Решение по дело №137/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с § 8 от ПЗР на АПК.

Образувано е по жалба на Х. О. Ю. от [населено място], чрез пълномощник, срещу Отказ, изх.№ НА-УС-32-1/ 26.03.2024 г. на кмета на община Кърджали да извърши административна услуга – заверка на молба-декларация. Посочва се, че поради това, че не притежава документ за собственост Х.Ю. предприела фактически и правни действия, с цел снабдяването й с нотариален акт по реда на чл.587, ал.2 ГПК, а именно - извършване на обстоятелствена проверка от нотариус, като на 18.03.2024 г. подала молба-декларация до кмета на община Кърджали.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспорения отказ да се завери молбата-декларация, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Твърди се, че административният орган е бил длъжен да извърши поисканата от него административна услуга, като удостовери единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост или дали има съставен АЧОС. Признаването на правото на собственост на молителя е от компетентността на нотариуса, а не на административния орган, който няма задължението да следи за защита субективните права и законните интереси на гражданите в нотариалното производство.

Искането е да се отмени изричния отказ на Кмета на Община Кърджали, обективиран в писмо, изх.№НА-УС-32-/1/26.03.2024г., с който е отказана заверка на молба - декларация с вх.№НА-УС-32/18.03.2024г., както и да се върне преписката на административния орган за заверка на молбата - декларация, на основание чл. 173, ал.З от АПК и в срока по чл. 57, ал.2 АПК. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който допълнително заявява, че към датата на изготвяне на оспорения отказ за заверка на молба-декларацията не е бил съставен АЧОС.

Ответникът – Кмет на община Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна с твърдение, че за посочения в молба-декларацията имот бил съставен АЧОС, а също така този имот бил записан в разписния лист като общинска собственост. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК и от лице, засегнато от оспорения изричен отказ да се извърши исканата административна услуга – заверка на молба-декларация, която да послужи в производството по чл.587 от ГПК.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.03.2024 г. Х. О. Ю. поискала от кмета на община Кърджали да бъде заверена молба-декларация, вх.№НА-УС-32. В тази молба-декларация посочила трима свидетели, който индивидуализирала с ЕГН и постоянен адрес.

От скица, № ***/ *** г. на СГКК, Кърджали, на поземлен имот с [идентификатор] се установява, че по данни от КРНИ като собственик на имота е вписана община Кърджали.

Съгласно АЧОбС с дата 27.03.2024 г., вписан в дв.вх. рег. с № ***, парт. ***, акт ***, т.** д.№ ***/ *** г., ПИ с [идентификатор] е актуван като частна общинска собственост.

В оспорения изричен отказ, изх.№ НА-УС-32-(1)/ 26.03.2024 г. на кмета на община Кърджали е посочено, че във връзка с молба-декларация с Вх.№ НА-УС-32 от 18.03.2024 г. от Х.Ю. относно провеждане на процедура по чл.587, ал.2 от ГПК за признаване право на собственост върху поземлен имот с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ 522 кв.м, одобрена със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК, находящ се в [населено място], ***, след разглеждане на приложените към молба-декларацията документи и направената проверка по плановете в Община Кърджали се установило, че за територията, където попада имота, откакто има планове, имотът е записан на Община Кърджали.

Имената на молителката не фигурират като собственик в регистрите на плановете, поради което молбата-декларация не може да бъде уважена.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.

Според § 2, т. 2, б. "в" ДР на Закона за администрацията, административна услуга е извършването на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Отказът от извършването е приравнен на отказ от издаването на индивидуален административен акт, според чл. 21, ал. 3 АПК във връзка с § 8 ПЗР. По делото са приложени доказателства, които сочат на законен интерес за жалбоподателката от исканата административна услуга - заверка на молбата-декларация, която да й послужи в охранителното производство по реда на чл. 587 от ГПК, извършвано от нотариус.

В рамките на производство по заверка на молба-декларация административният орган няма правомощия да преценява дали заявителят е собственик на имота, нито има право да препятства, посредством неизвършването на услугата, снабдяването на заявителя с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Исканата административна услуга е по повод бъдещо производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, във връзка с чл. 79 от ЗС, с цел установяване на изискуемите предпоставки, сред които и тази, че придобиването на имота по давност не е забранено, съгласно чл. 86 от ЗС. Компетентен да извърши проверка, относно правото на собственост на жалбоподателя, е само и единствено нотариусът. Именно необходимостта в охранителното производство да се представи документ, че имотът, за който жалбоподателката иска да се снабди с нотариален акт, не е общинска собственост, обуславя интереса от извършваната услуга. По силата на чл. 5 от Закона за общинската собственост, актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Тоест, простото възпроизвеждане в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, по силата на която имотът е станал общински, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите в хода на исково производство. Още по-малка би била доказателствената стойност на акт за общинска собственост, съставен след подаване на заявление от гражданин за заверка на молба-декларация.

Извън компетентността на административния орган е да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиване по давност на имота, за който се иска заверката на молба-декларация. В нея само се отбелязва има ли съставен акт за общинска собственост, какъв е видът на собствеността и евентуално - какви са данните за собствеността по имотния регистър.

Няма никаква пречка за общинската администрация да впише в молбата-декларация всички данни, с които разполага за имота, включително и акта за общинска собственост, ако има такъв, а нотариусът следва да прецени, дали жалбоподателката е придобила правото на собственост чрез давностно владение върху сочения от нея имот.

В производството, касаещо заверка на молба-декларация задължението на компетентния орган (кмет на общината, район или кметство или определено длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимия имот) се състои в посочване на трима свидетели, по указание на собственика, по възможност съседи на имота ( чл. 587, ал. 2 от ГПК), удостоверяване на обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост (с оглед забраната по чл. 86 от Закона за собствеността), както и вписване на другите обстоятелствата, каквито е установил при извършената от него проверка и които счита за относими към собствеността на имота. Административния орган не може да преценява дали заявителят може или не да придобие правото на собственост върху даден имот.

Поради изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи като се отмени оспорения изричен отказ да се извърши поисканата административна услуга – заверка на молба-декларация.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 500 лв., представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС с дата 04.04.2024 г. На основание чл.143, ал.1 от АПК община Кърджали следва да бъде осъдена да възстанови направените от жалбоподателката деловодни разноски в размер на 500 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 174 от АПК във връзка с § 8 от ПЗР на АПК АС – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

 

Отменя изричен отказ, изх.№ НА-УС-32-1/ 26.03.2024 г. на кмета на община Кърджали да извърши административна услуга – заверка на молба-декларация, вх.№НА-УС-32/18.03.2024г., подадена от Х. О. Ю..

Връща делото като преписка на кмета на община Кърджали за произнасяне по искането за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация, вх.№НА-УС-32/18.03.2024г., подадена от Х. О. Ю., в срок до 7 дни от влизане на решението в сила, съобразно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение.

Осъжда община Кърджали с ЕИК *** и административен адрес: [населено място], *** да заплати на Х. О. Ю. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.