№ 306
гр. Плевен, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20224430104437 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Гр.д.№ 4437/2022г. по описа на Районен съд-Плевен е образувано въз
основа на искова молба от М. А. П., ЕГН ********** от гр.Плевен, чрез
адвокат П. П. от САК, против „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: ***, ул. „***“ ***, бл. „***“, ***, представлявано от С.А..
На 14.10.2022 г. по делото е постъпил отговор на искова молба и
насрещна искова молба от „***“ АД. На 24.10.2022г. е постъпил отговор на
насрещната искова молба.
В исковата молба се твърди, че на 10.06.2022 г. М. П. сключила Договор
за потребителски кредит № *** с „***“ АД, по силата на който е усвоена
главница от 3500 лева. Твърди се, че основните параметри на договора за
кредит, представляващи реквизити по чл. 11 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), а именно размер на кредита, годишен лихвен процент, годишен
процент на разходите, не се съдържат в договора за кредит, като в същия се
препраща към Приложение № 1, каквото не се предоставя на потребителя към
момента на сключване на договора за кредит. Излагат се доводи, че
потребителят е задължен до края на следващия ден, считано от деня на
1
предоставяне на сумата по кредита да предостави обезпечение под формата на
поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Твърди се, че
при неосигуряване на последните, се предвижда неустойка в размер на
5573,44 лева, разсрочена на 24 вноски по 232,15 лева.
Сочи се, че договорът за паричен заем по своята правна характеристика
и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
Законът за потребителския кредит. Развиват се доводи за нищожност на осн.
чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие на
законоустановените императивни правила. Твърди се, че процесният договор
за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
като същият е с размер на шрифта по-малък от 12, че са нарушени правилата
за форма на договора за кредит, че липсват волеизявленията на страните, като
същият не отговаря и на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския
кредит. Твърди се, че договорът не е сключен нито на хартия, нито на „друг
траен носител“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в същия липсват както
саморъчни, така и електронни подписи. В тази връзка се твърди, че целият
договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК.
Развиват се съображения, че клаузите на чл. 5.1, вр. чл. 5.2 и чл. 5.6 по
своето същество представляват скрито възнаграждение за кредитора, което
последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Твърди се, че е
житейски необосновано да се счита, че потребителят ще разполага със
съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер на пълната
усвоена стойност на кредита и дължимата възнаградителна лихва или
поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени
изисквания към тях. Твърди се, че кредиторът не включва т. нар. от него
"неустойка" към договорната лихва дължима по кредита (в нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и към годишния процент на разходите (ГПР) (в нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК), като стремежът му е по този начин да заобиколи
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че съгласно чл. 4.4 от договора за
кредит вземането за неустойка не се включва в предвижданията, формиращи
размера на ГПР и на практика представлява скрито възнаграждение за
2
кредитора (съответно, сигурен разход за потребителя).
Твърди се, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която
разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че нито изисканото
поръчителство, нито банковата гаранция съставляват обезпечение само по
себе си по смисъла на закона. Сочи се, че липсва ясно разписана методика на
формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и
как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са
използвани при изчисляването. Твърди се, че предвидената в чл. 5.6
неустойка е сигурен разход за потребителя и е известен на кредитора към
датата на сключване на договор и като такъв е следвало да бъде включен при
изчислението на ГПР. Развиват се доводи, че кредиторът е нарушил
императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е
включил таксата за бързо разглеждане в размера на ГПР. Твърди се, че ако е
била включена, действителният размер на ГПР би възлизал на повече от
150%. Сочи се, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е
заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в
отношенията по договора. Твърди се, че така кредиторът е заобиколил
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника.
Твърди се, че гореописаните такси са предвидими общи разходи, които
обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително
заложени, следва размерът им да се включи в общия размер на разходите и от
там в ГПР, а неправилното изчисляване и посочване е самостоятелност
основание за недействителност на договора.
Твърди се, че посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация. Развиват се доводи за
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от
ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Сочи се, че е нарушен чл. 19, ал. 4
ЗПК и не е позволено на кредитополучателя да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Твърди се, че е
неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение на
3
нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на
разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите са незаместими по
право от повелителните правила на закона, като сделката не би била
сключена при годишен процент от разходите, надвишаващ изискването на чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Ищцата се позовава на чл. 22 от ЗПК при неспазване на императивните
изисквания към договора, уговорени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, след които са точното определяне на
възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и ГПР - чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.
Твърди се, че посочените клаузи на договора са нищожни, което от своя
страна влече цялостната нищожност на самия договор на основание чл. 22 от
ЗПК, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Твърди се, че клаузата на чл. 5.6 от процесния договор нарушава
изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и противоречи на добрите нрави и добрите
търговски практики, съдържа директно уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на негови
задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП). Твърди се, че същата не е
формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал. 1 от ЗЗП,
като в това число и клаузата не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Твърди се, че процесният договор е недействителен на основание
чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и
4
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Отправено е искане за прогласяване на нищожността на договор за
потребителски кредит № *** от 10.06.2022г. като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите. При условията на евентуалност е
отправено искане за пригласяване на нищожността на клаузата на чл.
5.6, като неравноправна и противоречаща на закона и добрите нрави.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се оспорва изцяло основателността на предявения иск от страна на
ищеца. Отправено е искане претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Твърди се, че договарянето между страните се е осъществило чрез
средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и
телефон), като договорът за кредит се сключи във формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит
Общи условия на „***” АД.
Сочи се, че договорът е сключен по инициатива на Кредитополучателя -
М. А. П., която е попълнила доброволно пълни и верни данни на
кредитополучателя относно нейната самоличност; посочила е, че желае да
получи заема чрез превод по личната й банкова сметка. Сочи се, че в края на
заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване ищцата е
потвърдила, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „***” АД,
приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е
необходимо условие за изпращане на заявката.
Сочи се, че след подаване на Заявката за кандидатстване от страна на М.
А. П., същата е получила ПИН код под формата на кратко електронно
съобщение (СМС) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и
линк на посочената от нея електронна поща. Развиват се доводи, че с
краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се
удостоверява, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето,
5
което е подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични
данни. Твърди се, че след получаване на линка М. А. П. е потвърдила заявката
си за кандидатстване за кредит, като е активирала въпросния линк, при което
се зарежда част от уеб сайта на „***” АД - smilecredit.bg, където тя е въвела
ПИН кода на заявката и е потвърдила искането си за получаване на кредита
при сроковете и условията съгласно заявката.
Твърди се, че след успешното потвърждаване на заявката, „***” АД е
разгледал предоставената от М. А. П. информация и въз основа на тази
информация и след проверка в Централния кредитен регистър, е одобрил
същата за искания от нея кредит. Посочва се, че на електронната поща на М.
А. П. са изпратени Договор за кредит № ***, заедно с приложимите Общи
условия на „***“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и
Погасителен план, като в мейла е прикачил два броя линка - „Приеми
договора” и „Откажи договора”. Твърди се, че М. А. П. е активирала линка
„Приеми договора”.
Сочи се, че използваният шрифт отговаря напълно на предвидените
изисквания в чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, който не е по-малък от 12.
Развиват се съображения, че съгласно чл. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител. Твърди се, че са спазени условията на ЗПФУР, че писмената
форма е спазена, тъй като за нея са съставени електронни документи. Сочи се,
че договорът за кредит е сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Развиват се доводи, че след като документите (договори за
потребителски кредит, погасителни планове, стандартен европейски
формуляр), съдържат подробна информация за личните данни за ищеца, може
да се стигне до заключението, че договорът за потребителски кредит е
сключен между кредитната институция и потребителя по реда на чл. 18, ал. 1,
т. 3 от ЗПФУР. Счита се за неоснователно твърдението на ищцата, че
разменените електронни съобщения не отговарят на императивните
изисквания на ЗЕДЕУУ, явяващи се неподписани, поради неспазване на
процедурата за удостоверяване на техния действителен автор (например чрез
квалифициран електронен подпис).
6
Твърди се, че съгласно договора за кредит Кредитополучателят дължи
на Кредитодателя Годишна фиксирана лихва за ползване на кредита в размер
на 40.54% върху главницата по кредита. Сочи се, че лихвата за ползване на
кредита на ден е в размер на 1/365 от Годишната лихва за ползване на
кредита. В тази връзка се твърди, че изрично е установен годишният лихвен
процент на кредита.
Твърди се, че съгласно договора, погасяването на кредита се извършва
на равни месечни погасителни вноски, в размер и изискуеми на дата,
определена съгласно погасителен план, копие от който е приложен към
отговора на искова молба.
Твърди се, че при сключване на договора за кредит не е допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
не следва да се тълкува разширително.
Ответникът счита всички съображения на ищцата във връзка с
неустойката по Договор за кредит № *** за неоснователни и необосновани.
Твърди, че никога не е бил начислявана неустойка, съответно такава не е била
дължима и заплащана. Посочва, че в т. 5.6 от договора за кредит се съдържа
такава клауза за неустойка, но приложимостта й е дерогирана между страните
с уговорките по Приложение № 2 към договора за кредит, който е приложен
като копие към отговора на искова молба. Твърди се, че съгласно това
приложение страните са се уговорили и признали, че кредитът е сключен при
промоционални условия и че независимо от липсата на обезпечение по
сключения договор за кредит, неустойка не се начислява.
Ответникът счита съображенията на ищцата, че неустойката е нищожна,
защото противоречи на добрите нрави и/или добрите търговски практики или
че представлява скрито оскъпяване, поради което следва да се включи в
изчисляването на ГПР, като неоснователни и необосновани.
Моли да бъдат отхвърлени исковите претенции на ищцата като
неоснователни и необосновани, счита процесният договор за кредит се явява
изцяло действителен. Претендират се разноски.
В срока за отговор е предявен и насрещен иск от „***“ АД чрез адв. С.
У. от САК, против М. А. П..
Твърди се, че на 10.06.2022 г. между „***” АД, в качеството си на
7
кредитодател, и М. А. П., в качеството си на кредитополучател, е сключен
Договор за кредит № ***, като договарянето между страните се осъществило
чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и
телефон), във формата на електронен документ и правоотношението се
реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите,
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и
приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „***” АД.
Твърди се, че сключването на договора за кредит е по инициатива на
кредитополучателя - М. А. П., която попълнила заявка за кандидатстване,
предоставила доброволно пълни и верни данни относно самоличността си
като: трите си имена, ЕГН, адрес /постоянен и настоящ/, лична карта,
месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща,
предпочитания начин за получаване на сумата по кредита. Твърди се, че
ищцата е посочила, че желае да получи заема чрез превод по своя банкова
сметка и в края на заявката за кандидатстване ищцата е потвърдила, че се е
запознала и се съгласява с Общите условия на „***” АД, приложими към
договора за кредит. Посочва се, че приемането на Общи условия е
необходимо условие за изпращане на заявката.
Излагат се доводи, че след подаване на Заявката за кандидатстване от
страна на М. А. П. същата е получила ПИН код под формата на кратко
електронно съобщение (СМС) на посочения от нея в заявката телефонен
номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. Твърди се, че М.
А. П. е потвърдила заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирала
въпросния линк, при което се зарежда част от уеб сайта на „***” АД -
smilecredit.bg, и е въвела ПИН кода на заявката, потвърдила е искането си за
получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката.
Посочва се, че след успешното потвърждаване на заявката, „***” АД е
разгледало предоставената от М. А. П. информация и въз основа на тази
информация и след проверка в Централния кредитен регистър, е одобрил М.
А. П. за искания от нея кредит. Твърди се, че на електронната поща на М. А.
П. е изпратен Договор за кредит № ***, заедно с приложимите Общи условия
на „***“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен
план, като в мейла са били прикачени два броя линка - „Приеми договора” и
8
„Откажи договора”. Твърди се, че М. А. П. е активирала линка „Приеми
договора”.
Излагат се доводи, че съгласно договора, кредитополучателят е получил
паричен заем в размер на 3500 лева, като се е задължил да заплаща редовно,
изцяло и в срок погасителните вноски. Сочи се, че Кредитополучателят се е
съгласил да погаси кредита си с 24 броя 30-дневни вноски, като общият срок
за погасяване на кредита е от 11.06.2022 г. до 10.06.2024 г. и при условията,
договорени между страните. Твърди се, че в изпълнение на задължението по
договора за кредит, кредитодателят е предоставил сумата по кредита по
банкова сметка на кредитополучателят. Сочи се, че кредитополучателят е в
забава за заплащане на своите задължения по сключения договор за кредит.
Ищецът по насрещната искова молба се позовава на чл. 12, б. а) от
Общите Условия и обявява Договор за кредит № *** за предсрочно изискуем
поради неизпълнение на задълженията по договора на М. А. П.. Моли
предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника в деня на
уведомяване за настоящата насрещна искова молба от съда.
Твърди се, че дължимата и непогасена част от главницата по процесния
договор за кредит е в размер на 3389,88 лева. Претендира се посочената сума,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до Районния съд на
насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещна искова молба
от адв. П. П. от САК, в който се оспорва изцяло претенцията по основание и
размер. Твърди се, че не е ясно как е формирана претендираната сума от
3389,88 лева. Развиват се доводи, че процесният договор е недействителен на
основание на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК вр.
чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26 ЗЗД и затова искова
претенция за изпълнение на задължение по договора е неоснователна.
Поддържат се всички вече изложени в искова молба от М. П. съображения
за недействителност на договора. Твърди се, че процесният договор е
нищожен в цялост, а хипотезата на чл. 26, ал.4 ЗЗД по отношение на част от
договора е неприложима. Твърди се, че липсва валидно облигационно
отношение, и затова ищецът по насрещния иск не би могъл да предяви
претенцията си въз основа на договора, а въз основа на института на
9
неоснователното обогатяване. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна следното:
Процесният договор за потребителски кредит № *** от 10.06.2022г.
има характеристиката на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства
(кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора, страните използват средства
за комуникация от разстояние - интернет платформа - уебсайта на ответника
“www.smilecredit.bg”. Съгласно II. Част на Приложение №1 към договора,
ответникът предоставя на ищеца заем в размер на 3500 лева /главница/, при
24 броя вноски, срок на погасяване на кредита -10.06.2024г., годишен лихвен
процент 40,54%, годишен процент на разходите /ГПР/ 49 %, размер на
погасителна вноска с обезпечение- 217,69 лева, размер на погасителна вноска
без обезпечение 450 лева, общо дължима сума при надлежно и правилно
изпълнение на задълженията по кредита- 5164,56 лева. Приложение №1 към
договора за кредит е неразделна част от договора за кредит.
Съгласно чл. 5.6 от договора, в случай че Кредитополучателят не
осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и
условията на т. 5.1 - т. 5.5 от настоящия договор и Общите условия или
действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено,
Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен
ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е
индивидуално определен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в
Приложение № 1 към настоящия договор за кредит и Погасителния план към
кредита. Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от
Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката
се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение.
В този смисъл, ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по
кредита, което се счита от момента на одобрението на обезпечението от
страна на Кредитодателя, макар и след изтичането на срока за нейното
представяне, неустойката спира да се начислява. Ако действието на
обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката
отново се начислява считано от деня, в който действието на обезпечението е
било прекратено.
Съгласно II.10. от Приложение №1 към договора, размерът на
неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 5.6 от
договора е 7,63 лева средно на ден, като неустойката не трябва да надвишава
1 % от главницата по кредита. Съгласно II.12 от Приложение №1 към
договора, общият размер на всички суми, дължими от Кредитополучателя
при неизпълнение е в размер на 10800 лева.
10
Съдът намира, че така сключеният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3
ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно
и безпристрастно. Съгласно заключението, ГПР на договора при сключването
му, съгласно погасителния план е 50,8965% и включва главница, лихва и
такса за преференциално обслужване. Посочено е, че годишен лихвен
процент е в размер на 40,54%, а месечната такса за преференциално
обслужване е в размер на 2,50 лева. Вещото лице дава заключение, че общо
погасената сума от М. П., съгласно счетоводни регистри „аналитичен журнал“
на „***“ е в размер на 680 лева. По отношение на направена вноска от М. П. в
размер на 80 лева на 18.10.2022г. /след завеждане на насрещна искова молба/,
в заключението е посочено, че е отразена и осчетоводена в счетоводството на
дружеството, но не е представена бележка от „Easy pay“ от страна на М. П..
По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно
и безпристрастно. Вещото лице дава заключение, че е егистрирана подадена
заявка от клиент М. П. на сайта на „***“ АД www.smilecredit.bg, на
10.06.2022г., 5:59:44, не е изпращан ПИН за потвърждение, а съобщението,
изпратено на телефонен номер, е само уведомително за извършеното
одобрение. Съобщението е изпратено на 10.06.2022г. в 10:48:27 часа. Вещото
лице е дало заключение, че за да се кандидатства за кредит е необходимо
потребителят да посети сайта да попълни данни за създаване на профил. Едва
след тази стъпка е възможно създаване на искане/искания за кредит. При
одобрение, клиентът може да потвърди договора и да усвои сумата само в
случай, че профилът му е напълно активен. За активен профил има предвид
потвърдена ел.поща и потвърден мобилен номер. След потвърждение на
ел.поща се активира изпращане на SMS.
Съгласно чл. 10, ал. 1 на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, преди потребителят да бъде обвързан от предложение
или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му
предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен
носител, достъпен за потребителя.
Съгласно изричните норми на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР, при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния
11
документ и електронния подпис - ЗЕДЕП.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ (Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги - изменено заглавие ДВ бр. 85/2017 г.),
електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне
на информацията. Електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ).
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му.
Съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон,
друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК, електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при
поискване страната е длъжна да представи документа на електронен носител.
Представеният на хартиен носител заверен препис от договора за кредит и
общите условия към него, са годно доказателство за съдържанието на
материализираните в тях изявления и удостоверяват процесното
облигационното правоотношение.
Съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР, за договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
въведена в ЗЗП с § 13а от Допълнителните разпоредби, "... националният съд
е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това.. ". По смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда като част от задължителното
съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на
12
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Предвиден е
законоустановен максимален размер на ГПР, който е до пет пъти законната
лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Ищцата се позовава на нищожност на договора за кредит, като счита че
неправилното изчисляване и посочване на таксите, които е следвало да се
включат в ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора.
Неоснователно е възражението за нищожност на договора, поради това, че
уговорената в договора неустойка не е включена при изчисляване на ГПР и по
този начин в договора е посочен ГПР, който е неверен.
Процесният договор за кредит е сключен след изменението на чл.19
ЗПК /обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по
отношение на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата
разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Съгласно посочените разпоредби, действащи след 2014 г., годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България, като клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. По
конкретния договор, съгласно приетото заключение на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза ГПР е определен на 50,89 %, при размер на законната
лихва 10 %, което показва, че ГПР надвишава нейният петкратен размер, т.е.
е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави.
Уговореният процент на "оскъпяване" на заетите парични вноски злепоставя
интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение.
Годишният лихвен процент е във фиксиран размер от 40,54%.
Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга,
като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен. Към датата на сключване на договора е
налице законово ограничение на максималния размер на разходите по
кредита, по реда на чл.19 ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в сила от 23.07.2014г./,
където е посочено, че годишният процент на разходите, не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
13
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на
кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити
потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови
институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок
лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален
размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с
другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален
размер на ГПР. Законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния именно, за да защити
потребителя и да се избегне неоснователното обогатяване на финансовите
институции. Практиката на ВКС, според която противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва е постановена преди с разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК да бъде въведен законово установен императивен лимит на
възнаграждението на кредитора.
Съобразно чл. 22. (действащ от 23.07.2014 г.) когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгл. чл. 11, т. 7
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Общите разходи по кредита съгласно §1 от ДР на ЗПК са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
14
В процесния договор липсва общата сума, дължима за ГПР за
процесния период, отсъства и информация за начина на изчисляването му, а
същевременно посочения в договора по-нисък ГПР е различен от
действителния, който излиза извън допустимите съгл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК
рамки. Предвид гореизложеното, и на основание чл. 22 ЗПК, сключеният
между страните договор за потребителски кредит *** от 10.06.2022г. е
недействителен. Нормите на Глава шеста от ЗПК са императивни и
възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил. Съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита.
Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по
еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да
служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия
избор на потребителя (в този смисъл е Решение на СЕС от 21 април 2016 г. по
дело C 377/14). Неизпълнението на изискванията за неговото изчисляване
злепоставя целта на Директивата да има единен съпоставим прозрачен пазар
на кредитите, защото по този начин потребителят бива подведен и не може да
сравни продуктите адекватно. Размерът на ГПР е от съществено значение за
преценката на потребителя дали да сключи договора, поради което
неправилното му посочване е достатъчен аргумент да се приложи най-
тежката санкция недействителност на договора. Посочването на неверен ГПР
засяга два от съществените принципа, на които се гради правото на ЕС –
лоялна конкуренция и защитата на потребителите, поради което това
нарушение е съществено и следва да води до недействителност на целия
договор по смисъла на чл. 22 ЗПК.
При горните изводи, Съдът приема, че главният иск за прогласяване
недействителността на договор за потребителски кредит №*** от 10.06.2022г.
е основателен.
Във връзка с гореизложеното, с оглед уважаване на главния иск, не се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска, предявен при
условията на евентуалност, поради което Съдът не дължи произнасяне по
него.
Останалите възражения на страните не следва да бъдат обсъждани,
поради неотносимостта им към правния спор. Не следва да бъде обсъждано и
писмо Вх. 4437/16.02.2023г., изпратено от „Виваком“ с техен Изх. 1480/
15
13.02.2023г., доколкото същото е изпратено и постъпило след обявяване на
делото за решаваме, и не е приобщено и прието по делото по съответния
процесуален ред.
По отношение на насрещния иск:
Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в
исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата
молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът
на настъпване на предсрочната изискуемост /Решение №139/05.11.2014г. по
т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.; Решение №114/07.09.2016г. по т.д.
№362/2015г. на ВКС, II т.о. и др./.
С насрещния иск се претендира непогасена главница в размер на
3389,88 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
искова молба, до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно приетото заключение на съдебно –техническата експертиза, е
регистрирана подадена заявка от клиент М. П. на сайта на „***“ АД
www.smilecredit.bg, на 10.06.2022г., 5:59:44, не е изпращан ПИН за
потвърждение, а съобщението, изпратено на телефонен номер, е само
уведомително за извършеното одобрение. Съобщението е изпратено на
10.06.2022г. в 10:48:27 часа. Вещото лице е дало заключение, че за да се
кандидатства за кредит е необходимо потребителят да посети сайта да
попълни данни за създаване на профил. Едва след тази стъпка е възможно
създаване на искане/искания за кредит. При одобрение, клиентът може да
потвърди договора и да усвои сумата само в случай, че профилът му е
напълно активен. За активен профил има предвид потвърдена ел.поща и
потвърден мобилен номер. След потвърждение на ел.поща се активира
изпращане на SMS.
Съгласно приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
кредитодателят е предоставил на кредитолучателят чрез банков превод по
посочена сметка сумата от 3500 лева потребителски кредит. Съгласно
погасителния план, размерът на погасителната вноска с обезпечение е 217,69
лева, размерът на погасителна вноска без обезпечение е 449,79 лева. Общият
размер на задълженията, към датата на завеждане на насрещната искова
молба е както следва: 407,85 лева падежирала главница, 3092,15 лева
предсрочно изискуема главница, 523,61 възнаградителна лихва, 399,81 лева
неустойка, 10 лева такса за преференциално обслужване, 120 лева такса за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит, или общо 4553,42 лева. В
заключението си вещото лице посочва, че са погасени задължения в размер
на 680 лева, остатъкът за погасяване е в размер на 3873,42 лева, законната
лихва към датата на изготвяне на експертизата е 100,06 лева. Вещото лице, в
т.4 /въпроси на ищеца/ на заключението посочва, че по делото е приложена
разпечатка от smilecredit, съгласно която към 19.12.2022г. кредитът е
предсрочно изискуем, текущото задължение по него е 2089,52 лева, а
16
предсрочно изискуемото задължение е 5141,05 лева. От предоставените
счетоводни регистри на дружеството вещото лице не е могло да установи как
е формирана сумата към дата 19.12.2022г. Вещото лице е отразило в
заключението, че съгласно справка от „***“ АД, суми в размер на 2089,52
лева или 5141,05 лева, отразени в разпечатка за потребителски кредит, не са
били изискуеми от кредитополучателката. Вещото лице дава заключение, че
претендираната с насрещния иск сума от 3389,88 лева се формира като
разлика между стойността на предоставения потребителски кредит и
погасената главница /3500 лева- 96,94 лева = 3403, 06лева/.
С насрещната искова молба е приложено и копие на справка от
„***“ЕАД, неоспорено от М. П., за извършен паричен превод на дата
10.06.2022г. в размер на 3500 лева по посочена банкова сметка, с отразяване
„по договор за кредит ***“.
Съгласно чл. 22 във вр. с чл.23 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато договорът е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът намира, че договорът е недействителен само в частта за лихвите
и таксите, но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи на
договорно основание / В този смисъл Решение № 50174/26.10.2022 по дело №
3855/2021 г. на ВКС IV г.о., ВКС/.
Целта на защитата на потребителя не е отричането с обратна сила на
договарянето в цялост, а само изключване на обвързаността на потребителя с
породени от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на
интересите на насрещните страни. В резултат на обявената недействителност
отпада само възмездността на кредит, сключен в рамките на търговската
дейност на кредитора, а се съхранява сделка със съдържание на безвъзмезден
заем. Специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК санкционира кредитодателя,
като отнема правото му на възнаградителната и мораторна лихва, като той
има право да търси единствено чистата стойност на кредита, т.е. главницата.
Обявяването на договора за недействителен не следва да има за цел да
обогати длъжника и да го освободи завинаги от отговорност поради
наплащане. Целта е да предотврати подобни нарушения от страна на
кредитодателя, като израз на възпиращия ефект на санкцията съгласно
правото на ЕС. Вземането за главницата по договора е парично вземане, като
падежът за неговото изпълнение настъпва от момента на поканата за
17
изпълнение (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), респективно моментът на подаване на исковата
молба, поради което от този момент до момента на погасяването на дълга
следва да се дължи законна лихва за забава по смисъла на чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 23 ЗПК не се дължат лихви, като това включва възнаградителна
и законна лихва, но законната лихва е само за периода до подаване на
исковата молба, но за периода след подаването такава следва да се дължи.
Приемането на мнението, че не се дължи законна лихва, би поставило
длъжника в много по-благоприятно положение от кредитора и ще бъде
налице неравновесие между страните, което е в противоречие с европейското
законодателство. Ако се приеме, че законна лихва не се дължи, то длъжникът
не би бил стимулиран да плати главницата. В насрещната искова молба се
претендира главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на насрещната искова молба.
Поради изложеното, предявеният насрещен иск с правно основание
чл.79 вр. чл. 86 вр. чл.240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата от
3389,88 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на насрещната искова молба-14.10.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, е изцяло основателен.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът по
главния иск „***“ АД, ЕИК ***, следва да бъде осъден да заплати на ищеца
М. А. П., ЕГН ********** направените по делото разноски, както следва:
431,92 лева за държавна такса, 100 лева за съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, ответникът по
главния иск „***“ АД, ЕИК ***, следва да бъде осъден да заплати на адвокат
П. С. П., от САК вписан с личен номер ***, БУЛСТАТ *** сумата от 1371,81
лева адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът по
насрещния иск М. А. П., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца по насрещния иск „***“ АД, ЕИК ***, направените по делото
разноски: 135 лева за държавна такса, 1200 лева за адвокатско
възнаграждение, 10 лева за съдебни удостоверения, 300 лева за съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертиза.
Предвид фактическата и правна сложност на делото са неоснователни
възраженията и на двете страни за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
18
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 19,
ал.4 вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал.1, т.10 вр. с чл.23 ЗПК Договор за потребителски
кредит № *** от 10.06.2022г. сключен между „***“ АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: ***, ул. „***“ ***, бл. „***“, ***, представлявано от
С.А. и М. А. П., ЕГН ********** от ***, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на осн. чл.79 вр. чл. 86 вр. чл.240 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК М. А. П.,
ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: ***, ул. „***“ ***, бл. „***“, ***, представлявано от
С.А. сумата от 3389,88 лева главница по Договор за потребителски кредит
№ *** от 10.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на насрещната искова молба-14.10.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът по главния иск „***“
АД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. А. П., ЕГН **********
направените по делото разноски: 431,92 лева за държавна такса, 100 лева за
съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, ответникът по главния иск „***“
АД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П., от САК вписан с личен
номер ***, БУЛСТАТ *** сумата от 1371,81 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът по насрещния иск М.
А. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД, ЕИК *** сумата от: 135
лева за държавна такса, 1200 лева за адвокатско възнаграждение, 10 лева за
съдебни удостоверения, 300 лева за съдебно-счетоводна и съдебно-
техническа експертиза.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
19