№ 480
гр. Варна, 28.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Петър Митев
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора П. Ил. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253100600529 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
ПОДС. В. Н. З., редовно призован, явява се лично и с адв. Ж. Х.,
редовно упълномощена.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Х.: Считам, че не са налице процесуални пречки, моля даде ход на
съдебното заседание.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки относно даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото се докладва от съдия
МИТЕВ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста. Няма да соча доказателства.
АДВ.Х.: Моля да не бъде уважаван протеста. Няма да соча
доказателства.
1
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което дава
ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, поддържам протеста.
Смятам, че първоинстанционният съд не е успял да мотивира добре
решението си да оправдае подсъдимия. Приема се едновременно, че е налице
обективна съставомерност, обективна несъставомерност и недоказаност на
обвинението. Тази трудност според мен произтича от това, че не е успял съда
в съдебното следствие да установи изцяло фактическата обстановка, поради
което ще ви моля да върнете делото за ново разглеждане от фазата на
съдебното следствие. Съдът е изложил в мотивите си аргументи, че се касае за
оригинално използвани афтентични стоки. На мен не ми стана ясно дали
приема, че подсъдимият е закупувал такива стоки, които са произведени
оригинално в места за производство на съответните носители на правата на
марката или са касае за такива, както вещото лице обяснява, имащи
достатъчно сходство, като марка словно и фигуративно с автентично
произведените. Съставът на престъплението изисква да се предлага в
търговската мрежа такава стока, с такива марки, които да са в достатъчна
степен оприличаващи на автентично произведени, за да може да заблудят
потребителя и обществената опасност е свързана с това да се реализират
печалби от високата цена на такива стоки, заблуждаващо изглеждащи, като
автентично произведени, вместо тази печалба да отиде за носителя на
авторското право. В случая, според мен, районният съд не е успял да
отграничи кои точно стоки са били автентични, съответно закупени, като
такива втора употреба, кои стоки са произведени в други държави, където
изобщо няма такава възможност носителите на марки да ги произведат.
Според мен това би могло да стене с изискване на информация от съответните
представители дали носителите на марките имат производствена мощност в
съответните държави, да речем в Турция, също с допълнителна експертиза и
след като вещото лице отграничи кои стоки са автентични, кои са сходни, да
изложи мотиви защо смята, че деянието не е осъществено. Дали не е
осъществен обективния състав, дали от субективна страна не е имал
представа подсъдимия, дали респективно не са налице доказателства, че е
2
извършено деянието.
Моля за решение в тази връзка.
АДВ. Х.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че постановената присъда е
правилна, законосъобразна, обоснована и не е в противоречие със събраните
по делото доказателства, поради което, моля, уважаемия съд на е я отменя.
Също считам, че не е допуснато съществено процесуално нарушение при
изготвяне на мотивите. Ще изложа следните аргументи:
На първо място в първоинстанционния съд, в присъдата е признат за
невинен В. З., както от субективна, така и от обективна страна. / стр. 25 от
мотивите/ От заключението на изготвено патентно-правната експертиза в т. 2,
л. 17-79 и оценителната експертиза в т. 2 л.83-86, а в мотивите на стр. 26, се
сочи, че съществува идентичност на стоките и същите поради тази причина са
били оценени като оригинални.
Също така, представителят на РП в последния абзац на обвинителния
акт също сочи, че стоките са идентични. В обвинителния акт на стр. 29 ред. 16
изключително и точно самият обвинител е посочил идентични стоки.
Идентичността на стоките и същите поради тази причина са били оценени
като оригинални. От събраните гласни доказателства от първоинстанционния
съд на вещото лице се счита и се стига до извода, че съществува идентичност
на стоките с оригиналите. Съдът по никакъв начин не е установил, че стоките
са фалшиви, а продажбата на оригинални стоки не може да бъде предмет на
престъпление.
Според чл. 15, ал.1 от ЗМГО притежателят на право върху марка не
може да забрани използването на стоки, които са пуснати на пазара на
територията на държави-членки на Европейския съюз /ЕС/, съответно на
европейското пространство. Представени са фактури, които доказват, че
стоките са закупени от ЕС и по-точно от магазини втора употреба. /стр.26,
първи абз. от мотивите/
По оспорването на доказателствата, на които се позовава решаващият
съд, е изцяло неоснователно, защото, ако държавният обвинител при
осъществяване на доказателствената деятелност за доказване на обвинението
се счита за спорен механизъм във взаимовръзката между представените в
първоинстанционния съд фактури е следвало изрично представителят на РП –
Варна да изиска от първоинстанционния съд за допускане назначаването на
3
съдебно-счетоводна експертиза, която, след проверка на водените счетоводни
записи да даде компетентно заключение за валидността и действителността на
отразените с тези данъчни документи изражение на стопанска операция,
обективизирана в представените фактури. В тази връзка, без каквато и да е
обективна обоснованост, са и твърденията, с които се оспорват записите на
фактурата. Нормативното определение съдържа минимум реквизити, което е
посочено в чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството, както и в чл. 114, ал. 1, т. 9
от ЗДДС или по-конкретно в съдържанието на фактурите не е необходимо да
се индивидуализира стоката. Тоест марката, както е в нашия конкретен
случай.
По отношение на изложението в протеста, че г-н З. е извършил
административно наказание по чл. 127, ал.1 от ЗМГО, считам, че е
необосновано и неоснователно, тъй като, видно от платежното нареждане,
сумата, в размер на 538 лв., е била заплатена от г-жа Розалия З.а, собственик
на ООД „Виби“, а не от В. З., както се сочи в мотивите, също и в протеста на
стр.26, за което не би следвало да е налице косвено признание на вината от
страна на г-н З..
Също считам, че е неоснователно в протеста държавният обвинител да
иска да бъде наложено административно наказание, защото ние излизаме от
рамката на обвинителния акт.
По оспорване в протеста за липса на признаване от страна на съда дали
приема, че процесните стоки са оригинални е налице изрично изявление на
съда в този смисъл, с конкретно позоваване на заключението на патентно-
правната експертиза с установяване на тяхната идентичност и по тази причина
същите са били оценени оригинални стоки. /мотивите на стр. 26, ред 15/. /ТР
№ 1/31.05.2020 г. на ВКС. /
Представителят на РП, със своя протест се опитва да ни убеди, че
стоките са фалшиви, а всъщност той самият се позова в обвинителния акт, че
стоките са идентични. А стоки, които са идентични се счита, че са оригинални.
По никакъв начин не е доказано, че стоките са фалшиви като се счита, че няма
извършено престъпление в конкретния случай.
По оспорването в протеста за проверка на твърдението дали сочените
търговци са продавали стоки на процесното дружество и дали са издавали
представените в първоинстанционния съд фактури, но техният представител
4
не бил установен и не бил разпитан. Считам, че подобно оспорване е
процесуално недопустимо, за да се прави във въззивна инстанция за първи
път, в случай, че не е направено пред първа инстанция, а още по-малко да се
приеме като основателно възражение за допуснато като процесуално
нарушение от първоинстанционния съд.
Накрая и не на последно място, считам, че отправеното искане до
въззивния съд, изнесено при условията на алтернативност и твърденията за
извършени процесуални нарушения са неотносими към въззивния съд да се
постанови осъдителна присъда, не съответстват с правомощията на
второинстанционния съд, като последица от цялата проверка на
протестираната присъда, съгласно чл. 334 от НПК.
Ето защо, моля, уважаемия съд, предвид гореизложеното да постанови
решение, с което да потвърди присъдата на първоинстанционния съд и
признае В. З. за невиновен по възведеното му обвинение.
ПОДС. З.: Аз искам да се потвърди първоинстанционната присъда и да
ме оправдаят, защото стоките са закупени от магазини втора употреба. Това че
не са с по-ниски цени, а не са с такива, като на оригиналите, самото
закупуване води следствие цената. В магазини втора употреба има много във
Варна и предлагат такива стоки, включително и нови.
ПОСЛЕДНА ДУМА
ПОДС. З.: Не съм извършил деянието и моля да се потвърди
първоинстанционната присъда.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
Съдът, след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съд. заседание, което приключи в 10,25 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5