Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 29.05.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА Мл.с.: ЮЛИАНА ТОЛЕВА
При секретаря Пенка Спасова, като
разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 143 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
По делото е депозирана въззивна
жалба от гл. юриск.Б. процесуален представител на ОД на МВР Сливен против решение
№ № 50/21.01.2020 г. по гр.д. № 4973/2019г. на Сливенския районен съд, с което
съдът е осъдил въззивника да заплати на Н.А.З., ЕГН **********,***, сумата от
1143.99 лв., представляваща дължимо и незаплатено допълнително възнаграждение
за положен от ищеца 171 часа извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до
30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба 16.09.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата от 125 лв.
представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 01.10.2016 г. до 01.09.2019 г.
С обжалваното решение въззивникът е бил осъден
да заплати деловодни разноски в размер на 318.83 лв., както и 400 лв. държавна
такса и възнаграждение за вещо лице.
Посочва
се, че неправилно съдът е присъдил дължимото възнаграждение, като положения
нощен труд е бил преизчислен с коефициент 1,143. Страната счита, че обжалваното
решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуален
закон, а също така счита, че и е необосновано. Посочва се, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и в частност
разпоредбата на чл. 9 от същата е неприложима спрямо държавните служители в
МВР. Държавните служители в МВР са с уреден статут в специален закон, като въз
основа на него са издадени редица наредби, които са за организацията и
разпределянето на работното време, отчитането, компенсирането на работата извън
работно време и така нататък. Във връзка с тези въпроси са били издадени
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. и Наредба
№ 8121з-908/02.08.2018 г. За процесния период в специалната нормативна уредба
касаеща държавните служители в МВР не е съществувало разпоредба аналогична на
разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ. Страната счита, че не е налице празнота в
правото, а начин на законово разрешаване на въпросите с труда полаган от
държавните служители в ОД МВР. Посочва се, че съотношението за държавните
служители в системата на МВР между дневен и нощен труд е 1към 1, а не както е по КТ 8 към 7 часа
дневни към нощен труд. На следващо място се посочва, че превръщането на положен
нощен труд в дневен с коефициента по чл. 9 ал.2 от НСОРЗ е разликата, която се
получава неправилно се възприема за положен извънреден труд. За да бъде
извънреден трудът трябва да е положен извън установеното за него работно време.
Посоченото преизчисляване имало отношение към заплащането /увеличаването на
нощния труд/, но не и към натрупването на часове, чието надвишение да кумулира
извънреден труд. Освен това, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ била непригодна за
прилагането й към държавните служители в МВР, тъй като не са били налице
нейните предпоставки. Първо по дневно отчитане на работното време, второ работа
на смени, трето продължителност на нощно работно време, по-малка от
продължителността на дневното и четвърто трудово възнаграждение изработено по
трудови норми. Жалбоподателят счита, че само при наличието на посочените
по-горе четири предпоставки може да се въведе увеличение с коефициент, а в
случая това е неприложимо. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв. П., пълномощник на Н.А.З., с който същата е оспорена като
неоснователна. Посочено е, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно. Страната намира, че разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НСОРЗ е
приложима за нуждите и за целите на изчисляване на работното време на
работещите на смени, при сумиране изчисляване на работното време, държавни
служители в МВР. Счита, че тази норма е една от мерките, които законодателят е
въвел за ограничаване на вредните последици от полагането на нощен труд и че
това е форма на специална закрила на полагащите нощен труд. Посочва, че чл.188
ал.2 от ЗМВР директно препраща към специалната закрила на КТ за полагащите труд
през нощта държавни служители на МВР. Посочва се, че в разпоредбата на чл. 9 от
НСОРЗ са разгледани три хипотези, които се прилагат самостоятелно. В случая
следвало да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОЗР, която предвижда
допълнително възнаграждение за работодателите на работещите на смени да
преобразуват нощните часове с коефициент, изразяващ съотношението между
нормалната продължителност на дневното към нощното работно време. Разпоредбата
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ била форма на специална законодателна закрила на
полагащите нощен труд. Страната намира, че разпоредбата на чл. 187 ал.1 от ЗМВР
е специално правна норма, която предвижда каква е нормалната продължителност,
но само на дневното работно време и работна седмица. Регламентацията на
нормалната продължителност на нощния труд до 7 часа денонощие и при 36 седмично
при петдневна седмица е дадена в
разпоредбата на чл. 140 от КТ, същата е с императивен характер и по
съществото се съдържа забрана да се превишава предвидената норма поради
специалната закрила на работещите през нощта. Страната цитира множество решения
на съдилища в Република България, които са в смисъл на изложеното от него
твърдение. Въззивникът е посочил, че с решение от 10.12.2019 г. по адм. Дело №
8601/2019 г. на ВАС е отменена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на МВР, което
означавало, че се възстановява предходната регламентация а това е според
страната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на МВР за реда, организацията и
разпределението на работното време, а тази Наредба съдържала специално правна
норма в лицето на чл. 31, предвиждаща преобразуване на нощните часове в дневни
с коефициент 0,143 и добавянето им към общия брой работни часове за отчетения
период. Моли се обжалваното решение да се потвърди. Претендират се деловодни
разноски за въззивника.
По делото е
бил направен частичен отказ от иска от адв. П. , пълномощник на Н.З.. След като
се убеди в допустимостта на процесуалното действие, с определение от 05.03.2020
г., съдът обезсили Решение № 50/21.01.2020 г. по гр.д. № 4973/2019г. по описа на Сливенски районен
съд в частта, с която ОД на МВР, гр.Сливен е била осъдена да заплати на Н.А.З.,
ЕГН **********,*** сумата от 1143.99 лв., представляваща дължимо и незаплатено
допълнително възнаграждение за положен от ищеца 171 часа извънреден труд за
периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019г., за
сумата над 736.69 лв., както и в частта, с която на Н.А.З., ЕГН **********,***
е била присъдена мораторна лихва върху възнаграждението за извънреден труд в
размер на 125.00 лв. за сумата над 80.00
лева. С определението на СлОС е било прекратено и производството по гр.д. №4973/2019 г. по описа
на Сливенски районен съд, както и производството по възз.гр.д. 143/2020 г. по
описа на Сливенския окръжен съд в обезсилената част.
По този начин предмет на
въззивното производство е останалата част от исковите претенции за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г.
за 107 часа /до 70 часа на тримесечие/ в размер на 736.69 лв. и обезщетение за
забава върху главницата в размер на 80 лв.
В
с.з., въззивникът ОД на МВР – Сливен, редовно призован не се представлява.
Процесуалният му представител гл.юриск.Б., в депозирано писмено становище
заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й по
изложените в нея подробни съображения. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, в т.ч. и такива на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна.
В
с.з., въззиваемият Н.З., редовно
призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище до съда
процесуалният му представител адв. Н.П. заявява, че оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред
въззивната инстанция разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното
решение е било съобщено на въззивника на 31.01.2020г. и в рамките на
законоустановения срок – на 14.02.2020 г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
Предмет на въззивното производство е останалата част от
исковите претенции за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за периода
от 01.08.2016 г. до
30.06.2019 г. за 107 часа /до 70 часа на тримесечие/ в размер на 736.69 лв. и
обезщетение за забава върху главницата в размер на 80 лв.
Сливенският
районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от Н.З. *** искове, както следва: иск за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019г. в размер на
1143,99лв. /с оглед допуснатото от районния съд изменение на исковите
претенции/, респ. в размер на 736,69 лв., с оглед направения частичен отказ от
иска и определение от 05.03.2020г. по настоящото в.гр.д.№143/2020г. на СлОС,
намиращ правното си основание в чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и акцесорен иск за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 125лв. /с
оглед допуснатото от районния съд изменение на исковите претенции /, респ. в
размер на 80 лв., с оглед направения частичен отказ от иска и определение от 05.03.2020г.
по настоящото в.гр.д.№143/2020г. на СлОС, за периода от изискуемостта до
подаване на исковата молба, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът
намира изложените във въззивната жалба съображения за неоснователни.
Безспорно
по делото е установено, че ищеца в първоинстанционното производство Н.З. е държавен служител по
смисъла на чл.169 от ЗМВР РУ – Сливен.
Ищецът в първоинстанционото
производство, видно от представените по делото писмени доказателства, е работил
на сменен режим, обикновено 12-часови смени, при сумирано изчисляване на
работното време за тримесечен отчетен период.
Съгласно разпоредбата
на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като съгласно
чл.187, ал.6 от ЗМВР, извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
От заключението по
назначената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза
се установява полагането на извънреден труд от ищеца З. през процесния период
от 01.08.2016г. до 30.06.2019г., като вещото лице е посочило същия в часове. В
заключението, в табличен вид е посочен и заплатения от работодателя извънреден
труд в часове и остатъка след това. Следва да се посочи, че при определяне на
останалата, е заплатена част от положения от ищеца извънреден труд, вещото лице
не е приложило императивната разпоредба на чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР – компенсиране
с възнаграждение извънреден труд до 70 часа на тримесечен период. Прилагайки
посочената императивна разпоредба, настоящия състав прецени, че следва да се
редуцира подлежащия на заплащане извънреден труд до 70 часа на тримесечие. По
този начин, прилагайки императивната правна норма съдът констатира, че
подлежащия на заплащане извънреден труд, положен от ищеца З. възлиза на 107
часа, като дължимото за него и незаплатено от работодателя възнаграждение
възлиза на 736,69лв.
Основният спор
между страните в първоинстанционното, въведен с въззивната жалба и в настоящото
въззивно производство, е следва ли да се прилага коефициент за преобразуване на
нощните часове в дневни при сумарното изчисляване на отработените часове за
съответния отчетен период и на тази база да се определи надвишена ли е
индивидуалната работна норма на ищеца, т.е. налице ли е положен от него
извънреден труд.
Принципно в разпоредбата на чл. 188 ал. 2 от ЗМВР е посочено, че държавните служители ( какъвто без съмнение е ищецът), които полагат труд за времето между 22.00
и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Според настоящия съдебен състав
освен общата нормативна уредба уреждаща трудовите правоотношения и полагането
на нощен труд в диапазона от 22.00 ч. до 6.00 ч. уредена в КТ приложение следва
да намери и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
където в чл. 9 ал. 3 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното
време трудовото възнаграждение заработено по трудови норми се увеличава с
коефицент , равен на отношението между часовете получени след превръщането на
нощните часове в дневни и действително отработените часове през месеца или
установения друг период. По този начин и предвид приетото заключение по
изготвената съдебно – икономическа експертиза положените часове извънреден труд
следва да се преизчислят с коефицент 1.143.
Тъй
като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед
изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни
разноски в размер на 300.00 лева, тъй
като това е било минималното адвокатско възнаграждение към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие между адв. П. и Н.З.. Същото е било
заплатено от страната и е дължимо от въззивника.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50/21.01.2020 г. по гр.д. № 4973/2019г. на
Сливенския районен съд , като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
ОД
на МВР Сливен да заплати на Н.А.З., ЕГН **********,*** деловодни разноски за
въззивна инстанция в размер на 300.00 /триста/ лева адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.