Р Е Ш Е Н И Е
11.12.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
20.11. 2020
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 687 2019
дело № по описа за г.
И.С.М.,
ЕГН **********, и Д.С.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***,
чрез адв. В.В., са предявили
срещу ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ет. 5,
представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, субективно съединени искове с правно основание чл.459 вр. чл.448, ал.7
от КЗ. Искането е
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищците сума в размер на 42 000
лева /на всеки от тях – по 21 000 лв./, представляваща остатък от
застрахователна сума, предвидена в застрахователна полица №
0501230201600003/05.04.2016г., издадена от ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД,
вследствие на настъпило застрахователно събитие - смърт от трудова злополука на
22.12.2016 г. на сина им Стефан Димитров М., ЕГН **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски.
Ищците твърдят, че на 22.12.2016 г. синът им Стефан
Димитров Милев, дотогава в трудово правоотношение с „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД, починал вследствие на злополука, призната
за трудова с разпореждане №1 от 07.03.2017 г. на ТД на НОИ – Кюстендил.
„Въгледобив Бобов Дол" ЕООД е сключил с ответника договор за
застраховка за „трудова злополука”, видно от застрахователна полица №
0501230201600003/05.04.2016 г., със срок от 06.04.2016 г. до 05.04.2017 г.
Съгласно застрахователната полица „Въгледобив Бобов дол"
ЕООД застрахова своите работници и служители (2 039 на брой) за застрахователна
сума в общ размер на 128 457 000, 00 лева. Поради това в случай на настъпване
на застрахователното събитие (трудова злополука) спрямо някой от работниците и
служителите на дружеството, на работника/служителя или на неговите наследници
следва да бъде изплатена сума в общ размер на 63 000 лева. В застрахователната
полица в частта за покрити рискове и размер на обезщетения в точка първа е
записано, че „при смърт на застрахования в резултат на трудова злополука през
срока на договора на законните наследници се изплаща застрахователната сума“.
Ищците отправили съответно искане към ответното дружество,
което на 07.08.2017 г. им изплатило сума в общ размер на 21 000 лв. – по
10 500 лв. на всеки от двамата.
Ищците считат, че изплатените им суми не съответстват на
посочения застрахователен договор, съгласно който следвало да им бъде изплатена
сума в размер на 63 000 лева.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника, който изразява становище за неоснователност на иска. Доводът на
ищците, че общата застрахователна сума следва да се раздели на общия брой
застраховани лица, е неоснователен, тъй като трудовите възнаграждения на тези
лица са различни и това обуславя различен размер на дължимото обезщетение, съгласно
чл.8 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука". Трудовото
възнаграждение на застрахования е възлизало на 500 лв. месечно, 7-кратният размер
на годишната брутна работна заплата – на 42 000 лв., като изплатената сума
– 21 000 лв., е изчислена при намаление с 50 % на застрахователната сума поради
проявена груба небрежност от пострадалия.
Направено е възражение за съпричиняване на вредите, поради проявена
груба небрежност от пострадалия.
Не се оспорва наличието на посоченото застрахователно
правоотношение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между „Въгледобив Бобов дол" ЕООД и ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД по застраховка "трудова злополука” към 22.12.2016 г., качеството на Стефан Димитров Милев на застраховано лице и настъпването на смъртта му вследствие на трудова злополука; изплащането от ответното дружество на застрахователна сума в общ размер на 21 000 лв. – по 10 500 лв. на всеки от ищците, в качеството на наследници по закон на застрахованото лице.
Между страните не е спорно, че производството по гр. д. №
863/2017 г. по описа на ДнРС е образувано по искова молба от И.С.М. и Д.С.М.
срещу „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД с правно основание чл.200 КТ; с влязло в сила
решение по въззивно гр. д. № 262/2018 г. по описа на Окръжен съд - гр.
Кюстендил ответното дружество е осъдено да заплати на ищците сума в размер на
500 000 лева за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина им Стефан
Димитров М.. Не е спорно, че тази сума не е изплатена.
От представения трудов договор и заповед за зачитане на трудов
стаж от 19.01.2012 г. се установява, че основното трудово възнаграждение на Стефан
Димитров М. е определено на 500 лв. при І група, за която е уговорен 1%
допълнително възнаграждение за продължителна работа, т.е. 5 % до датата на
прекратяване на договора - 22.12.2016 г.; при изчисляването на допълнителното
възнаграждение за продължителна работа е взет предвид трудовия стаж до този
момент във ІІ гр., за която е уговорено 0, 8 % допълнително възнаграждение на
година, и в ІІІ гр., за която е уговорено 0, 7 % допълнително възнаграждение на
година.
Видно от представената застрахователна полица, ответното
дружество е приело да застрахова служителите на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД по
средносписъчен състав съгласно Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука", Общите си условия за застраховка „злополука” и при следните
условия: брой застраховани – 2039; застрахователна сума – 128 457 000 лв.; застрахователна
премия – 52 410, 46 лв. В раздела за покрити рискове и размер на обезщетенията
е посочено, че при смърт на застрахования в резултат на трудова злополука през
срока на договора на законните наследници се изплаща застрахователната сума.
Видно от представените Общи условия за застраховка
„злополука” на ответника - VІІІ.38, при груповите застраховки застрахователната
сума може да бъде еднаква за всички застраховани лица или различна по размер за
отделните категории лица; съгласно ХІ.54, при смърт на застрахования в резултат
на злополука на законните наследници или посочените ползващи лица се изплаща
договорената застрахователна сума.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.459,
ал.1 и 2 от КЗ, договор за застраховка "злополука" се сключва срещу
рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице,
които са настъпили в резултат на злополука - всяко събитие, довело до смърт или
телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни
въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило
умишлено.
В конкретния случай е приложимо
задължението на работодателя по чл.52 ЗЗБУТ и Наредбата
за задължително застраховане на работниците и служителите
за риска "трудова злополука" да сключи за своя сметка в полза на работниците застраховка
срещу риска "трудова злополука" с предмет живота и телесната цялост
на работниците; с настъпването на трудова злополука за работниците възникват
права, произтичащи от имуществената отговорност на работодателя, а едновременно
с това и права към застрахователя по сключената от работодателя задължителна
застраховка.
По делото е установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение срещу
риска "трудова злополука" между работодателя на Стефан Димитров Милев и ответното дружество, качеството на Стефан
Димитров Милев на застраховано лице и настъпването на смъртта му вследствие на
трудова злополука; качеството на ищците на наследници по закон на застрахованото
лице.
Предвид
посоченото в раздела на застрахователната полица за покрити рискове и
размер на обезщетенията, че при смърт на застрахования в резултат на трудова
злополука през срока на договора на законните наследници се изплаща
застрахователната сума, между страните е уговорено изплащане на фиксирана
парична сума по смисъла на чл.459, ал.3 от КЗ. Поради това съгласно препращащата
разпоредба на чл.459,
ал.4 от КЗ е приложим чл.448, ал.7 от КЗ, уреждащ право на пряк иск към
застрахователя на лицето, което има право да получи застрахователната сума. Ищците
като наследници по закон на застрахования отговарят на посоченото изискване за
предявяване на исковете срещу застрахователя; всеки от двата предявени иска е с
цена под 25 000 лв., което обуславя подсъдността им на районния съд.
Основен
спорен въпрос по делото е за размера на дължимата застрахователна сума. В
застрахователната полица не е посочен конкретен размер, като е уговорено, че
застраховането на служителите на застраховащия се осъществява при условията на Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска "трудова злополука" и Общите
условия за застраховка „злополука” на ответника.
Поради това, тълкувайки общата воля на страните по договора, съдът
приема, че относно размера
на дължимата застрахователна сума те са се съгласили да приложат чл.8 от Наредбата, след като не са уговорили друг размер в самия договор
/такова е и становището
на ответника относно поетото от него задължение/. Доводът на ищците, че общата
застрахователна сума следва да се раздели на броя застраховани, не намира
подкрепа в доказателствата по делото – липсва такава уговорка в договора, респ.
– такава клауза в Общите условия на ответника и в приложимата Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова
злополука".
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредбата, застрахователната сума по застраховка "Трудова
злополука" се определя на базата на месечната брутна работна заплата на
застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката;
в ал.2 е посочено, че застрахователната сума не може да бъде по-малка от
7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или
служител.
Независимо от позоваването си на Наредбата, ответникът, видно от
отговора, неправилно е определил застрахователната сума на базата на месечната основна
работна заплата на застрахования – 500 лв. В брутната заплата се включват
всички допълнителни трудови възнаграждения съгласно трудовия договор на
застрахования; при отчитането им месечната брутна работна заплата възлиза на 758 лв., а застрахователната сума – на
63 672 лв.
В застрахователната полица и в
приложимите Общи условия на ответника не е предвидена възможност за
намаляване от застрахователя на застрахователната сума при наличие на съпричиняване на
вредите от застрахования. Такава възможност не е уредена и в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите
за риска "трудова злополука". Поради това ответникът неоснователно е
намалил с 50 % застрахователната
сума, приемайки за доказано наличието на съпричиняване на вредите от
пострадалия.
Предвид липсата на клауза в
договора, предвиждаща намаляване на застрахователната сума при наличие
на съпричиняване на вредите, не следва да бъде обсъждано направеното от
ответника възражение за наличие на съпричиняване в конкретния случай.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че в производството по въззивно гр. д. № 262/2018 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил
по повод на отговорността на работодателя по чл.200 КТ с влязло в сила решение
е прието за неоснователно възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия.
Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "трудова
злополука" е функционално обусловена от отговорността на работодателя за
вредите от трудовата злополука и по въпроса за съпричиняването на вредите посоченото
съдебно решение има обвързващо действие по настоящото дело.
Следователно за ответното дружество е възникнало задължение съгласно
сключения застрахователен договор да изплати на ищците застрахователната сума в размер на
63 672 лв. Изплатени са 21 000 лв. – по 10 500 лв. на всеки
от ищците, респ. – остават дължими 42 672 лв., по 21 336 лв. за
всеки от ищците. Поради това предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени в предявения размер - за претендираните по 21 000 лв.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение /неоснователно е възражението
за прекомерност съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ на стойност 1800 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, да
заплати на И.С.М., ЕГН **********, сумата 21
000 лв., представляваща остатък от застрахователна сума, предвидена в
застрахователна полица № 0501230201600003/05.04.2016 г., издадена от ЗАД
"ОЗК-Застраховане" АД, вследствие на настъпило застрахователно
събитие - смърт от трудова злополука на 22.12.2016 г. на Стефан Димитров М.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, да заплати на Д.С.М., ЕГН **********,
сумата 21 000 лв.,
представляваща остатък от застрахователна сума, предвидена в застрахователна
полица № 0501230201600003/05.04.2016 г., издадена от ЗАД
"ОЗК-Застраховане" АД, вследствие на настъпило застрахователно
събитие - смърт от трудова злополука на 22.12.2016 г. на Стефан Димитров М.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, да заплати на Д.С.М.,
ЕГН ********** и И.С.М., ЕГН **********,
сумата 1800 лв. - разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: