Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 25.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и двадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Светослав Спасенов
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 8604/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 565265/19.12.2018
г. по гр. д. № 2880/2018 г. по описа на СРС, 163 с - в е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ГПК, вр. с чл.
124 от ГПК, с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.Т.З., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми : 1 262, 40 лв. главница за ТЕ за период 01.12.2010
г. - 30.04.2013 г., ведно със законна
лихва от 30.12.2013 г. (датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК) до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 87, 04 лв. за период 01.02.2011 г. - 13.12.2013
г., за топло снабден имот, находящ се на адрес гр. София, ул. „******, аб. № 403463, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№ 22325/2013г. на СРС, 86 с - в. Ответницата е осъдена за разноски.
Недоволен от решението е останала ответницата М.Т.З., която го
обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК с доводи, че е неправилно, необосновано,
недопустимо и незаконосъобразно. Излагат се
съображения, че липсват достатъчно убедителни
писмени доказателства за дължимост на претендираните суми и за техния размер. От
събраните по делото доказателства е видно, че в имота няма реална консумация на
топлоенергия, техническата експертиза е изготвена само въз основа на
документите на ищеца, като ответницата не е могла да направи своевременно
възражение по изравнителните сметки поради заболяване. Съдът е обсъдил само доказателствата
поискани от ищеца, като не е съобразил, че за част от периода ТЕ е начислявана
служебно, а не въз основа на реалния отчет на уредите. Не се доказват количеството
доставена ТЕ и реалното отчитане на уредите в имота от ФДР. Позовава се на
нарушения на ЗЗП при сключване на договора за доставка та ТЕ. Договорите при
общи условия не отговарят на критериите на ЗЗД е налице нищожност поради
противоречие с добрите нрави и закона, което води до неоснователно обогатяване
на доставчика. Поддържа, че поради неравносправността и нищожността на клаузите
на договора, невъзможността да се възрази по изравнителните сметки и да се
направи рекламация и тъй като не е осигурена възможност за установяване на
реалното потребление, исковете са неоснователни. Потребителят е задължен да
заплати ТЕ, която не е получил по неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Според ответницата е създадена значителна неравноправност межда правата и
задълженията на страните. Според ответницата, неоснователно и в нарушение на ТР
№ 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, СРС не е уважил възражението за погасяване по
давност на задълженията. По тези и допълнителни съображения моли
да се отмени
решението и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски за държавна
такса.
Въззиваемата страна „Т.С.”
ЕАД не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК. В
молба от 12.02.2020 г. ищецът оспорва бланкетно жалбата, като моли да се остави
без уважение. Претендира разноски и прави евентуално възражение по разноските
на насрещната страна.
Третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД също
не взема становище
по жалба.
Като
съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка, настоящият състав
намира следното от фактическа и правна страна :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено. Съдът намира, че при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Производството се развива след подадено от ответницата
в срок възражение по реда на чл. 414 ГПК и е допустимо.
По
същество на спора, въззивният съд приема, че в съответствие със събраните пред
него доказателства СРС е направил извод, че страните са обвързани от валиден договор за продажба
на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по
реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите условия за периода. Договорното отношение между тях е възникнало от качеството на
ответницата на собственик на топлоснабдения имот,
представляващ ап. 14, находящ се в гр. ******, което обстоятелство се установява от приетия пред СРС нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 147, т. ІІІ, рег. № 10148, дело № 498/29.11.2006 г. Качеството
на ответницата на собственик на
имота не е оспорвано нея в рамките на производството.
Законодателят
не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на
потребителите, въпреки че е предвидено право на потребителите да искат
специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление.
Не са представени доказателства ответницата да е възразила срещу прилаганите от
ищеца ОУ, поради което основателно е прието, че главните страни са обвързани от
договорно правоотношение във връзка с предоставянето на ТЕ за битови нужди в
процесния период.
В правилно приложение на материалния закон СРС е
приел, че съгласно въведеното с нормата не чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило,
собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената
от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата
топлинна енергия и в случаите, когато е преустановено топлоподаването към
индивидуални отоплителни уреди в обекта на потребителя. Фактическото преустановеното
топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти, не може да обоснове
прекратяване на правоотношението, а собственикът остава потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Възраженията на
ответницата, че не е ползвала топлоенергия в имота през периода са
неоснователни.
Сградата е
етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Законодателят е
предвидил заплащането на топлинна енергия като многокомпонентно задължение,
което включва в себе си задължението за топлинна енергия за отопление на
имотите, БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, по аргумент
от чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, като при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, количеството
изразходвана ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007
г.
В случая се
установява, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено на „Б.“
ООД.
При определяне
на дължимата сума за използваната топлоенергия като многокомпонентно
задължение, СРС е взел предвид разпределението на енергията, включително
разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия след
прилагане системата за дялово разпределение през процесния период и е съобразил
факта, че цените на топлоенергията за периода за нормативно регулирани.
Възраженията за нарушение на ЗЗП и
нищожност на договора за доставка на ТЕ поради противоречие с добрите нрави или
закона също са неоснователни. Не може да се приеме, че в настоящото исково
производство потребителят е с нарушени права на защита, тъй като има правна
възможност да оспорва документите, представени от ищеца, да иска и ангажира
доказателства в подкрепа на оспорванията и доводите си.
От заключението на съдебно - техническата експертиза,
изготвено след анализ на
приетите писмени документи по делото, както и на тези от ФДР, се установява, че
сградата, в която се намира процесния имот, е с непрекъснато топлоподаване през
периода. Ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в АС,
като технологичните разходи на общия топломер са за сметка на ищеца. В АС на
етажната собственост е действал общ топломер, който е преминавал периодично
метрологичен контрол, съгласно изискванията на Наредбата.
Според експертизата, делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми
за отопление на имота, включително за БТВ, са изчислени в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба в периода.
От заключението на СТЕ се установява, че ФДР е
извършвала разпределението на ТЕ в блока след отчети на водомерите за топла
вода и топломерите в имотите. За периода м. 12.2010 г. м. 04.2013 ФДР е
отчитала уредите в имота, с изключение на периода 2011 г. – 2012 г., когато
ответницата не е осигурила достъп до имота. През този период е начислен разход
на база максимална мощност на отоплителните тела. Според данните на ФДР в имота
на ответницата има топломер и два водомера, по които се отчита разхода на
топлата вода.
Вземайки
предвид заключенията на приетите пред СРС експертизи и при съобразяване на нормативно
регулираните цени на топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на
СРС, че делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми за отопление
на имота, включително сумите за битово горещо водоснабдяване са изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода. Главните
искове са доказани по основание и размер.
Относно исковете за установяване на задълженията за
лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД:
Въззивният
съд намира за необходимо да отбележи, че съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Относно
задълженията
на ответника през процесния период приложение намират ОУ на ищеца от 2008 г.
Съгласно тях, купувачът е длъжен да заплати месечните суми дължими към
продавача в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. За тези задължения потребителят
изпада в забава на плащането с изтичане на срока за изпълнение, без да е
необходимо за бъде изрично канен от ищеца. Следователно за периода на забавата
от 01.02.2011 г. до 13.12.2013 г. ответницата дължи лихва за забава, която
според заключението на ССчЕ е в размер на 87, 04 лв., за който размер исковете
основателно са уважени от СРС.
Неоснователни са възраженията за
погасяване на вземанията по давност, тъй като заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК е подадено на 30.12.2013 г., а процесните задължения са
за периода м . 12.2010 г. – м. 04.2013 г., за който не е изтекла тригодишната
давност, съгласно по чл. 111, б. „в“ ЗЗД от момента на изискуемостта им, според
ОУ на ищеца. Възраженията в обратния смисъл поддържани в жалбата са
неоснователни.
Доколкото
решаващите изводи на СРС съвпадат с тези на въззивния съд, решението следва да
се потвърди изцяло, като постановено в правилно приложение на материалния и
процесуален закон. Този извод са налага и по отношение на присъдените разноски
по исковото и заповедно производства, които са съобразени с доказателствата за
реално направени разноски от ищеца в тези производства.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора,
право на разноски пред настоящата инстанция има ищеца, но съдът намира, че не
следва да се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение на ищеца пред
СГС, доколкото в негова полза не е осъществявано процесуално представителство
пред тази инстанция по смисъла на ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение
№ 565265/19.12.2018 г. по гр. д. №
2880/2018 г. по описа на СРС, 163 с - в.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.