Решение по дело №734/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1134
Дата: 31 юли 2025 г.
Съдия: Валерия Родопова Диева
Дело: 20241100900734
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 април 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1134
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседА.е на девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20241100900734 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и чл. 86, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът „БИО ОРГА.К БЪЛГАРИЯ” ЕООД твърди, че между него и „Кей Би Си
Банк България“ ЕАД, чийто правоприемник е ответното дружество „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, съществуват облигационни отношения по сключени
банкови сделки, по които последното се е задължило да открие и води разплащателна
сметка на негово име във валута и да му предостави услугата електронно банкиране,
чрез която се извършват парични преводи към съконтрагенти. Посочва, че е страна и
по договор за покупко-продажба на стоки, сключен с дружеството „ЕДА ОРГА.К
ГИДА ДИС ТИК.ИТХ.ИХР“, Република Турция (EDA ORGANIC GIDA DIS
TIC.ITH.IHR), като за него по силата на този договор е възникнало задължение да
заплати на това юридическо лице сумата от 41 986 евро. Ищецът заявява, че на
15.04.2021 г. чрез електронното банкиране наредил плащане на посочената сума по
банкова сметка на дружеството-продавач. Впоследствие се установило, че наредената
парична сума не била преведена по банковата сметка на „ЕДА ОРГА.К ГИДА ДИС
ТИК.ИТХ.ИХР“, а по банкова сметка с различен IBAN, с титуляр непознато за ищеца
лице. Това е станало чрез използване на електронното банкиране на ищеца от трето
лице, което неправомерно е достъпило до потребителското име и паролата на
ползвателя платежните услуги и е въздействало върху данните за превода. С оглед на
1
това и платежната операция по превеждането на сумата от 41 986 евро по сметка на
неизвестно лице не е разрешена от ищеца. Сочи, че веднага след като разбрал за
извършената транзакция уведомил ответника за това, че е извършена измама и че
изрично оспорва превода. Счита, че ответникът носи пълната отговорност за
неразрешената платежна операция и дължи незабавно да възстанови на ищеца нейната
стойност. Към момента му е възстановена част от тази стойност в размер на 10 797.36
евро, но ответникът не му е възстановил остатъкът от стойността на неразрешената
платежна операция в размер на 31 888.64 евро, чиято левова равностойност е 60 999.68
лв. Ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което
за периода от 21.04.2021 г. до 09.04.2024 г. е в размер на 20 435.43 лв. Поради
изложеното ищецът моли съдът да осъди ответника да му заплати сума в размер на
60 999.68 лв., представляваща невъзстановената стойност на извършената неразрешена
платежна операция, и сума в размер на 20 435.43 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, начислено за периода от
21.04.2021 г. до 09.04.2024 г.
Ответникът по исковете ги оспорва. Твърди, че преводът на парични средства,
описан в исковата молба, е нареден от ищцовото дружество чрез неговия законен
представител, който е оправомощен да го представлява, поради което има характера на
разрешена платежна операция, като посочената в нареждането сума е доставена по
сметката на получателя, записана в него. Заявява, че ищецът не е възразил пред
банката, че платежната операция е неразрешена за период от 13 месеца след нейното
извършване, поради което приложение намира нормата на чл. 77, ал. 2 ЗПУПС и
отговорността на ответника не може да бъде ангажирана, дори и операцията да се
приеме за неразрешена. Твърди, че в тежест на клиента е да посочи вярно IBAN на
сметката на получателя на наредената от него сума, като банката има задължение да
провери само валидността на контролните числа от IBAN на наредителя и получателя
на плащането, което е изпълнила. Посочва, че липсва технологичен мехА.зъм, който да
позволи на банката да направи проверка за името на титуляря на конкретна банкова
сметка и да го сравни с това на получателя по нареждането за плащане. Ответникът
заявява, че в сключения с ищеца договор е включена клауза, с която стрА.те са се
съгласили, че в отношенията им няма да се прилагат определени разпоредби от
ЗПУПС, сред които е и разпоредбата на чл. 78 ЗПУПС, установяваща специални
правила за разпределяне на доказателствената тежест за доказване автентичността на
платежната операция при направени твърдения, че тя е неразрешена. Предвид
изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства и ги обсъди в
тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на стрА.те и техните
възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
2
СтрА.те не спорят, а и от представения към исковата молба договор – искане за
откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на
юридически лица се установява, че на ищеца е открита разплащателна система с IBAN
******** за преводи във валута (евро). В частта декларации на посочения документ /л.
48 от делото/ е отбелязано, че клиентът се е запознал с Общите условия за
предоставяне на платежни услуги и Райфайзен ОНЛАЙН на юридически лица, Общи
условия за делова дейност, Тарифа за таксите и комисионите на Райфайзенбанк
(България) ЕАД за юридически лица и еднолични търговци и Информационен лихвен
бюлетин за вложителите – юридически лица и еднолични търговци, на траен носител
на интернет стрА.цата на Банката, приема ги и се съгласява с тях. Посочено е, че му е
известно, че в отношенията по повод предоставяните услуги не се прилагат
изисквА.ята на Глава четвърта, както и разпоредбите на чл. 68, ал. 1, чл. 70, ал. 4 и 5,
чл. 78, 80, чл. 82, ал. 3, чл. 91, 92 и 93, ал. 1 от Закона за платежните услуги и
платежните системи. Самите Общи условия са приложени на стр. 50 - 61 от делото,
като в тях (чл. 281) е изрично посочени, че цитирА.те разпореди няма да се прилагат в
отношенията помежду им.
Към исковата молба е приложен в превод договор за покупко-продажба от
10.04.2021 г., от който се установява, че между ищеца като купувач и дружеството
EDA ORGANIC GIDA DIS TIC.ITH.IHR.SAN.VE TIC.LTD.STI, Турция, като продавач,
е сключен договор за покупко-продажба на 2048 бр. кутии био ягоди за обща
продажна цена 41 984.00 евро, поръчка № EOBBL0410021 от 10.04.2021 г. В договора
се съдържа и банкова информация за заплащане на посочената сума, а именно: банка
BNP PARIBAS BANK, IBAN ********, адрес: ул. Armii Krajowei 2830-150, Краков.
Към исковата молба е представено и извлечение във връзка с извършен превод в
чуждестранна валута с посочен подател RZBBBGSF, получател RZBAATWW, за
сумата от 41 986.00 евро, наредител: БИО ОРГА.К БЪЛГАРИЯ ЕООД, IBAN ********,
бенефициер EDA ORGANIC GIDA DIS TIC.ITH.IHR, адрес на бенефициера в Полша,
IBAN на бенефициера: ********, информация за паричен превод EO********** био
ягоди.
По делото на л. 62 е представено и прието като писмено доказателство и
нареждане за валутен превод от 15.04.2021 г., от което се установява, че на 15.04.2021
г. е нареден превод на EDA ORGANIC GIDA DIS TIC.ITH.IHR.SAN, с посочен номер
сметка ********, банка: Poland Kraiovei Ul. Armii Kraiovei, код на банка PPABPLPK,
основА.е за плащане: E********* organic strawberry, вид операция: стоки, за сума в
размер на 41 986.00 евро, като наредител е ищцовото дружество, а нареждането е
създадено на 14.04.2021 г., 17:33 ч. от С.С.С. и е подписано от него на 15.04.2021 г.,
09:51 часа.
Представено е на л. 63-64 от делото извлечение по сметка на „БИО ОРГА.К
3
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за периода от 01.04.2021 г. – 29.04.2021 г., от което се установява,
че на 15.04.2021 г. от неговата сметка с IBAN ******** e извършен валутен превод за
сумата от 41 986 евро, с основА.е EOBBL0410021 organic strawberry, в полза на
бенефициента EDA ORGANIC GIDA DIS TIC.ITH.IHR.SAN, банка на бенефициента:
BNP PARIBAS BANK POLSKA S.A., сметка: ********.
На 19.04.2021 г. управителят на ищцовото дружество, чрез пълномощника си
К.С., е подал при ответната банка заявление за анулиране на процесния нареден на
15.04.2021 г. превод във валута.
От проведената и приложена по делото кореспонденция между стрА.те във
връзка с така наредения превод се установява, че банката е наредила превода за сумата
от 41 986 евро съгласно дадените от наредителя платежни инструкции. На 19.04.2021 г.
е изпратено искане за канселиране на превода от страна на банката (тогава – „КЕЙ БИ
СИ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) към банката-кореспондент. На 20.04.2021 г. банката е
получила съобщение от Банката на получателя в Полша BNP PARIBAS BANK
POLSKA S.A., WARSZAWA, че оттам са получили искането за канселиране. На
21.04.2021 г. е изпратено второ съобщение за канселиране до получателя BNP
PARIBAS BANK POLSKA S.A., WARSZAWA. На 21.04.2021 г. ответната банка е
информирана, че банката в Полша ще сигнализира Прокуратурата във връзка с
процесния превод. На 21.04.2021 г. ответната банка е получила ново съобщение, че
АСС е блокиран от Прокуратурата и подателят следва да се свърже с А/М
Прокуратура.
По делото е представено в превод Постановление за промяна на решението от
28 юни 2021 г. за отмяна на решението от 22 април 2021 г. за блокиране средства по
банковата сметка и в обект на веществено доказателство, издадено от прокурор при
Районна прокуратура Варшава Прага П. в град Варшава, от което се установява, че в
полза на ищеца е разпоредено да се върне сумата от 52 125,18 PLN от сумата
182 836,43 PLN, платена от „Био оргА.к България“ ЕООД. В Постановлението е
описано, че на 20.04.2021 г. прокурорът на Окръжна прокуратура Варшава Прага П. в
град Варшава е издал решение за блокиране на средства в размер на 65 255,11 PLN по
банкова сметка с номер 42 1600 1452 ******** при банката BNP PARIBAS BANK
POLSKA S.A. на титуляр Н.А. (N.А.). В хода на производството е установено, че на
16.04.2021 г. сумата от 182 836,43 PLN е преведена от посочената банкова сметка,
подател на превода е „БИО ОРГА.К БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. На 20.04.2021 г. сумата от
40 000 PLN е преведена по горепосочената банкова сметка, подателят е Малгожата
Киелар. На 20.04.2021 г. банката BNP PARIBAS BANK POLSKA S.A. е уведомила
Районна прокуратура в град Варшава, че е получила комуникат Swift от чуждестранна
банка с искане за връщане или блокиране на средства в размер на 41 986 евро,
насочени към номер на банкова сметка 42 1******** ************* /тук най-вероятно
4
е допусната техническа грешка и верните цифри би следвало да са „1853“, а не „1583“/
поради извършване на измама. Подателят на превода със заглавието „EOBBL0410021
organic strawberry“ е „БИО ОРГА.К БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, а като получател на превода е
посочен EDA ORGANIC GIDA DIS TIC.ITH.IHR.SANUL. Установено е, че титуляр на
горепосочената банкова сметка е Н.А. (N.А.). Със заповед от 28.06.2021 г. като
веществено доказателство са признати пари в размер на 65 255,11 PLN. На 29.12.2021
г. в случая е получено писмо от BNP PARIBAS BANK POLSKA S.A., в която се
уведомява, че салдото по сметка 42 1******** ************* /тук най-вероятно също
е допусната техническа грешка и верните цифри би следвало да са „1853“, а не „1583“/
възлиза на 63 567,29 PLN поради записване на картови транзакции и курсови разлики.
Поради това за доказателство е приета действителната сума по банковата сметка, т.е.
63 567,29 PLN.
В изпълнение на горното, видно от приложеното на л. 65-66 от делото
извлечение по сметка на „БИО ОРГА.К БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, на 09.11.2022 г. нему е
преведена сумата от 10 797.36 евро (52 125.18 PLN), наредител: PL ********, Pan N.А.,
банка на наредителя: BNP PARIBAS BANK POLSKA S.A.
По делото е разпитан и свидетелят К.С.С., от чиито показА.я се потвърждава, че
веднага след установения проблем с превода на парите от банковата сметка на „БИО
ОРГА.К БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, той е отишъл в офис на ответната банка, за да подаде
искане за спиране на превода, като му е било обяснено, че това е единственият начин
за евентуално стопиране на средствата.
По делото е изслушано заключение за съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещото лице Н. Х., което се кредитира от съда като дадено обективно и
безпристрастно. От същото се установява, че процесният превод е извършен на дата
15.04.2021 г., като същият е в размер на 41 986 евро към EDA ORGANIC GIDA DIS
TIC.ITH.IHR.SAN. Преводът е създаден на дата 14.04.2021 г. в 17:33 часа, подписан е
на дата 15.04.2021 г. в 09:51 часа, изпратен е на дата 15.04.2021 г. в 09:55 часа.
ГенерирА.ят документ в системата на ответника е идентичен като данни с тези на
попълненото от наредителя платежно нареждане. При анализ на съхранената
последователност от събития в акаунта на ищеца за процесния превод, вещото лице е
установило, че платежното нареждане е създадено в две сесии (два достъпа) до
акаунта на ищеца в банковата система. Детайлите на превода са въведени ръчно на
14.04.2021 г. в 17:33:55 ч., като не е ползван шаблон (SaveNew). Потвърдено е с Токен
код и след успешен вход в интернет банкирането на дата 15.04.2021 г., 09:51:01 ч.
Заложеният мехА.зъм в банковата система за извършване на успешни банкови
преводи, чрез интернет достъп към процесния период април 2021 г. е следният: за да
извърши превод през онлайн платформата на банката, ищецът трябва да влезе с
потребителско име и парола, които следва да са достояние само на него, това е
5
първият фактор на удостоверяване на самоличността му. Преводи се оторизират с
допълнително средство за сигурност (втори фактор – софтуерен генератор на код за
превода, а именно Райфайзен Токен), което според системата е лично заявено и за да
се излъчи превод, е необходимо да бъде оторизиран със средство за сигурност.
Акаунтът на ищеца има само един потребител и това е С.С.С.. Потребителят е ползвал
софтуерен токен „КВС Token (в случая Райфайзен Токен)“ към датата на превода,
съответно е подписал платежната операция с него.
Вещото лице е посочило, че банковата система е отразила превода за
оторизиран чрез заложените и обяснени по-горе в експертизата два фактора за
верификация (успешен вход чрез потребител и парола и генериран код за извършване
на превода след създаването му). Ако са налице атаки от вида на фишинг или друг вид
онлайн измама от трето лице, то те не са отразени като директни атаки към
анализираната система, същите се насочват предимно към клиента на банката (ищеца),
като чрез него се цели да се компрометира превода, при използването на социално
инженерство - подвеждане, измама на наредителя. Вещото лице изрично е посочило,
че в случая не се касае за използван предходен и променен в последствие шаблон
с IBAN на получателя. Други данни не са констатирА. от експерта.
Във връзка с допълнително поставените от ищеца въпроси вещото лице е
посочило, че банката е изпълнила превода съгласно атрибутите на платежното,
въведени от потребителя на интернет банкирането , който според установените
данни за процесиите дати (14.04.2021 г. и 15.04.2021 г.) е направил вход в Онлайн
банкирането и е въвел детайлите на плащането, след което ги е верифицирал и
оторизирал с допълнително средство за сигурност, както и изпратил за изпълнение
към банката платежното. По време на подписване на платежната операция с
допълнително средство за сигурност, на потребителя се визуализират последните 10
цифри на сметката на получателя и с въвеждането на генерирА.я от токена код се
потвърждава, че това е сметката на получателя и сумата, на която се желае да бъде
извършен превода. В сесиите на създаване, пописване и нареждане на процесния
превод не се установи процес по подмяна на IBAN атрибута, както и не се
използва предходно генериран шаблон - платежното е създадено на 14.04.2021 г. и
изпълнено на 15.04.2021 г. Експертът е разяснил, че към датата на извършване на
платежната операция е налице мехА.зъм при ответника при който, при установяване
на различни титуляри на банковата сметка с посочения АЙ БАН, да не изпълни
превода, но само в случаите на вътрешно банкови операции /между две сметки в
банката/. При извършване на външно банков, валутен превод (както е в случая),
банката не притежава мехА.зъм за обмен, сверяване, заверка и наличие на база данни,
по която да прави проверка на всички атрибути, свързА. с IBAN в световен и
национален дори мащаб. Това е слабост, която се използва масово за осъществяването
на банкови измами, чрез подвеждане на наредителя, при минимални знА.я за неговите
6
банкови данни – без трето лице да знае, паролата и потребителското име за достъп до
интернет банкирането и без да знае кода за оторизация/потвърждение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е специална по отношение на общите
разпоредби, уреждащи договорната отговорност в ЗЗД и с която се урежда начина на
разпределяне на отговорността по договора за платежни услуги при извършване на
неразрешена платежна операция. За да бъде ангажирана договорната отговорност на
банката по договора за платежни услуги на основА.е специалната норма на чл.79, ал.1
ЗПУПС, следва да бъде установено нaстъпването на всички елементи от предвидения с
нея фактически състав, както следва: 1/ сключването между стрА.те по спора на
договор за платежни услуги; 2/ изпълнението от страна на банката на конкретна
платежна операция; 3/ че тази платежна операция има характера на неразрешена
такава от платеца, който е и ползвател на платежна услуга по сключения договор; 4/ че
не е налице някое от предвидените в ЗПУПС основА.я, при които се изключва или
огрА.чава отговорността на доставчика на платежни услуги при изпълнението на
неразрешена платежна операция.
В чл. 70, ал. 1 ЗПУПС е предвидено, че платежната операция е разрешена, ако
платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението, като когато такова съгласие
липсва, платежната операция е неразрешена. В чл. 70, ал. 2 ЗПУПС е регламентиран и
моментът, в който платецът дава разрешение за изпълнение на платежната операция,
като е посочено, че това става преди нейното изпълнение или ако е уговорено между
платеца и неговия доставчик на платежни услуги – след изпълнението на операцията.
Към процесната операция е приложим редът по Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за
условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти, в която в чл. 2, ал. 2 е
предвидено, че плащане от платежни сметки може да бъде извършвано само по
нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията
поставени от титуляря на сметката. С чл. 8, ал. 1 от наредбата е посочено, че платежно
нареждане е всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни
услуги, с което се разпорежда изпълнението на платежна операция, като при
установяване на идентичността на платеца по чл. 100 от Закона за платежните услуги и
платежните системи доставчиците на платежни услуги спазват изисквА.ята на
Делегиран регламент /ЕС/ 2018/389 на Комисията от 27 ноември 2017 г. за допълнение
на Директива /ЕС/ 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на
регулаторните технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността
на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация.
Ищецът в настоящото производство има качеството на платец на сумата по
7
спорната платежна операция и ползвател на платежна услуга по процесния договор за
откриване и обслужване на банкова сметка и предоставяне на банкови услуги на
юридическо лице, сключен с ответника по делото. От ищеца се твърди, че е налице
неразрешена платежна операция, респ. неточно изпълнена от ответника платежна
операция, като на 15.04.2021 г. от банковата му сметка в евро, с IBAN ********, е
извършена онлайн банкова операция чрез нареждане за заплащане на сума в размер на
41 986 евро по сметка на дружеството EDA ORGANIC GIDA DIS TIC.ITH.IHR.SAN-
негов контрагент, но наредената сума е постъпила не по сметка на контрагента му EDA
ORGANIC GIDA DIS TIC.ITH.IHR.SAN, а по сметка на трето лице – N.А..
По принцип съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна
услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е
налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи
доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция,
нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е
засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от
доставчика на платежни услуги. Съгласно чл. 67, ал. 4 ЗПУПС когато ползвателят на
платежна услуга не е потребител, ползвателят на платежни услуги и доставчикът на
платежни услуги могат да договорят, че в отношенията им няма да се прилагат чл. 68,
ал. 1, чл. 70, ал. 4 и 5, чл. 78, 80, чл. 82, ал. 2 и 3, чл. 85, 91, 92, чл. 93, ал. 1 и чл. 94,
както и да договорят срок, различен от предвидения в чл. 77.
В случая ищецът е юридическо лице-търговец и следователно не попада в
приложното поле на § 1. т. 40 от ДР на ЗПУПС и съответно не е „потребител“,
правещо възможно изключването на посочените по-горе правила. С Общите условия
изрично е дерогирано приложението на разпоредбата на чл. 78 ЗПУПС.
В настоящия случай въз основа на събрА.те доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира, че в хода на производството не се установи
процесната операция да е била неразрешена, респ. да е изпълнена неточно от банката-
ответник.
По делото е безспорно, че между ищеца и ответника е сключен договор от
25.08.2020 г. за разплащателна сметка с IBAN номер ******** за преводи в евро, като
е активирано и онлайн банкиране, а договорът е сключен при Общи условия.
Безспорно се установи от събрА.те по делото доказателства, че на 15.04.2021 г.
ищцовото дружество е осъществило чрез системата на онлайн банкиране едно
плащане, по следния начин: преводът е създаден още на 14.04.2021 г. в 17:33 часа, но е
подписан на 15.04.2021 г. в 09:51 часа и е изпратен на 15.04.2021 г. в 09:55 часа.
Потребителят е влязъл в онлайн платформата на банката чрез потребителско име и
парола, с което е осъществен първият етап от удостоверяване на самоличността му,
след което преводът е оторизиран с допълнително средство за сигурност – Райфайзен
8
Токен, софтуерен код, с който е оторизиран самият превод. При попълване на
платежното нареждане всички данни са въведени правилно от потребителя, като е
въведен IBAN на получателя EDA ORGANIC GIDA DIS TIC. ITH. IHR. SAN – PL
************. Преводът от страна на ответната банка е извършен точно именно в
съответствие с така посочените от потребителя данни. В случая не се установява да е
използван предходен и променен впоследствие шаблон с IBAN на получателя, нито
пък се установява в даден момент IBAN да е бил променен, което да е довело до
неправилно и неточно изпълнен от страна на банката превод. Напротив, от събрА.те по
делото доказателства се установява, че банката е изпълнила точно разрешената
операция, като преводът е извършен чрез използване на надлежно издаден платежен
инструмент в полза на платеца на паричната сума по наредения валутен превод. Че
операцията е успешно изпълнена и със сумата на превода е заверена именно тази
банкова сметка /посочена в платежното нареждане – IBAN PL ************/, се
потвърждава и от представеното Постановление на л. 13-14 от делото, където е
записано, че вследствие подадения от ищеца и банката сигнал са блокирА. именно
сумите по сметка с IBAN PL ************* и именно от тази сметка впоследствие на
ищеца са върнати част от парите.
При това положение съдът намира, че безспорно в случая не е налице
неразрешена платежна операция. Както се установи от кредитираното заключение
на СТЕ, през целия период от момента на съставяне до момента на подписване на
процесното платежно нареждане, достъпът до Интернет банкирането е бил
осъществяван само от потребител, легитимиращ се от името на ищеца, след въвеждане
на коректни потребителски идентификатори (потребителско име и парола), като при
подписване на платежното нареждане по предварително уговорените ред и начин за
банката е било налице обективирано недвусмислено съгласие по смисъла на чл. 70, ал.
3 ЗПУПС. Не се касае за неоторизиран достъп до системата (не се твърди и не се
установява такъв), по делото няма установени данни за фишинг атаки, нито се касае за
недадено съгласие за паричната операция, тъй като операцията е извършена от банката
в съответствие с коректно попълнените от управителя на дружеството-ищец реквизити
на платежното нареждане. Не се установява и да е налице подмяна на IBAN в нито
един момент от генериране на платежното и въвеждане на данните в него и
изпълнението на превода от страна на банката – ищецът е посочил съществуващ IBAN
при подготвяне на платежното и именно по този IBAN са наредени парите.
Доказателства, че за процесното нареждане има нерегламентиран достъп по делото
няма. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседА.е от 09.07.2025 г., то е
посочило теоретично какви видове мехА.зми за измама е срещал в практиката си като
експерт, но описА.те от него случаи са неотносими за процесния случай, тъй като, те
касаят хипотези на нерегламентиран достъп до самия акаунт на потребителя (каквито
твърдения няма, а и не се установява такъв) или подмяна на посочения в платежното
9
нареждане IBAN, а както се посочи, по делото не се установи в нито един момент
подмяна на IBAN на платежното нареждане. Дали впоследствие постъпилата сума е
била наредена по друга банкова сметка, с друг IBAN, с друг титуляр (Н.А.), как е
станало това – по делото не се установява, а и е без значение за ангажиране
отговорността на банката-ответник, която, както се посочи, е изпълнила точно една
разрешена операция.
Следва да се има предвид и че съгласно нормата на чл. 90, ал. 1 ЗПУПС
нареждането се смята за точно изпълнено по отношение на получателя, посочен с
уникалния идентификатор когато платежно нареждане е изпълнено в съответствие с
посочения в него уникален идентификатор. Легалното определение на този термин е
дадено с разпоредбата на § 1, т. 59 от допълнителните разпоредби на ЗПУПС, според
която уникален идентификатор е комбинация от букви, цифри или символи, съобщена
от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, която трябва да
бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги при изпълнение на платежна
операция, за да може еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни
услуги и/или неговата платежна сметка. Съгласно изричната норма на чл. 90, ал. 2
ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за неизпълнението или
неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от
ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор, като в ал. 4 е посочено, че в
случаите по ал. 2 и 3 доставчикът на платежни услуги е длъжен в рамките на
дължимата грижа да положи усилия за възстановяване на сумата по платежната
операция. Следователно банката не носи отговорност при преводи, изпълнени в
съответствие с въведения от платеца IBAN, тъй като платежното нареждане,
изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, винаги се
смята за точно изпълнено, а по силата на чл. 7 от Наредба № 13 от 18.08.2016 г. за
прилагането на международен номер на банкова сметка и за БАЕ кодове, издадена от
БНБ, задължение на клиента - ползвател на платежни услуги е да посочи пълно и
точно IBAN на получателя на превода, доколкото IBAN е най-съществената
информация, необходима на доставчика на платежни услуги с цел осъществяване на
превода.
Не се доказа от събрА.те доказателства използването на платежния инструмент
за иницииране на процесната платежна операция да е станало неправомерно.
Следователно при получаване на платежното нареждане, изходящо от лице с
оторизиран достъп до онлайн системата на тогава – Райфайзенбанк и с попълнени в
него коректни данни, за ответната банка не е било налице основА.е да приеме, че се
касае за нередовна операция и да не изпълни нареждането. Налага се извод, че
платежното нареждане е изпълнено в съответствие с волеизявлението на платеца и в
изпълнение на задължението по чл. 87, ал. 2 ЗПУПС. При извършване на процесната
платежна операция банката е изпълнила всички свои задължения, установени в
10
разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗПУПС за задълбочено установяване на идентичността
на платеца, тъй като в случая същият е инициирал платежната операция по електронен
път, а банката е спазила и провела коректно и последователно всички етапи от
процедурата за установяване самоличността на наредителя чрез използване на вече
разработената и установена в отношенията с ищеца система за идентифициране
самоличността на наредителя. която система изпълва всички изисквА.я на
разпоредбата на чл. 100, ал. 4 ЗПУПС, тъй като обезпечава за потребителя посочените
в същата три кумулативни елемента: знА.е – за паролата за достъп до профила, която е
създадена от потребителя и е известна и достъпна само нему, притежА.е – на код за
потвърждение на операцията, който се изпраща на момента и е валиден за много
кратък период от време, и липса на характерна особеност. В подкрепа на този извод е
и установеното по-горе, че по делото не са ангажирА. никакви доказателства,
установяващи наличието на обстоятелства, които да са били в отклонение от обичайно
установения протокол и практика при извършване на онлайн платежната операция,
която да обоснове задължение на банката да се усъмни в авторството на платежната
операция.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Поради акцесорния характер на иска за мораторна лихва, неоснователността на
главния иск води до неоснователност и на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Относно отговорността за разноски:
При този изход на правния спор право на разноски има ответникът, който
претендира разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 540 лв. на основА.е чл. 78, ал. 8 вр. чл. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25
от Наредбата за заплащането на правната помощ (новите изменения в Наредбата
влизат в сила от 1 октомври 2025 г., поради което съдът не ги прилага).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БИО ОРГА.К БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в с. Иваняне, ул. „Кирил и Методий“ № 26, срещу
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление вгр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1
ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
60 999.68 лв., представляваща невъзстановената стойност на извършена неразрешена
платежна операция по платежно нареждане от 15.04.2021 г., и сумата от 20 435.43 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
11
21.04.2021 г. до 09.04.2024 г.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК „БИО ОРГА.К БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Иваняне, ул. „Кирил
и Методий“ № 26, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б,
сумата от 540 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на стрА.те.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________

12