РЕШЕНИЕ
№ 13747
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110102545 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от ***** срещу Н. П. П., обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 3 180,32 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 720031101965 от 28.06.2021 г., 601,28 лева договорна
лихва за периода от 05.08.2021 г. до 29.12.2021 г. и сумата от 55,03 лева
обезщетение за забава за периода от 05.08.2021 г. до 09.02.2022 г., ведно със
законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
24.02.2022 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
26.04.2022 г. по ч.гр.д. № 19689/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2021 г. между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № 720031101965, въз основа на който
ищецът предоставил сума в размер на 3180,32 лева. Твърди, че потребителят е
пожелал да сключи застраховка „Защита на кредита и сметките“ в размер на 1
180,32 лева. Общото крайно задължение по договора възлизало на сумата от 6
1
526,48 лева, която сума била разсрочена на 48 погасителни вноски, от които
47 в размер на 135,97 лева, ведно с последна изравнителна в размер на 135,89
лева. Уговореният между страните лихвен процент бил в размер на 41,12 %.
Кредитополучателят следвало да върне заетата сума на месечни вноски, но
преустановил плащанията по договора, считано от 05.08.2021 г. за повече от
три месечни вноски. Аргументира, че до ответника е изпратено уведомление
за предсрочна изискуемост, което било получено на 30.12.2021 г. Сочи, че е
дължима и лихва за забава. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва да е подписвал процесния договор за кредит, както и
всички относими към него документи, в т.ч. и с електронен подпис. Сочи, че
посочените в договора за кредит имейл адрес и телефонен номер, не са негови.
Оспорва да е усвоил процесния кредит. Твърди, че през месец юни 2021 г. е
станал жертва на престъпление-измама, като от негово име, след
противозаконно отнемане на личната му карта, били изтеглени няколко
кредита. За описаното сочи, че е подал жалба във връзка с която било
образувано досъдебно производство № 15036/2022 г., пр.пр. № 32766/2021 г.
по описа на СРП за престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, което към
момента не било приключило. С оглед изложеното ответникът оспорва
истинността на Договора за кредит и всички относими към него документи.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото намира следното от фактическа страна:
От представеното към отговора на исковата молба удостоверение се
установява, че ответникът е подал жалба във връзка с която било образувано
досъдебно производство № 15036/2022 г., пр.пр. № 32766/2021 г. по описа на
СРП за престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК за това че на различни
дати през месец юни 2021 г. в гр. София при условията на продължавано
престъпление, деецът възбудил заблуждение в служители на различни
кредитни институции, че е лицето Н. П. П. и сключил договори за кредит,
представяйки се за ответника.
По допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена вещото лице в открито
2
съдебно заседание заяви, че в счетоводната система на ищеца не е посочено
дали сумата по кредита е изплатена по банкова сметка на ответника.
Единствено е отбелязано, че сумата е осчетоводена.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че процесният
договор за кредит е подписа с квалифициран електронен подпис, издаден след
попълнена заявка с лични данни и е създаден и потвърден чрез имейл: *****.
Видно от приетото по делото удостоверение от Нет инфо имейл адрес
***** е регистриран на 23.06.2021 г. и е неактивен статус към момента.
Видно от приетата като писмено доказателство разписка № ***** от
Изипей на 27.06.2021 г. е изплатена сумата в размер на 2000 лв. от ищцовото
дружество на ответника. От приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-графологична експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадена се установява, че подписът в разписка № ***** от Изипей
на 27.06.2021 г. не е положен от Н. П. П..
При така установеното от фактическа страна съдът достига до
следните правни изводи:
За основателността на иска по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е
възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което
кредиторът е предоставил уговорения кредит, а ответникът се е задължил да
го върне в уговорения срок, че длъжникът не е изпълнил договорното си
задължение да погасява дължимите месечни вноски в срок, поради което е
възникнало правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем,
че е упражнила това свое право като волеизявлението й е достигнало до
длъжника, размера на неплатената главница, че е уговорена и дължима
възнаградителна лихва в твърдения размер; че клаузата за възнаградителна
лихва, е валидно уговорена, не е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП или
че е уговорена индивидуално с потребителя по реда на чл.146, ал.1 ЗЗП.
Страните спорят дали ищецът е подписал процесния договор за кредит и
е усвоил кредита, предмет на делото.
От съвкупната преценка на целия доказателствен материал, събран по
делото съдът не може да достигне до еднозначен правен извод, че ответникът
3
е сключил и усвоил процесния договор а кредит. Относно подписването на
преоцесния договор има индикации, че същият не е подписан от ответника,
доколкото последният е подал жалба за извършена измама с негов документ за
самоличност и сключени договори за кредит и по жалбата е образуваноп
досъдебно производство. На следващо място, имейл адреса, който е използван
за създаване на квалифициран електронен подпис за подписване на договора
за кредит с ищеца, е създаден в деня на сключване на договора за кредит и е
неактивен към настоящия момент. Доколкото договора за заем е реален
договор сключването му става с предаване на сумата. Безспорно бе
установено по делото, че подписа на разписката за получената сума по кредита
не е на ответника. Поради изложеното съдът достига до правен извод, че
договор за кредит 720031101965 от 28.06.2021 г. между страните по делото не
с сключен и исковете следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответника в
размер на 1015 лв., съобразно списък и представени доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****, ЕИК ***** срещу Н. П. П., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 3 180,32 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 720031101965 от 28.06.2021 г., 601,28
лева договорна лихва за периода от 05.08.2021 г. до 29.12.2021 г. и сумата от
55,03 лева обезщетение за забава за периода от 05.08.2021 г. до 09.02.2022 г.,
ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК – 24.02.2022 г. до окончателно изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 26.04.2022 г. по ч.гр.д. № 19689/2022 г. по описа на СРС, 174-ти
състав.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *****, ЕИК ***** срещу Н. П.
П., ЕГН ********** сумата в размер на 1015 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5