МОТИВИ към присъда № 26007 от 24.09.2021 г. по НОХД № 29/2020 г.
по описа на Варненски окръжен съд.
……………………………………………………………
ВОП е внесла обвинителен акт за разглеждане във Варненския
окръжен съд, с който е повдигнато
обвинение срещу подсъдимият Б.Т.О., ЕГН:**********, с установена по делото
самоличност, за това, че на 28/29.09.2017 г., на път П-29,гр.Варна-гр.Добрич , при управление
на моторно превозно средство – Микробус марка "Мерцедес Спринтер", с рег. № *******, в условията на независимо
съпричиняване с М.
Т. М. нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно: чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП
– "На пътно платно с двупосочно движение, на водача на пътно превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне" и чл. 63, ал. 2,
т. 1 от ППЗДвП – "Надлъжната пътна маркировка има следните
изображения, наименования и значения: 1. Единична непрекъсната линия - М1. На
пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат",чл.44,ал.1
от ЗДвП“при разминаване водачите на насрещно
движещите се пътно превозно средства
са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните
превозни средства“„ и по
непредпазливост е причинила смъртта на М. Т. М. и телесни повреди на повече от повече от едно лице – на четири лица – на В. В. М.
–тежка телесна повреда – изразяваща
се тежка черепно
мозъчна травма-счупване на черепа
и черепната основа в областта
на дясна слепоочна кост и дясна пирамида,контузия на мозъка тежка
степен,травматична субарахноидална хеморагия,органичен епидурален
хематом в дясна слепоочие,мозъчна кома и отток на мозъка,които са
обусловили разстройство на здравето
,временно опасно за живота –пневмоцефалия--навлизане
на въздух в черепната кухина ,полиграфментарна фрактура на дъгата на лява скулова кост,която
е обусловила трайно затрудняване
на храненето е говора за период
от около 1,5-2 месеца ,левостранна хемипареза,която е
обусловила трайно затрудняване
на движенията на ляв горен крайник за продължителен период от
време надвишаващ 30 дни
-на А.И.А.,тежка телесна повреда,изразяваща се в разкъсване на десния
и ляв чернодробни дялове
съпроводено с излив
на значително количество кръв в
коремната кухина/около 1,5 л./ което е
обусловило постоянно общо разстройство
на здравето опасно за живота и средни
телесни повреди изразяващи се в :- тежко увредено
общо състояние,с клинични признаци на шок,което е обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота-счупване на 1-ви и 3-ти шийни прешлени ,което е обусловило
трайно затруднение в движенията
на шията ,снагата,за продължителен период от време,не по-малко от 5-6 месеца,счупване на 3-то,4-то,5-то,6-то,7-то и 9-то десни ребра, 3-то,4-то,5-то и 6-то леви ребра,счупване на гръдна кост,обусловило трайно
затрудняване на движенията на снагата
за продължителен период от време ,не по-малко от 3 месеца:счупвания на ребра двустранно и
гръдна кост са определили наличието на
гръден“капак4 което състояние обуславя
реално затруднение в механиката
на дишането , обуславя дихателна
недостатъчност-разстройство на здравето
временно опасно за живота, счупване на лява предмишница,което
е обусловило трайно затрудняване на
движенията лявия горен крайник за продължителен период от
време ,не по-по-малък от 3 месеца,счупване на напречни израстъци на 3-ти поясен
прешлен,което е обусловило трайно
затруднение на движенията на пояса ,снагата,за продължителен период
от време от около 2-3 месеца
-на Г.С. И.,средна
телесна телесна повреда ,изразяваща се в кървене
на черен дроб,което е обусловило
разстройство на здравето ,временно опасно
за живота
-на Н.О.С.,средна телесна повреда,изразяваща се в
–счупване на таза в областта на лявата тазобедрена ямка,което
обусловило трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за
продължителен период от време около 8-10 месеца,при липса протичане на оздравителния процес
–
престъпление по чл.343,ал.4,вр.ал.3,б.“б“ от НК.
В съдебно заседание представителят на ВОП не поддържа съобразно приетото и приобщено заключение по петорна Авто-техническа
експертиза повдигнатото обвинение срещу подсъдимият Б.О., като заявява, че следва да се вземат най-вече
скоростта на движение на двете пътни превозни средства преди инцидента и видимостта
на двамата един .Поради което и е налице съпричиняване
от страна на водача и пострадалия М. М. -управляващ
л.а.“Пежо-406“ с рег.№ *******.Същото е
доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства – показания на свидетелите, писмени доказателства,заключение на петорна
СТЕ назначена и прието от съда.
Според прокурорът, от така наличната по делото доказателствена
съвкупност несъмнено се установявало, че поведението на пострадалия М. М., като водач на лекия автомобил марка „Пежо
-406" е в нарушение на разпоредбите на ЗДвП,което е довело до причиняването на смъртта му и телени повреди на други четири лица.
Повереникът на частните обвинители –В. В. М.,
К. М.
М. и В.М. М.- адв.М.П.-ВАК,служебен
защитник поддържа изцяло така внесения обв.акт. Моли
съда при изграждане на решаващите си изводи да приеме, че авторството на
подсъдимият в извършването на процесното деяние и
механизма на неговото осъществяване, се доказва от всички събрани по делото
доказателства – показанията на всички разпитани по делото свидетели, напълно
кореспондиращи си със заключенията по съдебномедицинските и автотехническата
експертизи. Според повереникът, единствената причина
за настъпване на пътнотранспортното произшествие са субективните действия на
подсъдимият Б.О. – движението с микробуса
му в тъмната част на
денонощието с висока скорост и то в насрещната пътна лента, при липса на причини
от технически характер за това негово поведение на пътя. Сочи още, че дадените
на съдебното следствие обяснения на подсъдимият, следва да бъдат оценени от
съда единствено като израз на "едно бланкетно
декларативно съжаление за случилото се", тъй като същият по никакъв начин
не е съдействал в хода на наказателното производство по делото, за разкриване
на обективната истина по същото.Не поддържа и тезата на прокурорът ,че не
следва да се подкрепя така внесения обв.акт. Предлага
при определянето на наказанието, съдът да не се съобразява със становището на
прокурора от ВОП относно начина на индивидуализирането му и неговия размер а
единствено да го индивидуализира със поведението
му. В тази насока повереникът счита, че следва да
бъдат отчетени от съдебния състав настъпилите изключително тежки вредни
последици от конкретното пътно произшествие за четири лица,както и допуснатото от страна на подсъдимият грубо
нарушение на правилата за движение по пътищата. Тези налични отегчаващи
отговорността на подсъдимият обстоятелства, според повереникът
налагали определянето на наказание съобразено със закона - лишаване от свобода. Частните
обвинители не се явиха и не взеха отношение в хода на съдебните
прения,единствено бяха представлявани от
техния повереник.
Договорният защитник на подсъдимият Б.О. – адв.П. Б. пледира за постановяване на оправдателна
присъда, тъй като според нея с поведението си на пътя, подсъдимият не е
извършил вменените му от обвинението нарушения на ЗДвП. В тази насока се
твърди, че по делото липсват обективни данни подсъдимият да е навлязъл с микробуса
си м.“Мерцедес“ в лентата за насрещно движение, доколкото такова негово
поведение не се установява от показанията на нито един
от свидетелите Н.С., Г.И.,Н.А.. Според защитникът, дадените в този
смисъл показания на свидетелите не са вътрешно противоречиви и колебливи относно
сведенията им за видимостта на двете л.а., а следва да вземат предвид
заключението на петорната СТЕ прието от съда в последното съдебно заседание. Но
движещ се лек автомобил в насрещната лента за движение - л.а.“Пежо 406“ и неговата
скорост са били
причина единствено за настъпилия инцидент. Защитата на подс.О.-адв.Б. е категорична ,че по делото не са налице основания , пораждащи съмнения в обективността
и правилността на приетата петорна автотехническа
експертиза и изразяващи се в обстоятелството. Както и че
заключението на същата относно скоростите на движение на процесните
превозни средства, е обосновано от гледна точка на начина /метода/ на
определянето им. В тази насока се сочи, че определената по експертен път
скорост на движение на лекия автомобил "Пежо -406" преди ПТП е била
надвишаваща скоростта на управлявания от подсъдимия микробус“Мерцедес“, а именно -100,87 км/ч, а
тази на микробуса е била 90,11,км/ч.
Не е било възможно
нейният подзащитен О. да предотврати ПТП със
спасителна маневра,за което са били
категорични вещите лица от последната петорна СТЕ. По всички тези
съображения, защитникът моли съда да оправдае изцяло подсъдимият Б.О., поради
недоказаност на повдигнатото срещу него обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият Б.О. не се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение и моли за постановяване на справедлива
присъда. В последната си дума изразява дълбоко
съжаление за случилото се.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
прие за установено следното от фактическа страна:
Спрямо Б.Т.О. *** било повдигнато обвинение от ВОП за престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал.З, б. „б" от НК.Същото било за следното :
Той притежавал свидетелство за правоуправление на МПС,
категории А, М, СЕ, D, В, AM, ТКТ, DE. Същия
бил собственик, управител и шофьор в „БЕРИ" ЕООД гр. Добрич. Дружеството
се занимавало с превоз на пътници. Притежавал микробус Мерцедес „Спринтер" с per. № *******с петнадесет места
за пътници.
На 28.09.2017г. около 23.30 часа обвиняемият
потеглил с посочения автобус от центъра на гр. Добрич в посока гр.
Димитровград. В автобуса имало още петима пътника А.И.А., която стояла на
седалката зад шофьора, Н.О.С. — на втората седалка зад шофьора, Н.Р.А. - на
третата двойна седалка зад шофьора, Б.И.Х. - на единична седалка в средната
част на автобуса и Г.С.И., която стояла най — отзад на последната седалка.
Всички тези пътници пътували редовно с този автобус до гр. Димитровград с цел
търговия.
Около 00,10 часа автобусът се движел по път 11-29 в
посока от гр. Добрич към гр. Варна със скорост около 90 км/ч. В същото това
време по същия път, но в обратна посока за гр. Добрич се движел л.а. „Пежо
406" с per. № ******* със скорост около 99,29 км/ч. управляван
от М. Т. М., като с него била и съпругата му В. Великова М., която седяла на
предната седалка до него.
На около петстотин метра след разклона за с.
Зорница в посока гр. Добрич двата автомобила движейки се един срещу друг,
навлезли едновременно в завой, който за л.а. „Пежо 406" бил десен, а за
микробус „Мерцедес" ляв. Пътната настилка била суха, като в този участък
пътното платно било двупосочно с по една лента за движение във всяка посока,
разделени с бяла непрекъсната линия.
Непосредствено преди навлизането в завоя водача на
л.а. „Пежо 406" М. навлязъл с левите колела с 0,80 м. в лявата пътна лента
предназначена за движение насрещно движещите се автомобили.
Преди навлизането в завоя микробус „Мерцедес"
с водач обв. О. бил преминал непрекъснатата осева линия
разделяща двете платна, като се движел с левите си колела на 20 см. в
насрещната пътна лента. Всеки от двамата водачи имал зона за пряка видимост
около 50 м.
Движението по описаната по — горе траектория на
двата автомобила непосредствено преди навлизането на всеки един от тях в завоя
се запазило до момента и мястото, в който се сблъскали един в друг. След удара
и двата автомобила се деформират значително в предните леви части на купетата,
след което последвало завъртане и едновременна транслация на всеки от тях на
ляво около вертикалните им оси.
Автомобилите преустановили движението си, като
микробусът спрял с предните си колела на банкета, а задната му част останала на
пътното платно в посока гр. Добрич. Лекия автомобил „Пежо 406"
преустановил движението си малко след него като се позиционирал със задните си
колела върху банкета, а предните на пътното платно в посока гр. Добрич.
В следствие на нанесените травматични увреждания
при сблъсъка шофьора на „Пежо 406" М. М. починал, като видно от заключението
на СМЕ №176/2017г. /т.1, л.85-89/, причината за смъртта му е тежка гръдна
травма, изразяваща се в разкъсване на стената на дясното предсърдие
на сърцето, разкъсване на околосърцевата торбичка с излив на около 1800 мл. кръв в около сърцевата торбичка и
гръдната кухина, контузия и разкъсване на бели дробове, аспирация на кръв във
белите дробове, множество фрактури на ребра двустранно, фрактура на гръдната
кост и др., като получените травматични увреждани биха могли да се получат при
описаното по - горе ПТП.
Пътуващата до него съпругата му В.М. видно от
заключението на СМЕ №107/2018г. /т.1, л.125-130/ получила следните телесни
увреждания : тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна
травма - счупване на черепа и черепната основа в областта на дясна слепоочна
кост и дясна пирамида, контузия на мозъка тежка степен, травматична субарахноидална хеморагия
/кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/, ограничен епидурален
хематом /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/ в дясно слепоочно, мозъчната
кома и оток на мозъка, които са обусловили продължително разстройство на
съзнанието, средна телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна
травма, счупване на черепа и черепната основа в областта на дясна слепоочна
кост и дясна пирамида, контузия на мозъка тежка степен, травматична субарахноидална хеморагия
/кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/, ограничен епидурален
хематом /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/ в дясно слепоочно, мозъчната
кома и оток на мозъка, които са обусловили разстройство на здравето временно
опасно за живота, -пневмоцефалия - навлизане на
въздух в черепната кухина, което е обусловило проникващо нараняване в черепната
кухина, полифрагментна фрактура на дъгата на лява скулова кост, която обусловила трайно затрудняване на
храненето/дъвченето/ и говора за период от около 1,5 -2 месеца, левостранна хемипареза /до плегия на лява ръка/, което обусловила трайно затрудняване
на движенията на ляв горен крайник за продължителен период от време надвишаващ
30 дни.
Возещите се в автобуса пътници получили следните
травматични увреждания:
А.И.А. видно от заключението на СМЕ №9/2018г. /т1,
л.114-121, в следствие на ПТП е получила тежка телесна повреда, изразяваща се в
: разкъсване на десния и ляв чернодробни дялове съпроводено с излив на значително количество кръв /около 1,5 л. /в
коремната кухина, което е обусловило постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота, средни телесни повреди изразяващи се в тежко увредено общо
състояние, с клинични признаци на шок, което е обусловило разстройство на
здравето временно опасно за живота, счупване на 1-ви и 3-ти шийни
прешлени, което е обусловило трайно затруднение в движенията на шията, снагата,
за продължителен период от време, не по-малко от 5-6 месеца счупване на 3-то
,4-то,5-то, 6-то,7-то, 9-то десни ребра, 3-то, 4-то, 5-то, 6-то леви ребра,
счупване на гръдна кост, което е обусловило трайно затрудняване на движенията
на снагата за продължителен период от време, не по-малко от 3 месеца, счупванията на ребра двустранно и гръдната кост са
определили наличието на гръден
„капак", което състояние обуславя реално
затруднение в механиката на дишането, обуславя дихателна недостатъчност-
разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на лява предмишница, което е обусловило трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за продължителен период от време, не по-малък
от 3 месеца, счупване на напречни израстъци на 3-ти поясен
прешлен, което е обусловило трайно затруднение на движенията на пояса, снагата,
за продължителен период от време от около 2- 3 месеца.
Г.С.И. видно от заключението на СМЕ №11/2018г.
/т.1, л. 107-110/, в следствие на ПТП е получила средна телесна повреда,
изразяваща се в кървене от черен дроб, което е обусловило разстройство на
здравето временно опасно за живота.
Н.О.С. видно от заключението на СМЕ №10/2018г.
/т.1, л. 100-103/ в следствие на ПТП е получила средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на таза в областта на лявата тазобедрена ямка, което обусловило трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за продължителен период от време около 8-10 месеца, при
липса протичане на оздравителния процес
От експертното заключение на ATE е
видно, че в двата автомобила не са открити данни за настъпване на неизправности
непосредствено преди ПТП, които да са в причинно следствена връзка с него.
Мястото на удара между двата автомобила е било частично в дясната и
преобладаващо в лявата пътна лента по посока на движение на л.а. „Пежо
406", което означава, че микробус „Мерцедес" с предно ляво и задно
ляво колела е бил върху осевата линия, а в същото време л.а. „Пежо 406" е
бил с левите си колела на около 0,80 м. в ляво на осевата линия. Скоростта на
движение на микробус„Мерцедес" непосредствено преди удара е била около 90
км/ч., а тази на л.а. „Пежо 406" е била около 99.29 км/ч. При тази скорост
дължината на опасната зона за спиране на л.а. „Пежо 406" е 86,88м, а тази
на микробус „Мерцедес" е била 83,90 м. Предвид посочената пряка видимост
между двата автомобила от 50 м. дължината на опасната зона за спиране е по -
голяма и удара между двете МПС не е могъл да бъде избегнат чрез аварийно
спиране, но и двамата водачи при управление на автомобилите си с посочената
скорост, ако са реагирали адекватно, чрез спасителна маневра „отклоняване в
дясно" по посока на движението би им дало възможност да преминат покрай
мястото на удара на разстояние /странична дистанция/ от 0,50м.
От заключението на изготвената съдебно-химична
експертиза не се установява наличие на алкохол в кръвта на обв.
Б.Т.О..
При аутопсията на М. М. е установено съдържание от
0,16 промила етилов алкохол в кръвта, 0,17 промила в урината и 0,19 промила в
гръбначно-мозъчната течност. При подобна концентрация същия не е бил алкохолно
повлиян към момента на ПТП.
Предвид заключението на изготвените
съдебномедицински експертизи и авто-технически
експертизи се обосновава и причинно - следствената връзка между виновното
поведение единствено на пострадалия М. М. и настъпилия вредоносен резултат -
смъртта на М. и посочените по -горе травматични увреждания на пътниците в
автобуса и автомобила. Несъобразяването с нормите на ЗДвП - пресичането на л.а“Пежо-406“
от осевата линия и движението му в
насрещната лента е довело до ПТП. Видно от маркировката на пътното платно в
района на ПТП обвиняемия не е могъл да
предотврати процесното
ПТП чрез извършване на спасителна маневра, а е трябвало да се движи в същото
платно и да осигури достатъчно разстояние за да се разминат двете МПС.
В резултат именно на тези нарушения на двама водачи
се е стигнало до удар в следствие на който е настъпила и смъртта на М. и
травматичните увреждания на пътниците в двата автомобила. Следователно чрез
извършване на нормативно определените в закона действия обв.
О. не е могъл да предотврати настъпването на ПТП със съставомерни
последици. Автомобилите са можели да се забележат /да се разпознаят срещу себе си/ от разстояние по крива
не по-малко от 106,1 м.Безспорно
заключението както на първата АТЕ,/л.142,т.1 от ДП/ и петорната СТЕ дадена пред съда в съдебно заседание и изцяло потвърдена от петимата вещи
лица не се оспорват нито от прокурорът ,нито от защитата
на обв.О..Тоест те си кореспондират ,както
относно скоростта на двете МПС,така и
относно отстоянието
на двамата“на л.163,.т.1 от ДП вещото
лице е категорично: Видно от горе описаното неравенство
е ,че и двамата водачи не са имали възможност да предотвратят удара,чрез
спиране ,тъй като опасните им зони са били значително по
големи от отстоянието и от зоната на пряка
видимост с възможност за адекватно
възприемане на разположението на
насрещно движещият се автомобил „. Относно
това ,че в заключението на петорната СТЕ ,т.3.6 ,вещите лица са категорични:“Относно дали такава маневра е била технически възможна/без да се отчита,че в края на
времето за реакция от дясна на автомобила „Мерцедес“ е имало неравен затревен
остров ,преминаването през който
със скорост 90,11 км/ч можело да
доведе до преобръщане –такава маневра не
е можела да бъде осъществена ,като не се
приема за технически безопасна.“ И от
така направеният анализ,вещите лица
категорично дават извод на
л.26,че ПТП технически може да бъде
предотвратено единствено,ако автомобила „Мерцедес навлезе в лентата
за насрещно движение,за да се размине
с л.а.“Пежо“,което не можело да
бъде предотвратено от водача обв.О. чрез спасителна маневра. В отговор на въпрос № 7
вещите лица отговарят:“че мястото на
удара е разположено изцяло
в пътната лента за движение на автобус“Мерцедес Спринтер“,като
челният и кос удар у възникнал вследствие
навлизане на л.а.“Пежо-406“ в
лентата за насрещно движещият се
автобус „Мерцедес“. Вещите лица в
отговор на въпрос №8 от петорната СТЕ ясно и категорично са установили,че л.а.“Пежо
е попадал/преден ляв край/ в зоната
на осветеност на фаровете на автомобила“Мерцедес“ около 0,62 м.преди
удара.В този момент /в цялата си
широчина/ автомобила „Мерцедес“ попадал в зоната на осветеност на л.а.“Пежо“.Именно
поради това и съдът приема изцяло заключението на петорната СТЕ,че ПТП по време на инцидента не е можело
да бъде предотвратено от
водача на автобуса „Мерцедес“ чрез спасителна маневра.
В момента на ПТП М. М. при управление на автомобила
си е бил навлязъл с около 0,80 м. в лентата за насрещно движение. Пострадалия М.
е имал възможност, но не е осигурил достатъчно странично разстояние за
разминаване с насрещно движещия се автомобил. Движението е следвало да се
извършва, при спазване правилата за движение.
С оглед гореизложеното се установява, че обвиняемия
Б.Т.О. от обективна и субективна страна не е осъществил състава на престъпление
чл. 343, ал.4, вр. ал.З, б. „б" от НК, тъй като
на 28/29.09.2017г. на път П-29, гр. Варна- гр. Добрич, при управление на
моторно превозно средство - микробус марка "Мерцедес Спринтер"
с per. № ******* в условията на независимо съпричиняване
с М. Т. М. нарушил правилата за движение, чл.16, ал.1 , т.1 от ЗДвП -"На
пътното платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е
забранено „когато платното за движение има две пътни ленти-да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне", чл.44, ал.1 от ЗДвП- „При разминаване водачите на насрещно
движещите се пътно-превозно средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства", чл. 63, ал.2, т.1
от ППЗДвП - „Надлъжната пътна маркировка има следните
изображения, наименования и значения: „Единична непрекъсната линия"-М1. На
пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат" и по
непредпазливост причинил смъртта на М. Т. М. и телесни повреди на повече от
едно лице -на 4 лица :
• на В.В.М., тежка телесна повреда, изразяваща се в: -тежка
черепно-мозъчна травма - счупване на черепа и черепната основа в областта на
дясна слепоочна кост и дясна пирамида, контузия на мозъка тежка степен,
травматична субарахноидална хеморагия
/кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/, ограничен епидурален
хематом /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/ в дясно слепоочно, мозъчната
кома и оток на мозъка, които са обусловили продължително разстройство на
съзнанието,
- средна
телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма -счупване на
черепа и черепната основа в областта на дясна слепоочна кост и дясна пирамида,
контузия на мозъка тежка степен, травматична субарахноидална
хеморагия /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/,
ограничен епидурален хематом /кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка/ в дясно слепоочно, мозъчната кома и оток на мозъка, които са
обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота, -пневмоцефалия - навлизане на въздух в черепната кухина,
което обуславя проникващо нараняване в черепната кухина,
-полифрагментна фрактура
на дъгата на лява скулова кост, която е обусловила
трайно затрудняване на хранен ето/дъвченето/ и говора за период от около 1,5 -2
месеца,
-левостранна хемипареза /до плегия на лява
ръка/,която е обусловила трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник
за продължителен период от време надвишаващ 30 дни.
• на А.И.А.,
тежка телесна повреда, изразяваща се в :
- разкъсване
на десния и ляв чернодробни дялове съпроводено с излив
на значително количество кръв /около 1,5 л. /в коремната кухина, което е
обусловило постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота
и средни телесни повреди изразяващи се в :
-тежко увредено общо състояние, с клинични признаци
на шок, което е обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота
-счупване на 1-ви и 3-ти шийни прешлени, което е
обусловило трайно затруднение в движенията на шията, снагата, за продължителен
период от време, не по-малко от 5-6 месеца
-счупване на 3-то ,4-то,5-то, 6-то,7-то, 9-то десни
ребра, 3-то, 4-то, 5-то, 6-то леви ребра, счупване на гръдна кост, което е
обусловило трайно затрудняване на движенията на снагата за продължителен период
от време, не по-малко от 3 месеца;
-счупванията на ребра
двустранно и гръдната кост са определили наличието на гръден „капак",
което състояние обуславя реално затруднение в механиката на дишането, обуславя
дихателна недостатъчност- разстройство на здравето временно опасно за живота -
счупване на лява предмишница, което е обусловило
трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за продължителен
период от време, не по-малък от 3 месеца
-счупване на напречни израстъци на 3-ти поясен прешлен, което е обусловило трайно затруднение на
движенията на пояса, снагата, за продължителен период от време от около 2- 3
месеца
• на Г.С.И.,
средна телесна повреда, изразяваща се в :
-кървене от черен дроб, което е обусловило
разстройство на здравето временно опасно за живота.
-на Н.О.С. средна телесна повреда, изразяваща се в
-
счупване на таза в областта на лявата тазобедрена ямка, което обусловило
трайно затруднение на
движенията на левия
долен крайник за
продължителен период от време около 8-10 месеца,
при липса протичане
на оздравителния процес
Вината на обвиняемия не се доказва от заключението
по извършените авто-технически експертизи, СМЕ и от
показанията на свидетелите.
От събраните доказателства се установява, че
настъпилото ПТП и последващия вредоносен резултат са
настъпили от съпричиняване с поведението
на водача на л.а.“Пежо-406“М. Т. М. .
Предвид горното и съдът оправда на основание чл.304 от НПК обв.Б.О. в ТОВА,
ЧЕ:
На
28/29.09.2017г. на път П-29, гр.
Варна- гр. Добрич,
при
управление на моторно превозно средство - микробус
марка "Мерцедес Спринтер" с per. № *******
в условията на независимо съпричиняване с М. Т. М.
нарушил правилата за движение, чл.16, ал.1 , т.1 от ЗДвП -"На пътното
платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено
„когато платното за движение има две пътни ленти-да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне",
чл.44, ал.1 от ЗДвП- „При разминаване водачите на насрещно движещите се
пътно-превозно средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние
между пътните превозни средства", чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП
- „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и
значения: „Единична непрекъсната линия"-М1. На пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат" и по непредпазливост причинил смъртта
на М. Т. М. и телесни повреди на повече от едно лице -на 4 лица :
• на В.В.М., тежка
телесна повреда, изразяваща се в: -тежка черепно-мозъчна травма - счупване на
черепа и черепната основа в областта на дясна слепоочна кост и дясна пирамида,
контузия на мозъка тежка степен, травматична субарахноидална
хеморагия /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/,
ограничен епидурален хематом /кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка/ в дясно слепоочно, мозъчната кома и оток на мозъка, които са
обусловили продължително разстройство на съзнанието, - средна телесна повреда,
изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма -счупване на черепа и черепната
основа в областта на дясна слепоочна кост и дясна пирамида, контузия на мозъка
тежка степен, травматична субарахноидална хеморагия /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/,
ограничен епидурален хематом /кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка/ в дясно слепоочно, мозъчната кома и оток на мозъка, които са
обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота, -пневмоцефалия - навлизане на въздух в черепната кухина,
което обуславя проникващо нараняване в черепната кухина,
-полифрагментна фрактура
на дъгата на лява скулова кост, която е обусловила
трайно затрудняване на храненето/дъвченето/ и говора за период от около 1,5 -2
месеца,
-левостранна хемипареза /до плегия на лява
ръка/,която е обусловила трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник
за продължителен период от време надвишаващ 30 дни.
• на А.И.А.,
тежка телесна повреда, изразяваща се в :
- разкъсване
на десния и ляв чернодробни дялове съпроводено с излив
на значително количество кръв /около 1,5 л. /в коремната кухина, което е
обусловило постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота
и средни телесни повреди изразяващи се в :
-тежко увредено общо състояние, с клинични признаци
на шок, което е обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота
-счупване на 1-ви и 3-ти шийни прешлени, което е
обусловило трайно затруднение в движенията на шията, снагата, за продължителен
период от време, не по-малко от 5-6 месеца
-счупване на 3-то ,4-то,5-то, 6-то,7-то, 9-то десни
ребра, 3-то, 4-то, 5-то, 6-то леви ребра, счупване на гръдна кост, което е
обусловило трайно затрудняване на движенията на снагата за продължителен период
от време, не по-малко от 3 месеца;
-счупванията на ребра
двустранно и гръдната кост са определили наличието на гръден „капак",
което състояние обуславя реално затруднение в механиката на дишането, обуславя
дихателна недостатъчност- разстройство на здравето временно опасно за живота
- счупване
на лява предмишница, което е обусловило трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник за продължителен период от
време, не по-малък от 3 месеца
-счупване на напречни израстъци на 3-ти поясен прешлен, което е обусловило трайно затруднение на
движенията на пояса, снагата, за продължителен период от време от около 2- 3
месеца
• на Г.С.И.,
средна телесна повреда, изразяваща се в :
-кървене от черен дроб, което е обусловило
разстройство на здравето временно опасно за живота.
• на Н.О.С.
средна телесна повреда, изразяваща се в -счупване на таза в областта на лявата
тазобедрена ямка, което обусловило трайно затруднение
на движенията на
левия долен крайник
за продължителен период от време около 8-10 месеца, при липса протичане
на оздравителния процес
По делото е назначена петорна съдебно-автотехническа
експертиза от съда,която бе приета за обоснована и законосъобразна . Видно от заключението по същата, съдът даде в.
напълно и на показанията на свидетелите А.
А. , Гюлюсмер И.,Н.С., които лица са били на
мястото на автопроизшествието, непосредствено по време на настъпването му. Показанията им са подробни,
детайлни, последователни, логични и кореспондиращи на останалите доказателствени източници, каквито са показанията на всички
други разпитани по делото свидетели, огледния
протокол, както и заключенията на съдебно-медицинските експертизи, потвърждаващи
обстоятелството, че от настъпилата пътна злополука били увредени четири лица,
като петото от тях М. М. дори починало. Посочените свидетели дават сведения за
участвалите в автопроизшествието превозни средства, за деформациите по тях и
разположението им на платното за движение веднага след катастрофата, за
пострадалите от същата лица и състоянието им, включително и това на подсъдимият
Б.О.. Всички тези свидетели по напълно идентичен начин конкретизират и мястото
на настъпилия пътен инцидент – участък
от пътя преди и след преминаване на
последния десен в тази посока завой.Настоящата инстанция прие,че деянието не съставлява престъпление.
При преценка на обясненията на подсъдимият О., този
състав на ВОС взе предвид, че от една страна те са процесуален способ и
средство за осъществяване на защита, но от друга са и доказателствено
средство за фактите, които установяват. С оглед на това дадените от подсъдимият
сведения за случилото се следва внимателно да се анализират, като се съпоставят
с другите доказателствени източници. Съдът,
съобразявайки тези условия, анализира депозираните от подсъдимият О. обяснения
и счете, че не следва да кредитира същите в частта им относно твърдението му,
че непосредствено преди настъпилия удар с автомобила на пострадалите, не е
навлизала и не е осъществявала движението си с управлявания от нея автомобил в
насрещната пътна лента.
Съдът възприема изцяло заключението на изготвената
по делото и приета автотехническа експертиза, тъй
като това заключение е пълно, ясно и обосновано, и с оглед на данните по делото
не възниква никакво съмнение в неговата правдивост. Въз основа на заключението
по тази експертиза, преценено във взаимовръзка с констатираните в протокола за
оглед на местопроизшествието обективни находки /деформациите по процесните превозни средства, разположението им на пътното
платно след ПТП и едно спрямо друго, оставените следи по платното/, съдът
приема за безспорно установени от фактическа страна обстоятелствата, че инициалния удар за лекия автомобил,
управляван от пострадалия М..
От разпита
на вещите лица по назначената и приета
от съда петорна СТЕ в последното съд.заседание ,категорично извод на
съда е ,че:
- когато
възниква опасността за двете МПС те
са били на разстояние едно от друго -91,77 м. именно при това разстояние те са изчислили,че водача
на микробуса“Мерцедес“-обв.О. не е могъл да
предотврати ПТП,т.к. разликата е огромна
между отстоянието към момента
на възникване на опасността между
сумата от опасните зони за спиране и отстоянието
между двата автомобила-т.е. сумата от
опасните зони е много по-голяма от отстоянието
. От това заключение именно за съда
става ясно категорично,че произшествието
към момента на възникване на опасността
е непредотвратимо за водача на мерцедес.В дадения случай вещите
лица и съда приемат ,че:“ в тази местност
е технически неправилно водачът да предприеме спасителна маневра,поради
възможните фатални последици за
товара,на хората които са били в мерцедеса.Пежото е
навлязло в насрещната пътна
лента на десния габарит на 1,62 м. от осевата линия,а мерцедесът е бил
изцяло в лентата си за движение. Вещите лица поддържат своето заключение
именно поради това ,че не се касае за
прав удар, а за кос удар и това
е най-съществената разлика между
тройната и петорната експертизи,поради
което и съдът приема заключението на
петорната СТЕ изцяло.
Също от заключението на автотехническата
експертиза съдът намира по безспорен начин изяснени въпросите относно механизма
на развитие на пътно-транспортно произшествие, техническите причини за
настъпването му, възможностите на водачите на процесните
превозни средства да предотвратят настъпването му. В тази връзка съдът счита за
изцяло несъстоятелни възраженията на повереника на
частните обвинители за наличие на основания по делото, пораждащи
съмнения в обективността и правилността на приетата автотехническа
експертиза и изразяващи се в обстоятелството, че заключението на същата относно
скоростта на движение на водача на
„Мерцедес“ и видимостта на процесните превозни
средства, е необосновано от гледна точка на начина /метода/ на определянето им.
Съдът обаче се позовава изцяло на
коментираното заключение, намирайки го за обосновано, задълбочено и
компетентно, доколкото вещите лица,
изготвили същата, е извело експертните си изводи на основата на констатациите в
протокола за оглед и на тези, установени при извършения лично от тях оглед на
мястото на инцидента и направения от тях
обстоен експертен експеримент в нощни условия изобразена
на фиг.20 в петорната СТЕ,приложена в
голям мащаб. Както бе посочено по-горе, обстоятелството относно скоростта на
движение на процесните моторни превозни средства
преди настъпилия между тях удар, съдът счита за установено по категоричен начин
по делото от заключението на автотехническата експретиза, доколкото при определянето /изчисляването/ на
същата, вещите лица са съобразили всички
относими към тази величина обстоятелства, прилагайки
научна методика – констатираните обективни находки на местопроизшествието,
тяхното разположение и направление на пътното платно.
Съдът кредитира и приетите по делото заключения на
съдебно-медицинските експертизи, като
намира, че същите са пълни, ясни, обосновани, както и компетентно изготвени в
съответствие с специалните познания на вещите лица в съответните области на
науката и техниката. С оглед на останалите доказателства по делото, експертните
заключения не пораждат съмнение относно достоверността на съдържащите се в тях
данни.
При така възприетата за установена фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
От изложеното следва ,че
не е налице виновно нарушение на Б.О.
на разпоредбата по чл.16,ал.1 от ЗДвП“напътното платно с
двупосочно движение на водача на пътното
превозно средство е забранено
:“когато платното за движение има
две пътни ленти –да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение,освен при изпреварване или
заобикаляне“.Момента на навлизане на л.а.“Пежо 406“ в лентата за движение на обв.О. е момента за възникване на опасност за него и той в този момент
е бил на разстояние 91,77 м.,като е предприел спиране ,но ударът
е бил непредотвратим.Т.е. от петорната СТЕ от която категорично се установява
мястото на двата
автомобила,когато те са попадали взаимно
в зоната в зоната на осветеност на техните фарове.Водачът на „Мерцедеса“ е бил
изцяло в собствената си лента за движение , а М. Т. М.-водачът
на л.а.“Пежо“ е навлязло в
насрещната пътна лента на десния габарит на 1,62 м. от осевата линия,при
настъпил кос удар,като левият преден
край на мерцедеса към момента на удара е
на около 2 м. от осевата линия.Т.е. обв.О. се е движел правомерно в своята лента за движение не е налице
и виновно нарушение на
разпоредбата на чл.16,ал.1 от ЗДвП от
страна на обв.О..Съгласно Решение №73/1975 г.
Трето НО“Когато препятствието се
появи в опасната зона
за спиране ,избирането на
един или друг вариант на маневриране за избягване на произшествието от страна
на водача на МПС не може да му
бъде вменено като нарушение на правилата
за движение по пътищата . Неправилната
маневра е основание за ангажиране
на наказателната отговорност при възникване на опасност извън опасната зона.“ Съдът намира ,че единствено и само виновното поведение
на пострадалия М. М. е в причинна
връзка с настъпилата негова смърт,т.к.
е нарушил разпоредбите на
чл.44,ал.1 от ЗДвП и чл.63,ал.2,т.1 от ППЗДвП .По
делото е установено и не се спори ,че М.
като водач на л.а.“Пежо“ ,при нощно движение не е намалил скоростта си за движение и е
нарушил чл.25,ал.1 от ЗДвП,като преди да
завие в завой надясно преди с.Зорница
,не се е убедил , че няма да създаде опасност за другия участник в движението
и не е извършил маневрата
си след като се е съобразил с неговото положение ,посока и
скорост на движение.Неоснователно е
становището на повереника на частните обвинители-адв.М.П.,че приближавайки
местопроизшествието ,водачът на
микробусът „Мерцедес“ и имал достатъчно видимост към мястото на удара,като е имал обективна възможност да забележи възникването
на опасността в рамките на тази
зона и когато вече л.а.“Пежо“ е започнал вече отклонението
на движението си –т.е. да извършва завой
надясно.Т.е. водачът на микробусът „Мерцедес“ в този момент ясно и
видимо се е отклонил от нормалната си
траектория за движение и за всички останали
водачи ,като неговите намерения
са били ясни и предвидими и за него е
възникнало единствено задължението
да реагира на ситуацията. Позовава се на трайната практика на ВКС,според която по време на движение водачът е длъжен да наблюдава цялото
платно за движение , а не само лентата,
в което е управляваното от него
МПС и да възприеме опасностите от
която и страна на пътя да възникне. Твърди
,че именно поради това обв.О. е виновен за настъпилото ПТП,т.к. той е имал достатъчна
видимост спрямо движещия се
срещу него пострадал –водач на
л.а“Пежо“-М. М. и безспорно се е движел
с по-висока скорост за движение при нощни условия.Именно поради това и обв.О. е следвало
незабавно да измени посоката си
на движение спрямо постарадалия
М. и да намали скоростта си ,като спре. В тази връзка е Решение
№ 95/2018 г. на ВКС по НД№288/2018 г. Второ НО:“Известно е ,че при
резултатните престъпления причинната
връзка е обективен елемент от състава
на престъплението , поради което
липсата й води до несъставомерност на
деянието.Когато в опасното зона за спиране на МПС бъде увредено
лицето ,което внезапно е създало
опасността с неправомерното си поведение
е налице случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК. Наистина ,трайната и
изобилна практика на ВКС е ,че чл.15 от НК,не се прилага ,ако водачът на МПС не е изпълнил предварително всички свои задължения по ЗДвП,като поради
това сам
се е поставил в ситуация на
невъзможност да предвиди и предотврати
пътнотранспортната злополука.Хипотезата
на чл.15 от НК не се изключва в случаите
,когато е допуснато нарушение на правилата за движение ,но то не е в причинна връзка с общественоопасните
последици.“ От техническа гледна точка
отклоняването на микробуса“Мерцедес“
на ляво и задействането на спирачната система е бил единствения начин да се избегне ударът
,когато времето не е било достатъчно за
реакция за аварийно спиране. Никой водач
виждайки ,че друг автомобил
навлиза внезапно и неправомерно в неговата лента не може да предвиди какви
ще са следващите действия и възможности
на този насрещен водач.Т.е. налице
е случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК.Съгласно посочения текст:“
Не е виновно извършено деянието
,когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на обществено
опасните последици,т.е.деянието му
представлява случайно деяние и са
налице условията за оправдаването му,съгласно чл.24,ал.1,т.1
от НПК:“Деянието не представлява
престъпление“.Б.О. се е движел в своята лента за движение по
републикански път и опасността за него е
възникнала внезапно ,когато лек
автомобил „Пежо“,управляван от пострадалия М.
е навлязъл косо и неправомерно в неговата лента за движение и
няма как да се изисква от водачът на Мерцедес да запази
праволинейното си движение. Обв.О. е реагирал
на опасността инстинктивно ,за да
се спасява с безусловна реакция и то не само себе си ,а и
лицата които е возел
в микробусът. Основателна е
тезата на защитата на обв.О.-адв.Б. ,че след като
л.а.“Пежо“ е навлязъл в лентата за движение на микробусът ,дали
този лек автомобил ще спре в неговата
лента ,дали той ще ускори движението си
,дали само няма да намали хода си и така
да остане по-дълго в лентата за движение на микробусът,не е
имало нито информация,нито възможност да
бъде предвидено и предрешено.Съгласно
Решение № 409/2010 г. Трето НО:“Водачите не
могат да носят отговорност за
това,че не са предвидили евентуално неправомерно действие
от друг участник на
движението.“Съгласно Решение № 58/1985 г. Трето НО:“ Когато водачът не по своя вина е поставен
в невъзможност да избегне
настъпването на обществено-опасните последици е налице случайно деяние.“
Въз основа на анализа на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и във взаимната им връзка, се установява по
един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Б.О. не е виновен да е причинил ПТП на 28/29. 09.2017 год. та път П.29-,гр.Варна –гр.Добрич при
управление на микробус „Мерцедес-Спринтер, с рег. № *******в условията на независимо съпричиняване с М. Т. М.,като не е нарушил
правилата за движение по пътищата
:-чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.44,ал.1 от ЗДвП и чл.63,,ал.2,т.1 от ППЗДвП,поради което и
е бил оправдан на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК и чл.304 от НПК
подсъдимият О. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343,ал.4, вр. с ал.3,б.“б“ от
НК.
На осн.чл.190,ал.1 от НПК разноските по делото
за експертизи остават за сметка
на Държавата.Съдът постанови вещественото доказателство
л.а.“Пежо-406“с рег. № *******,след влизане на присъдата в сила да бъде
върнато на К. М.М..
По тези съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: