Решение по дело №15460/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е    №    ............

 

гр. София, ….10.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-А въззивен състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                               МАРИЯ БОГДАНОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова в. гр. д. № 15460 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 173115, постановено на 17.07.2017 г. по гр. дело № 57994/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІІ-то ГО, 88-ми състав, ответникът З. „Л.И.“ АД е осъден да заплати на Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ „А.Б.“, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 1558,37 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/16/747/500161 за имуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от 13.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2016 г. – до окончателното ѝ изплащане.

Ответникът по делото – З. „Л.И.“ АД – е обжалвал постановения съдебен акт като неправилен поради допуснато нарушение на приложимия материален и процесуален закон. Според въззивника, районният съд не съобразил в цялост представения по делото доказателствен материал. Посочва, че в съответствие с направеното в отговора на исковата молба признание на предявения иск, дружеството изплатило в хода на процеса претендираното от ищеца регресно обезщетение и представило доказателства за така извършеното плащане преди първото открито съдебно заседание по делото. Въпреки това, така представените документи, установяващи заплащането на процесното вземане, не били обсъдени от първоинстанционния съд, поради което с атакуваното решение било постановено повторно заплащане на задължението. Отправено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за отхвърляне в цялост на предявения иск.

От въззиваемата страна в производството – ищецът ЗАД „А.Б.“ – не е постъпил отговор в срок на подадената жалба. Според становище на процесуалния представител на дружеството, направено в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство документи, доказващи плащане на процесната главница, не били докладвани по делото. Въззиваемият отправя искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на атакуваното решение в цялост като правилно и законосъобразно.

 

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, този въззивен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба доводи въззивният съд намира следното:

Предмет на делото е предявен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на регресно обезщетение в размер на 1558,37 лева по повод изплатено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди, причинени от ПТП, реализирано на 13.04.2016 г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на произшествието е била застрахована от ответното дружество. С отговора на исковата молба З. „Л.И.“ АД е посочила, че исковата претенция е изцяло основателна, поради което отправя искане за постановяване на решение при признание на иска. В молба, депозирана в СРС на 19.04.2017 г., ответното дружество е заявило, че е заплатило в цялост претендираното обезщетение, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Към молбата е приложен изготвен от З. „Л.И.“ АД списък на одобрени за плащане от дружеството регресни претенции в общ размер от 110443,65 лева, отправени от ЗАД „А.Б.“, в които е включена и процесната такава – № 0300/16/747/500161 – с одобрен размер за плащане, равен на претендираната главница. С молбата е представено и платежно нареждане от 17.01.2017 г. за сумата от 110443,65 лева, заплатена от ответника в полза на ищеца. В проведеното в хода на първоинстанционното производство открито съдебно заседание на 19.04.2017 г., така подадената от З. „Л.И.“ АД молба и приложените към нея документи са докладвани от съда, като препис от същите, видно от отразеното в съдебния протокол, е връчен на процесуалния представител на ищцовото дружество. В хода на устните състезания последният е заявил, че с оглед докладваните молба и документи, постъпили от ответника, моли З. „Л.И.“ АД да бъде осъдено да заплати законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба „... до датата на окончателното изплащане на главницата – 17.01.2017 г....“, както и сторените разноски.

От така изложените обстоятелства по делото е видно, че между страните липсва спор относно основателността на отправената от ищеца регресна претенция. Предмет на въззивна проверка е въпросът следвало ли е, предвид заявеното признание на иска, първоинстанционният съд да съобрази представените от З. „Л.И.“ АД доказателства за извършено в хода на процеса плащане на процесното вземане. Според настоящия съдебен състав, от приложените към молбата на ответника от 19.04.2017 г. документи се установява надлежо заплащане в пълен размер на регресното обезщетение, претендирано с исковата молба по делото. Плащането е извършено в хода на процеса – на 17.01.2017 г., доколкото исковата молба е подадена на 14.10.2016 г., а доказателствата за същото са представени по делото преди приключване на съдебното дирене. Явно е, следователно, че те е следвало да бъдат съобразени от районния съд при постановяване на крайния съдебен акт, предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, установяваща задължение за съда при решаването на делото да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, имащи значение за спорното право. Плащането на вземането, дължимостта на което е предмет на делото, безспорно е такъв факт, поради което първоинстанционният съд, отчитайки наличието на доказателства за заплащането на претенция, е трябвало да отхвърли иска за главница поради настъпило в хода на процеса плащане на същата. Изрично следва да се посочи, предвид възраженията на въззиваемия ищец в тази връзка, че негов процесуален представител се е явил в откритото съдебно заседание в първоинстанционното производство и е взел становище по докладваните от съда молба и приложени към нея доказателства, като не е оспорил твърденията за извършено плащане. Напротив – отправил е искане за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до „окончателното изплащане“ на вземането на 17.01.2017 г., т. е. до датата, на която – видно от представеното платежно нареждане – З. „Л.И.“ АД е изплатила в полза на ищцовото дружество процесното регресно обезщетение. Оспорване на обстоятелството, че плащане на същото действително е извършено, ЗАД „А.Б.“ не е направило и пред въззивната инстанция. Изложеното води до извод, че преди приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ответникът е изплатил на ищеца в цялост процесното задължение, поради което предявеният иск е следвало да бъде отхвърлен като неоснователен с оглед извършеното в хода на процеса плащане. Горното налага атакуваното решение да бъде отменено като неправилно в частта, с която З. „Л.И.“ АД е осъдена да заплати на ЗАД „А.Б.“ сумата от 1558,37 лева, представляваща претендираното от ищеца регресно обезщетение. Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която ответникът е осъден да заплати законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2016 г. – до окончателното изплащане на задължението на 17.01.2017 г., като размерът на законната лихва за посочения период, определен от въззивния съд по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 41,56 лева.

По разноските:

Въпреки частичната отмяна на първоинстанционното решение, липсват основания за ревизиране на същото и в частта за разноските, тъй като не са налице предпоставките за присъждане на такива в полза ответника на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Макар и да е признало иска, ответното дружество е дало повод за предявяване на делото, доколкото на 17.08.2016 г. същото е получило покана за доброволно извънсъдебно заплащане на процесното вземане, видно от приложената към исковата молба пощенска разписка, но не е заплатило същото до датата на предявяване на иска. На ответника, обаче, се дължат разноските, сторени в хода на въззивното производство, предвид уважаването на подадената въззивна жалба. Същите възлизат на сумата от общо 131,17 лева за заплатена държавна такса в размер на 31,17 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

 

Така постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 173115, постановено на 17.07.2017 г. по гр. дело № 57994/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ-то ГО, 88-ми състав, в частта, с която З. „Л.И.“ АД е осъдена да заплати на ЗАД „А.Б.“, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 1558,37 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/16/747/500161 за имуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие от 13.04.2016 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „А.Б.“ срещу З. „Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1558,37 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/16/747/500161 за имуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие от 13.04.2016 г., поради извършено в хода на процеса плащане на вземането.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 173115, постановено на 17.07.2017 г. по гр. дело № 57994/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ-то ГО, 88-ми състав, в останалата му част, с която З. „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „А.Б.“ законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.10.2016 г. – до окончателното ѝ изплащане – на 17.01.2017 г. – в размер на 41,56 лева (четиридесет и един лева и петдесет и шест стотинки).

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 131,17 лева (сто тридесет и един лева и седемнадесет стотинки), представляваща разноски, сторени от въззивника в хода на въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.