратура оспорва жалбата. Счита, че атакуваната присъда
е законосъобразна и правилна и моли да бъде потвърдена. Изразява становището,
че събраните в хода на производството доказателства в своята съвкупност
категорично установяват авторството на деянието и вината на подсъдимата, а
наложеното й наказание счита за правилно определено и справедливо.
В
правото си на лична защита и последна дума, подс. И. не се признава за виновна
и настоява за оправдателна присъда.
Софийският
градски съд, след като обсъди доводите в подадената жалба‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери следното:
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени подробно и изчерпателно в мотивите на присъдата.
При обсъждането на тези доказателства и във връзка с наведените доводи в
жалбите на защитниците, както и в съдебното заседание от страните, въззивният
съд не намери основания за промяна в установената по делото фактическа
обстановка, която накратко е следната:
Подсъдимата
В.И.И. е родена на ***г. в гр. Видин, със средно образование, трудово
ангажирана и неосъждана.
Подс.
В.И. и свид. Г.Д. се познавали от около 6 години и били в приятелски отношения.
През 2016г. подс. И. била наета от пострадалата Д. да се грижи за малолетната й
дъщеря като детегледачка. В тази връзка често подс. И. оставала да нощува в
дома на пострадалата и имала достъп до всички помещения в жилището й.
Св.
Д. държала в гардероба си под дрехите, плик със сумата от 8000 лева
предназначени за капариране на недвижим имот. На 28.08.2016 г. тя установила,
че от плика липса сумата от 6200 лева. Единствения човек, който по това време
имал достъп до жилището била подсъдимата. Св. Д. помолила подс. И. да й върне
откраднатата сума и я предупредила чрез съобщение по „вайбър“, че в противен
случай ще отиде в полицията и ще предостави плика за снемане на отпечатъци. Подсъдимата
първоначално отричала деянието, което накарало пострадалата и св. И. М., с
когото живеела на семейни начала да отидат в полицията. Към полунощ на същия
ден подс. И. пристигнала в дома на свидетелите. Признала, че е взела парите,
които изхарчила и не може да ги върне и подписала запис на заповед. На
подписването и признанието присъствали св. Д., св. И. М. и св. В. К.. После
всички отишли в 04 РУ на СДВР.
В
периода месец август 2016г. до 29.08.2016г. на неустановена дата, освен
посочената парична сума, били взети от подсъдимата и други вещи, част от които
впоследствие св. Г.Д. намерила в дома на бившия приятел на подсъдимата св. Т.,
а именно:, 1 бр. сребърен пръстен във формата на змия на стойност 32 лева, с
тегло от 5 гр., 1 бр. пръстен с разноцветни камъни от неблагороден метал на
стойност 7 лева, 4 бр. монети, специално издание на БНБ от които 2 бр. от бял
метал и 2 бр. от жълт и бял метал всяка на стойност от 60 лева. По – късно св. Д.
установила, че липсват от колекцията още 1 бр. монета от жълт и бял метал на
стойност 60 лева, 1 бр. ръчен часовник със златни стрелки руско производство на
стойност 50 лева, чифт обици във формата на дълги висулки инкрустирани с камъни
„Сваровски“ на стойност 21 лева.
При
разговора със св. Т.Т., пострадалата узнала, че някои вещи били подарявани
от подсъдимата на други лица – племенничката на приятеля й, като например
детска раничка – заек от бабата на дъщеря й, 1 бр. розов еднорог, дрехи, които не
били собственост на пострадалата и др.
Общата
стойност на отнетите вещи възлиза на 6706лв.
По-късно
по време на досъдебното производство, подсъдимата внесла по банков път сумата
от 3200лева като във вносната бележка изрично посочила, че сумата представлява
част от дължимата на св. Д.. Освен този документ с протокол за доброволно
предаване, подс. И. предала следните вещи – 1 бр. преса за коса „Babyless”,
1 бр. детска лейка в розов цвят, 1 бр. пръстен във формата
на змия, 1 бр. пръстен с множество разноцветни камъни и др. вещи, извън
предмета на обвинението, които били собственост на пострадалата.
Първоинстанционният
съд последователно и детайлно е изложил съображения относно кредитирането на
доказателствата по делото, а именно показанията на свидетелите Г.Д. / л.57 гръб
– л.58 от с.д./, И. М. /л.58 гръб –л. 59 от с.д./, В.К. /л.59 - гръб от с.д./,
Н. К./л.60 от с.д./, Т. Н. /л.60 - гръб от с.д./, К.В. /л. 61 от с.д./, М. Х.
/л.61 от с.д./, Т. Т. /л.72 гръб от с.д. и показанията му от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК- л.32
от д.пр./, експертна справка №160-Д/2016г. /л.22-л.23 от д.пр./, протоколи за
доброволно предаване /л.41, л.42, л.43 от д.пр./, вносна бележка /л.44 от
д.пр./, справка за съдимост /л.80 от д.пр./, както и заключението на вещите
лица по изготвената съдебно-оценителна експертиза /л.46 – л.48 от д.п./, които
въззивният състав споделя изцяло.
Анализът
на доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния съд и подробно
отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради
което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за
необходимо да го преповтаря или допълва. В мотивите на
постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен
анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Без да
бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивната жалба и в
съдебното заседание, както и в съответствие със законово вмененото му
задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да
посочи следното:
Правилно
контролираният съд е изградил фактическите си изводи въз основа показанията на
свидетелите Г.Д., И.М. и В.К., като не е сторил това произволно, а след
задълбочена преценка на тяхната надеждност и достоверност, както с оглед
собственото им информационно съдържание, така и при съпоставянето им с другите
гласни и писмени доказателствени средства. В този смисъл напълно правилно и
обосновано е решението на първоинстанционният съд да даде вяра на показанията
на свид. Д., с оглед същественото им значение на основен източник на
обвинителни доказателства срещу подсъдимата. Фактът, че св. Д. е пострадала от
престъплението и е конституирана в хода на производството като страна в процеса
(частен обвинител и граждански ищец), не е основание същите да бъдат изключени
от доказателствената основа, тъй като само този факт не е достатъчен да
презюмира недостоверност в показанията й, а следва да се разглежда като
основание за по - задълбочен анализ. Същите се характеризират с логичност,
последователност и липса на вътрешна противоречивост. Довод за тяхната
достоверност е това, че те изцяло си кореспондират и подкрепят от останалия
събран и проверен доказателствен материал. В своите показанията дадени пред
районния съд, свидетелката дава подробна информация, установяваща обективната
възможност на подс. И. за достъп до инкриминираните вещи и начина, по който
заедно със своя съпруг е установила липсата им. Така от нейните показанията на
първо място еднопосочно се установяват факти за начина на съхранение на
инкриминираната сума, за начина, по който е била констатирана лисата й, както и
за случилото се след деянието. От посочените гласни доказателствени средства,
въззивният съд прие, че инкриминираната парична сума от 6200 лева е била поставена от св. Д. в плик,
съхраняван в гардероб под дрехите й. От показанията на пострадалата се
установява, че два дни преди да констатира липсата на посочената сума, домът й
бил инцидентно посетен от подсъдимата под предлог, че иска да си прибере
забравени вещи. В тази връзка св. М. е отбелязал, че в същото време двамата
бързали за концерт, поради което изчакали подсъдимата в коридора на жилището си,
докато същата обикаляла из стаите, като допълва своите показания с твърдения за
случай, в който прибирайки се от пътуване открили разместени предмети, като
пояснява „беше влизано в моята стая, беше ровено в гардероба ми“. От
показанията на св. Д. се установява, че във въпросната вечер, след посещението
на подсъдимата, пострдалата заварила гардероба, в който се съхранявали паричните
средства наполовина отворен, а на земята намерила банкнота от 50 лева, като
впоследствие установила липсата и на другите движими вещи, индивидуализирани по
вид и посочени в обвинителния акт.
Противно на доводите застъпени във въззивната
жалба, че произхода на паричните средства е останал неизяснен, съдът намира
този въпрос за изяснен убедително от гласните доказателства, събрани чрез
разпит на свид. Д.. Видно от показанията на пострадалата е, че процесната сума е
формирана от нейни лични спестявания и взети на заем пари и е била
предназначена да послужи като капаро във връзка с предстояща покупка на
недвижим имот. Изложеното от свид. Д., касателно произхода на средствата не се
опровергава от показанията на свид. М., в които същият е заявил, че не знае
дали парите са взети на заем, защото „не си следят доходите“. Защитата погрешно
интерпретира показанията на последния, като пренебрегва обстоятелството, че свид.
М. категорично е посочил, че процесната сума принадлежи на пострадалата Д.,
както и, че самият той не е знаел къде точно е била съхранявана. Следователно
може да бъде направен извод, че въпросните парични средства не са били част от
общият им семеен бюджет, което обстоятелство не се и твърди от свид. М., поради
което напълно логично е последният да не знае дали същите са били взети на
заем. Неоснователно
е възражението на защитата за липса на доказателства за произхода на паричната
сума, като обстоятелство извън обективните признаци на състава на това престъпление,
за което в съдебното производство не са правени каквито и да е доказателствени
искания от жалбоподателя. Нещо повече в това
производство произхода на отнетите вещи, включително паричната сума, никога не
е бил предмет на разследване и не може да бъде, т.к. никога виновността на
извършителя на една кражба не може да се предпоставя от начина на придобиване
на собственост.
Вторият
основен въпрос, на който съдът дължи отговор, е по какъв начин фактът на
причинената липса се свързва с личността на подсъдимата. Действително, въззивният
съд се съгласява със становището на защитата, че по делото не са установени
преки доказателства за извършване на инкриминираното деяние от страна на подсъдимата,
което обаче съвсем не означава, че обвинението не е доказано по несъмнен начин,
след като са налице косвени доказателства, които в съвкупност еднопосочно и
безспорно водят до единствения възможен извод за съпричастността на подсъдимата
към инкриминираното деяние, респективно за виновността й. В тази връзка първата
инстанция е съобразила показанията на свидетелите Г.Д., И.М., В.К., М.Т., пред
които подс. И. е направила извънсъдебно признание, възприемайки ги за вътрешно
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи на приобщените по делото
писмени доказателства – протоколи за
доброволно предаване и вносна бележка за сумата от 3200 лв.
Въззивната
инстанция не намери основания да не сподели този подход, като отчита
обстоятелството, че свидетелите не просто сочат подсъдимата като извършител на
посегателството, а последователно разказват всички действия, които са
предприели, за да се установи какви липси са били налични по въпросното
досъдебно производство и как се е стигнало да бъде заподозряна именно подс. И.
за тези липси, като разказите им се отличават с детайлност и логика в
хронологията, която не може да се пренебрегне. На първо място следва да бъде
отбелязано, че съгласно константната съдебна практика със свидетелски показания
могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които
допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и
извънпроцесуалните изявления на други лица, включително и на такива, които в
рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват качеството на
обвиняем, стига да са лично възприети от даващия показания. Ето защо в
конкретният случай свидетелските показания на Д., М. и К., които са разговаряли
с подсъдимата и пред, които последната е признала за извършената кражба са
доказателство за извършеното престъпление. В показанията си свид. К. е
възпроизвел личното си възприятие на устното изявление на подс. И., която в
негово присъствие и пред свид. Д. и свид. М. е признала, че е откраднала
процесната сума от пострадалата, изразила е съжаление за стореното и е
подписала запис на заповед пред угрозата да се сигнализират органите на МВР. Показанията
на Д., М. и К. освен, че се намират в пълен синхрон помежду си, кореспондират и
с приложената по делото като писмено доказателство вносна бележка за сумата от
3200 лева. Противно на доводите застъпени от защитника на подсъдимото лице,
настоящият въззивен състав намира, че с коментираното действие по превеждане на
процесната сума от 3200 лева, подсъдимата е потвърдила и документално, признанието
си за открадната сума, който извод следва не само от посоченото във вносната
бележка, че тази сума представлява част от дълг към свид. Д., но се подкрепя и
от показанията на свид. К., пред който същата е заявила, че ще върне
откраднатите пари. Противно на всякаква житейска логика е да се смята, че ако
подсъдимата е погасявала друг дълг към пострадалата, по никакъв начин не касаещ
процесния случай, същата ще уведомява за тези свои действия органите по
разследването, ще предава с протокол за доброволно предаване документ,
удостоверяващ превода и то в период близък до инкриминирания, още повече по делото
няма данни между подс. И. и свид. Д. да са съществували неуредени финансови
въпроси. До позитивен извод за достоверност на споделеното от пострадалата Д.,
съдът достигна и с оглед пълното съответствие на показанията й, в които
изчерпателно посочва липсващите й движими вещи с писмените доказателства по
делото, каквито са – протоколите за доброволно предаване, с които са били
предадени част от инкриминираните вещи /1 бр. преса за коса „Babyless”,
1 бр. пръстен във формата на змия, 1 бр. пръстен с множество разноцветни камъни/. Безспорно е, че предадените от подсъд. И. вещи са същите, които са
били отнети от владението на пострадалата свид. Д., при установените по делото
обстоятелства. От показанията на свид. Д. и свид. М. се установи, че
подсъдимата е имала свободен достъп до жилището на пострадалата, в периода като
детегледачка, включително е оставала сама в него при техни пътувания. При тази
съвкупност и поредност на събитията, не е възможно да се стигне до друго
заключение, освен, че именно подс. И. е отнела процесните вещи. Същевременно,
според въззивния съд не е налице мотив за недобросъвестно набедяване на
подсъдимата от страна на пострадалото лице в извършване на престъпление,
доколкото не са налице данни подсъдимата и пострадалата да са били в конфликтни
отношения, напротив в показанията си св. Д. твърди, че двете се познавали от
години, включително в определен период подсъдимата е живяла в дома й, че същата
имала добро отношение към дъщеря й, и точно по тази причина била наета за нейна
детегледачка.
В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на
св. Т., който не се явява пряко
заинтересован от крайния изход на делото, като казаното от него кореспондира с
доказателствената съвкупност, а известните непълноти в показанията му са
надлежно отстранени, посредством прочитане и приобщаване на показанията, дадени
на досъдебното производство пред разследващия орган. В неговото жилище, именно,
е бил съхраняван багаж на подс. И., в който свид. Д. е открила свои вещи – монети
и детски играчки, които последната категорично отрича да е подарявала на
подсъдимата.
Показанията
на свидетелите Н.К., Т.Н.и К.В., съдът
кредитира изцяло, доколкото са дадени от трети независими лица, същите са обективни
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, касаещ
заявените от тях обстоятелства.
При
установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване,
контролираният съд е дал вяра на показанията на св. Х., който е провел беседа с
подсъдимата. Същият е полицейски служител, но по начало с разпоредбата на чл. 118 от НПК не е изключена
възможността тези лица да бъдат свидетели по делото. Свидетелят Х., макар и да
е служител в поделението на МВР, не е участвал в друго процесуално качество по
това дело, не е извършвал и не са му възлагани да извършва действия по
разследването на досъдебното производство. Разпитан като свидетел, Х. е заявил
пред районната инстанция, че подсъдимата е направила извънсъдебни признания,
като е потвърдила извършеното деяние, а именно - отнемането на вещите от владението на
пострадалата и е посочила като причина за действията си съществуващи финансови
затруднения. В случая не е
съществувала процесуална пречка за разпит на полицейския служител в качеството
му на свидетел по делото, а депозираните от него показания представляват
надлежен доказателствен източник, и съдържащите се в показанията факти и
обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите, от
доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния акт,
доколкото направената им оценка сочи на тяхната достоверност. Същевременно, съгласно трайната практика на ВКС
свидетелските показания, установяващи самопризнания, не могат да обусловят осъдителна
присъда, но в случая в подкрепа на обвинението са събрани и други
доказателства, които създават хронологична и последователна верига, неоставяща
съмнение за авторството на деянието.
При
анализа на обясненията на подс. И., въззивният съд отчете двойствената им
правна природа – като средство за защита и доказателствено средство,
необвързано със задължение за установяване на обективната истина, като ги
подложи на критичен анализ и обсъждане на плоскостта на собственото им логическо
съдържание и на отношението им към останалите доказателства. Подобно на
контролирания съд, настоящият съдебен състав не се довери на обясненията на
подсъдимата, в които се твърди, че е признала извършеното престъпление под
влияние на натиск и е била манипулирана от страна на полицейски служител да
внесе половината от процесната сума, за да не бъде задържана, не само защото те
не сочат логично и достоверно обяснение на обстоятелствата, а и защото не
съществуват каквито и да било обективни данни в тази насока, и ги оцени като
защитна теза. Контролирания съд е отговорил убедително защо не кредитира
обясненията на подсъдимата в частта, в която тя твърди, че при напускането на
жилището на пострадалата, го е оставила незаключено. Аргументите на съда, с които
е възприел обясненията на подс. И. като защитна версия, се основават на
логически анализ на фактическите данни, който е в съответствие с правилата на
формалната логика и съгласно действително изясненото съдържание на установените
по делото доказателствени факти. Нещо повече дори в процесния случай,
подсъдимата да не беше дала уличаващи извънсъдебни признания, съвкупността от
установените косвени доказателства са от такова естество, че да послужат като
основание за постановяване на осъдителна присъда, тъй като изключват друг
възможен извод, освен възприетия от контролирания съд.
За пълнота следва да се посочи, че принципно за съда
не съществува задължение да изгражда вътрешното си убеждение единствено върху
преки доказателства. Няма пречка при липса на преки доказателства, установяващи
авторството, косвените да послужат като единствена основа за изграждане на
осъдителна присъда, щом при анализ им поотделно и в тяхната съвкупност се
достига до един несъмнен извод.
Въззивният съд
споделя и оценката, която СРС е дал на заключението на съдебно - оценителната
експертиза за определяне на стойността на инкриминираните вещи към датата на
извършване на деянието, от което се е установило, че общата им стойност се
равнява на сумата 6706 лв.
Изводите
си относно чистото съдебно минало на подс. И., въззивният съд изгради въз
основа на приложената по делото справка за съдимост.
С
оглед на приетата фактическа обстановка, настоящата инстанция приема за
правилен и законосъобразен правния извод на районния съд, че подс. В.И. е
осъществила състава на престъплението чл. 194, ал. 1 от НК, както от обективна,
така и от субективна страна.
Правилно
контролираният съд е приел, че от обективна страна подсъдимата е осъществил
състава на престъплението като за времето от неустановена дата през месец
август 2016 г. до 29.08.2016 г. в гр. София е отнела чужди движими вещи на обща
стойност 6706,00 лева, от владението на Г.С.Д..
Авторството
на деянието и неговите характеристики се доказват по категоричен начин от
последователната логическа верига на свидетелските показания на Г.Д., И.М., Т.Т.,
М.Х., както и от протоколите за доброволно предаване от 09.09.2016г.,
12.09.2016 на част от инкриминираните по делото вещи и вносна бележка за
възстановена на пострадалата парична сума, в размер на 3200 лева.
Подсъдимата В.И. е реализирала обективните
съставомерни признаци на указаното престъпление, като е преустановила
фактическата власт върху инкриминираните
вещи на досегашния владелец - св. Д., без нейно съгласие, като подсъдимата е
успяла да установи върху тях своя трайна фактическа власт и да се разпорежда с
тях безпрепятствено и, както намери за добре.
От фактическа страна се установи, че
подсъдимата е познавала добре жилището на пострадалата, неколкократно се е
случвало да остава сама в него, респ. имала е достъп до процесните пари и вещи,
както и че само тя е имала възможност да отнеме същите, възползвайки се от
отсъствието на пострадалата. Също така, безспорно описаните в обвинителния акт
вещи са чужди, за отнемането, на които подс. И. не е получила съгласие или
разрешение.
Събраният
на двете фази на процеса доказателствен материал, очертава една константна
логична верига от факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява,
както самото деяние, така и съпричастността към същото на подс. И., обратно на
въведените във въззивните жалби твърдения за липса на достатъчно доказателства,
от които да се изведе категоричен извод за участието на подсъдимата в
инкриминираното деяние. Нещо повече, липсват каквито и да било доказателства
или индиции, които пряко или косвено да сочат извод за участие на друго,
неустановено лице в осъщественото посегателство. При това положение, настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства образуват такава единна доказателствена верига, която
дава основание на съда да разкрие обстоятелствата на престъпното посегателство
и води до единствения възможен извод, че подсъдимата е автор на инкриминираното
в обвинителния акт, престъпно деяние.
Безспорно
е установено по делото, че подсъдимата е извършила деянието с пряк умисъл - съзнавала е, че прекъсва чуждо фактическо
владение и осъществява свое такова, като е целяла това с намерение
противозаконно да присвои предмета на престъплението.
При
определянето и индивидуализацията на наказанието на подс. И. по отношение на
извършеното от нея престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, съдът правилно е
приел, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да налагат приложение разпоредбата на чл. 55 НК, като съобразно чистото съдебно минало на подсъдимата и липсата на
отегчаващи обстоятелства по делото, правилно е наложил на подсъдимата наказание
„лишаване от свобода“ при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, в размер на 6
месеца. Правилно
при отчитане обстоятелствата по делото, първата инстанция е установила, че са
налице предпоставките за отлагане на така определеното наказание лишаване от
свобода при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. Наложеното наказание е до три
години, подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер към датата на деянието и за постигане целите на наказанието и за
поправянето й, не се налага ефективното му изтърпяване. Настоящият съдебен
състав се солидаризира с изводите на предходния такъв и досежно размера на
определения изпитателен срок, а именно три години. Определеното по този начин
наказание се явява съответно, както на обществената опасност на конкретно
извършеното деяние, така и на тази, на самия деец, като именно то в пълнота би
изпълнило целите на наказанието.
Правилно районният съд, въз основа на фактическите
обстоятелства по делото е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на В.И. по реда на чл. 45 ЗЗД. Първостепенният съд е
уважил гражданския иск в пълния му предявен размер за сумата от 3506 лева,
представляваща равностойността на отнетото имущество и съобразявайки, че
подсъдимата е възстановила сума в размер на 3200 лева. Вън от вниманието на първостепенния
съд е останало обстоятелството, че с протокол за доброволно предаване от 09.09.2016г.,
находящ се на л. 41 от д.пр., подсъдимата е предала на разследващите органи 1
бр. преса за коса „Babyless”, а с протокол за доброволно предаване от 12.09.2016г., находящ се на
л. 43 от д.пр - 1 бр. пръстен във формата на змия и 1 бр. пръстен с разноцветни камъни. Съобразно заключението на съдебно – оценителната експертиза,
стойността на 1 бр. преса за коса „Babyless” възлиза на 96 лева, а тази на 1 бр. пръстен във формата на змия - 32, 00
лв. и 7,00 лв. за 1 бр.
пръстен с разноцветни камъни или общо 135 лв. С оглед на изложеното, първостепенният съд неправилно
е уважил гражданския иск в пълния му предявен размер, като в тази част
присъдата следва да бъде изменена, а гражданският иск да бъде уважен до сумата
от 3371 лева. В тази връзка, следва да бъде намален и размера на държавната
такса, която подсъдимата следва да заплати, съобразно уважената част от иска.
Правилно, с оглед изхода от делото, първата инстанция
е осъдила подсъдимата В.И. да заплати разноските по делото.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат нейната
отмяна, поради което и предвид на посочените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6
от НПК вр. чл. 338 от НПК и чл. 334, т. 3 НПК вр. чл. 337, ал. 3, НПК ‚
Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 20.06.2018г., постановена по НОХД №17045/2016г., СРС, НО,
97-ми състав, в частта, с която подсъдимата В.И.И., на основание чл. 45 ЗЗД е
осъдена да заплати на гражданския ищец Г.Д., сумата от 3506 лева,
представляваща причинени с инкриминираното деяние имуществени вреди, като НАМАЛЯВА размера на уважения граждански
иск до сумата от 3371 лева /три хиляди триста седемдесет и един лева/,
представляваща причинени с деянието и невъзстановени имуществени вреди, като го
отхвърля в останалата му част до пълния предявен размер.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.06.2018г., постановена по НОХД №17045/2016г., СРС, НО,
97-ми състав в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.