РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Смолян , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500002 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20128/08.10.2020г., постановено по гр.д. №191/2019г. по описа на З.районен
съд е признато за установено на основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗС по
отношениена ответниците Д. Й. М., с ЕГН **********, С.Й.Ш., с ЕГН **********, Е.Н. С. с ЕГН
**********, Н. А. Д. с ЕГН **********, Ф. Д. Д. с ЕГН *** и Н. А. М. с ЕГН **********, че А.И.
Д. с ЕГН ********** е собственик на ½ ид.част от УПИ Х-873, кв.131 по плана на гр.Неделино,
утвърден със Заповед № РД-
23/12.01.1987г.,изменена със Заповед №
355/03.10.2011г. на кмета на община Н.. Отхвърлен е предявеният от А.И. Д. с ЕГН **********, с
адрес гр.Н. ул.“Н.“ № * срещу Д. Й. М., с ЕГН **********, С.Й.Ш., с ЕГН **********, Е.Н. С. с
ЕГН **********, Н. А. Д. с ЕГН **********, Ф. Д. Д. с ЕГН *** и Н. А. М. с ЕГН ********** иск
с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗС за установяване правото му на
собственост по отношение на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ Х-873, кв.131
по плана на гр.Н., представляваща западен близнак със застроена площ от 47 кв.м., състояща се от:
първи етаж-кухня от 9,9 кв.м., спалня от 11,10 кв.м., коридор от 13,70 кв.м. и стълбище от 3,70
1
кв.м.и втори етаж-кухня от 9,9 кв.м., спалня от 11,10 кв.м., коридор от 13,70 кв.м. и стълбище от
3,70 кв.м., при граници на самостоятелно обособения обект западен близнак както следва: изток-
източен близнак, на север, запад и юг-външни зидове. Осъден е А.И. Д. с ЕГН **********, с адрес
гр.Н. ул.“Н.“ № 4 да заплати в полза на бюджеда на съдебната власт по сметка на РС-З. сумата от
300 лева за СТЕ , както и сумата от 60 лева за допълнително възнаграждение на особения
представител.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2030/27.10.2020г. от Е.Н. С.,
чрез назначения й особен представител адв.Г.Д., в частта му, с която е уважен предявения
установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за 1/2 ид.част от дворно място, представляващо УПИ Х-
873, в кв.131 по плана на гр.Н. с оплаквания за неправилност.Излагат се доводи, че неправилно
съдът е приел за доказано, че ищецът е придобил по давност 1/2 ид.част от дворно място,
представляващо УПИ Х-873, в кв.131 по плана на гр.Н., без да съобрази, че същото е наследствено
и е съсобствено между ищеца и ответниците по делото. Налице е и съсобственост със свидетеля З.
Д., който твърди, че с ищеца заедно са собственици на по ½ ид.част от дворното място.
Показанията на този свидетел следва да се приемат като заинтересовани от изхода на делото. От
приложената по делото скица № 98/07.05.2019г. е видно, че процесния УПИ Х-873, в кв.131 по
плана на гр.Н. в разписния лист към плана е записан на А.М.Д. и на З.Т. Д. на основание нот.акт №
*/2011г. за 4/8 ид.части. Ако се приеме от това записване, че З.Т.Д. е собственик на 4/8 ид.части, то
ищецът и ответниците са собственици на другите 4/8 ид.части от УПИ Х-873 в
кв.131.Следователно, ищецът е собственик на 1/4 идеална част от 4/8 идеални части от процесния
имот. Той е владял оставената от баща му идеална част след смъртта му на 29.04.2016 г., а не
както твърди от 2007 г. Не се установява между съсобствениците да е постигнато съгласие за
разпределение правото на ползване на процесния имот, за да е установил ищецът владението си
върху така разпределената идеална част, като реално ползване на имота. Ако евентуално ищецът е
упражнявал фактическа власт върху идеална част от имота, то същия е владял като своя
наследената идеална част от имота, оставена в наследство от баща му И.А.Д., а останалите части е
държал за ответниците. Твърдението на ищеца, че ползва дворното място от 2007 г. и го е владял
като собствено е недоказано. Баща му е ползвал идеалната си част, наследена от неговия баща
А.М. Д., която идеална част е по-малка от твърдяната 1/2 идеална част. Ищещът не е ангажирал
доказателства, че е била извършена неформална делба на имота и между кои лица и Е.Н. С. е
участвала в делбата. Моли да бъде отменено решение на ЗлРС в обжалваната част и бъде
отхвърлен предявения иск, в тази му част. Претендира за разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
2377/08.12.2020г. от А.И. Д., чрез пълномощника му адв.Е.В., в който оспорва същата като
неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че решението в обжалната част е е правилно и
законосъобразно. Твърди се, че ищецът в период повече от 10 г. е осъществявал явно,
непрекъснато и необезпокояван от никого владение върху процесния имот, считайки го за свой,
което се установява от приетите доказателства по делото и от отговорите на ответници, дадени по
реда на чл. 176 от ГПК., които са били с ясното съзнание, че ищецът счита процесния имот за
свой.Налице е съдебна практика на ВКС, в която се приема за възможно придобиване на идеална
част от недвижим имот в рамките на обема на владяна реална част от имота. От показанията на
разпитаните по делото трима свидетели се установява, че само ищецът е владял процесния имот
като свой, а ответниците не са го владяли и не са имали претенции за него. Неоснователни в тази
2
връзка са твърденията в жалбата, че ищецът не е доказал факта на владение върху процесния имот
от 2007 г. Свидетелят З. Д. заявява, че ищецът е негов първи братовчед, като къщата, както и
незастроената част - градината са собственост на двамата по равно. Същият твърди, че още от дете
от баща си ползва източната половина на къщата, а ищецът ползва западната половина за период
над 10 години. Сочи, че не е виждал ответниците в имота и не е чувал между тях и ищеца да има
пререкания или спорове относно собствеността. Градината се обработва и до момента от ищеца, а
когато той не е в гр. Н.се обработва от съпругата му.Неоснователно е и твърдението в жалбата, че
в обжалваната част от решението не са изложени мотиви. Всички елементи от фактическия състав
на придобивната давност са доказани, поради което правилно районният съд е уважил иска за
собственост за ½ ид.част от УПИ X - 873, кв.131 по плана на гр. Н..
Решението е обжалвано и с въззивна жалба с вх.№ 2056/29.10.2020г. от А.И. Д. с ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв.Е.В., в частта му, с която е отхвърлен предявения
установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС за двуетажна жилищна сграда-
западен близнак със застроена площ от 47 кв.м., построена в УПИ Х-873, в кв.131 по плана на
гр.Н. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност, поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост. Излагат се
доводи, че решението е постановено в противоречие с доказателствата по делото, при прeвратното
им тълкуване и неправилно приложение на материалния закон. Неправилно съдът е приел, че
западният близнак не предствлява годен обект на прехвърлителна сделка и като такъв не може да
се придобива по давност. Сочи, че не е налице пречка правото на собственост върху западния
близнак да бъде придобито самостоятелно по давност, независимо от обстоятелството, че в
кадастралните регистри този обект не е вписан самостоятелно. Всеки недвижим имот-поземлен
имот, сграда или самостоятелен обект в сграда се индивидуализира със своите технически
характеристики, като местоположение, граници и площ. От заключение на вещото лице по
приетата СТЕ се доказва, че в сградата има два самостоятелни обекта на правото на собственост-
източен и западен близнак, които обаче не са нанесени в кадастраланта карта и кадастралните
регистри. Следователно презумпцията на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е оборена и макар самостоятелните
обекти в сградата да не са получили самостоятелните идентификатори, това не променя
обстоятелството, че те могат да бъдат обект на правото на собственост и да се придобиват на
самостоятелно основание, в който смисъл е практиката на ВКС /Определение № 464/26.11.2010г.
по ч. гр. д. №455/2010 г. II г. о./ Спорен е въпросът дали западния близнак е отделен обект на
правото на собственост и дали е придобит по давност. От заключението на СТЕ се установява, че в
УПИ X-873, кв. 131 по плана на гр. Н. е построена двуетажна полумасивна сграда с два входа,
които обслужват самостоятелни обекти, със самостоятелно ел. захранване, като всеки обект има
самостоятелна тоалетна в двора както и самостоятелен водопровод. При огледа вещото лице е
установило, че западният близнак се състои от две стаи и коридор, на първи етаж както и две стаи
и колидор на втори етаж, като самостоятелните обекти източен и западен близнак имат и
самостоятелни стълбища до втори етаж и самостоятелен достъп до покрива чрез отвори в
тавана.Всички разпитани по делото свидетели установяват, че жилищната сграда е разделена на
две самостоятелни части - източен и западен близнак, както и че същите се ползват
самостоятелно. Съгласно ТР № 96 от 16.XI.1971 г., ОСГК при съдебното поделяне на съсобствени
жилищни сгради, заварени като такива към 17.V.1963 г., разделянето им на етажи или части от
етажи по смисъла на чл. 39, ал. 2 ЗС следва да стане и без спазването напълно на строителните
правила и норми само за обособените дотогава отделни жилища и за жилища, при чието
3
преустрояване не се достига до създаване на нови жилища. Посоченото означава, че за да се
приложат постановките на това решение, е необходимо сградата, чието придобиване по давност се
иска в настоящото производство да е съществуваща при действието на ЗТСУ и ЗПИНМ както и на
подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане и в нея следва да е имало обособени
жилища. В случая жилищната сграда е същеструвала преди 1974г. и е нанесена в плана на град Н.
от 1974г. Безспорно е, че сградата е разделена на два самостоятелни обекта и то от преди 1963г.,
което се доказва и от свидетелските показания, от които се установява,че източен и западен
близнак са били ползвани от двамата братя като отделни жилища, и съдебната практика приема, че
такива обекти могат да бъдат обект на разпореждане, респективно придобиване по
давност./Решение № 44/ 12.09.2012г. по гр.д.№ 699/2011г. на II г.о. на ВКС/. Следователно,
независимо от това дали западен и източен близнак отговарят на изискванията за самостоятелни
жилища, съгласно действащи строителни правила и норми, те са годни самостоятелни обекти на
правото на собственост и няма пречка да бъдат придобити по давност. По делото е прието
удостоверение за търпимост на западния близна по §16 от ПЗР на ЗУТ, поради което на общо
основание може да бъде придобит по давност. Моли да бъде отменено решението в обжалванат
част и бъде уважен изцяло предявения иск.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
2425/14.12.2020г. от Е.Н. С., чрез назначения й особен представител адв.Г.Д., в който се оспорва
същата като неоснователна. Твърди се, че правилно районният съд е приел, че западния близнак
не представлява самостоятелен обект, който може да бъде придобит по давност, поради което е
приел, че е оборена материалната доказателствена сила на представения по делото официален
удостоверителен документ - Удостоверение по чл. 202 от ЗУТ с изх. № 93-00-1588/07.08.2019 г.
издадено от община Н., относно верността на отразените в него обстоятелства, поради което, на
основание чл. 194, ал.2, във вр. с чл. 193 от ГПК, с протоколно определение от 08.07.2020 г., го е
изключил от доказателствения материал по делото. В същия смисъл е и заключението на вещото
лице по приетата СТЕ. Правилно е прието от районния съд, че процесният западен близнак не
притежава характеристиките на самостоятелен обект. Вещото лице при огледа е устанило, че в
западния близнак няма изградена водопроводна и канализационна мрежи, а само ел.инсталация с
отделни елекромери за източната и за западната част на къщата, като липсата на ВиК инсталации
води до извода и за невъзможност за обособяване на кухня или кухненски бокс и баня-
тоалетна.Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част като правилно. Претендира за
разноски в качеството му на особен представител.
В съдебно заседание жалбоподателят А.И. Д. чрез пълномощника си адв.Е.В. поддържа
жалбата си и оспорва жалбата на Е.Н. С..
Жалбоподателят Е.Н. С. чрез назначения й особен представител адв.Г. Д. поддържа
жалбата си и оспорва жалбата на А.И. Д..
Въззиваемите Д. Й. М., С.Й.Ш., Н. А. Д., Ф. Д. Д. и Н. А. М., редовно призовани не се
явяват и не вземат становище по жалбите.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивните жалби,
възраженията в отговорите и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт,
4
поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество въззивната жалба, подадена от А.И. Д. чрез пълномощника му
адв.Е.В. е основателна, а въззивната жалба, подадена от Е.Н. С. чрез назначения й особен
представител адв.Г. Д. е неоснователна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран А.И. Д. с положителен установителен иск с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал., от ЗС за признаване за установено по отношение
на ответниците Д. Й. М., С. Й. Ш., Е.Н. С., Н. А. Д., Ф. Д. Д. и Н. А. М., че ищецът е собственик
на основание давностно владение на ½ идеална част от УПИ Х-873, кв.131 по плана на гр.Н.,
ведно с двуетажна масивна жилищна сграда, построена в него, представляваща западен близнак
със застроена площ от 47 кв.м., състояща се от: първи етаж-кухня от 9,9 кв.м., спалня от 11,10
кв.м., коридор от 13,70 кв.м. и стълбище от 3,70 кв.м.и втори етаж-кухня от 9,9 кв.м., спалня от
11,10 кв.м., коридор от 13,70 кв.м. и стълбище от 3,70 кв.м., при граници на самостоятелно
обособения обект западен близнак както следва: изток-източен близнак, на север, запад и юг-
външни зидове. Районният съд е уважил предявения иск за ½ ид.част от УПИ Х-873, кв.131 по
плана на гр.Н. и е отхвърлил иска за построения в него западен близнак, като е приел, че не
представлява самостоятелно обособен обект, годен да бъде предмет на прехвърлителна сделка или
придобивна давност. Въззивният съд счита този извод за неправилен.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно, че страните по делото са наследници на А.М.Д.,бивш жител на гр.Н.,
починал на 07.04.1973г., видно от удостоверение за наследници № 94-00-484/19.04.2019г., като
ищецът е негов внук-син на починалия му през 2016г. син И.А.Д., ответницата Н. А. Д. е негова
дъщеря, а останалите наследници са негови внуци с изключение на Ф. Д. Д., която е съпруга на
починалия му син Д.А.Д..
От удостоверение за кадастрално положение № 58/08.05.2019г., издадено от община Н., се
установява, че съгласно дейсващия ПУП на гр.Н., утвърден със Заповед № РД-23/12.01.1987г. и
изменен със Заповед № 355/03.10.2011г. на кмета на община Н.за поземлен имот с пл.№ 873 е
отреден УПИ Х-873 в кв.131 с площ от 525,57 кв.м. Поземления имот в разписния лист към плана
е записан на А.М.Д. без отразен документ за собственост и на З.Т. Д. за 4/8 идеални части от
поземления имот 873, участващ в УПИ Х-873 в кв.131, съгласно нот.акт № 6,т. II, рег.№2712,д.№
193/2011г. В имота са построени 2МЖ със застроена площ от 94,02 кв.м. и МС със застроенаплощ
от 20,14 кв.м. Границите на УПИ Х-873 в кв.131 са: на изток –ПИ 181 на М. и Р. М., на запад-
улична регулация, на север-, ПИ 874, и УПИ IХ-879,880,876 и 878.
С удостоверение по §16,ал.1 от ПЗР на ЗУТ, издадено от главния архитект на Община Н.
по подадено от ищеца заявление вх.№ 94-00-489/19.04.2019г., построеното в УПИ Х-873 в кв.131
двуетажно масивно жилище със застроена площ от 94,02 кв.м. е признато за „търпим строеж“,
който не подлежи на премахване и забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна
сделка.
По делото е представено удостоверение по чл.202 от ЗУТ с изх.№ 93-00-1588/07.08.2019г.,
издадено от главния архитект на община Неделино, съгласно което в построената в УПИ Х-873 в
кв.131 двуетажна масивна жилищна сграда /близнак/, отразена в плана като 2МЖ с обща застроена
5
площ от 94,02 кв.м. се съдържа обособен обект- западен близнак, състоящ се на първи етаж от
кухня-9,9 кв.м., спалня-11,10 кв.м., коридор-13,70 кв.м. и стълбище-3,70 кв.м. и на втори етаж от
кухня-9,9 кв.м., спалня-11,10 кв.м., коридор-13,70 кв.м. и стълбище-3,70 кв.м., при граници: на
изток-източен близнак, на север,запад и юг-външни зидове. Районният съд с оглед направеното
оспорване на съдържанието на представеното удостоверение по чл.202 от ЗУТ е открил
производство по оспорване на истинността на отразените в удостоверението обстоятелства на
основание чл.193 от ГПК, като е възложил в тежест на оспорващата страна-Е.Н. С. да установи
неистинността на отразените в документа обстоятелства. С оглед представената преписка по
издаване на удостоверението и заключението по назначената СТЕ районният съд е счел, че е
оборена материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ-
удостоверение по чл.202 от ЗУТ сизх.№ 93-00-1588/07.08.2019г., относно верността на отразените
в него обстоятелства, поради което го е изключил от доказателствения материал по делото на
основание чл.194,ал.2 във вр. с чл.193 от ГПК.
От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните СТЕ се
установява, че по регулационния план на гр.Н. одобрен със Заповед № 35/29.04.1974г. процесната
жилищна сграда е отразена в плана като „ 2пМЖ“/двуетажна полумасивна жилищна сграда със
застроена площ от 92кв.м./, попадаща в имот пл.№ 1030, за който е отреден УПИ ХIV -1030,
вкв.91. В разписната книга към плана имот пл.№ 1030 е записан на братя Т.и А.М. Д.. По
следващия регулационен план на гр. Н. одобрен със Заповед №РД-23/12.01.1987г. и изменен със
Заповед № 355/03.10.2011г. процесната сграда е отразена в плана като „2МЖ“/двуетажна масивна
жилищна сграда/, попадаща в имот пл.№ 873, за който е отреден УПИ Х-873 в кв.131 по плана на
гр.Н. В разписната книга към плана имот пл.№ 873 е записан на Т. и А.М.. От направената
проверка в Община Н. вещото лице е установило, че за процесната сграда няма одобрени
инвестиционни проекти и съответно издадено разрешение за строеж. Приложената
административна преписка по издаване на удостоверението по чл.202 от ЗУТ не съдържа
изискуемия одобрен инвестиционен проект, а приложеното архитектурно заснемане не е одобрено.
Вещото лице сочи, че построената в имот пл.№873 жилищна сграда със застроена площ от 92 кв.м.
конструктивно представлява една сграда, а функционално е разделена на два самостоятелни обекта
с отделни входове-северозападна част и югоизточна част от сградата. Северозападната част се
състои от две нива, като първото ниво съдържа две стаи, коридор и стълбище за втория етаж с
обща застроена площ от 47 кв.м., а второто ниво съдържа коридор и две стаи с обща застроена
площ от 47 кв.м. Разгънатата застроена площ на северозападната обособена част е 94 кв.м. На
втория етаж няма изградена ограждаща стена с югоизточната част от втория етаж на сградата.
Разделянето на двете части е извършено чрез дървен парапет на втория етаж и обща ограждаща
стена на първия етаж. Достъпът до таванския етаж на двете части се осъществява от
самостоятелни отвори в тавана на съответните части.В северозападната част от сградата има
изградена ел.инсталация с отделен електромер.Няма изградена водопроводна и канализационна
инсталация и съответно няма обособени помещения за баня и тоалетна. Тоалетната е външна.
Вещото лице е дало заключение, че процесния имот представлява част от строеж „Жилищна
сграда“ в УПИ Х-873 в кв.131 по плана от 1987г., изградена преди 1974г. /нанесена е в плана от
1974г./, за която има издадено удостоверение по §16 от ПЗР на ЗУТс местоположение –
северозападната част от жилищната сграда и е обособен фактически, като самостоятелен обект, но
не отговаря на изискванията за жилище, съгласно чл.40,ал.1 от ЗУТ, поради което е необходимо
одобряване и реализиране на инвестиционен проект за преустройство, отговарящ на изискванията
6
на ЗУТ. Функционалното предназначение се определя с одобрен инвестиционен проект. В съдебно
заседание от 08.07.2020г. вещото лице уточнява, че при огледа е установило, че жилищната сграда
фактически се ползва като два самостоятелни обекта с два обособени отделни входове. Двата
близнака имат отделни външни тоалетни.Към 1955-56 година не е имало изискване за вътрешна
тоалетна и тоалетните са били външни. След приемането на ЗПИНМ и ППЗПИНМ е въведено това
изискване.
На зададени по реда на чл.176,ал.1 от ГПК въпроси от ищцовата страна в съдебно
заседание от 26.02.2020г. ответникът Н.М. отговаря, че не живее в процесния имот, израстнала е в
западния близнак, но е напуснала къщата много отдавна , не я ползва и няма никакви претенции за
имота. Ответника С.Ш. също отговаря, че от много години не живее в имота, а живее в чужбина.
Няма спорове и няма никакви претенции за имота. Ответникът Н.Д. също твърди, че не владее
процесния имот и повече от 20 години не го ползва. Сочи, че са оставили имота на ищеца А.. Не
са имали спорове за имота и тя няма никакви претенции относно позването на западната част от
имота.
От показанията на свидетеля З. Т. Д. се установява, че е първи братовчед на ищеца, като
двамата с ищеца са собственици на по половина от къщата и от незастроената част –
градината.Сочи, че още от дете от баща си ползва източната половина от къщата, а А. ползва
западната половина повече от 10 години. Баща му е строил къщата преди 1980 г. и дядото и
бащата на А.са помагали. Ответниците са наследници на западната половина, но не ги е виждал в
имота и не е чувал да имат претенции към имота. Ищецът е направил ремонт на западния близнак
-на целия покрив, мазилки, комини, капаци на всичко. В западния близнак на първия етаж има две
стаи и коридор, на втория етаж също има две стаи и коридор. Градината се обработва. А.е гледал
баща си, когато се разболял в стаите на първия етаж, а втория етаж ползали когато било нужно. Не
е чувал да има спор за къщата и други роднини не са идвали и не са имали претенции. А. работи
някъде, но си идва в Н.. Съпругата му живее в къщата и обработва градината.
Свидетелят М.И.К. твърди в показанията си, че е съсед на имота, в който има
построена къща-близнак. Едната половина е на ищеца А., а другата е на З.Д. Сочи, че двата
близнака са с отделни входове, като градината също е разделена на две и посредата има синор.
А.обработва градината повече от 10 години, извършил е ремонт като е сменил покрива на
западната половина, която ползва, а З.и майка му ползат другата половина от къщата. Твърди, че
познава ответниците, виждал ги е преди да се омъжат, но от много години не живеят в имота. Сега
в къщата живеят А. и съпругата му в едната половина и свидетеля З.и майка му- в другата.Никой
не им оспова собственстта и няма проблеми между тях.Не може да каже кога е строена къщата,
но е много стара.
От представеното пред въззивната инстанция Удостоверение за идентичност №27,
издадено от Община Не.се установява, че по дейставия план на гр.Н., утвърден със Заповед № РД-
23/12.01.1987г., УПИ Х-873, в кв.131, в който е построена 2пМЖ е идентичен по местоположение
с имот пл.№ 574,в кв.41 по отменения план на гр.Неделино, утвърден със Заповед № РД-
3217/24.07.1950г., в който план сградата не е нанесена. Идентичен е и с имот пл.№ 1030 в кв.91 по
отменения план на гр.Н., одобрен със Заповед № 35/29.04.1974г., в който план сградата е нанесена
като 2пМЖ, от което следва, че сградата -2пМЖ , находяща се в УПИ УПИ Х-873, в кв.131, е
построена в периода 1950-1974г. От нот.акт №6 /06.12.2011г. ,т. II, рег.№2712,д.№ 193/2011г. е
7
видно, че св. З.Т. Д. е собственик на 1/2 ид.част от поземлен имот № 873 в кв.131, с площ от 525,57
кв.м., за който е отреден УПИ Х-873 при описаните граници.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е квалифицирал
предявения иск по чл.124,ал.1 от ГПК във вр с чл.79,ал.1 от ЗС като положителен установителен
иск за признаване на право на собственост на основание давностно владение и правилно го е
уважил в частта за ½ ид.част от УПИ Х-873 в кв.131 по плана на гр.Н.. Неправилно обаче е приел,
че е неоснователен в частта за претендираната жилищна сграда-западен близнак.
Придобивната давност е един от регламентираните в чл.77 от ЗС способи за придобиване
право на собственост върху вещи. Съгласно чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако
владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Според
легалната дефиниция на чл.68, ал.1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт /corpus/
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя /animus/. Законът в чл.69 от
ЗС, установява оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не бъде
доказано, че я държи за другиго. Презумпцията относно субективния елемент на владението, т. е.
намерението за своене на вещта /animus/, е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане
на владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение. В случаите, в които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт и върху идеалните части на другите съсобственици, на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага, съгласно чл.69 от ЗС и тогава е
достатъчно владелецът да докаже, че е упражнявал фактическа власт за себе си върху целия имот в
срока по чл.79,ал.1 от ЗС. В хипотезата на постигнато неформално съгласие между
сънаследниците за доброволно уреждане на имуществените им отношения, при което се съгласяват
определен имот да остане на един от тях, е налице доброволно предаване на владението и за
придобиване на собствеността по давност не е необходимо владелецът да е отблъснал владението
на останалите съсобственици, защото го упражнява с тяхно съгласие.
В случая на зададените по реда на чл.176,ал.1 от ГПК въпроси ответникът Н.М. отговаря,
че не живее в процесния имот, израснала е в западния близнак, но е напуснала къщата много
отдавна, не я ползва и няма никакви претенции за имота. Ответникът С.Ш. също отговаря, че от
много години живее в чужбина и няма никакви претенции за имота. Ответникът Н.Д. също твърди,
че не владее процесния имот повече от 20 години, като сочи, че са оставили имота на ищеца А..
Не са имали спорове за имота и тя няма никакви претенции за него. Единствено Е.Н. Ст., чрез
назначения й особен представител оспорва, че ищецът е владял частите на сънаследниците с
намерението за своене. Неоснователни в тази връзка са оплакванията й в подадената въззивна
жалба, че ищецът не е доказал намерението си за своене по отношение частите на другите
сънаследници. От показанията на свидетелите З. Т. Д.-собственик на източната половина от имота
и М.И.К. –съсед на имота, се установява, че в процесния имот има построена двуетажна къща –
близнак, като западната половина е на А.Д., а източната на св.З. Д.. Бащата на ищеца е живял в
западната половина и ищецът от дете е израснал там и владее имота повече от 10 години като е
направил ремонт на целия покрив на западния близнак, обработва половината от дворното място,
което е разделено на две със синор. Твърдят, че ответниците преди да се омъжат са живели в
имота, но от много години не са ги виждали както в къщата, така и в градината. Не са чули да имат
претенции за имота и не са имали спорове с ищеца за имота. Показанията на свидетелите
8
кореспондират с дадените от ответниците отговори, че са оставили имота на А. и нямат претенции
за него. Ищецът и съпругата му живеят в западния близнак и обработват половината градина, а в
източния близнак живее свидетелят З.Д. и майка му. Ищецът е демонстрирал намерението си за
своене на имота, като го е декларирал, видно от представената данъчна оценка, извършил е
цялостен ремонт на покрива на западния близнак, като не се твърди от ответниците да е
претендирал заплащане на съответните части от стойността на ремонта, което е индиция, че е
считал имота за свой. Това кореспондира и с установената в региона традиция бащината къща да
остава за сина, респективно внука в семейството. С оглед изложеното неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба на Е.Н. С., че не е доказано ищецът да е придобил ½ ид.част от
дворното място на основание давностно владение, поради което в тази част решението като
правилно ще следва да бъде потвърдено.
Относно жилищната сграда-западен близнак въззивният съд счита подадената от А.Д.
въззивна жалба за основателна. От заключението на вещото лице, се установява, че макар
жилищната сграда, построена в УПИ Х-873 конструктивно да представлява една сграда,
функционално е разделена на два самостоятелни обекта, с отделни входове за западната и
източната част, с отделни вътрешни стълбища за двете части, с отделни достъпи до подпокривното
пространство от самостоятелни отвори в съответните обособени части. Вещото лице сочи, че
разделянето на двата близнака на първия етаж е от обща ограждаща стена, а на втория етаж е от
дървен парапет. В западния близнак има изградена ел.инсталация с отделен електромер, но няма
изградена водопроводна и канализационна инсталация, поради което няма баня и тоалетна. И
двата близнака имат външни тоалетни. С оглед на това вещото лице е посочило, че процесната
жилищна сграда, за която има издадено удостоверение по §16 от ПЗР на ЗУТ и фактически е
обособена като самостоятелен обект, не отговаря на изискванията за жилище, съгласно чл.40,ал.1
от ЗУТ, според която разпоредба всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна,както и складово помещение. В
случая поради липса на водопроводна и канализационна инсталация в западния близнак няма
баня-тоалетна, макар че на всеки от етажите има по две стаи и коридор. Въззивният съд счита, че
от заключението на вещото лице относно начина на строителство и разделянето по вертикала на
двете половини чрез обща преградна стена и дървен парапет, а не чрез калканна стена е видно, че
сградата е строена много отдавна.От удостоверението за кадастрално положение №
58/08.05.2019г. и от представения нотариален акт № 6,т.ІІ,рег.№ 2712,д.№ 193/2011г. се
установява, че процесният имот пл.№ 873, за който е отреден УПИ Х-873 в кв.131 по плана на
гр.Н. по предходните планове е бил записан на двамата братя Т.и А.М.Д. Страните по делото са
наследници на А.М.Д., а свидетелят З.Т.Д. е наследник на Т.М.Д.. Свидетелят З.Д. сочи, че къщата
е строена от баща му и от дядото на ищеца –А. с помощта на баща му И., а свидетелят К. твърди,
че къщата е много стара. Ответниците по делото сочат, че са израснали в тази къща, като
ответницата Н.Д.-дъщеря на А.М. Д. е родена през 1954г., видно от удостоверението за
наследници. От представеното по делото удостоверение за идентичност № 27,издадено от Община
Н. се установява, че къщата е построена в периода 1950-1974г., тъй като не е нанесена на плана на
гр.Н. от 1950г, но е нанесена на плана от 1974г. При съвкупната преценка на посочените
доказателства може да се направи извода, че къщата е построена през 50-те години на ХХ век от
двамата братя А.и Т. М. Д.и и е владяна от тях и семействата им като отделни жилища- западен и
източен близнак, с отделни входове. След като дъщерите на А.Д. се омъжили и напуснали
бащиния дом а, синовете му Р. и Д. починали съответно през 2001 и 2007г.,в къщата е останал да
9
живее преживелият син-бащата на ищеца И.Д. и самия ищец, който е осъществявал фактическа
власт върху имота от 2007г. до настоящия момент, като се грижел за болния си баща, който е
починал през 2016г.
Правилно по принцип районният съд е приел, че упражняването на фактическа власт в
установения в чл.79,ал.1 от ЗС срок може да доведе до придобиване на имота на въведеното
оригинерно придобивно основание само , ако не е налице пречка, свързана с определянето на
вещта като самостоятелно жилище. По делото се установява, че процесната жилищна сграда е
построена през 50-те години, поради което основателно е оплакването във въззивната жалба,
подадена от А.Д., че неправилно районният съд е приел, че в случая е неприложимо ТР № 96 от
16.11.1971г. на ОСГК. Със същото е прието, че при решаване на въпроса относно възможността за
самостоятелно ползване на етаж или част от етаж следва да се отчете, че § 155 от ППЗПИНМ от
1950 г. и §38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението им от 05.04.1960 г. уреждат
положението на сградите, които предстои да се изграждат след влизането им в сила. Взето е
предвид, че съобразно §158 и сл. от ППЗПИНМ от 1950 г. и §121, 290 и сл. от новия ППЗПИНМ
построените по време на стари строителни правила и норми сгради си остават да съществуват със
старите им вид и архитектурно устройство и могат да бъдат само преустройвани и съобразявани с
новите строителни правила и норми при изрично предвидените в цитираните текстове условия.
Прието е, че самостоятелното ползване на тези заварени сгради, макар и частично неотговарящи на
изискванията на новите строителни правила и норми е позволено от закона. Според даденото
тълкуване при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в
реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на §38 и 39 от
Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-
рано отделни жилища. Настоящият съдебен състав счита, че даденото тълкуване в посоченото
ТР е приложимо за заварените до 17.05.1963 г. жилищни сгради. Тълкуването се прилага и при
преценка за възможността такива обособени преди 1963 г. етажи или части от етажи да бъдат
годен обект на разпореждане, макар и да не отговарят на изискванията на действащите към
момента на сделката строителни правила и норми за самостоятелен обект. При тази хипотеза
водещ е фактическия признак – заварена обособеност в самостоятелно жилище. Посоченото
задължително тълкуване е в основата на трайната съдебна практика, според която обособените
преди 1963 г. жилища са годен обект на отчуждителна сделка, без да се прилагат действащите към
момента на разпореждането строителни правила и норми – т.е. строителните правила и норми,
определящи понятието самостоятелен обект на разпореждане не се прилагат за заварените случаи в
посочената хипотеза.След като могат да бъдат предмет на разпоредителна сделка, те могат да се
придобиват и по давност.
С оглед изложеното процесният западен близнак като съществуващо от преди 1963г.
жилище на наследодателя на ищеца, макар и частично неотговарящ на съвременните изисквания за
жилище по чл.40,ал.1 от ЗУТ може да бъде придобит в собственост на основание давностно
владение, което в случая се доказва от събраните по делото гласни доказателства и признанията на
част от ответниците в отговорите на въпроси по чл.176 от ГПК. С оглед на това въззивната жалба
на А.Д. е основателна и ще следва да бъде отменено обжалваното решение в отхвърлителната му
част и в частта , с която ищецът е осъден да заплати разноски по делото като неправилно и вместо
него ще следва да бъде уважен предявения иск и за жилищната сграда, представляващ западен
близнак.
10
С оглед изхода на делото ще следва да бъдат осъдени въззиваемите да заплатят на
жалбоподателя А.И. Д.направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер общо
на 75 лева за ДТ. Ще следва да бъде осъдена Е.Н. С.да заплати на А.И. Д. направените разноски за
адвокатско възнаграждение за назначения й особен представител –адвокат Д. в размер на 1020
лева за двете съдебни инстанции. Ще следва да бъдат осъдени въззиваемите да заплатят в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Смолян сумата от 300 лева за възнаграждение на
вещото лице по назначената СТЕ.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20128/08.10.2020г., постановено по гр.д. №191/2019г. по описа на
З. районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от А.И. До. с ЕГН **********, с
адрес гр.Н. ул.“Н.“ № 4 срещу Д. Й. М., с ЕГН **********, С. Й. Ш., с ЕГН **********, Е.Н. С. с
ЕГН **********, Н. А. Д. с ЕГН **********, Ф. Д. Д. с ЕГН *** и Н. А. М. с ЕГН ********** иск
с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците правото му на собственост върху двуетажна масивна жилищна сграда,
построена в УПИ Х-873, кв.131 по плана на гр.Н., представляваща западен близнак със застроена
площ от 47 кв.м., състояща се от: първи етаж-кухня от 9,9 кв.м., спалня от 11,10 кв.м., коридор от
13,70 кв.м. и стълбище от 3,70 кв.м.и втори етаж-кухня от 9,9 кв.м., спалня от 11,10 кв.м., коридор
от 13,70 кв.м. и стълбище от 3,70 кв.м., при граници на самостоятелно обособения обект западен
близнак както следва: изток-източен близнак, на север, запад и юг-външни зидове и в частта му, с
която е осъден е А.И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.Н., ул.“Н.к“ № 4 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-З. сумата от 300 лева за СТЕ , както и сумата от 60
лева за допълнително възнаграждение на особения представител и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Й. М., с ЕГН **********, с адрес
гр.З., ул.“Х. А.х“ № 12, С. Й. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр.Н., ул.“А. С.“ № 52а, Е.Н. С. с ЕГН
**********, с адрес с.Б.И. ул.“П.“ № 9,общ.А.,обл.К., Н. А. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.Н.,
ул.“П.Д.П.“ № 27, Ф. Д. Д. с ЕГН ****, с адрес гр.Н. ул.“д. Ч.“ №*2 и Н. А. М. с ЕГН **********, с
адрес гр.Н., ул.“К. М.“ №4, че А.И. Д.с ЕГН ********** е собственик на основание давностно
владение по чл.79,ал.1 от ЗС на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ Х-873,
кв.131 по плана на гр.Н., представляваща Западен близнак със застроена площ от 47 кв.м.,
състояща се от: първи етаж-кухня от 9,9 кв.м., спалня от 11,10 кв.м., коридор от 13,70 кв.м. и
стълбище от 3,70 кв.м.и втори етаж-кухня от 9,9 кв.м., спалня от 11,10 кв.м., коридор от 13,70
кв.м. и стълбище от 3,70 кв.м., при граници на самостоятелно обособения обект западен близнак
както следва: изток-източен близнак, на север, запад и юг-външни зидове.
11
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20128/08.10.2020г., постановено по гр.д. №191/2019г. по
описа на З. районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА Д. Й. М., с ЕГН **********, С.Й.Ш., с ЕГН **********, Е.Н. Стефкова с ЕГН
**********, Н. А. Д. с ЕГН **********, Ф. Д. Д. с ЕГН ***и Н. А. М. с ЕГН ********** да
заплатят на А.И. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.Н., ул.“Н.“ № 4 направените по делото разноски
за държавна такса за двете съдебни инстанции в размер на 75 лева.
ОСЪЖДА Д. Й. М., с ЕГН **********, С. Й. Ш., с ЕГН **********, Е.Н. Стефкова с ЕГН
**********, Н. А. Д. с ЕГН **********, Ф. Д. Д. с ЕГН 74412296030 и Н. А. М. с ЕГН **********
да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Смолян сумата от 300 лева за
СТЕ.
ОСЪЖДА Е.Н. Стефкова с ЕГН ********** да заплати на А.И. Д. с ЕГН **********, с
адрес гр.Н. ул.“Н.“ № 4 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за
назначения й особен представител –адвокат Д. в размер на 1020 лева за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12