Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр.Габрово,
30.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на трети
ноември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Елка Станчева
и в присъствието на прокурора Милчо Генжов като разгледа докладваното от съдия
Рачев к.а.д. № 141 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по повод касационна
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София против Решение №
38/12.04.2021г., постановено от Административен съд – Габрово по АД № 129 по
описа на съда за 2020г. и втора касационна жалба на Х.А.Х. с ЕГН ********** понастоящем
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Враца
против същото решение.
Предмет
на произнасяне в настоящото производство е и подадена от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София частна касационна жалба против Определение
№ 475/2.06.2021г. постановено по АД № 129/21г. по реда на чл.248 от ГПК.
Пред
Административен съд габрово е била депозирана искова молба на Х.Х. против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София с правно основание чл.284,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Претенцията на ищеца е била да бъде осъден ответника да му заплати 1,000,000.-
лева обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди по време на престоя
му в наказателна килия в Затвора в град Ловеч в периода 7-14.02.2019г. По време
на този престой, според ищеца, същият бил поставен при нечовешки и унизителни
условия, които засегнали човешкото му достойнство. Претендирано е също
присъждане на лихва върху исканата сума. Административен съд – Габрово се е
произнесъл с посоченото по-горе решение, като е осъдил ответника да заплати на ищеца
сумата 300.- лева, ведно с със законната лихва върху тази главница от 14.02.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, отхвърлил е исковата претенция за сумата
над 300.- лева до пълния претендиран размер от 1,000,000.- лева, осъдил е ответника
да заплати на Административен съд – Габрово разноските по производството
изразяващи се във възнаграждение на вещо лице и е осъдил ищеца да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска.
Срещу
така постановеното решение са постъпили две касационни жалби от страните в производството.
Според ГДИН искът следвало да бъде отхвърлен изцяло. Не били допуснати от
страна на пенитенциарната администрация, действия и бездействия които да
обосновават уважаването на иска, в какъвто и да било размер. Според г-н Х.
присъдения размер е несправедлив, не обезщетява в цялост претъпените от него
неимуществени вреди. Иска присъждане на цялата претендирана сума. В
касационната жалба се съдържа и искане да бъде отменено съдебното решение, в
частта му с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 99.97 лева юрисконсултско
възнаграждение. Постъпило е и искане от страна на ГДИН да бъде изменено
решението в частта му относно разноските, като ГДИН не бъде осъждан да заплаща
разноски по делото.
Правилно
съобразявайки, че искането в касационната жалба на г-н Х. да бъде отменено
решението в което е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение е на практика
искане по чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение
№ 475/2.06.2021г. постановено по АД № 129/21г. по реда на чл.248 от ГПК както
по искането на ищеца /съдържащо се в касационната жалба/ така и по искането на
ГДИН изрично заявено с Искане по чл. 248 от ГПК с вх. № 787/12.05.2021г. С
посоченото определение съдът е оставил без уважение исканията и на двете страни
да бъде изменено решението в частта му относно разноските
Срещу определението постановено по реда на чл. 248 от ГПК
е постъпила касационна частна жалба само от страна на ГДИН. Х.Х. не е обжалвал
определението и по отношение на него същото е влязло в сила.
По
касационните жалби.
Административен
съд – Габрово, в настоящия с касационен състав, намира и двете касационни жалби
за неоснователни. В подробни мотиви, при правилно установена фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е обосновал защо ответника следва да бъде
осъден да заплати обезщетение за претърпените от г-н Х. неимуществени вреди.
Обосновал е и размера на дължимото обезщетение. Касационната инстанция не
намира за необходимо да повтаря тези съображения имайки предвид нормата на чл. 221,
ал.1, in
fine.
По
частната жалба
Настоящата
инстанция намира че в случая е приложима разпоредбата на чл. 286 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, но не и нормата на чл.10 от ЗОДОВ, а още по-малко нормите на ГПК и АПК.
Това е така тъй като ЗИНЗС се явява специален при сравняването му с двата
кодекса. От друга страна съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС изрично е определено,
че исковете за обезщетения по този закон се разглеждат по реда на глава
Единадесета от АПК – „Производства за обезщетения“, а съгласно чл.203, ал.2 от АПК за неуредените въпроси /но само относно имуществената отговорност/ се
прилагат ЗОДОВ и ЗИНЗС. Липсва препращаща норма от ЗИНЗС към нормите на ЗОДОВ.
Първостепенния
съд е достигнал до правилния извод, че ответника – ГДИН следва да заплати
разноските по производството. Позоваването от страна на съда освен на нормите
на ЗИНЗС и на тези от ЗОДОВ не е опорочават решението, както и постановеното по
реда на чл. 284 от ГПК определение. Приложимата според настоящия състав норма
на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС изрично повелява, че в случаите когато искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството. Нормата е пределно ясна, правилно е приложена от решаващия съд
и не е възможно тълкуване, различно от това на първата инстанция. Определението
следва да бъде оставено в сила.
Както
вече бе посочено по-горе срещу Определение № 475/2.06.2021г. постановено по АД
№ 129/21г. е постъпила касационна частна жалба само от страна на ГДИН, а г-н Х.
не е обжалвал определението и по отношение на него същото е влязло в сила. По
тези съображения изложените от него доводи относно разноските в пледоарията по
същество пред настоящата инстанция, въпреки че са основателни, не следва да бъдат обсъждани.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
38/12.04.2021г., постановено от Административен съд – Габрово по АД № 129 по
описа на съда за 2020г.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №
475/2.06.2021г. постановено от Административен съд – Габрово по АД № 129 по
описа на съда за 2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.