Решение по дело №13705/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260091
Дата: 23 май 2023 г. (в сила от 16 юни 2023 г.)
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20205330113705
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260091                                  Година 23.05.2023                           Град  ПЛОВДИВ

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        XIII граждански състав

На  двадесет и пети април                                две хиляди и двадесет и трета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 13705 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

                 Производството е по иск за делба във фазата на извършването ѝ.

                 С влязло в сила Решение №261889/06.07.2021 г., постановено по гражданско дело №13705/2020 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., е допуснато извършване на съдебна делба на недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед …………. на ***на АГКК, с административен адрес на имота: гр. П………. Район ***, п.к…… бул.“***" № ……….. който самостоятелен обект се намира на етаж ….в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с площ 65,00кв.м. с прилежащи части: изба № 9 с площ от 4.10 кв.м 0.621% ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***.4.7, под обекта ***.4.3, над обекта ***.4.9, стар идентификатор: няма, ПРИ КВОТИ: 1/2(една втора) идеални части за П.Д.Ш. и 1/2(една втора) идеални части за Д.С.Т..

                  Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

                  I.По извършване на делбата:

                   От страните не са представени надлежни писмени доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл. 203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той е неподеляем. Същото се установява и от заключението на вещото лице С.Д..

                  Съделителите П.Д.Ш. и Д.С.Т., всеки от тях, за себе си, е направил искане за възлагане на допуснатия до делба имот в негов самостоятелен дял.

                  Съгласно чл. 349 ал.1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било СИО, прекратена с развод, може да бъде поставен в дял на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата, родени от брака, ако той няма друго жилище.

    - имотът трябва да е реално неподеляем и да е жилищен по предназначение, т.е. да не съществува възможност от този имот да бъдат обособени реално два или повече дялове.

   - целият имот трябва да е придобит в режим на СИО. Не е достатъчно в режим на СИО да е придобита само идеална част от имота. Т.е. този способ е неприложим ако имотът е съсобствен с трети лица.

   - имотът може да бъде поставен в дял само на онзи бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца. Необходимо е родителските права да се упражняват и фактически, т.е. на първо място детето да не е навършило пълнолетие и освен това да живее при онзи родител, на когото упражняването на родителските права е предоставено с решение.

                   С оглед представеното по делото не се установиха кумулативно горните предпоставки за никой от двамата съделители. Видно събраните гласни и писмени доказателства, беше установено, че съделителят П.Ш. има друго жилище, а съделителят Д.Т. не упражнява родителските права по отношение на непълнолетните деца.

                   Ето защо и с оглед установената неподеляемост, имотът следва да бъдат изнесен на публична продан, като получените суми бъдат разделени по равно между страните.

        По отношение оценката на допуснатия до делба недвижим имот, съдът е приел заключение по допусната съдебно-техническа експертиза на вещото лице С.Д., с което е дадена пазарна стойност на процесния имот в размер на  108 600,00 лева, което не е оспорено.

                   II. По претенцията по сметки с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, предявена от П.Д.Ш. против Д.С.Т., за сумата от 5 587,40 лева за периода 17.06.2019 г. до 08.01.2022 г.

      За да е налице основание за определяне на дължимо обезщетение, следва да са налице всички предпоставки на чл. 31, ал. 2 ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.

      Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС, право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ.

      Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване на лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.

       Видно от представените по делото доказателства беше установено обстоятелството, че ответницата Д.Т. е живяла след развода в жилището находящо се  в гр. П……… бул. “***" № ………. За същото свидетелства и С…. Д….. Т……. чиито показания не бяха оборени.

       С писмена покана от……… на … ………. П.Ш. е поканил ответницата Д.Т., да му заплаща месечен наем за частта от жилището, която той не може да ползва. Тази покана е била връчена лично на бившата с…. на ………..

                  Страната е ангажирала доказателства за стойността на месечния пазарен наем за периода 17.06.2019 г. до 08.01.2022 г. за процесните идеални части собственост на ищцата, като вещото лице е дало обща стойност на наема за целия апартамент за процесния период в размер на 11 174,80 лева. Или стойността на наема за 1/2 ид.ч. е в размер на  5 587,00 лева.

                  С оглед на горното съдът намира, че се доказаха предпоставките на претенцията.

                        Ето защо съдът намира претенцията за основателна и доказана и следва да я уважи, като осъди съделителят Д.Т. да заплати на съделителя П.Ш., сумата от 5 587,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на неговата 1/2 ид.ч. от съсобствения имот за периода 17.06.2019 г. до 08.01.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 17.03.2022 г.(датата на предявяване на претенцията) до окончателното изплащане на сумата.

       ІIІ. По отношение на държавните такси:

                   Определената пазарна цена на имота съобразно заключението на вещото лице, следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно  стойността на дяловете си  държавна такса в размер на 4% по сметка на ПРС, или 2 172,00 лева за съделителя Д.Т. и 2 172,00 лева за съделителя П.Ш..

                   IV. По отношение на разноските:

                   С оглед обстоятелството, че страните в производството по съдебна делба са едновременно ищци и ответници, съдът намира, че разноските следва да останат за страните така както са ги направили.       

                   По отношение на исковата претенция по сметки, с оглед уважената претенция на съделителя П.Ш., съдът намира, че следва да осъди съделителя Д.Т. да му заплати  разноски в размер на 200,00 лева, представляващи разноски за възнаграждение на вещо лице. Страната претендира разноски за ***окатско възнаграждение, но не са представени доказателства за такива направени относно претенцията по сметки.

                  Водим от горното  съдът,

 

Р Е Ш И:

 

                  ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ал.1 от ГПК следният недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ***по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ………, с административен адрес на имота: гр. П….., Район ***, п.к……. бул.“***" № ……… който самостоятелен обект се намира на етаж …….. в сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, с площ 65,00кв.м. с прилежащи части: изба № 9 с площ от 4.10 кв.м 0.621% ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***.4.7, под обекта ***.4.3, над обекта ***.4.9, стар идентификатор: няма, при първоначална цена   11 174,80 лева, като след проданта сумите се разпределят както следва: 1/2(една втора) идеални части за П.Д.Ш. и 1/2(една втора) идеални части за Д.С.Т..

                  ОСЪЖДА П.Д.Ш. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, о. ***, да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 2 172,00(две хиляди сто седемдесет и два)лева.

                  ОСЪЖДА Д.С.Т. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 2 172,00(две хиляди сто седемдесет и два)лева.

                  ОСЪЖДА Д.С.Т. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.Д.Ш. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***. о. ***, сумата от 5 587,00(пет хиляди петстотин осемдесет и седем) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на неговата 1/2 ид.ч. от съсобствения имот за периода 17.06.2019 г. до 08.01.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 17.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

                  ОСЪЖДА Д.С.Т. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.Д.Ш. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***. о. ***, направени по делото разноски в размер на 200,00(двеста)лева.

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаване на страните.

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:\п/ Мария Личева- Гургова

Вярно с оригинала.

М.Х.