Р Е Ш Е Н И Е  № 292

гр. Поморие, 23.12.2019год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПОМОРИЙСКИЯТ   районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                                                                     Председател: Нася  Япаджиева

 

при секретаря Валентина А. , като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева  гр. дело N 506 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното.

 

           Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от на „Агенция за събиране на вземания” АД гр.София против В.Х.А.. В исковата молба ищецът твърди, че на 01.08.2016г.  между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подписано приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на  вземания от 16.11.2010г.  по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД  от В.Х.А. произтичащо от договор за паричен заем № 2393038/24.09.2015г. е прехвърлено  в собственост на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.   Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за  издаване на Заповед за изпълнение против длъжника  и издадената  Заповед за изпълнение длъжника е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и  в указания от съда срок предявява иск по чл. 422 от ГПК.  Сочи,  че на 24.09.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт“ и В.Х.А. е сключен договор за заем №2393038  за сумата от 600лв. с уговорена лихва, като ответницата се задължила да върне сумата от 652.05лв. на 21 седмични погасителни вноски всяка от по 31.05лв. за периода от 02.10.2015г. до 19.02.2016г. Ищецът сочи, че при забавяне на задълженията на ответника с повече от 30 календарни дни, съгласно чл. 8 от договора, ответникът дължи заплащането на такса разходи в размер на 9 лв. за събиране на всяка просрочена вноска, начислена за всеки 30 дневен период, в който има просрочена вноска, но не повече от сумата от 45 лв. и на ответника е начислена такса разходи в размер на 45.00лв. Ищецът твърди, че тъй като ответникът не е изпълнил задължението си съгласно договора в тридневен срок от подписването му да представи някое от уговорените обезпечения, на същият е начислена неустойка в размер на 295.89лв., разсрочена на 21 вноски от по 14.09 лв. всяка, платима на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Сочи, че на длъжника е начислена и лихва за забавено плащане на главницата за периода от забавата -10.10.2015 г. до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 01.02.2019 г. Относно  прехвърлянето на вземането твърди, че цесията е съобщена на длъжника, чрез изпращане на писмо, което е получено лично от ответника.  Ищецът твърди, че ответника е платил по договора сумата от общо 99.00лв., с която са погасени неустойка в размер на 28.18лв., такса разходи в размер на 27.00 лв., договорна лихва от 9.03 лв., главница в размер на 34.79 лв. Ищецът моли съда да приеме за установено, че В.Х.А. дължи на Агенция за събиране на вземания” АД сумата от 565,21  лева (петстотин шестдесет и пет 21 ст. )  - главница по договор за паричен заем; 43.02лв. - договорна лихва за периода от 09.10.2015 г. до 19.02.2016 г.; 18.00лв. -  такса разходи; 267.71лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.10.2015  г. до 19.02.2016 г.; 182,75 лв.- обезщетение за забава за периода от 10.10.2015г. до 31.01.2019 г. Претендира и законната лихва върху главницата от 01.02.2019 г.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 75 лв. разноски по делото. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, не изпраща представител.

В законоустановения срок не е  постъпил отговор от ответницата, като същата е призована по реда на чл. 44, ал.1 ГПК.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, във връзка с издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 59/06.02.2019г. по ч.гр.дело №120/2019г. в полза на заявителя. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от ч.гр.дело №120/2019                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             г.  по описа на ПРС, че ищецът е подал пред ПРС, заявление по чл.410 от ГПК  за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответницата В.А. за сумите: 565,21  лева (петстотин шестдесет и пет 21 ст. ) за парично вземане произтичащо от неизпълнение на парично задължение –неплащане на вноски  по договор за паричен заем  от 24.09.2015 г. ; 43,02 лв. - договорна лихва –  за периода от 09.10.2015 г. до 19.02.2016 г. ; 182,75 лв. - обезщетение за забава  за периода от 10.10.2015 до 31.01.2019 г., 267,71 лв. - договорна неустойка за периода от 16.10.2015  г. до 19.02.2016 г. , 18лв. - х,такса разходи,  ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2019 г.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 75 лв. разноски по делото.  Връчването на длъжника е  извършено по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК и заявителя е предявил иск по чл. 422 от ГПК. Установява се от представения договор за  паричен заем №  паричен заем № 2393038/24.09.2015г. сключен между В.Х.А. - кредитополучател и кредитодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД, че кредитодателят се е задължил да предостави в заем на ответникът сумата в размер на 600 / шестстотин лева/ с уговорена възнаградителна лихва като ответникът се е задължил да върне на кредитодателя обща сума в размер на 652.05лв. на 21 равни седмични анюитетни месечни вноски от по 31. 05 лв. всяка за периода от 02.10.2015г. до 19.02.2016г. Видно от съдържанието по договора / чл. 3/, страните са се съгласили, че с част от предоставената в заем сума в размер на 171.83лв. ответникът рефинансира друго свое задължение към същия кредитор по договор № 2370526 като го погасява изцяло, а за останалата част до размер на предоставената в заем сума от 600лв. по процесния договор за кредит, същият има силата за разписка за получаването й от длъжника. По делото е представено приложение № 1 от 01.08.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., по силата на който "Изи Асет Мениджмънт" АД в качеството си на цедент е прехвърлил възмездно на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, в качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от ответницата  задължения към 01.08.2016 г. по процесния договор за заем на стойност 929.60 лв., от които сумата от 600.00лв. – главница и лихви в размер на 35.66лв., ведно с всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания. По делото е приложено пълномощно, с което цедентът "Изи Асет Мениджмънт" АД във връзка с изпълнение на задължението си по чл.99, ал.3 ЗЗД е упълномощил цесионера - ищец "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. Представено е Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2393038 адресирано до ответницата и до ответника, в които предишния кредитор –цедент „Изи Асет Мениджмънт АД чрез упълномощения си – настоящия кредитор -цесионер "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД е уведомил ответника в изпълнение на чл. 99, ал.3 ЗЗД, че кредитор на задължението на последния по сключения договор за паричен заем е ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с покани в петдневен срок от съобщението да погаси дължимата сума. Уведомлението е връчено на  В.Х. и това се установява от  приложеното известие  за доставка. Ищецът в исковата молба е посочил, че длъжникът не е изпълнявал задължението за изплащане в срок на погасителните вноски по кредита и същият не е обявяван за предсрочно изискуем, а е с настъпил краен падеж съгласно договора на 19.02.2016 г. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, също се установява, че ответницата е платила общо сумата от 99.00 / деветдесет и девет/ лева. Дължимите лихви за забава са изчислени от вещото лице, както следва: върху неизплатената главница по договор заем в размер на 98, 36 лева за периода от 06.02.2016 г. до 01.07.2018г. /подаване на заявлението/ и върху непогасената сума по договор за допълнителни услуги в размер на 69.97 лева за периода от 06.02.2016 г. до 01.07.2018 г.

             При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:  

             Категорично според съда е установено сключването на договор за заем, който отговаря на изискванията на чл. 9 от ЗПК, между  ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като ответницата е получила сумата в размер на 600.00лв. част от която е използвана за рефинансиране на друг заем. С горепосочения договор страните са уговорили още и договорна лихва в размер на 52.05 лева. Заемателят се е задължил да върне главницата и договорната лихва за срок от 21 седмици на равни седмични вноски от 31.05лв. всяка.  Ищецът твърди, че длъжникът е платил по договора за заем общо сумата от 99.00лв., с която са погасени  неустойка в размер на 28.18лв., такса разходи в размер на 27.00 лв., договорна лихва от 9.03 лв., главница в размер на 34.79 лв.   За да прецени кои вземания са погасени с извършеното от длъжника плащане по договор за заем, съдът първо следва да прецени дали претендираните от ищеца вземания произтичат от договорни клаузи, които валидно са обвързали длъжника. По отношение на клаузата на чл. 8 от договора за заем, въз основа на която е начислена сумата за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, съдът намира, че същата е нищожна, поради противоречие със закона и по-специално на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В случая описана в договора дейност, като предоставяна услуга не съпътства и не обслужва ползването на изцяло вече получения кредит и не е в полза на длъжника, а изцяло обслужва интереса на кредитора. Става въпрос за действия  свързани с управлението на кредита. Тъй като възникването на задължението за начисляване на разходи за извънсъдебно събиране на вземането е обосновано от изпадането на длъжника в забава, същото следва да се разглежда като обезщетение за забавено изпълнение по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която постановява, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Отделно от това следва да се посочи, че в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК законодателят е предвидил изрична забрана относно начисляването на такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита /в този смисъл Решение № 345/9.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС /. В посочената съдебна практика е прието, че възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР, именно защото размерът им зависи от конкретните /а не абстрактно, изначално определени при сключване на договора/ разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено не попада в горепосочената хипотеза. Относно  претенцията за договорна неустойка, начислена за неизпълнение на договорно задължение за непредставяне в указания срок на обезпечение на кредитора, съдът намира същата за нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Неустойка уговорена извън присъщите й функции, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна клаузата за неустойка е нищожна / в т. см. т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСГТК/, тъй като е в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. В случая уговорената между страните неустойка за непредставяне на обезпечение чрез намиране на поръчител излиза извън присъщата обезщетителна функция, тъй като не обезпечава възстановяването на вредите от неизпълнение на задължението на предоставените в заем парични средства и за заплащане на възнаграждение за тяхното ползване, а евентуални такива от непредоставянето на поръчители или банкова гаранция. Следва да се посочи, че в случая кредитът е отпуснат като необезпечен, и кредиторът изначално не е поставя изискване за обезпечаването на кредита, следва да понесе риска от това обстоятелство, тъй като е налице възможност същият да оцени предварително кредитоспособността на потребителя /чл.16 от ЗПК/ и ако оценката му е лоша да откаже предоставянето на кредит /чл.18 от ЗПК/  вместо да сключи договора за потребителски кредит. Съдът счита и че клаузите за разходи и наустойка са нищожни като неравноправни, тъй като предвиденото в тях възходящо натрупване на взаимно обусловени задължения в изключително кратък срок, с тежки санкции при неизпълнение, реално би довело до неоснователно обогатяване на кредитора и би поставило по-слабата икономически страна - длъжника в едно неравноправно положение. Във връзка с изложените съображения съдът счита, че претенцията за такса  разходите по извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 18.00лв. и за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.10.2015  г. до 19.02.2016 г. в размер на 267.71лв. се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Що се касае до останалите претенции  за главница, договорна възнаградителна и мораторна лихва за забава, съдът намира, че претенциите  са основателни, но относно размера, счита, че на  ищеца след  като по договора се е дължала сумата от 652.05лв включваща  главница и дог.лихва, а  длъжника няма спор е платил сумата от 99лв., то с платената сума следва да се погаси част от дължимата главница и лихва и ответника  дължи сумата от 553.05лв. включваща  главница – 509лв и договорна лихва – 44.05лв.  Тъй като претенцията на договорната лихва е в размер на 43.02лв., то в този размер иска следва да се уважи. Ответницата дължи и начислената лихва за забава в размера в който е претендирана,  тъй като претенцията на ищеца е в по-малък от установения от вещото лице размер.  Във връзка с изложеното иска за установяване дължимостта на сумата 182,75 лв. - обезщетение за забава  за периода от 10.10.2015 до 31.01.2019 г. е основателен.

           С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. Съдът с оглед практическата и  правна сложност за защитата от юрисконсулт определя  възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева и така  направените разноски са в размер на 500лв., като ответницата следва да заплати на ищеца сумата от 341.22 / триста четиридесет и един лева и 22ст./ – разноски съразмерно на уважената част.  С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 51.18 / петдесет и един лева и 18ст./, съразмерно с уважената част от искове. Ответникът не е представил доказателства за заплащане на разноски, поради което такива не му се присъждат, съразмерно отхвърлената част от исковата претенция.

            Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В.Х.А., ЕГН*********, с адрес *** , че съществува вземането на ищеца  „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Дпредставлявано от Д.Б., с  пълномощник Ц. П. - юрисконсулт в размер на 509 / петстотин и девет/ лева  - главница по договор за паричен заем; 43.02 / четиридесет и три лева и 02ст./  - договорна лихва за периода от 09.10.2015 г. до 19.02.2016 г.; 182,75 / сто осемдесет и два лева и 75ст./ - обезщетение за забава за периода от 10.10.2015г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното й изплащане, като искът за главница над размера от 509.00лв. до претендираната сума от 565.21лв. отхвърля като неоснователен.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от иск за установяване на вземането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по отношение на В.Х.А., ЕГН*********   за сумите както следва:  18.00 / осемнадесет/ лева  -  такса разходи; 267.71 / двеста шестдесет и седем  лева и 71ст./ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.10.2015  г. до 19.02.2016 г.  като неоснователен.

        ОСЪЖДА В.Х.А., ЕГН*********  да ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 341.22 / триста четиридесет и един лева и 22ст./ – разноски по настоящото дело и сумата от 51.18 /петдесет и един лева и 18ст./ - разноски по ч. гр. д. № 120/2019г. по описа на PC – Поморие, съразмерно с уважената част от исковете.

          Решението подлежи на обжалване пред БОС  в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: