Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……...03.2020 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VI-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
ЙОАНА ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното
от съдия Генжова в.гр.дело № 11407 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №501115/04.10.2018г.,
постановено по гр.д. №6715/2015г. по описа на СРС, 57 състав, е отхвърлен
предявеният от „Д.В.– ДВ“ ЕООД, ЕИК ******, срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******,
иск с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ (отм.) за сумата от 9197,63 лева,
представляваща неизплатено обезщетение по застрахователно правоотношение,
дължима поради настъпване на застрахователно събитие по покрит риск, а именно –
увреждане на влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. №******, предмет на имуществената застраховка. С решението е осъдено
„Д.В.– ДВ“ ЕООД да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноските по делото в размер на 1200 лева.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца в производството „Д.В.– ДВ“ ЕООД, чрез пълномощника
адв. Г.В., срещу първоинстанционното решение, като се излагат оплаквания, че
същото е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено в
противоречие с нормите на материалния и процесуалния закон. Въззивникът
поддържа, че е спазил клаузите от общите условия на ответника, отнасящи се до
изплащане на обезщетение при частични повреди, както и, че пред съда са
предоставени различни общи условия от тези, предоставени при сключване на
договора за застраховка. Поддържа, че водачът е спазил изискването за
уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като е
позвънил на указания телефонен номер непосредствено след инцидента, но поради
неуспешния опит да се свърже, се е обадил на представител, който се е свързал с
кол центъра и е регистрирал събитието при ответника. Поддържа, че не е налице
приетото от първоинстанционния съд основание по чл.211, т.2 от КЗ (отм.) за
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като водачът на
увреденото МПС се е движел по магистрала и е трябвало много бързо да вземе
решение във възникналата ситуация, като се позовава и на заключението на вещото
лице преводач, според което предписаното от закона габаритно пространство
(светъл отвор) в участъка на преминаващото движение е било спазено, но не и в
затворения участък от пътя, където било реализирано ПТП. Преди моста имало само
обозначителен знак за ремонтни дейности без да има такъв, указващ височината на
моста, поради което не можело да се вмени във вина на водача задължение да
предполага наличието на предмети и съоръжения, намаляващи този отвор. Не можело
да се установи водачът да не е изпълнил свои основни задължения, установени със
закон, които да са значителни за интереса на застрахователя и да представлява
грубо нарушение на техническите и технологични правила при движение на МПС.
Маневрата била предприета от водача поради желанието му да опази имуществото от
настъпване на по-голяма вреда, а не поради небрежност или лекомислие. Времето и
мястото на настъпване на ПТП били установени от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че е налице
поведение на водача, съставляващо груба небрежност поради липсата на
предупредителни сигнални знаци за височината на ремонтирания участък и поради
липсата на време за водача да реагира в тази екстремна ситуация на
автомагистрала с изключително интензивно и натоварено движение. Били спазени от
застрахованото лице разпоредбите на общите условия на застрахователя. Не били
взети предвид от съда и материалите от съдебната поръчка, нито от заключението
на тройната САТЕ. Освен това увредените части на МПС били ремонтирани в
специализиран сервиз, посочен от ответника, за което била издадена и фактура. С
оглед изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна З. „Б.В.И.Г.“
АД, с който жалбата се оспорва изцяло. Въззиваемата страна поддържа, че не са
събрани доказателствата, предвидени в застрахователния договор относно
обстоятелствата около настъпване на събитието. Същите можело да бъдат
установени единствено на база твърденията на водача на автомобила, работещ при
ищцовото дружество, който се явява заинтересован от изхода на спора. Поддържа
също така, че не е установено от постъпилите от Република Австрия доказателства
да е регистриран инцидент в областта на мостовото съоръжение, където се твърди,
че е настъпило ПТП. От показанията на втория разпитан в първоинстанционното
производство свидетел се установявало само, че се е свързала с контакт център,
а останалите обстоятелства, пресъздадени от нея, не почивали на преки
впечатления. Освен това като съпруга на управителя на ищцовото дружество била
заинтересована от изхода на спора. При условията на евентуалност, в случай, че
се приеме за установено настъпването на ПТП по описания в исковата молба
механизъм, поддържа, че следва да бъде възприето становището на
първоинстанционния съд, че водачът е действал при груба небрежност, като е
навлязъл в мостовото съоръжение въпреки наличие на ограничителна маркировка.
Поддържа, че водачът е бил длъжен, предвид професионалната си квалификация, да
може да избегне настъпването на ПТП при добро познаване на габаритите на управляваното
от него превозно средство. Не била съобразена също така от водача знаковата
сигнализация преди мостовото съоръжение, като ударът настъпил в затворена за
движение дясна лента. Било спазено също така изискваното съобразно
законодателството на Република Австрия изискване за вертикални габарити от 4,50
метра, като в областта на ремонта била въведена пътна организация по
предварително зададена схема, при която било гарантирано надлежно осветяване на
ремонтираните участъци и наличие на знаци, указващи затварянето на дясната част
на пътя за движение. Било налице основание за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение, предвидено в т.1.1 от раздел VII на приложимите общи условия на застрахователя, тъй
като в случая вредата била причинена при движение на МПС в забранен за движение
и сигнализиран за тази цел пътен участък.
Отделно от това не било установено, че ищецът е материалноправно
легитимирано лице, тъй като договорът за застраховка бил сключен с „И. А.“ ЕАД,
което дружество било страна по същия и лице, имащо право да получава
застрахователно обезщетение. В застрахователния договор било посочено лице,
ползващо вещта, но не било налице прехвърляне на права по договора и не била
налице уговорка за получаване на обезщетение от бенефициер. С оглед изложеното
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна
квалификация чл.208, ал.1 от КЗ (отм.) за присъждане на застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско“, застрахователна полица
№5А019766191, валидна за периода от 11.04.2013г. до 11.04.2014г., във връзка с
настъпило застрахователно събитие – ПТП на 16.10.2013г. около 22,10 часа, близо
до гр. Мелк в Република Австрия, при което е увредено застрахованото имущество
– МПС влекач, марка „Мерцедес Актрос“ с рег. №******.
Установява се от събраните по делото доказателства, че
е сключен договор за застраховка „Каско“, застрахователна полица №5А019766191,
валидна за периода от 11.04.2013г. до 11.04.2014г., между И.А.“ ЕАД и ответното
дружество, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките
на посочената в договора застрахователна сума, имуществените вреди относно МПС влекач, марка „Мерцедес Актрос“ с рег. №******,
които би претърпял застрахованият за периода на действие на договора.
Установява се от събраните по делото доказателства също така, че между „И.А.“
ЕАД и ищцовото дружество „Д.В.– ДВ“ ЕООД е сключен договор за финансов лизинг
на процесното МПС влекач, марка „Мерцедес Актрос“ с рег. №******, както и че
лизингополучателят е вписан в застрахователната полица.
Установява се по
делото също така, че по време на действие на застрахователния договор е
настъпило застрахователно събитие – ПТП, както и, че застрахователят е уведомен
за настъпването на застрахователно събитие "щети при пътнотранспортно
произшествие". Изложените в отговора на въззивната жалба доводи, че ПТП не
е установено по съответния ред съдът намира за неоснователни, тъй като
механизмът на същото се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и от кредитираното заключение на САТЕ.
За да отхвърли
предявения иск първоинстанционният съд е приел за основателно своевременно
релевираното от ответника с писмения отговор по делото възражение, че са
осъществени предпоставките на т. 1.1, предл.1 и предл.2 от раздел VIII на ОУ на застрахователя и е налице изключен риск, тъй
като ПТП е настъпило в забранен за движение и сигнализиран за тази цел пътен
участък, както и че водачът е причинил пътния инцидент поради груба небрежност.
Тези доводи се поддържат и във въззивното производство, с депозирания писмен
отговор на въззивната жалба.
Тежестта на
доказване, че е налице изключен риск по смисъла на горепосочената клауза е
върху страната, която се позовава на нейното приложение - в случая
застрахователят, който следва да установи с допустимите доказателства
твърдените действия, извършени от водача на застрахования автомобил, при които
последният е увреден, съставляващи груба небрежност. Последователно установената от
съдебната практика дефиниция на небрежността
в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел – модела на поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с
оглед естеството на дължимата престация (дейността) и условията на
предоставянето й (условията за извършването й). Грубата
небрежност се различава от обикновената
само по степен и представлява по – засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би положил и най -
небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително по – елементарна
степен на загриженост.
В застрахователното
право формата на вина е релевантна, тъй като последиците от неизпълнението на
задълженията на застрахования са диференцирани в зависимост от това дали
застрахованият е действал умишлено или небрежно. Преди настъпване на
застрахователното събитие застрахованият е длъжен да не извършва действия, с
които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде
увеличен от други лица или вещи. Съгласно разпоредбата на чл.
207, ал.1 КЗ (отм.) застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване
на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя
и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.
Увеличаването на риска представлява създаване на по - голяма вероятност от
настъпване на застрахователното събитие.
В конкретния
случай се установи по делото, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала 1
запад в района на гр. Мелк, Република Австрия, под мост – обект U15, намиращ се на 76,20 км. В посочения участък са били
извършвани ремонтни дейности, поради което през м. август 2013г. е бил изграден
спомагателен двулентов път. За саниране на съоръжението към този спомагателен
път е трябвало да се монтира обозначително съоръжение за временно ограничаване
на скоростта в участъка в съответствие с действащите законови и технически
норми и предписания. След като съоръжението е било подготвено, на 23.08.2013г.
била извършена проверка дали е спазен пространствения профил – светъл отвор от
4,50 м, като са изготвени скици, инспекционен доклад, проверка на височината,
които удостоверяват, че габаритното пространство в участъка на преминаващото
движение е абсолютно спазено, като изключения е имало само в затворения
участък. Имало поставена и съответна сигнализация за организацията на
движението. Установява се също така по делото, че ПТП е настъпило в затворения
участък от пътното платно, като водачът е предприел маневра движение на заден
ход, при което е самокатастрофирал в метално скеле. Посоченото поведение на
водача съдът приема, че осъществява състава на груба небрежност, с оглед
установените по делото обстоятелства, че участъкът от пътя е бил надлежно
сигнализиран и не са били налице пречки водачът да продължи движението си в
разрешения за движение участък от пътя. Навлизането в забранен за движение
пътен участък при наличие на съответна ясна сигнализация и предприемането на
забранена маневра представляват проявена груба небрежност от водача, довела до
настъпване на процесното ПТП.
По изложените
съображения съдът счита, че ответникът е доказал по делото своевременно
релевираното с депозирания по делото писмен отговор правоизключващо възражение
срещу предявения иск за допусната груба небрежност от виновния водач, довела до
настъпване на застрахователното събитие и съответно изключващо отговорността на
застрахователя. Предвид обстоятелството, че са налице предпоставките на чл.
207, ал.2, изр.3 КЗ (отм.), застрахованият няма право на обезщетение за
причинените имуществени вреди на застрахованото МПС, поради което предявеният
иск се явява изцяло неоснователен.
Поради съвпадане
на крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на
спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените във
въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, IV-В въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№501115/04.10.2018г., постановено по гр.д. №6715/2015г. по описа на СРС, 57
състав.
ОСЪЖДА „Д.В.–
ДВ“ ЕООД, ЕИК ******, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, разноски за
въззивното производство в размер на 300
лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.