РЕШЕНИЕ
№ 20413
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110161014 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.411, изр.2 КЗ.
С исковата молба ищецът ЗК „Л.И.АД е предявил установителен иск за
признаване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на
вземанията за плащане на сумата от 255 лв, представляващи сбор от платеното от
дружеството-заявител застрахователно обезщетение (245 лв) по щета № 1111 по риск
„Каско на МПС” за имуществените вреди на застрахования автомобил 11111 причинени при
реализираното на 25.11.2018г. пътно-транспортно проишествие в гр. Пловдив по вина на
водача на автомобил „11111 , който към датата на ПТП-то е бил обект на застраховка
„Гражданска отговорност” при дружеството-длъжник, и т.нар. ликвидационни разноски (10
лв), заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК - 05.09.2022г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№ 48398/2022г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по
чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. При
устните състезания в заседанието на 10.11.2023г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
уважаване на исковете.
Ответникът –ЗДБИ.”АД оспорва изцяло предявения иск според изявлението на
1
пълномощника му в депозирания на 19.12.2022г. отговор на исковата молба. Оспорват се :
механизма на процесното ПТП ; осъществяването на виновно и противоправно поведение
от страна на водача на автомобил „11111 ; наличието на пряка причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и вредите по автомобил 11111 размера на изплатеното
обезщетение и претендираната мораторна лихва. Предявено е възражение за съпричиняване
на процесното ПТП и от водача на автомобил 11111 застрахован по риска „Каско” при
ищеца.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 10.11.2023г.
юрисконсулт на ответника е пледирал за отхвърляне на иска. .
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновният за процесното
ПТП деликвент – водачът на автомобил „11111 и/или собственикът на същия автомобил
към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно
правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът
обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена
съответната застрахователна полица.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил „11111 не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство, и не може да бъде
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не е представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване от страна на другата страна на даден факт не е достатъчна причина да се
приеме за ненуждаещ се от доказване този факт. Признанието на факт също не обвързва
съда да приеме за безспорно съответното обстоателство – чл.175 ГПК. Обратното създава
риск от т.нар. симулативен съдебен процес.
2
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Протокол за ПТП № 1704096/17.12.2018г. не
могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска
отговорност” с обект автомобил „11111.
Следва да се отбележи, че информацията , предоставяна от информационния център
към Гаранционния фонд на увредените лица , има за цел да ги улесни при събирането на
данни , необходими им за упражняване на правата им , но не и да замества
доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради тази причина
представената с исковата молба справка от ГФ не може да замести застрахователната полица
по риска „Гражданска отговорност”. С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с
чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано общото разпределение на доказателствената
тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което ищецът е следвало да се съобрази при предприемане
на съответните доказателствени искания във връзка с предявения установителен иск по
чл.422 ГПК във връзка с чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е указано , че в доказателствена тежест
на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правотношение по риска
„Гражданска отговорност” между виновния деликвент и ответното застрахователно
дружество.
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявения установителен иск , която е едно от условията
за неговата основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявения иск следва да бъде
отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца вземане, предявеният от него иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.411,изр.2 КЗ е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като с решението исковете се отхвърлят
изцяло.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени
доказателства за осъществени от него разходи във връзка с настоящото дело.
3
Ответната страна страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде
уважено. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат
разноски за заповедното производство , тъй като не е осъществил разходи във връзка с това
производство.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от „Л.И."АД, ЕИК: със седалище
и адрес на управление : гр.София, бул. "1111 против „ Б.И.”АД, ЕИК: 11111, гр.София, ул.
"11111, установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.411,изр.2 КЗ за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на
ищеца сумата от от 255 лв (двеста петдесет и пет лева), представляващи сбор от платеното
от дружеството-заявител застрахователно обезщетение (245 лв) по щета № 1111 по риск
„Каско на МПС” за имуществените вреди на застрахования автомобил 11111 причинени при
реализираното на 25.11.2018г. пътно-транспортно проишествие в гр. Пловдив по вина на
водача на автомобил „11111 , който към датата на ПТП-то е бил обект на застраховка
„Гражданска отговорност” при дружеството-длъжник, и т.нар. ликвидационни разноски (10
лв), заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК - 05.09.2022г. до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№ 48398/2022г. по описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „Л.И."АД, ЕИК: със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.
"1111 ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.”АД, ЕИК: 11111, гр.София, ул. "11111, на основание
чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от 50 лева (петдесет лева),
представляващи полагащото се на ответника юрисконсултско възнаграждение за
настоящото исково производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5