В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Зоя
Пандурска и прокурор Иван Кадев, разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД
№ 5240 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
В Софийски
градски съд e депозиран протест от прокурор при Софийска районна
прокуратура срещу присъда от 19.09.2017г.
по НОХД 12715/2015г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 137 състав,
с която подсъдимият П.Б.Б. е признат за невиновен по обвиненията за извършени
престъпления по чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК и по чл.
198, ал.1, пр.1 НК.
В протеста и допълнението към него
се развиват доводи за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова от
въззивния съд, с която подсъдимият бъде признат за виновен. В допълнението към
протеста прокурорът анализира доказателствата по делото, за да аргументира
позицията си, че са необосновани мотивите към съдебния акт и крайната преценка
на съда.
С коментираната присъда подсъдимият П.Б.Б. е признат за виновен за това, че на 08.12.2014г. в гр.
София, в стая номер 9, находяща се на ул.”Рижки проход“, в общежитие на „Промишлена
вентилация”, отнел чужди движими вещи - 1 бр. мъжко пухено синьо яке с
неустановена марка, на стойност 114.00 лева и сумата от 720.00 лева - всичко на
обща стойност 834.00 лева от владението на В.М.П., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои като деянието е извършено при условията на
повторност - престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 28,
ал.1 НК, както и за това, че на 08.12.2014г. в гр. София, в стая номер 9,
находяща се на ул.” Рижки проход“ в общежитие на „Промишлена вентилация”, отнел
чужда движима вещ - златен синджир, 18 карата с тегло 10 грама с цена за един
грам 85.00 лева на обща стойност 850.00 лева от владението на В.М.П. с
намерението противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - издърпал
с лявата си ръка синджира от врата на П. –
престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
В
хода на въззивното производство представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа протеста и моли да бъде отменена атакуваната присъда и бъде
постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен по възведените
пред първата инстанция обвинения.
Защитата
на подс. Б. моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Посочва, че единственото доказателство, на което се крепи
обвинението, са показанията на пострадалия, които са нелогични и противоречиви.
Подсъдимият
моли да бъде потвърдена оправдателната присъда, тъй като той не е извършил описаният
в обвинителния акт грабеж, както и не е извършвал никакви грабежи през живота
си.
Въззивният
съдебен състав след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства прецени, че протестът и допълнението към него са неоснователни и
като такива следва да бъде оставени без уважение, а атакуваната присъда –
потвърдена.
При
извършен собствен анализ на събраните в хода на първостепенното съдебно
производство доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприе фактическа обстановка, тъждествена с приетата за установена от Софийски районен
съд, която е следната:
Свидетелят В.М.П. и
подс. Б. се познавали. Към 08.12.2014год. св. В. П. живеел в наета стая номер
9, находяща се в гр. София, на ул.”Рижки проход“, в общежитие на „Промишлена
вентилация”. Подсъдимият почти всеки ден идвал там, тъй като били приятели със
св. В. П.. Подсъдимият работел заедно със св. П., правейки заедно топлоизолации,
като П. заплащал дневна надница на подс. Б. в размер на 30 лева. Лице на имеБ.осигурявало
работа на свидетеля и му заплащало при поставяне на топлоизолации. Впоследствие
отношенията между св. П. и подсъдимия се влошили, като П. твърдял, че
подсъдимият му взел пари и златен синджир. Подсъдимият по това време живеел
заедно с приятелката си в обща квартира и не се виждал често с майка си. На
16.11.2014год. същият бил получил призовка да се яви на 21.11.2014г. в РУ -
Слънчев бряг, връчена му чрез 06РУ - СДВР, която била предадена от св. П. с
протокол за доброволно предаване на 08.12.2014 г. Тогава свидетелят П. подал
заявление до Началника на 03 РУ - СДВР за съдействие - вх. № ЗМ 3406 от
09.12.2014г.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на св. С..Б, К.С.и свЕ.А.,
частично от показанията на св. В. П., както и от писмени доказателства и
доказателствени средства - протокол за доброволно предаване от 08.12.2014год., протокол
за разпознаване на лица, протокол за личен обиск и справка за съдимост на
подсъдимия и от доказателствения способ – съдебно – оценителна експертиза.
Показанията на свидетеля В. П. като пострадал от
деянието би следвало да бъдат основен носител на значима доказателствена
информация поради характера на засегнатите обществени отношения, касаещи
накърняване на неговото владение върху инкриминираните вещи. Въпреки тази логика,
показанията на П. са колебливи и вътрешно противоречиви, като не съответстват и
на обективираното в останалите носители на доказателствена информация. Налице е
несъответствие в показанията на В. П. относно размера на твърдяната за отнета
от негово владение сума – в хода на съдебното следствие тази сума варира от
720.00 лева до 1200.00 лева. Освен колебливостта на показанията на В. П. за
размера на сумата, твърдяна за платена му предходната вечер от неустановено по
делото лице със собствено име „Боян“, нелогични се явяват твърденията на
пострадалия относно механизма на извършване на деянията – пребиваване на
двамата /него и подсъдимия/ в стаята на пострадалия, когато Б. е облякъл якето
на П., извадил е портфейла му, вземайки от него наличната парична сума, оставил
е своето яке, в която се намирала предадената по-късно с протокол за доброволно
предаване призовка и насочил нож към П., сваляйки с ръка синджир от врата му,
тежащ 10 грама, 18 карата. За тези действия пострадалият коментира, че са се
развили в началото на месец декември 2014г. Тези показания противостоят на
обясненията на подсъдимия, който признава, че е отнел парична сума от
владението на П., но в размер на 30 евро на дата, различна от инкриминираната
по делото и на различно от посоченото като местоизвършване на деянието място –
пазар „Иван Вазов“. Първостепенният съд напълно правилно предвид липсата на
други доказателства в тази насока и поради липса на изменение на обвинението в
процедура по чл. 287 НПК, не е признал за виновен подсъдимия за това престъпно
посегателство. Иначе, самият пострадал твърди, че на датата, посочена и от
самия него като дата на осъществяване на кражбата и грабежа, той не е
пребивавал в стая номер 9 на общежитието, а се е намирал в Студентски град,
празнувайки заедно с приятелката си – св. К.С.студентския празник. За сметка на
това тя самата твърди, че през 2014г. не е празнувала 8-ми декември, тъй като
баща й се намирал в болнично заведение и тя се е грижела за него. Самата С. не
е била очевидец на твърдяното от П. отнемане, а е получила информация за него
от св. В. П.. По подобен начин информация е получила и св. С..Б – хигиенист в
общежитието. Показанията на двете свидетелки по своята същност представляват
производен източник на доказателствена информация с тъждествен първоизточник –
свидетелят В. П., който, от своя страна, не е надежден източник на доказателствена
информация. Съдържимото в протокол за разпознаване, в който се обективира
посочване от страна на П. на Б. като лицето, отнело му парична сума и златен
синджир също не може да бъде възприето като доказателствено средство,
подкрепящо допълнително показанията на П., тъй като то представлява само израз
на позицията на пострадалия, че П.Б., с когото имат отдавнашно познанство, е
отнел твърдяните вещи.
При тази доказателствена съвкупност напълно обосновано
и при правилен прочит на наличните по делото доказателства първостепенният съд
е оправдал подсъдимия и по двете възведени с обвинителния акт обвинения.
При служебна проверка на материалите по делото този
въззивен състав не установи наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна или изменение на атакувания съдебен акт.
Поради
това Софийски градски съд – Наказателно отделение, 9 въззивен състав
Р Е Ш И:
Потвърждава
присъда от 19.09.2017г. по НОХД 12715/2015г. по описа на Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 137 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.