Р
Е Ш Е
Н И Е
№.........
гр.К., ……….2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско Оение
в публично заседание на двадесет и четвърти август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря......................Х. К. …….…..........................................като
разгледа докладваното от съдията
.............................гр.д.№919
по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 01.01.1981 г. и
допълнително споразумение от 08.03.2019 г. е работила по безсрочен трудов
договор при ответника на длъжност „С.е. ГРАО“ при О „ГРАО“, на пълен работен
ден, с актуална ОМЗ от 900 лева съгласно Заповед №*** от 01.08.2019 г. на Кмета
на община К.. На 21.01.2020 г. й била връчена Заповед №5/20.01.2020 г., с която
считано от 21.01.2020 г. трудовото и правоотношение е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на щата, във връзка с чл.329, ал.1 КТ - след извършен подбор, и във връзка с Решение №8/19.12.2019 г. на Общинския
съвет-К. за одобряване структура на общинската администрация. Счита, че
уволнението й, е незаконно поради неизпълнение и нарушение на регламентираните
в КТ и в действащия КТД действия и процедури за прекратяване от работодателя на
ТПО на посочените в заповедта за уволнение фактически и правни основания. Твърди,
че към момента на прекратяването на ТПО е членувала в синдикалната организация
на КНСБ при общината. При уволнението, ответникът е нарушил правилата на чл.9,
т.3 от действащия КТД, които предвиждали
работодателят да не прекратява ТПО с членове на Синдикатите без
предварително писмено съгласие, съобразно чл.333 от КТ, и след като се изчерпят
възможностите за назначаването им на друга длъжност. Заявява, че преди
уволнението, ответникът не й предложил
преназначаване на друга длъжност, въпреки наличието в общинската администрация
на длъжности, съответстващи на нейното образование, квалификация и опит.
Работодателят прекратил ТПО в нарушение на задължението по КТД ,да осигури
възможност за назначаването й на друга длъжност. В Заповед №5/20.01.2020 г.
изрично било посочено, че при уволнението й работодателят извършил подбор по
реда на чл.329, ал.1 от КТ. Процедурата по подбор предполагала обявяване на
критерии и начин за провеждане на подбор, както и оповестяване на оценки и
резултати от извършения подбор - такива действия от страна работодателя не били
осъществени. Процедурата за извършване на подбор по чл.329 КТ била задължителна
при прекратяване на ТПО по чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради което нейното
неспазване правело издадената заповед за прекратяване на ТПО неправилна, а
уволнението незаконно. Дори в заповедта за уволнение, да било посочено, че е
проведена процедура по подбор, то този "подбор" твърди, че е
фиктивен, защото не били приложени и спазени предвидените в чл.329 от КТ
задължителни правила и критерии за неговото извършване, а именно: в резултат на
подбора да останат на работа тези служители, "които имат по-висока
квалификация и работят по-добре". Преди приетата с Решение №8/19.12.2019
г. на ОбС-К. промяна на структурата и числеността на персонала на общинската
администрация, О „ГРАО“ имал обща численост от 8 служители, включваща и
ръководната длъжност „Н. О „ГРАО“. Съгласно действащото щатно разписание
останалите 7 длъжности в О „ГРАО“ включвали: Старши експерт „ГРАО" - 1 щат
(заеманата от нея длъжност); М. е.„ГРАО" – 5 щатни бройки; Г.с. „ГРАО“ -1
щат. Тези 7 длъжности били с идентични длъжностни характеристики относно
изисквания за образование, професионален опит и квалификация, както и относно
трудови функции, задължения и отговорности. Работата на О „ГРАО“ била
организирана в режим на взаимна заменяемост и припокриване на трудови функции и
задачи, с дежурства на ротационен принцип по графици на 7-те служители от
персонала при съставяне на АТС, при приемане и издаване на документи за
гражданска регистрация. В утвърдените
през м.март 2019 год. длъжностни характеристики
на служителите от О „ГРАО“ при Община К. били установени следните
изисквания за заемане на длъжностите: Образователна степен: висше - бакалавър;
Професионална област: икономика, публична администрация; Професионален опит:
минимум 1 година в публичния сектор; Допълнителна квалификация: компютърна
грамотност; Основно познаване на нормативните документи, с които работи: ЗГР,
ЗБГ, ЗЧРБ, ЗБЖИРБ, СК, ЗЗЛД и подзаконовите нормативни актове; Познаване на
общите изисквания за движението, воденето и съхранението на документите за
гражданско състояние. Заявява, че притежава следните образователни степени и
специалности: висше образование със степен „бакалавър“ по специалност „Стопанско управление“, висше
образование със степен „магистър“ по специалност „Публична администрация“,
висше образование със степен „специалист“ по специалност „Държавно управление и
администрация“ с квалификация „Икономист – администратор“, както и допълнителни
квалификации по „компютърна грамотност“ и специализирано обучение по английски
език за работа с институциите на Европейския съюз. Сочи, че е работила в
администрацията на Община К. над 39 години, като цялата й трудова дейност като
общински служител била в системата на ГРАО /ЕСГРАОН/ и КАО. Познавала подробно
законовите и подзаконови нормативни актове и процедури в областта на ГРАО
/ЕСГРАОН/. Имала дълъг професионален опит и практическа компетентност като
администратор при приложението на нормативната уредба в сферата на ГРАО
/ЕСГРАОН/. Изпълнявала своите служебни задължения и отговорности като Старши
експерт „ГРАО“ професионално, добросъвестно, старателно и ефективно.
Подпомагала и съдействала на колегите си - другите служители от О „ГРАО",
при съставяне на регламентираните актове и документи, както и при изпълнение на
предвидените процедури в областта на ГРАО. Другите служители в О „ГРАО",
заемащи при уволнението й, длъжностите „М. е.„ГРАО" и „Г.с. „ГРАО",
или имали по-ниски образователни степени, или притежавали различни от
предвидените в длъжностните характеристики образование и специалности. Всички
други служители имали значително по-малък професионален опит и по-ниска квалификация
в областта на ГРАО /ЕСГРАОН/. Някой от колегите в Оа, заемащи при уволнението й
длъжностите М. е.„ГРАО“ и Г.с. „ГРАО“, не притежавали изискуемите според
длъжностната характеристика степен на образование и специалност за съответната
длъжност. Служителят на длъжност „Г.с. „ГРАО“ –П. В.ползвала продължителен
неплатен отпуск, като есента на 2019 г. на нейно място по заместване била
назначена служителката Г. Б.- пенсионер.
След промяната на структурата и числеността на персонала на общинската
администрация, О „ГРАО“ имал обща численост 6 служители, включваща и
ръководната длъжност „Н. О „ГРАО“. Поради съкращаването на щата в О „ГРАО"
и след подбора по чл.329 КТ, работодателят уволнил само нея. Всички
други служители в О „ГРАО" останали на работа - това се отнасяло за
служителите на длъжност ,,М. е.,,ГРАО", за отсъстващия поради неплатен
отпуск служител на длъжност „Г.с. „ГРАО", както и за временно заместващия
го служител-пенсионер. Работодателят прекратил трудовият и договор въпреки, че
имала по-висока професионална квалификация и опит, по-добри резултати в
сравнение със служителите в О „ГРАО", останали на работа след „подбора“.
Счита, че поради неспазването на критериите за подбор по чл.329 КТ, които били
задължителни при уволнението по чл.328, ал.1, т.2 от КТ в О „ГРАО“ уволнението
й било незаконно. След прекратяването на ТПО със Заповед №5/20.01.2020 г. се
регистрирала като безработна в Бюрото по труда и не е постъпила на друга
работа. Моли съда да постанови решение, с което
да признае уволнението й от 21.01.2020 г., извършено със Заповед
№5/20.01.2020г. за незаконно и да го отмени, както и да бъде възстановена на
предишната работа на длъжността „С. е. „ГРАО" в О „ГРАО“. Претендира
съдебни разноски.
В отговор на исковата
молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни и ги оспорва.
Заявява, че предявените исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са погасени
по давност поради изтичане на предвиденият
в чл. 358, ал.1, т.2
от КТ давностен срок- двумесечен срок, който съгласно чл.358, ал.2, т.1 от КТ
започвал да тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение. В
случая трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №5/20.01.2020 г.,
считано от 21.01.2020 г., а заповедта била връчена на същата дата на служителя,
поради което и двумесечният срок за предявяване на иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ бил изтекъл на 22.03.2020 г. Поради това, че последния ден бил неделя,
срокът се считал за изтекъл на първия работен ден, който го следвал -
23.03.2020г. понеделник. На тази дата още не бил публикуван първият по време Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. /ДВ 28/24.03.2020г./ и за ищеца действал общия принцип за предявяване на иск в двумесечния
срок по чл. 358, ал.2, т.1 от КТ, който не бил спазен. Сочи, че ако се допусне, че по силата чл.3, т.2 от
публикувания с ДВ 28/24.03.2020г. Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. считано от
13.03.2020г. срокът е спрял да тече, то това означавало, че за периода от
13.03., вкл. до 22.03.2020г., вкл. не са изтекли последните 10 дни от
двумесечния давностен срок. В този случай, следвало да се приеме, че по силата
на §13 от Заключителни разпоредби към Закон за
изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение /ДВ 34от 09.04.2020г/ остатъкът от срока е потекъл след изтичането на 7-мия ден от обнародването
на Закона в ДВ, т.е. от 17.04. Така срокът се считал изцяло изтекъл на
26.04.2020г. Ако аргументацията по горния абзац не бъдела споделена и се
приемело, че релевантен за изчисленията на срока е действащия към момента Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), то отново следвал извода, че исковата молба е просрочена. Това било
така, защото на 13 май 2020 г. било отменено извънредното положение - ноторно
известен факт, който не подлежал на доказване. Това означавало, че считано от
14 май вкл. отново започнал да тече остатъка от 10 дни от общия двумесечен срок
за предявяване на ИМ, съответно - общият срок следвало да се приеме за изтекъл
на 23.05.2020г. /събота-неприсъствен ден/, т.е. на 25.05.2020г./понеделник/.
Исковата молба, входирана в деловодството на РС-К.
под №5321 от 27.05.2020г. се явявала в просрочие, което обосновавало извод за
неоснователност на исковете, поради ненадлежното им упражняване в предвидения
законов срок. Счита, че с изтичане на двумесечния срок, правото на ищцата да
оспорва законността на уволнението се е погасило по давност и исковете били неоснователни,
доколкото това се явявал въпрос по съществото на спора / в т.см. Тълкувателно
решение №1/12.05.2015 г. по тълк. д. №1 /2014 г. на ВКС, ОСГК/. Ако съдът не се възприемало гореизложеното,
оспорва изцяло обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т.1 и т.2 от КТ. Твърди, че е налице реално съкращаване на щата и реално
премахване на трудовите функции, осъществено от компетентен орган и при
спазване на всички изисквания на закона и в частност на КТ. Ищецът работила в О
„ГРАО“, със задължения, подробно описани в длъжностната и характеристика.
Считано от 20.01.2020 год. тази длъжност, с това наименование и тези трудови
функции не съществували в О „ГРАО“ при Община К.. С Решение №8/19.12.2019 год.
на Общински съвет – К., структурата на общинската администрация и в частност на
О „ГРАО“ била променена. Въз основа на това Решение, кметът на общината
утвърдил ново длъжностно разписание, след което бил предприел необходимите
действия, предшестващи прекратяването на трудовите договори на служителите. От
длъжностното разписание било видно, че длъжността такава, каквато е изпълнявана
от ищцата не била запазена т.е. изобщо липсвала длъжност „ст.експерт ГРАО“ .
Числеността на персонала на Оа бил намалена от 8 на 6 щ.бр., в т.ч. 1 бр.
началник О, като тази длъжност не била запазена. Това обосновавало извода, че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение било налице реално съкращаване на щата
и премахване на длъжността, която е изпълнявала
ищцата. Въпреки твърдяната от ищеца липса на извършване на подбор, такъв реално
бил извършен от комисия, назначена с нарочна заповед, в която било указано
между кои лица, по какъв начин и въз основа на какви критерии да се проведе.
Въз основа на обективно приети критерии, комисията извършила подбор измежду пет
лица, заемащи близки по функции длъжности - между ищеца Т.Ш. /ст.експерт ГРАО/
и лицата Н. Д./мл.експерт ГРАО/, П. Г./мл.експерт ГРАО/, М. Щ. /мл.експерт
ГРАО/ и П. Т. /мл.експерт ГРАО/. Резултатът от подбора бил отразен в Протокол
на комисията от 20.01.2020г., утвърден от кмета на община К. като работодател.
Резултатите в Протокола не били в полза на ищцата, доколкото
същата била получила по-малко точки по зададените критерии. Наведеното
твърдение за липса на подбор не било подкрепено от доказателства. В
администрацията на Община К. нямало регистрирано запитване от ищеца, дали такъв
подбор е извършван и евентуално какви са резултатите от него. От всичко изложено
се налагал изводът, че искът по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е неоснователен.
Неоснователността на иска за признаване уволнението на ищеца за незаконно и
неговото отхвърляне, обуславяло неоснователността и на акцесорния иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението работа. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
обективно кумулативно съединените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поОно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не е спорно, а и от заверени копия на допълнително споразумение
№83/08.03.2019 г. към трудов договор №1/01.01.1981 г., заповед №1655/31.08.2015
г., заповед №949/25.06.2019 г. и заповед №***/01.08.2019 г., установява, че ищцата е работила в Община К. на
длъжност „С.
е. „ГРАО“ в звено „О. а.“, О „ГРАО“. Приета е длъжностна характеристика на „С.
е. ГРАО“, подписана от ищцата, в т.5 на която са посочени задълженията, а в
т.10- изискванията за заемане на длъжността. Със заповед №5/20.01.2020 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ във връзка с чл.329, ал.1 КТ и във връзка с
Решение №8/19.12.2019 г. на ОбС- К. - поради съкращаване на щата, считано от
21.01.2020 г.
От представеното
заверено копие на извлечение от Решение №8/19.12.2019 г. на ОбС-К., е видно, че на
основание чл.21, ал.1, т.2 и чл.46а, ал.4 от ЗМСМА, считано от 01.01.2020 г.
ОбС- К. е определил числеността на общинската администрация на 145 щ.бр. и е
одобрил структурата й съгласно приложение №1 и №2. От Приложение №1 и
сравнителна таблица по Приложение №1/ л.7 и л.8/ на Решение №8/19.12.2019 г. на
ОбС- К. и длъжностно разписание на Общинска администрация при ОБЩИНА К., в сила
от 01.01.2020 г. се установява, че числеността на О „ГРАО“ намален от 7 на 5 щ.бр. и са утвърдени следните длъжности: 1
щ.бр. Началник на О „ГРАО“, 2 щ.бр. М. е.„Г. с.“, 1 щ.бр. М. е.„А. о. и
ЕСГРАОН“, 1 щ.бр. Г. е. „Р. и т. о.“ и 1 щ.бр. Г.с. „А. о. и ЕСГРАОН“ с
изисквания за заемане на длъжностите в т.ч. „образователна степен: за Н.на О
„ГРАО“- „бакалавър“, за М. е.„Г. с.“ -„професионален бакалавър по..“ и за
Главен експерт „Р.и т. о.“- „средно“.
Със Заповед №59/17.01.2020 г. /л.47/ Кмета на Община К., на основание
чл.44, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМСМА и чл.329 от КТ е назначил комисия в състав:
председател- И. И.секретар на общината и 2 бр. членове: З. Б.началник О ПНОЧРОП
и М. К. гл.специалист „Ч. р.“ да извърши подбор на длъжностите в О ГРАО,
съгласно утвърденото щатно разписание в изпълнение на решение №8/19.12.2019 г.
на Общински съвет К., за одобряване числеността и структурата на общинската
администрация К. и числеността на Оа, намалена с 2 щ.бр. и възложил на
комисията да представи протокол с мотивирани писмени предложения за заемането
на длъжностите в О ГРАО в съответствие с утвърденото ново щатно разписание и да
извърши подбор между лицата, заемащи длъжностите: от 7 щ.бр. в т.ч.старши
експерт ГРАО-1, М. е.ГРАО-5 и Г.с. ГРАО-1 на 5 щ.бр. в т.ч. Главен експерт
„Радостни и тъжни обреди“-1, М. е.„Г. с.“-2, М. е.„АО и ЕСГРАОН“-1 и
Гл.специалист „АО и ЕСГРАОН“-1.
Представено е поименно щатно
разписание на О ГРАО към 20.01.2020 г., неоспорено от което е видно, че
щатните бройки са 8 в т.ч. 1 щ.бр.
Началник О Гражданска регистрация и административно обслужване по служебно
правоотношение и 7 щ.бр.: Старши експерт гражданска регистрация и
административно обслужване- Т.М.Ш., М. е.гражданска регистрация и
административно обслужване-Надежда Тотева Донева, М. е.гражданска регистрация и
административно обслужване-Пенка Иванова Георгиева, М. е.гражданска регистрация
и административно обслужване- М. Трифонова Щ., М. е.гражданска регистрация и
административно обслужване- М.С.Б., М. е.гражданска регистрация и
административно обслужване- П. П. Т. и Г.с. гражданска регистрация и
административно обслужване- Ганка Тодорова Богданова по заместване на П. П. В.,
а от извадка от поименно щатно разписание в числеността на О ГРАО след 21.01.2020
г. / л.66/ , неоспорено е видно, че щатните бройки са 6 в т.ч. 1 щ.бр. Началник О Гражданска регистрация и
административно обслужване по служебно правоотношение и 5 щ.бр.: М. е.гражданско
състояние- Н. Т. Д., М. е.гражданско състояние- П. И. Г., М. е.АО и ЕСГРАОН – М.
Т. Щ., Главен експерт радостни и тъжни обреди- П. П. Т. и Г.с. АО и ЕСГРАОН- Г.
Т. Б. по заместване на П. П. В..
От представения протокол
от 20.01.2020 г. / л.48, л.49 и л.50/ е видно, че в изпълнение на решение
№8/19.12.2019 г. на ОбС- К., заповед №59/17.01.2020 г. на Кмета на Община К. и
новото щатно разписание, с което е одобрена общата численост и структура на
общинската администрация К. и това, че в
О ГРАО се съкращават 2 щатни бройки като числеността от 8 щ.бр. се намалява на
6 щ.бр., че на длъжността Г.с. ГРАО е назначена П. В., която е в продължителен
отпуск по болест поради лечение на онкологично заболяване и до завръщане на
титуляра, по заместване е назначена Г. Б.комисията е предложила да бъде предназначена
на длъжността Гл.специалист „АО и ЕСГРАОН“ и да не участва в подбора, а
последният да се направи между служителите Т.Ш., Н. Д., П. Г., М. Щ. и П. Т., и
при съобразяване с това, че на 02.01.2020 г. М.Б. е подала заявление за
освобождаване от заеманата длъжност, считано от 01.02.2020 г. Съгласно
протокола комисията приела следните критерии за извършването на подбор и начина
на оценяване: - Степен на образование-2 точни- магистър, 1 точка бакалавър; -
Резултати от оценяване на изпълнението на служителите, от двете последни
години- 3 точки за „Изключително изпълнение“, 2 точки за „Изпълнението
надвишава изискванията“, 1 точка за „Изпълнението напълно отговаря на
изискванията“; -Допуснати нарушения на трудовата дисциплина- отнема се по 1
точка; - Отсъствие от работа извън полагащия се платен годишен отпуск за
предходните 12 месеца като 1.При ползване на неплатен годишен отпуск- отнема се
1 точка; 2.При отсъствие поради временна нетрудоспособност повече от 2 пъти-
отнема се 1 точка. От таблица в протокола за оценка по избраните критерии /
л.49 и л.50/ и предложение, подписани от председателя и членовете на комисията
се установява, че на служителите в подбора са дадени точки по въведените
критерии както следва: 1. Степен на образование: Т.Ш.-2 точки, Н. Д.- 1 точка,
П. Г.-2 точки, М. Щ.-2 точки и П. Т.-2 точки; 2.Резултати от оценяване на
изпълнението на служителите: Т.Ш.-2 точки, Н. Д.- 2 точка, П.Г.-2 точки, М. Щ.-2
точки и П. Т.-2 точки;3.Допуснати нарушения на трудовата дисциплина: Т.Ш.-0
точки, Н.Д.- 0 точка, П. Г.-0 точки, М. Щ.-0 точки и П. Т.-0 точки;4.Ползване
на неплатен отпуск: Т.Ш.- „-1 точка“, Н.Д.- 0 точки, П. Г.-0 точки, М. Щ.-0
точки, П. Т.-0 точки; и 4.Отсъствие поради временна нетрудоспособност повече от
2 пъти: Т.Ш.- „-1 точка“, Н.Д.- 0 точки, П. Г.-0 точки, М. Щ.-0 точки, П. Т.-0
точки; като краен резултат са получени: Т.Ш.
общо 2 точки, Н. Д.общо 3 точки, П. Г.общо 4 точки, М. Щ. общо 4 точки и П. Т.
общо 4 точки и е предложено „да бъде
освободена Т.М.Ш. от длъжността Старши експерт ГРАО в О ГРАО на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ- съкращаване на щата“.
От представените
заверени копия на трудова книжка /л.13-л.14/, диплома за завършено висше
образование/ л.19/, Приложение към диплома за висше образование /л.20/, Диплома
за висше образование/ л.21/ и Приложение към диплома за висше образование
/л.22/ на Стопански факултет на ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“, удостоверение
изх.№ПВО-1199/28.09.2004 г., удостоверение №6545/10.07.2006 г. и сертификат се
установява, че ищцата Т.М.Ш. е с висше образование, с
образователно-квалификационни степени: Бакалавър, специалност Стопанско
управление и професионална квалификация Мениджър“ и Магистър специалност Публична администрация
професионална квалификация Мениджър, притежава компютърни умения и е завършила
специализирано обучение по английски език за работа с институциите на
Европейския съюз- ниво А2 съгласно Общата европейска езикова рамка, с трудов
стаж в ЕСГРАОН Община К. 39 години и 19 дни, като са и признати права на
завършилите професионално висше образование, специалност Държавно управление и
администрация, квалификация Икономист-администратор и
образователно-квалификационна степен „Специалист“ /л.23/. Представени са 3 бр. болнични листа, от които
е видно, че е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност от 09.10.2019
г. до 18.10.2019 г., от 23.10.2019
г. до 05.11.2019 г. и от 11.11.2019 г.
до 20.11.2019 г. Ответникът не е ангажирал писмени доказателства за ползван от
ищцата неплатен отпуск въпреки указаната му доказателствена тежест.
Представени са заверени
копия на длъжностна характеристика на длъжността М. е.ГРАО и длъжностна
характеристика на длъжността Г.с. ГРАО. Представени са заверени копия на
диплома за висше образование и Приложение към диплома за висше образование и
диплом за висше образование /л.73- л.76/
на П. П. Т., диплома за висше
образование на М. Т. К., диплом за
средно образование на Г. Т. Б., диплом за средно образование на П. П. В.,
диплома за полувисше образование , удостоверение №228 и служебна бележка
изх.№38/21.06.2000 г. на СА „Д.А.Ценов“- гр.Свищов на Н. Т. Д., диплома за
висше образование /л.92-93, удостоверение №6481 /л.94-95/ и диплома за висше
образование удостоверение и сертификат за успеваемост /л.98-99/ на М.С.Б..
Съгласно удостоверение на
СО на КНСБ при Община К., неоспорено, Т.М.Ш.
до 21.01.2020 г. е била редовен член на Синдикалната организация на КНСБ при
Общинска администрация гр.К. с редовно заплатен членски внос и в
качеството си на такава се ползва с
всички права по КТД Д05-1/02.02.2019 г. до горепосочената дата.
В приетия по делото КТД
Община К. от 02.02.2019 г. сключен между Работодателя и СС на КТ „Подкрепа“ и
СО на КНСБ в общината, в чл.9 на който е уговорено, че при прекратяване на
трудовите правоотношения, Работодателят следва:- Да не прекратява едновременно
трудовите правоотношения които са семейство /т.1/; -Да не прекратява
едностранно трудовите правоотношения със служители, на които в близките три или
по- малко години им предстои пенсиониране, или ако се налага да го направи, да
търси начини за пренасочването им на друга подходяща длъжност, отговаряща на
професионалната квалификация и/или опит, придобиване право на пенсия /т.2/; -Да
не прекратява трудовите правоотношения с членове на Синдикатите, без
предварително писмено съгласие, съобразно чл.333, ал.3 от КТ и след като се
изчерпят възможностите за назначаването им на друга длъжност.
От така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Исковете по трудови спорове се предявяват в
сроковете, визирани в разпоредбата на чл.358 от КТ, които са давностни, поради което съдът ги съобразява само при
релевирано възражение, което в случая е въведено от ответника. Давностният срок
за предявяване на искове по повод прекратяване на трудово правоотношение е
двумесечен съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ и тече, от деня на прекратяване на
правоотношението – чл.358, ал.2, т.1 от КТ. В настоящия случай процесната
заповед е връчена на ищцата на 21.01.2020 г., от тази дата трудовото
правоотношение между страните се счита за прекратено по арг. от чл.335, ал.2,
т.3 от КТ и от тази дата е започнал да тече двумесечният срок за оспорване на
уволнението. Съгласно чл.3, т.2 от ЗМДВИП, за времето от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение на 13.05.2020 г. давностният срок, в случая по чл.358,
ал.1, т.2 от КТ, е спрял да тече. В деня на спирането на срока на 13.03.2020 г.
остават 9 дни до неговото изтичане. Съгласно §13 от ПЗР на ЗИД ЗДМВИП (обн.ДВ,
бр.44/13.05.2020 г.) сроковете по чл.3, т.1 и т.2 относно "други срокове" в
досегашната редакция и по отменената т.3 спрени от обявяването на извънредното
положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". По аргумент на тази разпоредба спреният давностен срок
по чл.358, ал.1, т.2 от КТ е
продължил да тече от 21.05.2020 г. и изтича на 29.05.2020 г. Исковата молба е
входирана под №5321 на 27.05.2020 г. в деловодството на съда т.е. преди изтичането
на двумесечния давностен срок, поради което възражението е неоснователно.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е процесуално допустим, предявен е от надлежна, активно легитимирана страна, в законоустановения за това срок – чл.358, ал.1, т.2, предл.последно от КТ и разгледан по същество е основателен.Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №5/20.01.2020 г., считано от 21.01.2020 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата и след извършен подбор на основание чл.329 от КТ. Процесната заповед е връчена лично на ищцата на 21.01.2020 г. Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са: 1. да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на Они длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2.съкращението да е реално, т.е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и трудовата функция да е престанала да съществува; 3. да е налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване, 4. да е извършено по съответния ред и от компетенния орган. 5. Както и извършването на подбор между служители, заемащи длъжността, която е съкратена, съобразно критериите по чл.329 от КТ ако такъв подбор е бил задължителен. Не е оспорено, а и от събраните по делото писмени доказателства се установи, е към датата на връчване на процесната заповед на ищцата е осъществено посоченото в нея основание за уволнение - съкращаване на щата, извършено от компетентния орган по чл.21, ал.1, т.2 от ЗМСМА с решение №8/19.12.2019 г. в съответствие с утвърдената структура и утвърденото от кмета щатно разписание, с които в О ГРАО са премахнати реално 2 щатни бройки- от 8 на 6 бройки. Не е оспорено, че преди прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е имал задължение да извърши подбор съгласно чл.329, ал.1 от КТ.
Трайна и последователна е практиката на ВКС, че предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните страни, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска. При иск с правно основание чл.344, ал.1 от КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание (правопораждащ юридически факт), който индивидуализира предмета на спора. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да променя предмета на иска, това е от компетентността единствено на ищеца и то при предвидените от ГПК условия и срокове / Решение №14 от 4.02.2020 г. по гр.д.№2590/2019 г. на ВКС, IV г.о., Решение №503/2012 г. по гр.д.№77/2011 г. на ВКС, IV г.о., Решение №297/03.10.2014 г. по гр.д.№7528/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение №174/13.10.2016 г. по гр.д.№659/2016 г. на ВКС и др./. Ищцата е навела две основания за отмяна на уволнението: незаконосъобразност на извършения подбор по чл.329 от КТ и процедурни нарушения по чл.9, т.3 от действащия КТД.
В хипотезата на
уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ -поради съкращаване на щата, в
случай, че съкращаваната щатна бройка не е единствена и не се съкращават всички
щатни бройки за длъжността /какъвто е настоящият случай/, работодателят има
задължение за извършване на подбор. При това положение правото на подбор става
част от правото на уволнение, тъй като то не може да се упражни, без да се
извърши подбор. Подборът следва да се извърши от работодателя след издаване на
акта, с който е извършено съкращаването в щата.
В подбора следва да бъдат включени всички служители, изпълняващи идентични
или сходни с оглед естеството на работата трудови функции в съответното
структурно звено. Извършването на подбор при съкращаване на щата, задължава
работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата
на всички работници и служители, изпълняващи идентични или сходни трудови
функции /Решение №178/20.10.2015 г. по гр.д.№844/2015 г. на ВКС, III г.о./.
Критериите за подбор са установени в чл.329, ал.1 от КТ- квалификацията /
професионални качества и умения за изпълнение на конкретната длъжност/ и нивото
на изпълнение на възложената работа / срочното, количествено и качествено
изпълнение на възложените задачи/. Тези критерии имат обективни признаци и
тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на
уволнение, което при спор се преценява от съда. Работодателят разполага с
правото да въвежда конкретни допълнителни критерии за подбор във връзка с
особеностите на работата, стига те да са съобразени с императивно установените
в чл.329, ал.1 от КТ - квалификация и ниво на изпълнение на работата. /решение №65
от 26.02.2015 г. по гр.д. №5184/2014 г. на ВКС IV г.о./. В Тълкувателно решение №3/16.01.2012 г. по
тълк.д.№3/2011 г. на ВКС, ОСГК е прието, че работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона,
прилагайки еднакви критерии при осъществяване на подбора по чл.329 КТ, които
независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат
относими към нормативно регламентираните критерии. Прието е също, че точното
прилагане на закона, към което е насочен съдебният контрол за законосъобразност
не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл.329,
ал.1 от КТ, а обхваща проверката за приетите от работодателя и оспорени от
работника или служителя оценки по същите критерии. Начинът и
формата за извършване на подбора са предоставени на преценката на работодателя
- дали извършването му ще бъде документирано в протоколи, докладни записки и
др. или няма да бъде документирано писмено. В тежест на работодателя е да докаже правомерността на извършения подбор и
прилагането на критериите по чл.329, ал.1 от КТ. Той може да доказва
извършването му с всички доказателствени средства. Предмет на доказване е, чрез
сравнение и съпоставката между работниците и служителите, между които се
извършва подбора по критериите за извършване на подбора /квалификацията и
нивото на изпълнение на работата/, че са останали на работа тези, които имат
по-висока квалификация и работят по-добре.
От доказателствата по делото се
установи по категоричен начин, че новото щатно разписание на ответника е в сила
от 01.01.2020 г., а заповедта и протоколът за извършване на подбора и
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са
издадени след тази дата. Установи се, че
О ГРАО от 7 служители, чиито трудови функции са идентични предвид
основните задължения по представените длъжностни характеристики, подборът е
извършен между 5 служителя в т.ч. ищцата на длъжност „С. е. ГРАО“, Н. Т. Д., П. И. Г., М. Т. Щ. и П. П. Т.- на
длъжност „М. е.ГРАО“. В подбора не са включени М.С.Б. на длъжност „М. е.ГРАО“ и
Г. Т. Б., заемаща длъжността „Г.с. ГРАО“ по заместване на титуляра П. П. Б., за
която не е оспорено, че е в продължителен отпуск поради временна
нетрудоспособност. В подбора не участва и служителя, заемащ длъжността „Н. О
„ГРАО“, тъй като тази длъжност се изпълнява по служебно правоотношение,
регламентирано в ЗДСл., а не по КТ. В съдебната практика е възприето,
че в подбора не следва да се включва лицето, което заема щатната бройка по
заместване, а титулярът. В настоящия случай съдът счита, че правилно в подбора
не участва Г. Т.Б., като счита също,
че в подбора не следва да участва и титуляра П. П. Б., която поради
продължителният отпуск по болест не е изпълнявала трудовите си функции
значителен период от време, от което следва, че не биха могли да се съпоставят
нейните качества при изпълнение на възложената работа, обективно с другите
участващи в подбора служители. /в
т.см. Решение №491 от 31.01.2013 г.
по гр.д.№1451/2011 г. на ВКС, IV г.о./.
Съдът счита, че в подборът е следвало да участва М.Б. на длъжност „М. е.ГРАО“,
тъй като към 20.01.2020 г. трудовото й правоотношение не е прекратено- писмени
доказателства установяващи противното не са ангажирани от ответника. Следователно
подборът не е извършен с участието на всички лица, заемали сходна длъжност с
тази на ищцата.
Съгласно Тълкувателно
решение №3/16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС, ОСГК, когато работодателят извършва подбор той е
обвързан от повелителните правила на КТ, в т.ч. по чл.329, ал.1 от КТ.
Критериите визирани в чл.329, ал.1 от КТ са само квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа. В случая обаче, в подбора, наред със
законовите критерии комисията е въвела и критерий „Отсъствие от работа извън
полагащия се платен годишен отпуск за предходните дванадесет месеца“, който
въобще не е свързан с професионалната квалификация и нивото на изпълнение на
възложената работа. По този критерий на ищцата са отнети две точки от четирите
точки, които са й дадени по относимите законови критерии. Освен това не се
установи ищцата да е ползвала неплатен отпуск, за което и е отнета една точка,
от общо двете й отнети по този критерий точки. С оглед на изложеното съдът
приема, че подбор не е упражнен съобразно изискванията на чл.329, ал.1 от КТ
поради което уволнението не е осъществено законосъобразно.
От неоспорените
доказателства по делото се установи, че ищцата е член на Синдикалната
организация на КНСБ при Общинска администрация гр.К.. Макар да не е член на
синдикално ръководство, тя се ползва от защитата по чл.9, т.3, предл.последно
от действащия КТД, с която се ползват всички членове на синдикалните
организации при ответника. Ответникът не е навел доводи, а и не е ангажирал
доказателства, че преди прекратяването на трудовото правоотношение е изчерпал
всички възможности за назначаването на ищцата на друга длъжност, поради което
съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено при неспазване на чл.9, т.3, предл.последно на
КТД. Предвид гореизложените мотиви,
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, извършено със Заповед №5/20.01.2020г. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.второ от КТ
е незаконно поради което следва да бъде отменено. Предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Този иск е акцесорен по
отношение на иска за отмяна на уволнението. Уважаването на главния иск поражда
за работника или служителя субективно право да претендира възстановяване на
прекратеното трудово правоотношение. Признаването на уволнението за незаконно и
отмяната му поражда в полза на ищцата право на възстановяване на заеманата
преди уволнението работа. Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е основателен и
следва да бъде уважен. Ищцата следва да бъде възстановена на заеманата работа -“С.е. ГРАО“ в О ГРАО.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищцата се дължат разноски. Съгласно списъка
по чл.** от ГПК ищцата претендира разноски в размер на **0 лв. за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.07.2020 г.
/л.104/. Ответникът е своевременно е
възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.1,
т.1 от Наредба №1/2004 г. / редакция от 15.05.2020 г./ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на
договора за правна помощ. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото и
съблюдавайки разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г., съдът счита
адвокатско възнаграждение за прекомерно и като такова до намаля до размер на ***
лв. На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи и следва да заплати на ищеца *** лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът следва да
заплати по в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. 40 лв.
държавна такса по иска за отмяна на уволнение и 40 лв. държавна такса по иска
за възстановяване на работа.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на Т.М.Ш., с ЕГН-********** ***
с ЕИК:***** и адрес на управление *** със Заповед №5/20.01.2020 г. за незаконно
и го отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т.М.Ш., с ЕГН-********** *** на заеманата преди
уволнението работа- „С.е. ГРАО“ в О ГРАО.
ОСЪЖДА Община К., с ЕИК:***** и адрес
на управление *** да заплати на Т.М.Ш.,
с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер
на *** лв.
ОСЪЖДА Община К., с ЕИК:***** и адрес
на управление *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. ** лв. държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Районен съдия: