Р Е Ш Е Н И Е
№
26001
Гр.Бяла , 25.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.Бяла, втори граждански състав, на дванадесети август , две
хиляди и двадесета година, в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Бонева
Секретар – Мариета Йорданова, като
разгледа докладваното от съдия Бонева гражданско
дело № 485 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А.", клон България, против Б.А.С. ***, с която се иска от съда
да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане на ищцовата
страна от ответника в размер на 5880.53 лева, представляващо главница по
кредит, 405.08 лева, представляващо възнаградителна лихва по договора, 309.96
лева представляващо законна лихва за забава за периода 20.02.2017г. до
08.03.2019г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендират направените разноски,от
които в заповедното производство 131.91 лв. за заплатена д.т. и юрисконсултско
възнаграждение ,както и разноските по исковото производство в размер на 303.31
лв.,представляващи внесена д.т. и юрисконсултско възнаграждение..
При условие на евентуалност и в случай, че
установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането пo кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, ищецът моли съдът да се произнесе по осъдителен иск
за процесното вземане в посочените по-горе размери.
В срока и по реда на чл.131 ГПК не е постъпил отговор
от ответника по иска.Редовно призован в първото по делото съдебно заседание се
явява лично,като не оспорва иска по основание ,а само по размер.Твърди,че е
заплатил сумите претендирани от ищеца.Прави искане за назначаване на СИЕ, която
да устананови направените от същия плащания по кредита.
В проведено по делото открито съдебно заседание,
ищцовото дружество не изпраща процесуален представител. Поддържа исковата молба
и моли за уважаването ѝ с писмена молба по делото вх. № 3720/05.08.2020г.
Предявени са обективно съединени искове са с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .
При условията на
евентуалност и ако бъде отхвърлен установителния иск, предявяват осъдителен иск
с правно основание чл. 79 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД..Молят съдът да осъди ответника да им заплати претендираните
с установителния иск суми , ведно с направените разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника за исковата сума по ч.гр.дело № 319/2019 г. по
описа на Районен съд - Бяла, приложено към настоящото. С разпореждане на съда
от 17.04. 2020г., на заявителят е указано да
предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника, предвид постъпилото
от последния възражение за недълживмост, в срока по чл.414,ал.2 ГПК. Изложеното
обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен
иск, като същият е допустим, като подаден в законовия месечен срок от
съобщаване на съдебното разпореждане.
Приети като доказателства по делото са: извлечение от основно
вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018г. на БНП Париба лични
финанси; нотификация за презгранично сливане; Договор за потребителски кредит
PLUS-11155146/09.02.2015г.; условия по договор за кредит; сертификат №
PLUS-11155146; писмо до Б.С. за промяна на международен номер на банкова
сметка; ***-11155146; покана до Б.С. от 11.07.2017г. ,както и представените от ответника писмени доказателства, а именно:
операционни бележки с №№ 8/16.01.2020г.; 12/13.12.2019г.; 27/15.11.2019г.;
21/15.10.2019г.; 20/12.09.2019г.; 2/30.08.2018г.; 58/07.06.2018г.;
27/06.07.2018г.; 27/30.07.2018г.; 9/09.05.2018г.; 3/30.03.2018г.;
27/14.11.2017г. , 17/18.10.2017г.; 13/14.08.2017г.; 3/03.08.2016г.; 34/01.07.2016г.; от
25.11.2016г.; 89/13.08.2015г.; 5/26.01.2016г.; 38/03.10.2016г.; 64/13.05.2015г.;
34/16.04.2015г.; 14/10.03.2015г.; 35/16.12.2015г.; 28/14.10.2015г.; 3/11.09.2015г.;.
От приетото по делото и неоспорено заключение на извършената
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че след сключване на процесния
договор за кредит от 09.02.2015г. от страна“БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД, на
ответника е отпуснат кредит в размер от 8000.00 лева. Експертът е дал
заключение, че общата сума на внасянията възлиза 7 751,48 лв. / Седем хиляди
седемстотин петдесет и един лв. и 48 ст./, като същите погасяват разноски, такси застроховка, лихва и
главница . Посочено е също,че ответника
е преустановил плащанията си на 20.01.2017 г. и преминал в просрочие,като всички
разноски, лихви, такси са платени но ,не
е платена главницата. Според ВЛ размера на задължението Б.А.С. по Договор за
покребителски кредит PLUS-11155146 / 09.02.2015 г. възлиза на 5 845,57 лв./ Пет
хиляди осемсоттин четиридесет и пет лева и 57cm./.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът на европейския съюз многократно е подчертавал, че националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в обхвата на Дитектива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, а аргументи в този смисъл
са изложени в решенията по делата С-243/08, т. 3; С-40/08, т.32; С-168/05,
т.38 и други. И в по-нови дела на СЕС
се преповтарят и доразвиват посочените разбирания, като в подкрепа на
необходимостта от служебна проверка за неравноправност на договорните клаузи се
сочи аргумента, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика, както от гледна точка на възможността да преговаря,
така и от степента на информираност, което може да го накара да приеме
условията установени предварително от продавача или доставчика (дела С-32/14,
С-377/14). Сочи се в практиката на СЕС също така (решение по дело С-497/13), че
съществува не малък риск поради незнание, потребителят да не се позове на
правна норма предназначена да му предостави защита, а това би довело до липса
на ефективна защита на потребителя, ако националния съд не преценява служебно
спазени ли са изискванията, произтичащи от нормите на Съюза в областта на
защитата на потребителите. От цитираните решения на СЕС следва недвусмислено,
че националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори.
Безспорно е между страните, че претендираното вземане, произтича от сключен
при условията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № PLUS-11155146/09.02.2015г.,
ведно с условията при които е сключен между ответника и “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” АД, по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да
предостави на заемополучателя кредит в размер на 8000 лева и застрахователна
премия от 1920 лева.
От заключението на вещото лице се установи, че сумата по кредита е усвоена
от ответника, поради което и за същия е възникнало задължение да погаси
задълженията, съгласно разписания в договора погасителен план. Вещото лице е
установило още, че ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер от 7751.48
лева,като тези плащания погасяват разноски,такси застраховка ,лихва и главница.
Настоящият състав на съда счита, че договорът за потребителски кредит
PLUS-11155146 / 09.02.2015 г нарушава няколко разпоредби от Закона за
потребителския кредит поради което е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Разпоредбата на т. 12 допълва, че планът следва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи, като с чл. 22 от същия закон е предвидено, че ако
горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В настоящия случай не се доказа наличието
на изготвен погасителен план към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните
разходи, което според настоящия съдебен състав представлява достатъчно
основание да се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че договорът не съдържа дори капитализирано
цифрово изражение на дължимите по него договорни лихви и разходи, а единствено
процентно изражение на тяхната стойност, като общият размер на задължението на
ответника е посочен без да могат да се установят включените по стойност
компоненти в него. Тези съществени елементи от договора се установиха в хода на
процеса едва с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,изготвена на
база приложеното към ИМ извлечение по кредит-л.24 от делото.
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски
кредит и на основание чл. 23 от ЗПК ответникът следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради
установеното от експертното заключение по делото плащане от ответника по
договора на суми в общ размер от 7751.48лв., то следва да се приеме, че с тази
сума е погасено част от задължението за главница от 8000 лева, съответно
неплатена към датата на подаване на заявлението е останала главница в размер на 248.52лв.
Що се касае до включената в размера на договорната главница застрахователна
премия в размер от 1920 лева, съдът намира, че твърденията на ищеца за нейната
дължимост останаха недоказани по делото. Видно от условията към процесния договор, страните са
се договорили застрахователната премия да бъде заплатена от “БНП Париба
Пърсънъл Файненс” АД на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, след
което възстановена от ответника, като част от стойността на договорените
погасителни вноски по кредита. В този ред на мисли, безспорно се установява, че
сумата от 1920 лева не е включена в чистата стойност на получения от ответника
кредит, предвид което и не е дължима от него на основание чл. 23 от ЗПК.
Предвид изложеното искът за установяване съществуването на задължение от 5880.53
лева - главница се явява частично основателен и следва да бъде уважен до
размера от 248.52 лева, ведно с исканата законна лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25..03.2020г. до окончателното
изплащане. Над този размер до претендирания размер от 5880.53 лева претенцията е неоснователна и искът
следва да се отхвърли, както и исковете за договорна лихва в размер на 405.08
лева и обезщетение за забава за периода от 20.02.2017г. до 08.03.2019г.в размер
на 309,96 лева.
По същите съображения следва да се отхвърли и предявения в евентуалност
осъдителен иск за претендираните с ИМ суми.,с изключение на сумата от 248 .52
лв.,която е съдебно призната с предявеният установителен иск и по която съдът
не дължи произнасяне по осъдителния иск..
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част от
претенциите и представените доказателства за извършването им в размер на 11.42
лева по настоящото дело от общо претендираните такива от 303.31 лв. /вкл. юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 2 от НЗПП/ и 6.85 лв. - по
заповедното производство от общо претендираните в размер на 181.91 лв.,видно от
приложения списък на разноски-л.15 от делото .На ответника също се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции,но такива не са
претендирани.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Б.А.С. , ЕГН
********** дължи на БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕС С.А., Париж с
рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
гр. София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14 сумата от 248.52 лв. /двеста четиридесет и
осем лева и 52 стотинки/ - главница по сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД – кредитор и ответника – кредитополучател, Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-11155146/09.02.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2019г. до
окончателното ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 248.52 лв. до претендирания размер от 5880.53лв., както и претенциите за сумата
от 405.08 лева, представляващ възнаградителна лихва по договора,както и за
сумата 309.96 лева представляващо
законна лихва за забава за периода 20.02.2017г. до 08.03.2019г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 137/26.03.2019г.
по ч.гр.д. № 319/2019 г. по описа на РС -Бяла, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж с рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България, ЕИК: *** със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, Сгр. 14, против Б.А.С.
, ЕГН ********** евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 5880.53 лв. -главница по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-11155146/09.02.2015г., както и претенциите за сумата от 405.08 лева,
представляваща възнаградителна лихва по договора,както и за сумата 309.96 лева представляващо законна лихва за
забава за периода 20.02.2017г. до 08.03.2019г.
ОСЪЖДА Б.А.С. , ЕГН **********, да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж с рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
Сгр. 14 , сумата от 11.42лв. единадесет лева и 42 стотинки/ лева,
представляваща направени съдебни разноски по настоящото дело и сумата от 6.85лв.
/шест лева и 85 стотинки/, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 319/2019
г. по описа на РС - Бяла.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Русе в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/