Р Е Ш
Е Н И Е
№ 139
гр. Русе, 23.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маня Пейнова като разгледа
докладваното от съдия Н. Георгиева гр. дело № 523 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с нотариален акт № **, том ***, дело № *** г. на
Служба по вписванията гр. Р. е закупил от С.П. и М. П. недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.5.427.1.5 със застроена
площ 56.20 кв. м. заедно с избено помещение № 5 с площ 3.68 кв. м. и 1,529 %
ид. ч. от общите части на сградата, абонатна станция и съоръжения и от отстъпеното
право на строеж върху терена, представляващ УПИ № І-4848 в кв. *** по плана на
гр. Р., представляващ ПИ с идентификатор *** с площ 1 272.65 кв. м. Твърди, че
при покупко-продажбата на имота била извършена проверка за тежести и
разпоредителни сделки, като такива не били установени.
Преди закупуване на имота била вписана възбрана за обезпечаване на бъдещ
иск в полза на Г.Б.С.Р АД върху дворно място в гр. Р., *** с площ 2 200 кв. м. –
УПИ 4848 в кв. 728 заедно с апартаменти №№ от * до * на първи жилищен етаж над
партер, под № 44/27.07.2006 г., като впоследствие възбраната била заличена само
частично по отношение на дворното място. По искане на взискателя
Г.Б.С.Р АД, ЧСИ № *** Ц. Г. предприела по изп. д. № 20117600400295 действия за
извършване на опис на апартамента, собственост на ищеца и била насрочена
публична продан в периода 19.03.2012 г. – 19.04.2012 г. За вписаната върху
имота тежест ищецът разбрал след получаването на тези известия и справка при
ЧСИ.
Ищецът не живеел постоянно в гр. Р., а в гр. В. Т., като в имота живеел
негов дядо. След като узнал за предстоящите принудителни действия, се свързал с
ръководството на дружеството-взискател, от където му било обяснено, че имотът
бил с тежест още преди да го закупи, като възбраната била в полза на Г.Б.С.Р АД.
Обект на публичната продан при ЧСИ бил не само неговия имот, а още четири съседни
апартамента. Тъй като при закупуване на апартамента от страна на ищеца били
извършени справки за наличие на тежести върху имота и такива не били
установени, той купил същия с увереността, че имотът е без тежести. Поради
ограниченото време до датата на публичната продан и неблагоприятната
перспектива да загуби имота, ищецът предприел незабавни действия за запазване
на собствеността върху него и за решаване на проблема. От страна на взискателя Г.Б.С.Р АД му била предложена спогодба – да
заплати сумата от 25 000 лв., както и всички разходи по нотариалната заверка на
спогодбата, а дружеството да освободи имота от тежести и принудително
изпълнение. Тъй като ищецът не разполагал със средства, той набавил сумата с
кредит от „П.И.Б“ АД в размер на 25 000 лв., с които платил уговореното по
спогодбата.
Към исковата молба ищецът представя писмени доказателства за откриване
на специална банкова сметка ***.03.2012 г. и договор с нотариална заверка на
подписите от 27.03.2012 г., от които били видни договорните отношения с
взискателя, в които ищецът бил встъпил. Извършените от него действия по
сключване на спогодбата били предприети само и единствено с цел да се заличи
наложената възбрана, от която произтичали предприетите впоследствие принудителни
действия по изп. д. № 20117600400295 по описа на ЧСИ Г.. От страна на
взискателя получил уверение, че подобни действия са предприети и по отношение
на собствениците на другите апартаменти, предмет на принудително изпълнение.
Във връзка с постигнатата спогодба ищецът платил на Г.Б.С.Р АД сумата от 25 000
лв. главница, като по отпуснатия кредит изплащал и лихви, които до момента на
предявяване на иска възлизали на сумата 10 000 лв.
А. по в. издала удостоверение с изх. № 084-2634/01.12.2008 г., което
било използвано и при процесната сделка и съгласно който документ закупения от
ищеца имот бил без тежести.
Тези обстоятелства обосновавали ангажирането на имуществената
отговорност на ответната агенция, която следвало да заплати на ищеца
направените от него разноски за запазване собствеността върху апартамента,
възлизащи на 25 000 лв. главница по договора за кредит, платена на Г.Б.С.Р АД
по споразумение за заличаване на вписаната възбрана и 10 000 лв. лихви по
договора за кредит.
Моли съда да призове страните на съд и след като се увери в
основателността на изложеното да постанови решение, с което да осъди А. по в.
да му заплати сумата 25 000 лв. платена на Г.Б.С.Р АД и 10 000 лв. лихви по
договор за кредит, както и разноските в производството по делото.
Ответникът в законния срок е подал отговор на исковата молба. Счита
предявения иск за недопустим, тъй като вписването на възбраната било извършено
по разпореждане на съдията по вписванията съгласно чл. 9 от Правилника за
вписванията, който бил служител към органите на съдебната власт, съгласно чл.
279 и сл. от ЗСВ. Оспорва основателността на предявения иск, като счита, че
ищецът не е положил необходимата грижа преди сключването на процесната сделка
да извърши проверка за наличието, респективно липсата на вещни тежести върху
процесния имот.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че с нотариален акт № ** том*** дело № ***/04.08.2009
г. по описа на С. по в. – Р., ищецът е закупил недвижим имот – апартамент № *, находящ се на втори етаж във вх. „А“ в жилищно-търговски
комплекс „Д.“ в гр. Р.,***, състоящ се от дневна-столова, спалня, баня с
тоалетна, коридор и тераса, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***
със застроена площ 56.20 кв. м. заедно с избено помещение № .*** с площ 3.68
кв. м. и 1,529 % ид. ч. от общите части на сградата, абонатна станция и
съоръжения и от отстъпеното право на строеж върху терена, представляващ УПИ №
І-4848 в кв. 728 по плана на гр. Р., представляващ ПИ с идентификатор
63427.5.427 с площ 1 272.65 кв. м.
Не е спорно и това, че върху имота е била вписана възбрана,
представляваща обезпечение на бъдещ иск на Г.Б.С.Р АД гр. Р. срещу „Д.“ ЕООД,
за което е издадена обезпечителна заповед от 12.07.2006 г. по ч. гр. д. №
2835/2006 г. на РРС. По делото е установено още, че Агенция по вписванията е
издала удостоверение изх. № 084-2634/01.12.2008 г., съгласно което върху описания
по-горе имот няма вписани възбрани след 01.01.1976 г.
до датата на издаване на удостоверението.
Няма спор и относно обстоятелството, че с договор за откриване на
специална сметка от 27.03.2012 г. „П.И.Б.“ АД е открила специална разплащателна
сметка, по която Банката от името и за сметка на ищеца осъществила плащане на Г.Б.С.Р
АД на сума в размер 25 000 лева за изпълнение на задължение, поето от страна на
ищеца към Г.Б.С.Р АД с подписано между тях споразумение от 27.03.2012 г., а
именно – А.А. *** АД сума в размер на 25 000 лева за
погасяване на част от задълженията на „Д.“ ЕООД към Г.Б.С.Р АД срещу задължение
на последния да подаде молба до ЧСИ за спиране на публичната продан на
процесния имот и заличаване на възбраната върху него. С договор за банков
кредит от 27.03.2012 г. Банката е предоставила на А.К.А. банков кредит в размер
на 14 450 евро, която сума кредитополучателят
се задължил да върне с дължимите лихви чрез 240 месечни погасителни вноски,
считано от 27.03.2012 г. до 10.03.2032 г., като в хода на делото кредитът бил
изцяло погасен.
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на представените
по делото документи, ползващи се с доказателствена сила – нотариален акт, обезпечителна
заповед от 12.07.2006 г., удостоверение от 01.12.2008 г. От представеното
удостоверение от „П.И.Б.“ АД (л. 55-56) се установява, че на 20.09.2017 г. ищецът
е изплатил отпуснатия му ипотечен кредит от 27.03.2012 г. в размер на 14 450
евро.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Искът с правно основание чл. 49
от ЗЗД за осъждане на Агенция по вписванията да заплати на А.К.А. обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 35 000 лева е допустим, но е неоснователен на поддържаните от ищеца основания, по следните
съображения:
Съгласно чл. 49 от Правилника за вписванията, А. по в. отговаря за
вредите, които произтичат от несъответствията между данните по книгите за
вписванията и издадените удостоверения. В този смисъл, съдът намира за
неоснователно възражението на ответната агенция за недопустимост на предявения
иск като насочен срещу ненадлежен ответник.
В депозирана по делото на 05.02.2018 г. писмена защита, ответникът се е
позовал за пръв път на изтекла погасителна давност на заявената с иска
претенция. Съдът намира, че не следва да се произнася по така направеното
възражение, тъй като същото е несвоевременно заявено, след изтичане на срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК и е преклудирано.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия. По правната си същност
отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва след като
натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа причини
виновно вреди на пострадалия. За да бъде ангажирана отговорността на ответника
по чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на
някаква работа, причиняване на вреда при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна-следствена връзка между противоправното поведение
и вредоносния резултат. Във всички случаи на непозволено увреждане вината на
причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест
на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В случая ищецът претендира да е претърпял имуществени вреди, изразяващи
се в платеното от него чуждо задължение, за които твърди, че се намират в
причинна връзка с противоправното поведение на служител от А. по в., поради
издаване на погрешно удостоверение, в което не са отразени вписани
обстоятелства. В случая безспорно ищецът, който е бил трето лице в производство
по принудително изпълнение, без да е лично задължен по вземането, което е
обезпечено с наложената възбрана, като е придобил възбранения имот, има интерес
да плати, за да предотврати публичната продан.
При това положение, с плащането на чуждия дълг, ищецът е претърпял
имуществени вреди в претендирания от него размер, но съдът намира, че не е
налице причинно-следствена връзка между вредата, изразяваща се в изтегления и
изплатен банков кредит до размер 25 000 лв. и лихви в размер 10 000 лв. и издаденото
от А. по в. удостоверение от 01.12.2008 г. за липса на тежести върху закупения
от А. имот, върху който е била наложена възбрана на 27.07.2006 г., три години
преди процесната сделка. Видно от приложения към исковата молба нотариален акт №
**, том ***, дело № ****/2009 г. на С. по в. Р., А.К.А. е закупил описания в
него недвижим имот – апартамент, на 04.08.2009 г. Представеното от ищеца
удостоверение изх. № 084-2634 от 01.12.2008 г. на А. по в., С. по в. гр. Р., е
издадено осем месеца преди сделката, по силата на която е придобил
собствеността върху имота. Удостоверението за липса на тежести, макар и да не отразява
действителното положение, тъй като безспорно е налице несъответствие на
удостоверяването с данните по книгите за вписванията, е издадено по повод
предходна сделка с имота, извършена осем месеца преди съставяне на нотариален
акт № ***, том ***, дело № ***/2009 г. на Служба по вписвания Р., с който ищецът
е придобил същия имот. А. е трябвало да действа добросъвестно като положи
необходимата грижа и се снабди с актуално удостоверение за тежести върху
закупувания от него имот. Като не е сторил това, той не може да черпи права от
собственото си недобросъвестно поведение, дори и ответникът да е бил също
недобросъвестен. С оглед изложеното, искът се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК разноските
по делото са в тежест на ищеца. Ответникът е претендирал разноски в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, което следва да му се присъди.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на А.К.А. с ЕГН **********, съдебен
адрес ***, чрез адв. Б., по чл. 49 от ЗЗД против А.
по в.-С.
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 35
000 лв.,
представляващи заплатеното от него задължение по изп.
д. № 20117600400295 по описа на ЧСИ № *** Ц. Г. на „Д.” ЕООД с ЕИК *** към Г.Б.С.Р
АД с ЕИК ***.
ОСЪЖДА А.К.А. с ЕГН ********** да заплати на А. по в. гр. С., ***, сумата
200лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: