Решение по дело №130/2024 на Административен съд - Силистра

Образувано е по касационна жалба на М. А. Г. с [ЕГН] от гр. Тутракан против Решение № 16/10.04.2024 г. постановено по АНД № 29 по описа на Районен съд - Тутракан за 2024 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0362-000829/02.01.2024 г., издадено от началник група „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан.

Касаторът, действащ чрез адв. И. М. от АК-София, счита, че решението на РС-Тутракан е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа изложените доводи пред първата инстанция за липса на компетентност на длъжностното лице, което е установило нарушението, и сочи, че съдът е постановил решението си без да са налице ясни и категорични доказателства за извършване на деянието, при игнориране на показанията на разпитания по негово настояване свидетел. Моли за отмяна на решението и потвърдения с него санкционен акт.

Ответната страна – Началник група „Охранителна полиция“ в ОДМВР – Силистра, РУ-Тутракан, действащ чрез гл. юриск. В. А., оспорва изложените доводи в жалбата; моли за потвърждаване на оспореното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред РС–Тутракан е установено, че на 13.12.2023 г. служители на АНО изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата в установъчен пункт по път II-21, на км. 55+600 м, до бензиностанция „Петрол“ в близост до гр. Тутракан. Около 12.00 часа забелязали движещ се в посока гр. Русе товарен автомобил марка „Форд“ с рег. № СС1228СА, управляван от жалбоподателя, като до него на предната пасажерска седалка се возел св. М. Дормаджи, който бил работник при първия, като и двамата били без поставени обезопасителни колани. Полицейските служители спрели автомобила и извършили проверка на документите на водача и на превозното средство, след което на водача е съставен акт от св. Д. за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Акт за идентично нарушение бил съставен и на св. Дорманджи. Въз основа на акта, съставен на жалбоподателя, е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на нарушителя е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв.

За да потвърди наказателното постановление, РС-Тутракан на база на събраните писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено извършването на нарушението. Приел е, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Позовавайки се на конкретните заповеди, от които произтичат правомощията на св. Д. да осъществява контрол по ЗДвП и да съставя актове за установяване на административни нарушения, и обсъждайки липсата на необходимост проверката на водача да е извършена непременно в рамките на специализирана полицейска операция, съдът е приел за безспорно установена компетентността на актосъставителя. Също така е коментирал и анализирал подробно събраните свидетелски показания. Изтъкнал е, че разпитаният по настояване на нарушителя свидетел Дормаджи е предубеден доколкото работи при нарушителя и се намира в състояние на зависимост от него. Коментирал е също, че показанията на този свидетел са изолирани от останалата приета за достоверна от съда доказателствена съвкупност, поради което не ги е кредитирал. Съдът е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на нарушението, чието извършване е доказано с допустими доказателствени средства. Обсъдил е, че съгласно чл. 189з от ЗДвП институтът на маловажния случай по ЗАНН не се прилага за нарушение по ЗДвП, а наказанието е наложено във фиксирания в закона размер, като е отчел, че отнемането на контролни точки не представлява наказание, респ. не подлежи на обсъждане в производството.

Така постановеното решение е правилно. Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административнонаказателна отговорност. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Не може да бъде споделено бланкетно заявеното съображение за липса на компетентност на актосъставителя. Цитирането в касационната жалба на частите от първоинстанционния съдебен акт, където е обсъден този въпрос, без конкретни оплаквания защо изводите на съда трябва да са различни и без доводи, от какво точно произтича неправилността им, е недостатъчно за обосноваване на касационно основание – дали се касае за необоснованост на акта или за неправилно приложение на материалния закон. Доколкото необосноваността не съставлява касационно основание по смисъла на чл. 348 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция не дължи произнасяне по него. При проверка на съответствието на съдебния акт с материалния закон настоящата инстанция не констатира допуснато нарушение, съставляващо основание за отмяна на решението. Първоинстанционният съд е установил, че актосъставителят (св. Д.) е служител в териториално звено „Охранителна полиция“ при РУ-Тутракан, като компетентността му да съставя актове по ЗДвП произтича от приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (т. 1.3.3 във вр. с т. 2.2), а изпълнението на условието по т. 2.2 от заповедта се установява от текста на заповед № 342з-717/04.07.2023 г. на директора на ОДМВР-Силистра. Изводът на въззивния съд досежно компетентността на актосъставителя е правилен, аргументиран и направен в съответствие със съдържанието на събраните писмени доказателства.

Неоснователен е и изложеният довод, че съдът е постановил решението си без да са налице ясни и категорични доказателства за извършването на деянието, игнорирайки показанията на разпитания по настояване на касатора свидетел Дормаджи. За да приеме, че деянието, за което е бил санкциониран нарушителят, е извършено, съдът е обсъдил подробно свидетелските показания и е посочил кои от тях кредитира в цялост и кои не. Изложил е подробни и убедителни мотиви относно обстоятелството защо не кредитира свидетелските показания на св. Дормаджи. Фактът, че изводите на съда не съответстват на желания от касатора резултат, сам по себе си не сочи на допуснато процесуално нарушение. Такова нарушение, поставящо под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка, би било налице, ако съдът волно или неволно е оставил извън вниманието си определени доказателства и доказателствени средства, ако превратно и не според действителното им съдържане е ценил доказателствата. В случая обаче възприемането на едни свидетелски показания и отхвърлянето на други е аргументирано в съдебния акт и са ясно видими процесът на формиране на вътрешното убеждение на състава и правилността на извършената преценка. Видно е, че въз основа на показанията на св. Дормаджи не могат да бъдат изградени солидни изводи, опровергаващи презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН (чл. 189, ал. 2 ЗДвП). С оглед установените обстоятелства в процеса несъмнено може да се приеме, че към момента на проверката касаторът е управлявал автомобила си без обезопасителен колан, респ. че е извършил на нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, за което следва да понесе санкция по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. В този смисъл първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решение на РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП на ответната страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до 150 лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът следва да заплати на ОДМВР – Силистра разноски в размер на 80,00 лв.

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16 от 10.04.2024 г. постановено по АНД № 29 по описа на Районен съд - Тутракан за 2024 година

ОСЪЖДА М. А. Г. с [ЕГН] от гр. Тутракан, обл. Силистра, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.