№ 14
гр. Панагюрище, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215230200147 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. П. Н., ЕГН **********, чрез адв. П.К. от
САК, против Наказателно постановление № 33-0000011 от 09.04.2021 г.,
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с
което за нарушение на чл.127 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.8 предл.2 във вр. с
чл.9 ал.4 и т.20.3.2 от Приложение №1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. на
МТИТС на основание чл.177 ал.4 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
1 000 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска
неговата отмяна. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Не
се явява и процесуалният му представител, също редовно призован. По
1
делото не е депозирано писмено становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. От същата е депозирано писмено становище, в
което се излагат доводи за обоснованост и законосъобразност на НП, като се
иска неговото потвърждаване. Не се прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, като се
възразява за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени
доводите изложени в нея и тези в становището на въззиваемата страна,
съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, затова, че на 21.01.2021 г., около
11,40 часа, на главен път ІІ-37, на изхода на гр. Панагюрище, е управлявал
специален автомобил „Мерцедес 1833Л Аксор“с рег. № ** **** ** от
категория N3 и прикачено ремарке с рег. № ** **** ** от категория О3, и
двете собственост на „Стам Трейдинг“ АД, като извършвал превоз на товари
за собствена сметка- два броя метални контейнери за отпадъци, със Заповед
№ 1720/21.01.2021 г. и Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари
на територията на Р България, ясно обозначен с табела „превоз за собствена
сметка“ със заповед от 31.07.2020 г. и със заверено копие № ********* за
международен автомобилен превоз на товари, като при извършената му
проверка било установено, че контейнера в ремаркето е с устройство за
задържане на товара- колан, на който липсвал етикета, удостоверяващ
пригодността на колана и устройството показало значително влошено
функциониране, като неизправността била значителна.
Горното било констатирано от актосъставителя А.И.- инспектор в РД
„АА“- Пловдив и от колегата му- св. И.П., които на процесната дата и място
спрели за проверка горецитираното МПС, управлявано от жалбоподателя.
Инспектор И. съставил на водача АУАН с бл. № 284896/21.01.2021 г. в негово
присъствие и в присъствието на св. П., след което актът бил предявен и
връчен на нарушителя, който го подписал и получил екземпляр, като вписал,
2
че нямал възражения за така направените констатации.
Въз основа на така съставения АУАН на 09.04.2021 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 05.05.2021
г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното била подадена до
РС- Пловдив на 14.05.2021 г., от където е изпратена по подсъдност в РС-
Пазарджик. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля
И.П.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Съдебният контрол е ограничен в рамките на НП, като въз основа на
приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически констатации и
правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за
законосъобразност и обоснованост на същото.
Както АУАН, така и НП са издадени от оправомощени за това лица,
видно от Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на ТИТС
(приложена по АНП), поради което и съдът намира за неоснователно
направеното в жалбата възражение за некомпетентност на актосъставителя и
органът, издал НП.
Основателни обаче намира съда направените възражения, относно това,
че е дадено неясно и непълно описание на обстоятелствата, отнасящи се до
извършване на твърдяното нарушение, както и не е посочено мястото на
неговото извършване.
В АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено на гл. път ІІ-37
на изхода на гр. Панагюрище. Така направеното описание обаче не дава
3
яснота относно мястото на нарушението, тъй като същото трябва да е
посочено конкретно и ясно. В случая не е посочен километър или участък от
главния път, нито е конкретизирано за кой изход от гр. Панагюрище става
въпрос, най-малкото в каква посока се е движило МПС. Мястото на
извършване на нарушението е задължителен елемент от състава на
нарушението и той трябва да бъде ясно и точно посочен. При така
констатираната неяснота лицето, на което е повдигнато адм. обвинение е
лишено от възможността да разбере местоизвършването на нарушението,
което му се вменява, а от там и адекватно да организира тази защита, с оглед
възможността да оборва това обстоятелство. Така констатираното съставлява
нарушение на разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е
съществено, тъй като драстично накърнява правото на защита на обвиненото
лице и е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съдът намира обаче, че е налице още едно допуснато СПН свързано с
описанието на нарушението и съставомерните обстоятелства. Това е така, тъй
като в описанието на нарушението е посочено, че устройството за задържане
на товара- колан показвал „значително влошено функциониране“. Така
направеното описание представлява буквално посочване на разпоредбата на
т.20.3.2 от Приложение №1 от Наредба №7/2018 г. за укрепване на
превозваните товари. Не са посочени обаче конкретни обстоятелства, от
които да се направи преценка, че се касае до значително влошаване на
функционирането на това устройство. По този начин наказаното лице отново
е лишено от възможността да разбере какво нарушение му се вменява и да се
защитава срещу същото. Едва в съдебно заседание от показанията на св. П.
стана ясно, че значително влошеното функциониране на колана се изразява в
това, че коланът бил в много лошо състояние, като отново не конкретизира в
какво се изразява това „лошо състояние“. Вярно е, че от снимковия материал
приобщен в АНП, направен от контролните органи при проверката се
установява, че коланът е прокъсан на няколко места, което действително води
до извода, че поради това ум състояние е значително влошено неговото
функциониране. Недопустимо е обаче, едва в съдебното производство пред
въззивната инстанция да се изясняват съставомерни обстоятелства и да се
допълва адм. обвинение с нови факти едва в този етап от производството.
Посочената непълнота и неяснота в описанието на нарушението е в разрез с
4
разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и съставлява СПН, водещо
до порочност на издаденото НП, което пък обуславя необходимостта от
неговата отмяна.
Освен това във връзка с оценката на обществена опасност на деянието,
включително и за приложение на чл.28 от ЗАНН, съдът констатира, че в
описанието на нарушението не е посочен броя на коланите, които са
укрепвали товара ( в какъвто смисъл е и едно от направените в жалбата
възражения). Поради изложеното наказателното постановление следва
да бъде отменено на формално основание без съдът да обсъжда дали е
осъществено деянието, за което водачът на товарния автомобил е
санкциониран.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000011 от 09.04.2021
г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с
което К. П. Н., ЕГН **********, от с. Караполци, обл. София, за нарушение
на чл.127 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.8 предл.2 във вр. с чл.9 ал.4 и т.20.3.2 от
Приложение №1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. на МТИТС на основание чл.177
ал.4 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 000 лева, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
5