№ 12369
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110125939 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ ***** от 08 ноември 2022 г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 25939 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 99059/18.05.2022г. на
СРС, уточнена с Молба, вх. № 111082/01.06.2022г. на СРС, подадена от ЕТ
"************" /Г. Н. Г./ срещу "**********" ЕАД.
Ищецът ЕТ „**********“ /Г. Н. Г./ чрез адв. И. Дж. - АК-София, е
предявил срещу ответника "**********" ЕАД искове с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не
дължи на ответника сумите: 730,68 лева – главница за незаплатени стоки и
услуги, ведно с неустойка за забава от 0,06% на ден от 02.04.2014г. до
17.05.2022г. в размер на 1301,19 лева, 481,37 лева за договорна неустойка за
неплащане на цена по фактура, 307,51 лева за разноски в арбитражно
производство, 50,00 лева за деловодни разноски пред СГС и 360,00 лева за
разноски за адвокатско възнаграждение, за които по т.д. № 244/2015г. на СГС
и във връзка с решението от 14.10.2014г. по в.а.д № 125/2014г. на АС при
БТПП били издадени изпълнителни листи от 13.02.2015г. и 18.02.2015г. и за
събирането на които било образувано изп.д. № 20157860400301 на ЧСИ №
786 – Миладин Миладинов. Твърди се, че вземанията по изпълнителните
листи са погасени по давност, поради което не се дължат, а самото
изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът не се явява и не
изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "**********" ЕАД чрез адв.
С. З. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 146237/13.07.2022г. на СРС.
Отговорът е депозиран без наличие на доказателства за представителна власт
в полза на адв. З., като такива, въпреки указанията на съда, така и не са
представени. При това положение съдът приема, че липсва надлежно
подаден от ответника отговор на исковата молба. За насроченото по делото
публично съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба и предявените с нея искове и поведението на страните,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Предявяването на
отрицателен установителен иск за вземания, независимо от това дали има или
не висящо изпълнително производство за събирането им, съответно дали
същото в хода на процеса е приключило, включително поради събиране на
дължимите суми, е допустимо. Правната сфера на ищеца се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора, вече бивш
взискател, изпълнителен титул, който материализира вземане, съответно с
преминала в неговия патримониум сума, за която се претендира, че няма
основание да получи. Затова отричането на това вземане въз основа на факти,
2
настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, поражда за ищеца правен интерес да установи, с
оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права,
погасяването на правата на кредитора. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство срещу него, тъй като е налице опасност до отричането им със
сила на пресъдено нещо, да бъдат предприети действия по събирането на
сумите, съответно предявяване на искове за връщане на сумите, за които е
установено, че не са дължими, но са събрани от титуляра на вземането. В
подкрепа на тези изводи е съдебната практика: опр.513/24.11.2016г.-
ч.т.д.1660/2016г.-І т.о., опр.220/06.07.2018г.-ч.гр.д.187/2018г.-АпС-Бургас. Не
са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение и
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за
ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва
при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и
обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него
суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата,
въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представените по делото заверени копия, във връзка с
Решение от 14.10.2014г. по в.а.д. № 125/2014г. на Арбитражния съд при
Българската търговско-промишлена палата срещу ЕТ "************" по т.д.
№ 244/2015г. на СГС, ТО, VІ-5 състав, е издаден изпълнителен лист от
13.02.2015г. за 730,68 лева за главница за незаплатени стоки и услуги по
сключен между страните договор, ведно с неустойка за забава в размер на
0,06% дневно, считано от 02.04.2014г. до окончателното изплащане, 481,37
лева за неустойка за забава в плащането по фактура от 17.03.2009г. за периода
02.04.2011г. до 02.04.2014г., сумата от 307,51 лева за разноски в
арбитражното производство и 50,00 лева съдебни разноски, както и
изпълнителен лист от 18.02.2015г. за 360,00 лева за адвокатско
възнаграждение. В настоящия случай съдът намира, че вземанията за
неустойка се погасяват с тригодишна давност по чл. 111, б. "б" ЗЗД, а
останалите вземания - с петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
3
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10). ПП 3-1980г. приема,
че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията,
предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10, се възприема, че
при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със
съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния
процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът
може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с
тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3-1980г. е загубило сила.
В същото време обаче следва да се има предвид, че тълкувателните
постановления на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения не
съществуват самостоятелно, а само във връзка с конкретна правна норма,
която е предмет на извършваното със същите тълкуване. Законът не е
предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове.
Поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните постановления и
решения преди същите да са постановени и обявени по съответния за това
начин. Доколкото обаче те не съществуват самостоятелно и могат да бъдат
прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма,
следва да бъде прието, че, когато се касае до първоначално приети
постановления и тълкувателни решения, те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е.
счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било
посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на такъв
тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната норма или свързани
с нея други правни норми, било в обществено-икономическите условия, които
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи е възможно постановяването
на нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване
и да бъде възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен
въпросът от кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване
на правната норма. В законите, уреждащи тези актове, не са посочени
изрично правила относно влизането им в сила и действието им във времето,
каквито норми са налице в ЗНА. При постановяването на нов тълкувателен
акт за приложението на правната норма е налице промяна в начина, по който
ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия
тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат
в смисъла, посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с
отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да
4
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ,
камо ли с такъв, който още не съществува. От друга страна разпоредбите,
уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат
задължително действие на същите по отношение на правни субекти извън
посочените в тях. Последните, макар и да не са адресати на задължителната
сила на тълкувателните актове, могат да изискват от съответния орган да
съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъде направено, те имат
възможността да оспорват взетите от съответните органи решения по
установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези органи да
съобразяват действията си с бъдещи и все още несъществуващи тълкувателни
актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните преди те да са
постановени. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява
тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото
тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила
предшестващ тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този
момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото
тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото решение са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
постановление или решение, което е било действащо към момента на
настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско
обратно действие на новото тълкувателно решение, което е недопустимо и
съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на
изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване
би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в
правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага
тълкуването, дадено с предшестващото такова. Съгласно даденото с ПП
3/1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не
тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно разрешение,
като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ПП 3/1980г. Прилагането на даденото с посоченото
ново тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му
би имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани
действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
5
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент
постановление. Поради това даденото с отмененото тълкувателно
постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и
след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.
С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на
ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото
тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-
гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о. Въпросът,
когато по един и същ правен въпрос има две задължителни решения на ВКС –
едно по-старо постановление и едно по-ново тълкувателно решение, от кой
момент се отменя по-старото постановление и от кой момент съдилищата са
длъжни да спазват приетото по-ново тълкувателно решение, не е бил предмет
на разглеждане и произнасяне в ТР 2/2013-2015-ОСГТК, в което само е
посочено, че с него се отменя ПП 3/1980г. (така опр.292/04.06.2019г.-
гр.д.559/2019г.-Іг.о.).
Видно от представеното заверено копие, с Молба, вх. №
3393/27.03.2015г. на ЧСИ № 786, ответникът е подал молба за образуване на
изпълнително производство за процесните вземания пред ЧСИ № 786 -
Миладин Миладинов, като е образувано изп.д. № 20157860400301. С
образуването на изпълнителното дело и съгласно ПП 3/1980г. давността за
вземанията по изпълнителния лист е прекъсната и не тече до 26.06.2015г.,
когато е обявено ТР 2/2013-2015-ОСГТК. От тази дата е започнала да тече
нова давност. По делото не са събрани доказателства след тази дата
ответникът-взискател да е инициирал извършването на изпълнителни
действия, както и да са реализирани такива с естество да прекъснат
давността. Поради това и към момента на предявяване на исковата молба по
настоящото дело през 2022г. следва да се приеме, че вземанията са погасени
по давност и не се дължат. В конкретния случай кога съдебният изпълнител е
констатирал прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433, ал.
1 т. 8 ГПК е ирелевантно.
С оглед горното предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски има само ищецът. Ищецът е доказал и в негова полза
следва да се присъдят разноски по делото в общ размер от 582,05 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "**********" ЕАД,
ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 439, ал. 1
ГПК, че ЕТ "************", ЕИК *********, със седалище в село В.,
община С., под която фирма физическото лице Г. Н. Г., ЕГН **********,
извършва търговска дейност, не дължи на "**********" ЕАД, следните
суми: 730,68 лева – главница за незаплатени стоки и услуги, ведно с
неустойка за забава от 0,06% на ден от 02.04.2014г. до 17.05.2022г. в размер
на 1301,19 лева, 481,37 лева за договорна неустойка за неплащане на цена по
фактура, 307,51 лева за разноски в арбитражно производство, 50,00 лева за
деловодни разноски пред СГС и 360,00 лева за разноски за адвокатско
възнаграждение, за които по т.д. № 244/2015г. и във връзка с решението от
14.10.2014г. по в.а.д. № 125/2014г. на АС при БТПП били издадени
изпълнителни листи от 13.02.2015г. и 18.02.2015г. и за събирането на които
било образувано изп.д. № 20157860400301 на ЧСИ № 786 – Миладин
Миладинов.
ОСЪЖДА "**********" ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град
София, да заплати на ЕТ "************", ЕИК *********, със седалище в
село В., общ. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 582,05 лева,
представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7