№ 11806
гр. София, 16.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря К. Д. А.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110107568 по описа за 2020 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС от И. Д. и Ц. Ш. срещу П.
Г. М. с искане да се признае за установено спрямо ответника, че са собственици на следния
недвижим имот- апартамент № 12, находящ се в гр. София, район Люлин, АДРЕС с площ от
59,65 кв.м., състоящ се от антре, дневна-столова с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна,
тоалетна и балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
*****************, намиращ се в сграда № 1, при съседи: ап. 11, калкан, вътрешен двор,
ап. 13 и стълбищен коридор, заедно с мазе № 12, находящо се в сутерена на сградата, кота -
2,40, с площ от 4,10 кв.м., при съседи: коридор, мазе № 11, калкан, мазе № 13 , заедно с 1,84
% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху припадащата се част на горепосочената сграда № 1 от поземления имот, целият с
площ от 983 кв.м., съставляващ УПИ II-166 в кв. 79 по плана на град София, местност „бул.
Сливница“, при съседи: ул. Фортов път, УПИ III-ЖС, УПИ I-164 и имот пл. № 165, както и
съда да осъди ответника да им предаде владението върху имота.
Предявени са насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 72 ЗС от П. Г. М.
срещу И. Д. и Ц. Ш. за заплащане по ½ всеки на следните суми- 1092,25 лева,
представляващи разноски за поддържане на процесния имот и 9029,88 лева, представляваща
подобрения на процесния имот, за които суми е упражнено право на задържане по чл. 72, ал.
3 ЗС.
Ищците И. Д. и Ц. Ш. твърдят, че са собственици на следния недвижим имот- апартамент
№ 12, находящ се в гр. София, район Люлин, АДРЕС с площ от 59,65 кв.м., състоящ се от
антре, дневна-столова с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, тоалетна и балкон,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****************, намиращ се в
1
сграда № 1, при съседи: ап. 11, калкан, вътрешен двор, ап. 13 и стълбищен коридор, заедно с
мазе № 12, находящо се в сутерена на сградата, кота -2,40, с площ от 4,10 кв.м., при съседи:
коридор, мазе № 11, калкан, мазе № 13, заедно с 1,84 % идеални части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху припадащата се част на
горепосочената сграда № 1 от поземления имот, целият с площ от 983 кв.м., съставляващ
УПИ II-166 в кв. 79 по плана на град София, местност „бул. Сливница“, при съседи: ул.
Фортов път, УПИ III-ЖС, УПИ I-164 и имот пл. № 165, който имот били наследили от
починалия им чичо- Б.И.К., брат на баща им- Л.И.К., който закупил имота с договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 114, том Втори, рег. № 4882, дело №
278/2003г. на нотариус М.П. с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 236,
вписан в службата по вписванията вх. № 53439/2003г., акт № 137, том LLLXXV, дело №
41019/03, имотна партида 240831. Сочат, че притежаваният имот се владее от П. Г. М., която
претендира да го е придобила по силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен
с несобственика- В. П. С., обективиран в Нотариален акт № 1347, том Първи, рег. № 02571,
дело № 0128/2015г. на нотариус В.Б., вписан под № 302 на НК, с район на действие СРС,
вписан в Службата по вписванията акт № 12, том ХV, дело № 4806/2015г. Поддържат, че
ответникът владее имота без правно основание, тъй като го е придобила от несобственик.
Сочат, че В. С. е закупила имота от баба си- Я.Ц.Ч., която също не била собственик на
имота, с договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 84, том IV, рег. № 15785,
дело № 0644/2012г. на нотариус В.Б.. При изповядване на сделката Я.Ч. посочила, че е
придобила имота по силата на саморъчно завещание от техния наследодател – Б.И.К..
Поддържат, че саморъчното завещание е неистински частен документ, което се
установявало от Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от
01.10.2019г. по пр.пр. № 30476/2019г. и заключението на ЕС № 127/2019г., изготвено от
Г.Л., съгласно което ръкописният текст и подписът за „завещател“ не били изпълнени от
Б.К.. Завещанието било обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от
12.09.2012г. на нотариус М.В. с акт № 98, том Първи, рег. № 3140/12.09.2012г. Сочат, че
завещанието било с дата 16.09.2009г., но било невъзможно да бъде написано от
наследодателя им, защото той бил в гр. Гоце Делчев при роднината им- Н.В., който се
грижил за него през последните му месеци живот- от 18.08.2009г. до смъртта му, и който
споделял, че Б. бил много болен и не бил правил завещание в полза на друго лице и не
можел да изготви завещание поради здравословното му състояние.
С уточнителна молба от 09.06.2020г. ищците са посочили, че договорът по Нотариален
акт № 137/2015г. е действителен, но не е произвел вещен ефект по отношение на процесния
имот. Оттеглят иска си по чл. 26 ЗЗД. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Сочи, че са налице всички елементи на фактическия състав на
продажбата, а именно- било постигнато съгласие за прехвърляне на собствеността и особена
форма за неговото обективиране- нотариален акт, материализиращ извършената сделка,
както и неговото вписване. Счита, че сделката била произвела вещноправно действие.
2
Предявява насрещен иск срещу ищците за заплащане на сумата 10 680,48 лева, по 5340,24
лева срещу всеки от тях, представляваща разноски и подобрения в процесния имот, както и
прави възражение за задържане на имота. Твърди, че подобренията и ремонтните дейности
били извършени през 2015г. и се изразявали в демонтаж на дограма по прозорци, демонтаж
на дограма по врати, доставка и монтаж на нова PVC дограма по прозорци и по балкон,
обръщане около прозорци, доставка и монтаж на интериорни врати, доставка и монтаж на
алуминиева врата на баня, доставка и монтаж на PVC врата тип „хармоника“ на дрешник,
обръщане около врати, доставка и монтаж на метална входна врата с брава с едностранно
заключване, направа на вътрешна преградна стена от гипскартон, направа на гипсова
шпакловка по тавани във всички помещения, лепене на тапети в стая, боядисване с латекс
по стени и тавани във всички помещения, доставка и монтаж на подови PVC первази,
доставка и монтаж на смесителна батерия в баня, доставка и монтаж на смесителна
душ[1]батерия с подвижен душ в баня, доставка и монтаж на вградена кухня, доставка и
монтаж на еднокоритна кухненска мивка алпака с отцедник, доставка и монтаж на
смесителна кухненска батерия, доставка и монтаж на ел. вентилатор в баня, доставка и
монтаж на подова лайсна в кухня, направа на външна топлоизолация по всички фасадни
стени, направа на минерална мазилка върху топлоизолация, изнасяне, натоварване и
извозване на строителни отпадъци. Сочи, че ако се установи, че е закупила имота от
несобственик- прави възражение за придобИ.ето му поради изтекла в нейна полза
придобивна давност. Поддържа, че от 16.02.2015г. до днес владее имота и го държи като
неин собствен. Сочи, че едва при получаване на призовката е узнала за наличие на спор за
собственост върху апартамента. Присъединява към нейното владение и владението на
праводателя й- В. Станчова.
С уточнителни молби от 29.10.2020г. и от 12.11.2020г. ищецът по насрещните искове е
индивидуализирал претенциите си като е посочил, че претендира разноски на обща стойност
1092,25 лева и подобрения на обща стойност 9588,23 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на предявените насрещни искове, с
който е посочено, че исковете са недопустими, тъй като исковата молба не отговаря на
реквизитите в ГПК. Поддържат, че предявените насрещни искове са и неоснователни, тъй
като дори не се твърдяло, че разноските и подобренията били извършени от П. М.. Не били
ангажирани и доказателства, удостоверяващи извършването на посочените разноски и
подобрения. Считат, че някои от цените били завишени два-три пъти. Поддържат, че
движимостите, които могат да бъдат отделени от имота без неговото увреждане- вградена
кухня, врати, подови ПВЦ первази, смесителна батерия в баня, смесителна душ-батерия в
баня, еднокоритна кухненска мивка алпака с отцедник, смесителна кухненска батерия,
подова лайсна в кухня и др., не подлежат на заплащане, защото не представлявали
подобрения. Ако по време на процеса се установило, че цитираните в насрещната искова
молба дейности били извършени, то те били луксозни, а не полезни разноски и не подлежали
на възстановяване. Всички подобрения били свързани със субективната преценка на ищцата
по насрещните искове за луксозност. Сочат, че апартаментът бил сравнително ново
3
строителство, бил ползван от наследодателя им около 7 години, а от В. С. въобще не бил
ползван и владян. Прозорците на апартамента били същите като на останалите апартаменти
в блока и не били подменяни. Възразяват срещу исканото задържане на имота, тъй като
нотариалният акт, с който П. М. била посочена като купувач, нямал вещноправен
прехвърлителен ефект, тя не била добросъвестен владелец и нямала право на задържане
съгласно чл. 72, ал. 3 ЗС. Оспорват качеството на добросъвестен владелец на П. М..
Възразяват срещу присъединяване на владението на П. М. към владението на В. С., тъй като
последната не била праводател, доколкото сделката нямала вещноправен ефект.
Третото лице-помагач В. П. С. с молба от 30.11.2023г. е посочила, че оспорва исковата
молба. Искането към съда е да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани.
С влязло в сила прекратително определение от 12.06.2020г. съдът е прекратил частично
производството по делото в частта му относно предявените искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
С влязло в сила протоколно определение от 21.03.2024г. производството по делото е
прекратено в частта, с която са предявени насрещни осъдителни искове от П. Г. М. срещу И.
Д. и Ц. Ш. за сумата над 9029,88 лева до пълния предявен размер от 9588,23 лева,
представляваща подобрения в процесния имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и с проекта за доклад съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че
на 29.12.2003г. Б.И.К. е придобил от „Домостроителен комбинат- София“ АД следния
недвижим имот- апартамент № 12, находящ се в гр. София, АДРЕС, както и че законни
наследници на Б.И.К., починал на 23.02.2010г., са Ц. Л. Ш. и И. Д. със старо име И. Л.М.,
както и че ответникът владее процесния имот.
Горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 144, том II, рег. № 4882, дело № 278/2003г. на нотариус
М.П., видно от който на 29.12.2003г. „Домостроителен комбинат- София“ АД е продало на
Б.И.К. следния собствен на дружеството недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в гр.
София, район „Люлин“, АДРЕС, състоящ се от антре, дневна- столова с кухненски бокс,
спалня, баня с тоалетна, тоалетна и балкон, със застроена площ от 59,65 кв.м., при съседи:
апартамент № 11, калкан, вътрешен двор, апартамент № 13 и стълбищен коридор, заедно с
мазе № 12, находящо се в сутерена на сградата, кота -2,40, с площ от 4,10 кв.м., заедно с 1,84
% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж
върху припадащата се част на горепосочената сграда № 1 от поземления имот, целият с
площ от 983 кв.м., съставляващ УПИ II-166, отреден за имот в кв. 79 по плана на гр. София,
местността "бул. Сливница", при съседи: улица „Фортов път“, УПИ III- ЖС, УПИ I-164 и
имот планоснимачен номер 165.
От удостоверение за наследници с изх. № РВЕ19-УГ01-7510 от 19.08.2019г., издадено от
4
Столична община, район Възраждане се установява, че Б.И.К. е починал на 23.02.2010г. и е
оставил за свой наследник брат си- Л.И.К..
От удостоверение за наследници с изх. № РВЕ19-УГ01-7508 от 19.08.2019г., издадено от
Столична община, район Възраждане се установява, че Л.И.К. е починал на 01.04.2012г. и е
оставил за свои наследници дъщеря си – Ц. Л. Ш. и сина си – И. Л.М..
От препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 137, том I, рег. № 02571,
дело № 0128/2015г. на нотариус В.Б., се установява, че на 16.02.2015г. В. П. С. е продала на
П. Г. М. следния недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в гр. София, АДРЕС, заедно
с мазе № 12, заедно с 1,84 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху припадащата се част от горепосочената сграда № 1 в
поземления имот, целият с площ от 983 кв.м., съставляващ УПИ II-166, отреден за имот в кв.
79 по плана на гр. София, местността "бул. Сливница", при съседи: улица „Фортов път“,
УПИ III- ЖС, УПИ I-164 и имот планоснимачен номер 165, който представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****************.
От препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 84, том IV, рег. № 15785,
дело № 0644/2012г. на нотариус В.Б., се установява, че на 27.09.2012г. Я.Ц.Ч. е продала на
В. П. С. следния недвижим имот: апартамент № 12, находящ се в гр. София, район „Люлин“,
АДРЕС, състоящ се от антре, дневна- столова с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна,
тоалетна и балкон, със застроена площ от 59,65 кв.м., при съседи: апартамент № 11, калкан,
вътрешен двор, апартамент № 13 и стълбищен коридор, заедно с мазе № 12, находящо се в
сутерена на сградата, кота -2,40, с площ от 4,10 кв.м., заедно с 1,84 % идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху припадащата
се част на горепосочената сграда № 1 от поземления имот, целият с площ от 983 кв.м.,
съставляващ УПИ II-166, отреден за имот в кв. 79 по плана на гр. София, местността "бул.
Сливница", при съседи: улица „Фортов път“, УПИ III- ЖС, УПИ I-164 и имот
планоснимачен номер 165, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****************.
Приет е и препис от саморъчно завещание от 16.09.2009г., с което Б.И.К. е завещал на
Я.Ц.Ч. апартамента си в гр. София, ж.к. Люлин, АДРЕС. Саморъчното завещание е обявено
с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 12.09.2012г. на нотариус М.В..
Приет е и препис от Решение от 29.04.2004г. на началника на отдел Имиграция,
гражданство, гражданско състояние, Община Виена, с което е променено фамилното имена
на И. Л.М., роден К., на Д..
По делото са приети и следните писмени документи, касаещи извършените в процесния
имот строително-монтажни работи: Приемо-предавателен протокол от 11.02.2015г.,
сключен между „Нова пласт“ ООД и П. Г. М. с предмет ПВЦ дограма „Salamander-
Streamline“- бял, 6,68 кв.м.; фактура № 86354 от 21.04.2015г. с получател „Водекс“ ЕООД за
следните стоки и услуги- дюбел за топлоизолация бял, 1 х 0,5 малък неопор- 5 см, дюбел за
топлоизолация бюл, стъклофибърна мрежа 145 гр., АнгроПортланд термо РТ40-25 кг,
АнгроПортланд Фибро PFW 60- бяло 25 кг; лилав 2м- АнгроПортланд Др.пластер маз.- 25
5
кг, Аустротерм 1х 0,5- малък Неопор, ПВЦ ъгъл с мрежа, 2,5 м, обшивка за топлоизолация 1
метър на обща стойност 234,15 лева, както и фискален бон за извършено плащане; фактура
№ 77895 от 27.02.2015г., издадена на П. Г. за следните стоки и услуги – видима смесител
вана комб. Искър- В1396АА, ММ- Вентилатор 120 с клана- кръг, Решетка MV 100VJ, тапет
PVC2 650- 01, сребро- лайсна преходна 40мм-2.7 МАТ, фуга „Боро“- бяло 1 кг, Ревизия D
300х 400, декоративен ъгъл 30/30- бял 01-27,75 м, Сребро лайсна преходна 40мм-2.7 МАТ на
обща стойност 333,82 лева; фактура № 76797 от 21.02.2015г., издадена на П. Г. за следните
стоки и услуги- дръжка за врата К801S обикн.хром, брава-обикновена-70, врата К096 златен
дъб 2000-/150-180/ - плътна, на обща стойност от 436,73 лева; Приемо-предавателен
протокол от 11.02.2015г., сключен между „Нова пласт“ ООД и П. Г. М. с предмет „Алум-
дограма „WP-студен“- бял, 1,33 кв.м“; Приложение № 1- Спецификация за оферта номер
1894; Приложение № 1- Спецификация за оферта № 1895; оферта от „Нова пласт“ ООД;
фактура № 711 от 11.02.2015г., издадена от „Нова пласт“ ООД с получател П. Г. М. за
следните стоки и услуги- изработка и монтаж на ПВЦ дограма по пор. 1894 и изработка и
монтаж на Алум. Дограма по пор. 1895 на обща стойност 1832,63 лева; Договор № 10 от
04.02.2015г., сключен между П. Г. М. и „Нова пласт“ ООД с предмет изработка и монтаж на
ПВЦ дограма „Salamander- Streamline“, цвят: бял, стъклопакет 4 сезона/бяло/ка-40мм,
описана в Спецификация – Приложение № 1; Договор № 11 от 04.02.2015г., сключен между
П. Г. М. и „Нова пласт“ ООД с предмет изработка и монтаж на алум. Дограма „WP-студен“,
цвят- бял, стъклопакет, термопанел – 20мм, описана в Спецификация – Приложение № 1;
разписка от „Видов Комерс“ ЕООД за блиндирана врата Д101 Венге Аларма 92х202 вътре
лява- 1 бр. х 730 лева, както и фискален бон за извършено плащане на 100 лева и фискален
бон за извършено плащане на 630 лева с фактура № 2167 от 24.02.2015г., издадена от
„Видов Комерс“ ЕООД на П. М. за входна врата на стойност 730 лева с ДДС; Протоколен
лист ремонт № 33140 от 16.10.2015г., издаден на П. Г. М. за ремонт на климатик; Протокол-
договор за извършена продажба и монтаж на климатична техника № 29420 от 22.07.2015г.,
издаден на П. Г. М. за закупуване и монтаж на климатик Toshiba RAS-137SKV-E5+ RAS-
137SAV-E на обща стойност 2298 лева.
По делото е прието и Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, издадено от
Столична община, район Младост, от което се установява, че П. Г. М. е разведена /на
29.04.2010г./ и има дъщеря- Г.А.Б..
По делото е прието и Удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, издадено от
Столична община, район Люлин, от което се установява, че В. П. С. не е била омъжвана,
както и че има двама сина.
Свидетелят А. Б.ов, живущ на семейни начала с П. М., е посочил, че живее с нея от 2006-
2007г. В началото живели на квартира в Люлин 10, след това се преместили в Люлин 9, от
2015г. живеели на ул. Фортов път № 17, ап. 12. Сочи, че работил в автомивка в Люлин и от
собственика разбрал, че има имот за продаване, собственикът бил съпруг на В. С., която
познавал по физиономия. Отишли на оглед с бащата на П., гледали апартамента, но бил
малък. След няколко месеца пак отишли да гледат апартамент, защото им се родило дете,
6
срещнали се със собственика на автомивката- Здравко, и се разбрали за сума. Твърди, че
бащата на П. бил продал имот, за да им купи жилище, П. била страна по сделката. От тогава
живеели там и не бил виждал друг човек да е идвал в апартамента. В началото на месец
февруари 2015г., един месец преди закупуването на апартамента, същият се бил освободил
от наематели и започнал основен ремонт на апартамента- боядисване, смяна на дограми,
врати, външна изолация, подмяна на душове, били направили преградна стена, за да
разделят голямата стая на две, за да направят кухненски бокс и хол. Всичко било направено,
без да се къртят плочките в банята. Обзавели апартамента. Всички съседи знаели, че
апартаментът е на П.. След като купили апартамента, поканили приятели, било голяма
радост, тъй като 8 години живеели под наем. Сочи, че чувстват апартамента като свои-
плащали на етажната собственост и данъци. Постоянно живеели в апартамента като П. не
била напускала имота от 2015г. Никой не бил идвал, докато не получили документите за
делото, нямали представа, че друг е имал претенции. Като ходили в апартамента преди
продажбата в имота имало наематели, предполага че били живели в апартамента повече от
година. Твърди, че правили ремонт на дограмата и прозорците, в детската стая подменили
дограмата, на балкона поръчали цяла дограма с идея да я затварят, били сменени всички
интериорни врати /две врати, една врата на баня алуминиева, външната врата и една
допълнителна на преградна стена/. Входната врата била подменена с нова, по целия
апартамент имало шпакловка, латекс и на места тапет. Сменили душ кабината и на мивката
батерията, поръчили цяла кухня, сменили на мивката батерията, сложили нов абсорбатор,
къртили малко плочки, шпакловка и латекс в кухнята. Като приключили ремонта, сложили
изолация, а преди това два външни климатика, след външната изолация положили мазилка.
Чул за апартамента от Здравко, не присъствал на сключване на сделката.
Свидетелят Л.С. е посочила, че познава П. М. като съседка, живее на същия етаж като нея
на ул. Фортов път № 17, ап. 14. Сочи, че П. и семейството й живеят в имота от 9 години, тъй
като когато детето навършило годинка вече обитавали жилището. Когато бил по- млад и
бащата на П.- бай Г., минавал през апартамента, не била виждала друг човек. Когато се
нанесла в имота през 2006г. заварила там възрастен господин, който бил собственик на
жилището, казвал се Б.. Той живеел там до 2010-2012г. След това имало за година и
половина- две наематели, които се появили доста по-късно след като той бил изведен от
социалните служби, защото бил изпаднал в безпомощно състояние. С домоуправителя му
носили храна и напитки. Когато й предстоял отпуск, написала на сайта на социалното
министерство и те изпратили хора от районната администрация. Те я информирали, че
човекът бил преживял инсулт, обяснили й че ще го изпратят при брат му, който живеел в
Пловдив. След това доста време бил необитаем апартамента. Апартаментът си стоял на
шпакловка и замазка, едното помещение било пълно с кашони с ленти за касови апарати.
След това дълго нямало обитатели и движение около жилището. Впоследствие живяло
семейство наематели, които правели бурни събирания. След тях не била виждала никой
освен дядо Г., П. и А., които се грижели за възстановяване на жилището, направили
стабилен ремонт и обзавеждане, имали нещо като празник по случай нанасянето им. Знае, че
от бай Г. са средствата за закупуване на апартамента. Бай Г. бил много щастлив и идвал да
7
наглежда ремонтните бригади. Сочи, че знае, че апартаментът е на П. като не била чувала
съмнения в тази посока. А. 4 години бил вече домоуправител, а от предишния
домоуправител не била чувала апартаментът да е на други хора. Направило й впечатление,
че били сложили нови врати, нова дограма, една преградна стена, с която били обособили
две помещения от едно голямо. Направили напълно нова и оборудвана кухня.
От приетата съдебно-графическа експертиза от 21.11.2023г. се установява, че подписът за
„завещател“ е изписан с относително забавени движения и равномерен недиференциран
натиск. При техническото му изследване са установени характерни признаци за извършена
подправка при полагането му, а именно- наличие на неомастилени релефни щрихи,
разположени успоредно или до химикалните щрихи, а в някои участици и съвпадащи с тях;
точки на необосновано спиране, прекъсване и започване на движения; изкривяване на
линиите; снаждане на щрихи. Експертът е посочил, че описаните признаци, както и
изписването на щрихите на подписа- обект на експертизата със забавени движения и с
равномерен натиск дават основание за категорично заключение, че подписът за „завещател“
в саморъчното завещание е изписан чрез техническа подправка- копиране със следния
механизъм и последователност: върху листа на завещанието, на мястото където е положен
подписът за „завещател“ е поставен друг лист с истински подпис; контурът на истинския
подпис е повторен чрез относително засилен натиск с пишещо средство или с остър
предмет, при което на листа със саморъчното завещание се е отразило неомастилено
релефно копие на оригинала; върху полученото неомастилено копие са нанесени
химикалните щрехи на подписа в завещанието, но поради невъзможност за абсолютна
прецизност на човешката ръка не се е получило пълно припокрИ.е на химикалните щрихи на
подписа с предварително нанесените неомастилени копирани щрихи. Вещото лице е
посочило, че изследваните сравнителни образци са датирани в периода 2005г.- 2008г., който
е относително близък до датировката на саморъчното завещание /2009г./. При проведените
сравнителни графически изследвания между самите образци с изключение на образеца по
т.2.3, било установено, че всички останали са изписани от едно и също лице- Б.И.К.. В
образците се наблюдавала устойчивост на почерковите признаци, както и обичайна
вариантност, която отразявала динамиката в почерка на Б.К.. Експертът е уточнил, че в
количествено и качествено отношение сравнителните образци са достатъчни за решаване на
поставените идентификационни задачи. От заключението се установява, че са налице
различия в общите и индивидуалните графически признаци при сравнителното изследване
между почерка, отразен в ръкописния текст, изписан в процесното завещание, и почерка на
Б.К., като същите са показателни за това, че сравняваните почерци принадлежат към
различни индивидуални съвкупности, т.е. не са идентични. Вещото лице е посочило, че
ръкописният текст и подписът за „Завещател“ в саморъчното завещание от името на Б.И.К.
и със заветник Я.Ц.Ч. от 16.09.2009г., съхранявано в оригинал в кантората на нотариус №
292 М.В., не са изпълнени от Б.И.К., като тектът и подписът не са изписани от него.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на
подобренията, извършени в процесния имот, е 9030 лева, а увеличената стойност на
8
процесния апартамент вследствие на извършените подобрения в него е 8733 лева.
При така събраната доказателствена съвкупност съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС в доказателствена тежест на
ищците е да установят, че притежават право на собственост върху недвижимия имот- въз
основа на наследствено правоприемство от общия им наследодател- Б.И.К..
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че владее имота на годно правно
основание, в това число че е придобила имота въз основа на изтекла в нейна полза
придобивна давност, текла от 16.02.2015г. до подаване на отговора на исковата молба, както
и че нейният праводател също е владял имота.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещните искове е да установи, че има
качеството добросъвестен владелец, че е реализирала сочените в насрещната исковата молба
подобрения и други разходи във връзка с имота, че с подобренията се е увеличила
стойността на имота, както и размера на разноските и подобренията.
В доказателствена тежест на ответниците по насрещните искове е да докажат, че са
заплатили претендираните суми.
По отношение на действителността саморъчното завещание, с което се е легитимирала
Я.Ц.Ч. при сключване на покупко-продажбата, обективирана в Нотариален акт за продажба
недвижим имот № 84, том IV, рег. № 15785, дело № 0644/2012г. на нотариус В.Б., съдът
намира следното:
Завещанието е формална едностранна сделка, с която едно лице се разпорежда в полза на
друго или други лица със своето имущество за след смъртта си. Формата на саморъчното
завещание е уредена в чл. 25 ЗН - то следва да е написано изцяло ръкописно от завещателя,
да носи дата и да бъде подписано след датата. Писмената форма на чл. 25 ЗН се отнася за
всички елементи от съдържанието на едностранната сделка завещание, което включва
неговия автор, лицата, в полза на които се разпорежда за след смъртта си завещателят и
имуществото, предмет на разпореждането. Подписът е завършващ елемент от фактическият
състав на завещанието и с него се документира, че именно лицето, посочено като негов
автор е направило изявлението. При спор за истинността на завещанието следва да се
установи дали подписът е на лицето, посочено като негов автор, но е недопустимо авторът
да се установи чрез изследване на подписа. Най-краткото допустимо съдържание на
завещанието включва името на завещателя, имуществото, което се завещава и имената на
облагодетелстваните лица като от текста на завещанието следва несъмнено да се установява
кой, на кого и какво завещава, както и че волята на завещателя, изразена в завещанието е
окончателна и непоколебима. Завещание, в което липсва името на лицето, което го е
съставило, а облагодетелстваните лица са неопределяеми, не представлява валиден
завещателен акт поради липса на съществени елементи от съдържанието му. В този смисъл
Решение № 197 от 6.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 60 от
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 693/2012 г., II г. о., ГК и др.
9
Т.е. за да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията
на чл. 25, ал. 1 ЗН - да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на
датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен
след завещателните разпореждания. Липсата на която е и да е от горните предпоставки
обосновава нищожността на завещанието съгласно чл. 42, б. "б" ЗН.
В настоящия случай от приетата и неоспорена съдебно-графическа експертиза, която
съдът кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК, се
установява, че Б.И.К. не е написал и не е подписал завещанието от 16.09.2009г., обявено с
Протокол от 12.09.2012г. на нотариус М.В.. Експертът е установил по категоричен начин
при проведеното техническо изследване, че подписът за „завещател“ е подправен като
положен чрез техническа подправка- копиране, установено е че щрихите на подписа са
подправени и не отразяват подписан почерк на конкретно лице. Вещото лице е посочило, че
установяването на такъв вид подправка е самостоятелно основание за категорично
заключение, че подписът за „завещател“ в процесното саморъчно завещание не е положен от
Б.И.К..
С оглед на гореизложеното съдът намира, че процесното завещание е нищожно на
основание чл. 42, б. „б“ ЗН, доколкото не е написано и подписано от Б.К., т.е. не е спазена
предвидената в закона форма. Нищожните завещателни разпореждания не произвеждат
предвидените в чл. 16 ЗН правни последици с оглед на което следва да се приеме, че Я.Ц.Ч.,
посочена като обглагодетелствано лице в съставеното на 16.09.2009г. саморъчно завещание,
не е придобила права върху имуществото, притежавано от Б.К. към момента на неговата
смърт, в частност върху процесния имот, и не е могла да прехвърли такива права на третото
лице-помагач В. П. С. въз основа на сключения на 27.09.2012г. и обективиран в Нотариален
акт за продажба но недвижим имот № 84, том IV, рег- № 15785, дело № 0644/2012г. на
нотариус В.Б. договор за покупко-продажба.
Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само
тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ако той не го притежава, то не
настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица
не се засягат от нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни
/само между страните по сделката/- по аргумент от чл. 21 ЗЗД. Сделката, обаче, е
действителна и поражда права и задължения между страните така, както това е уговорено. С
оглед на което притежаваното от Б.И.К., починал на 23.02.2010г., право на собственост
върху процесния имот, получено от него въз основа на сключения на 29.12.2003г. и
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 144, том II, рег. №
4882, дело № 278/2003г. на нотариус М.П. договор за покупко-продажба, е преминало в
патримониума на наследниците му по закон- Ц. Л. Ш. и И. Д..
По отношение на своевременно релевираното възражение за придобивна давност съдът
намира следното:
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4
от 17.12.2012г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012г., ОСГК, придобивната давност е способ за
10
придобИ.е на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен от закона период от време – 10
години при обикновено владение /чл. 79, ал. 1 ЗС/ и 5 години при добросъвестно владение
/чл. 79, ал. 2 ЗС/, като изискуемото от чл. 120 ЗЗД вр. с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/
не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Субективната
добросъвестност представлява незнание на владелеца на пороците на юридическото
основание, като законът в чл. 70, ал. 2 ЗС въвежда презумпция за добросъвестност до
доказване на противното, като доказването е в тежест на страната, която иска да отхвърли
последиците на добросъвестното владение. Последващото узнаване от приобретателя, че
праводателят му не е собственик на прехвърления имот, не го прави обикновен владелец
занапред, тъй като меродавният момент, с оглед на който се преценяма добросъвестността
на владелеца, е този на възникване на правното основание – чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС. В този
смисъл съдът намира, че ответникът П. М. може да се ползва от кратката придобивна
давност при установяване на всички елементи на владението, тъй като по делото не се
твърди, респ. не се установява да е знаела, че нейният праводател- В. С., не е била
собственик на продадения имот.
От изслушаните по делото свидетелски показания на св. А. Б.ов /ценени по реда на
чл. 172 ГПК/ и св. Л.С., които показания съдът намира за добросъвестно дадени,
вътрешнонепротиворечиви и взаимодопълващи се, както и кореспондиращи с приетите
писмени документи, се установява, че от 16.02.2015г. /деня на сключване на покупко-
продажбата/ ответникът и семейството й са живели в процесния имот, като същите са
живели там постоянно, извършвали са строително-ремонтни дейности в него и там са
отглеждали детето си. Установява се владението да е било постоянно, доколкото
извършените от ответника фактически действия нямат инцидентен и случаен характер.
Напротив, ответникът е живяла, облагородявала и подобрявала имота непосредствено след
покупко-продажбата му. Не се твърди и не се установява владението й да е било
прекъсвано. Св. А. Б.ов е заявил, че ответникът не е напускала имота и живеят там
постоянно от 2015г. насам. Съдът намира, че владението на П. М. е било и явно, доколкото е
било демонстрирано пред съседи/домоуправител. Фактическата власт, чрез която се
осъществява владението, трябва да е от такова естество, че всеки заинтересован да може да
научи за нея, в случая е налице и външно изразения обективен елемент на владението,
доколкото ответникът е посрещала гости в имота, заплащала е дължимите такси към
Етажната собственост, извършвала е ремонтни дейности в него. Т.е. пред съседи и
домоуправител на ЕС е демонстрирала, че е собственик на имота. По делото не се твърди,
респ. не се установява към ответника да са били заявени претенции от страна на ищците или
от други трети за спора лица, т.е не се установяват активни действия на техни претенции, че
считат процесния имот за техен собствен до завеждане на исковата молба, по която е
образувано настоящото дело.
По делото, обаче, не се установява да е изтекъл предвидения в закона срок, считано
от 16.02.2015г.- датата, на която се твърди, че е била установена фактическата власт, до
11
датата на подаване на исковата молба- 12.02.2020г., с което давността е била прекъсната на
основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД вр. чл. 84 ЗС.
По отношение на твърдението на П. М., че присъединява към своето владение
владението и на праводателката й- В. С., съдът намира следното:
Присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство
между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно
правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от
предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху
имота/. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и
правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът
са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобИ.е на имота по давност е този,
предвиден в чл. 79 от ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение
на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя
и на правоприемника. Когато владението е разнородно /владението на праводателя е
недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането на
периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез
незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на
разнородно владение необходимият срок за придобИ.е по давност на недвижим имот е
срокът, предвиден за придобИ.е по давност при недобросъвестно владение - 10 г. В този
смисъл и Решение № 178 от 9.07.2014г. на ВКС по гр. д. № 7749/2013г., I г. о., ГК, Решение
№ 958 от 15.12.2009г. на ВКС по гр. д. № 2246/2008г., I г. о., Решение № 33 от 19.06.2018г.
на ВКС по гр. д. № 1931/2017г., I г. о., Решение № 48 от 11.09.2018г. на ВКС по гр. д. №
1669/2017г., II г. о., Решение № 356 от 22.04.2009г. на ВКС по гр. д. № 900/2008 г., IV г. о. и
др.
В конкретния случай не се твърди и не се установява В. П. С. да е знаела, че нейният
праводател- Я.Ц.Ч., не е била собственик на процесния имот, респ. да е знаела, че
завещанието, с което се легитимира не е съставено в предвидената от закона форма. С оглед
на което и доколкото добросъвестността, както беше посочено на основание чл. 70, ал. 2 ЗС
се предполага, съдът следва да приеме, че В. С. е била добросъвестен владелец и
присъединеното владение също е добросъвестно, т.е. еднородно с това на ответницата.
Затова приложимата давност е 5 годишна по гореизложените съображения.
Съдът намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства-
свидетелските показания на св. А. Б.ов, както и от писмените документи- Приемо-
предавателен протокол от 11.02.2015г. за ПВЦ дограма „Salamander - Streamline“ и Приемо-
предавателен протокол от 11.02.2015г. за Алуминиева дограма „WP- студен“, както и от
сключените договори № 10 и № 11 от 04.02.2015г., ценени заедно с приетото и неоспорено
заключение на СТЕ, съгласно което описаните строително-монтажни работи са
действително изпълнени на място, се установява, че ответницата и св. Б.ов са били
допуснати в имота от своя праводател един месец преди закупуването му. Действително,
показанията на св.Б.ов следва да бъдат ценени по реда на чл. 172 ГПК с оглед неговата
12
евентуална заинтересованост, но същите в тази им част се подкрепят от писмените
доказателства, които установяват, че преди сключване на процесната сделка на П. М. е било
предадено държането върху апартамента с цел извършване на строително-монтажни
дейности във връзка с бъдещото придобИ.е на имота. До процесния имот ответницата е била
допусната именно от В. С. и лицето, посочено като неин партньор- Здравко, един месец
преди покупко-продажбата от 16.02.2015г.
Следователно независимо от това от кого са били допуснати в имота наемателите, за
които разказват свидетелите, от събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че В. С. е владяла процесния имот чрез ответницата един месец преди
сключване на покупко-продажбата.
Така при преценка на целия събран доказателствен материал съдът намира, че по
делото се установява при условията на пълно и главно доказване, че П. М. е владяла като
добросъвестен владелец процесния имот от 16.02.2015г. до 12.02.2020г. /датата на
депозиране на исковата молба/, а нейният праводател- В. С., е владяла добросъвестно имота
един месец преди покупко-продажбата, което владение ответницата е присъединила на
основание чл. 82 ЗС. Т.е. към датата на подаване на исковата молба е бил изтекъл
предвидения в закона 5 годишен срок.
Поради което съдът намира, че правоизключващото възражение на ответника е
доказано при условията на пълно и главно доказване и предявените искове с правно
основание чл. 108 ЗС следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода по
първоначалните искове не следва да се разглеждат заявените в условия на евентуалност
насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 72 ЗС, както и своевременно
релевираното възражение за право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски за държавна такса по предявените насрещни искове в размер на 427,22
лева, депозит за СТЕ в размер от 350 лева, както и претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 2500 лева като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно
Договор 641907 от 27.11.2023г. /л. 169 от делото/. В договора е посочено, че договореното
възнаграждение в размер от 2500 лева е платено, както следва- 1500 лева по банков път и
1000 лева в брой. Т.е. общо 3277,22 лева, които следва да се присъдят на П. М..
В проведеното съдебно заседание на 21.03.2024г. съдът е указал на П. М. да
представи доказателства за внесен допълнителен депозит за вещо лице в размер на 320 лева
по сметка на СРС. В указания срок не са били представени доказателства, поради което
съдът е разпоредил сумата да бъде изплатена от бюджета на съда. Поради което на
основание чл. 77 ГПК с оглед изхода на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза и по сметка на СРС сумата от 320 лева, допълнително определен депозит за вещо лице
по допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Предвид изложените съображения, съдът
13
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Д., гражданин на Австрия, роден на **********г. в
гр. София, личен № **********, и Ц. Л. Ш., ЕГН **********, гражданин на Австрия,
родена на **********г. в Република България с личен № **********, срещу П. Г. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС
за признаване за установено, че И. Д. и Ц. Ш. са собственици на следния недвижим имот-
апартамент № 12, находящ се в гр. София, район Люлин, АДРЕС с площ от 59,65 кв.м.,
състоящ се от антре, дневна-столова с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, тоалетна и
балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****************, намиращ
се в сграда № 1, при съседи: ап. 11, калкан, вътрешен двор, ап. 13 и стълбищен коридор,
заедно с мазе № 12, находящо се в сутерена на сградата, кота - 2,40, с площ от 4,10 кв.м., при
съседи: коридор, мазе № 11, калкан, мазе № 13 , заедно с 1,84 % идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху припадащата се част
на горепосочената сграда № 1 от поземления имот, целият с площ от 983 кв.м., съставляващ
УПИ II-166 в кв. 79 по плана на град София, местност „бул. Сливница“, при съседи: ул.
Фортов път, УПИ III-ЖС, УПИ I-164 и имот пл. № 165, както и за осъждане на П. Г. М. да
предаде владението върху имота.
ОСЪЖДА И. Д., гражданин на Австрия, роден на **********г. в гр. София, личен №
**********, и Ц. Л. Ш., ЕГН **********, гражданин на Австрия, родена на **********г. в
Република България с личен № **********, да заплатят на П. Г. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3277,22 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА И. Д., гражданин на Австрия, роден на **********г. в гр. София, личен №
**********, и Ц. Л. Ш., ЕГН **********, гражданин на Австрия, родена на **********г. в
Република България с личен № **********, да заплатят на основание чл. 77 ГПК в полза и
по сметка на СРС сумата от 320 лева, представляваща допълнително възнаграждение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, първоначално изплатено от бюджета на
съда.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника-В. П. С., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14