Р Е
Ш Е Н
И Е № 136
гр.Белоградчик,
29.08.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4-ти
състав в публично съдебно заседание на двадесети август две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
Съдия: Анна Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 168 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.И.С. ***, с ЕГН **********, срещу НП №
19-0242-000290/07.06.2019 г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с
което е санкциониран за извършени нарушения: по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, като е наказан с “глоба” в
размер на 3000 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок то 12
месеца - на осн. чл.175 А ал.1 предл.3 ЗДвП; по чл.103 от ЗДвП, за което
на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наказан с “глоба” в размер на 100 лв. и е
постановено лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца и по чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП, за което на осн. чл.183 ал.1 предл.1 от ЗДвП е наказан с
„глоба“ в размер на 10 лв.
В
жалбата принципно е заявено оплакване за не законосъобразност на НП, отрича се
неправомерното поведение от страна на жалбоподателя, твърди се, че в АУАН и НП
не е описана правилната фактическа обстановка – че тя не е изяснена въобще.
Освен, че се отрича вината и авторството на деянията, се прави и оплакване за
прекомерно високи наказания и се иска отмяна на НП. В с.з. се явява
представител на С., който подържа жалбата и моли съда да отмени НП, като в
писмена защита също твърди недоказаност на деянията, противоречие в показанията
на разпитаните свидетели.
Въззиваемата страна, редовно призована за с.з. не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо преписката,
въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено.
Съдът,
след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
На 25.04.2019 г.,
около 02.10 ч., жалбоподателят Ал.С., управлявал л.а. м.”Ауди С 3 Куатро” с
рег. № ВН 4498 АК, на пл.“Г. Б.“ в гр.Б., обл.В., на който
всъщност било образувано / обозначено като такова/ кръстовище, регулирано с
кръгово движение в него. При управлението обаче, той умишлено рязко увеличавал
оборотите на двигателя, с цел превъртане на задвижващите колела на
автомобила, което водело до занасяне и
поднасяне на МПС по надлъжната ос на пътя. Така автомобилът се завъртял около 5 пъти в зоната на кръговото
кръстовище / или бил извършен „дрифт“/, от което имало опасност от , или
предизвикване на - ПТП. В този момент обаче, свид.А.И. и Вл.П. – мл.полицейски
инспектори при РУ-Белоградчик, като наряд били ситуирани на пост на
ул.“Славянска“ до площад „В.“ в гр.Б./ улица водеща и до споменатото
кръгово кръстовище/. От там, имайки пряка видимост и при осветеността на
улицата и кръстовището с кръгово движение, те пряко наблюдавали поведението на
жалбоподателя. Св.А.И. дори видял, че преди да се качи на автомобила си,
паркиран до кръстовището, С. излязъл от заведение - също в близост до него. Св.И.
и П. познавали С., като гражданин и водач на МПС, тъй като участвали в
извършвани му в това му качество – на водач, проверки преди. Забелязвайки
дрифтовете, които извършвал с автомобила си жалбоподателят, И. и П. веднага се
качили на своя служебен автомобил и се отправили към кръстовището, подавайки
звукови светлинен сигнал на С.. По това време нямало други преминаващи по
ул.“Славянска“ или в кръстовището коли.
Вместо обаче при подадените сигнали да спре – С. подкарал автомобила си по
бул.“С.“, излизайки
от кръстовището. Следвайки го, полицейските служители видял, че той не се
отдалечил всъщност много, и до намиращата се в близост до кръстовището – на
булеварда, „Автогара“, обърнал своето МПС и тръгнал обратно към следващите го
полицейски служители. При изравняването си с техния автомобил, С. дори намалил
движението на своя, почти спирайки, при което св.И. и П. видели, че водач на
л.а. м.“Ауди С 3 Куатро“ е именно Ал.С., и бил сам вътре. Веднага обаче, С.
отново потеглил бързо, преминал през кръстовището и по ул.“Славянска“ избягал –
в посока центъра на града / по главната улица /. И. и П. незабавно информирали
ОДЧ в РУ-Белоградчик за случилото се, но те нямали правомощията по ЗДвП, за да
вземат отношение. В край на работната им смяна , на сутринта, св.И. съставил
докладна записка до Началника на управлението, с изложение за случилото се по
време на наряда им, описвано по-горе. По повод отразеното в докладната, било
разпоредно на мл.автоконтрольор при
РУ-Белоградчик В.В. да състави АУАН по ЗДвП на С.. Последният бил извикан в
сградата на РУ-Белоградчик и така на 03.05.2019 г., В., на база докладната, но
и в присъствието на двамата свидетели- очевидци – А.И. и Вл.П., съставил АУАН №
239, отразен в деловодната система на полицията на 07.05.19г., на А.И.С. за три
нарушения по ЗДвП : на чл.104 Б т.2 – поради това, че не използвал обществените
пътища в страната по тяхното предназначение - за превоз на пътници и товари, по
чл.103 от ЗДвП – за не спиране , след подаден звуков и светлинен сигнал от
патрулен автомобил на полицията и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП – за не носене на
контролен талон към СУ МПС / тъй като, когато се явил в сградата на
управлението, на С. били поискани документи за проверка от В., и се оказало, че
С. не носи посочения документ – контролен талон/.
Нарушителят
подписал съставения му акт и приел копие от него, като не отрекъл приписваното
му поведение, не направил и възражения тогава. Въз основа на акта е издадено и
обжалваното НП № 19-0242-000290/07.6.2019 г. на Началник РУ-Белоградчик при
ОД-МВР-Видин.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
При
съставянето на акта и издаването на НП са допуснати някои съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които налагат
отмяната на наказателното постановление в една негова част само – относно едно
от деянията, а в другите си части – НП е правилно и законосъобразно.
При събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира, че в случая се доказа
безспорно и категорично жалбоподателят
Ал.С. да е извършил вменените му две административни нарушения - по чл.
104"Б" т. 2 от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП,
а именно - на 25.04.2019 г., около 02. 10 ч., в гр.Белоградчик, на кръстовището
на пл.“Г.Б.“, регулирано с кръгово движение, при управление на л.
а. "Ауди С 3 Куатро“ с рег. № ВН 44 98 АК , е използвал пътя за други
цели, освен по предназначението му за превоз на пътници и товари, а именно –
извършва демонстративни маневри "дрифт",
чрез завъртане на автомобила в кръг на пътното платно няколко пъти
/увеличавайки оборотите на двигателя, което предизвикало превъртане на
задвижващите колела на МПС, занасяне и поднасяне на автомобила/, от което е
било възможно предизвикване на ПТП, а след подаден му светлинен и звуков сигнал
от служебен патрулен автомобил на полицията, не изпълнил задължението да спре
плавно вдясно на пътя, продължил управлението на автомобила , напускайки
кръстовището и отправяйки се по бул.“Съединение“, непосредствено след което
обърнал движението на своето МПС и преминал покрай полицейския автомобил –
отново не спирайки.
Съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства, дали има извършено нарушение, което следва да се докаже по един
безспорен и несъмнен начин.
В настоящия случай АУАН е съставен
съгласно изискванията на ЗАНН, като двамата свидетели – очевидци на случая, а
именно св. А.И. и Вл.П. с показанията си подкрепиха категорично всички
обстоятелства, касаещи съставите на извършените две административни нарушения
по чл.
104"Б" т. 2 от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП.
Независимо, че свид.В. не е присъствал на местонарушенията и е узнал за
случилото се от изготвена докладна записка до Началника на РУ-Белоградчик,
която докладна записка не е представена по преписката, то актосъставителят е
ползвал при оформяне на акта и свидетелите-очевидци на нарушенията. Поради това
и съдът не намира за необходимо - и не е
и изискал от въззиваемата страна, представяне на самата докладна записка – като
писмено доказателство по случая. Самата
докладна записка е изготвена от свид.А.И., след приключване на наряда им със
свид.П.. Двамата свидетели И. и П. - очевидци, както се посочи и по-горе,
наблюдавали непосредствено, и свидетелстващи за тези наблюдавани факти, сочат,
че въпреки времето от денонощието – късно през нощта, мястото на което са
наблюдавали поведението на С. и мястото, на което те самите са стояли е било
осветено, не е имало движение на други автомобили и свидетелите не са били
възпрепятствани по никакъв начин да забележат кой, с какво МПС, какви действия
извършва. Още повече – след придвижването им до самото кръстовище на пл.“Г.Б.“ и подаване на сигналите – звуков и светлинен, последвали
поради не спиране нарушителя, и след неговото обратно придвижване към
кръстовището – те се разминали – и отново видели , че именно С. управлява
автомобила „Ауди С 3 Куатро“ и е сам в него. Свидетелите И. и П. пред съда
описват по абсолютно идентичен начин извършваните действия от водача на л.а.
„Ауди С 3 Куатро“ с рег. № ВН 4498 АК , поведението като
следствие на самия автомобил – завъртане, поднасяне, и че това създава опасност
от настъпване на ПТП. Такова не се е случило, поради това, че други автомобили
/или пешеходци само/ не са преминавали от там в момента, но не оправдава по
никакъв начин поведението на водача на неправилно управлявания автомобил. Така описаните действия с МПС „Ауди С 3 Куатро“, които като негов водач Ал.С. е извършил, безспорно не са такива
по превоз на хора и товари, не се касае и за еднократно такова действие - „дрифт“, а за извършвани на кръстовището на площада неколкоратни подобни действия,
съпроводени с неподчинение – неспиране на водача на МПС, на полицейското нареждане, указано
със знаци – светлинен и звуков.
Предвид изложеното до тук, съдът няма и причина да не
дава вяра на показанията на свидетелите В.В., А.И. и Вл.П.. Думите им, съдът
приема за истинни и отразяващи действителната обстановка по казуса.
Възраженията на жалбоподателя, че не е
извършил двете деяния и показанията на свидетелите И. и П. са противоречиви,
съдът приема за недоказани и неоснователни.
Жалбоподателят ангажира един свидетел по
делото, който съдът допусна да участие в процеса и проведе разпита му.
Показанията на свид.Н., досежно обвиненията
към С. / т.е. извън другите думи – за трудовата ангажираност на
нарушителя/ не допринасят за приемане на
различна фактическа обстановка от съда, от приетата в мотивите му до тук. Те дори не разколебават същата, тъй като св.Н. разказва за пътуване - съвместно им с Ал.С., за дата
– 24.04.2019 г., като вероятност само. Свидетелят зави, че „мисли да е било на
24.04.19 г.“. Така посоченото не може да се приеме за безспорно като факт – коя
е била датата на евентуалното им пътуване, нито се подкрепя от други
доказателства – ако то е било служебно – например документи за това.
Показанията на Никитов освен това остават изолирани, единствено те
противоречащи на останалите доказателства по делото, а и с голяма вероятност
заинтересовани – предвид близките отношения с жалбоподателя. Ето защо, те не
следва да се ценят като безспорни и не разколебават решението на съда.
Така по делото се установи безспорно и
категорично, чрез допустимите от закона доказателства, че жалб.С. е извършил
двете административни нарушения : чл.
104"Б" т. 2 от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП,
като няма допуснати съществени нарушения водещи до нарушаване правото му на
защита, правилна е квалификацията на двете деяния, наказанията са правилно
определени и са в съответствие със закона. Видът, размерът и срокът на админ.
наказания са правилно определени. Чл. 175 А ал. 1
предл.3 ЗДвП предвижда санкции : "глоба" от 3 000 лв. и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за нарушението
по чл.
104"б" т. 2 от ЗдвП, т.е. законова възможност да бъдат
коригирани няма. Относно деянието по чл.103 от ЗДвП, чл. 175 ал. 1 т.4
от ЗДвП предвижда - "глоба" в диапазон от 50 до 100 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца. Едната
санкция на С. за тази му проява е определена от АНО в един среден размер на
законовия диапазон – „лишаването от правото да управлява МПС“, а другата –
„глоба“-та – в максимален. Съдът намира това за справедливо, и няма основание
да ги променя / поне намаля/, съобразявайки поведението на С. като водач на МПС
по принцип – видно от справката на „ПП“-КАТ, удостоверяваща други прояви по
ЗДвП, а и конкретно – от случая на 25.04.19 г.: неколкократно дори подадени
сигнали от служителите на полицията, и неподчинението на С.. Укоримо е дори и
последващото поведение – бягство въобще от мястото на нарушенията, с което е
осуетена последваща проверка на нарушителя на място, но за това поведение – С.
дори не е обвинен и наказан.
Относно третото приписано на
жалбоподателя обаче нарушение: по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП – съдът не намира за правилно повдигнато обвинение и налагане
на наказание.
Съдът
приема за недопустимо санкционирането на жалб.С. за деяние „не носене“ на контролен талон, към
25.04.2019г., когато на практика не му е извършена проверка на документите,
нито каквато и да е - поради неустановен
контакт с водача на МПС л.а. „Ауди С 3 Куатро“ с рег. № ВН 44 98 АК. Безспорно
тримата разпитани в с.з. свидетели – В., И. и П., заявиха, че при посещение на
управлението на полицията в гр.Белоградчик, за съставяне на АУАН – т.е. на
03.05.2019 г. С. не е носел документа „контролен талон“ към СУМПС. Абсурдно е
това поведение да му се вменява и към 25.04.19г. , поради изтъкнатите по-горе
причини. Т.е. евентуално такова деяние би могло да се вмени към момента на
осъществената документална проверка – 03.05.19г., и то ако към този момент С. е
бил „водач“ на МПС. Няма никакви данни по делото как С. е дошъл до полицията –
респ. с автомобил или не, за да му се извършва подобна проверка и да бъде
санкциониран за неправомерно поведение като „водач“ и на самият ден 03.05, а
още повече за една седмица преди това, без да е ясно носел ли е или не тогава
той търсеният документ.
Предвид
установеното относно третото деяние на жалбоподателя, съдът намира, че не може
да потвърди така издаденото НП – допуснато е съществено нарушение на правилата
по ангажиране отговорността на лицето, като евентуален водач на МПС към момента
на проверката – 03.05.2019 г., като не е повдигнато обвинение за нарушение към
този момент въобще, а за по-ранен, правещо необосновано и налагането на така
определеното наказание.
По изложените съображения, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление, в частта в която
жалбоподателят е санкциониран за деяния по чл.104 Б т.2 и чл.103 от ЗДвП – като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди, а в частта, в която Ал.С. е
наказан за деяние по чл.100 ал.1 т.1 предл.1 от ЗДвП – НП, като не правилно и
не законосъобразно, следва да се отмени.
Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
19-0242-000290/ 07.06.2019 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, с
което А.И.С. ***, с ЕГН **********, е санкциониран за извършени нарушения: по
чл.104 Б т.2 от ЗДвП, като е наказан с “глоба” в размер на 3000 лв. и „лишаване
от правото да управлява МПС“ за срок то 12 месеца - на осн. чл.175 А ал.1
предл.3 ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП, за което на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е
наказан с “глоба” в размер на 100 лв. и е постановено „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
19-0242-000290/07.06.2019 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, с
което А.И.С. ***, с ЕГН **********, е санкциониран за извършено нарушение по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е наказан с “глоба” в размер на 10 лв. на осн.
чл.183 ал.1 т.1 предл.1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: