Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.С., 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
БОРЯНА
ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
в. гр. д. № 633 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 113 от 08.07.2019 г.,
постановено по гр. дело № 757/2018 г. по описа на Районен съд-Е. П., пети
състав е отхвърлил предявените от П.И.Й. срещу „Б.Т.5.“ ООД обективно
съединени искове при условията на евентуалност, с главен искът по чл.
232, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 145,44 лева, съставляваща обща
сума за наем за ползването на 378.636 дка земеделски земи при средна пазарна
цена от 40,00 лева за декар за стопанската 2014/2015 година; както и кумулативно съединения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4397.92 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 02.10.2015 г. до 11.08.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата. Първоинстанционният
съд е отхвърлил и евентуално предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 12 116, 35 лв., представляваща заплатено от ищеца
възнаграждение по договор за наем на земеделска земя сключен с ЕТ „И. Й.-Т.“, с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил, както и кумулативно
съединения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3 518,33
лева – лихва за забава за периода от 02.10.2015 г. до 11.08.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца, сега въззивник – П.И.Й., в която са изложени конкретни
оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на
материалния закон е приел, че в случая е приложим Закона за арендата в
земеделието, позовавайки се на тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС, без да обсъди съображенията изложени в исковата молба, че между страните е
възникнало наемно правоотношение. Изложени са подробни доводи обосноваващи
тезата, че между страните са възникнали две правоотношения, едното на основание
сключено споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, второто, облигационно правоотношение
на основание договор за наем, по силата на който въззивницата
е предоставила на въззиваемия земеделски земи с обща
площ 421,293 дка, които въззиваемият е ползвал за
стопанската 2014/2015 година. Счита, че претендираното
наемното правоотношение между страните има характеристиките на търговска
сделка, поради което е приложима разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ за
определяне на цената по договора.
Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е
отхвърлил и евентуално предявения иск по чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с довода, че общият факт, който води до
обедняване на жалбоподателката, респективно до
обогатяването на въззиваемия е сключеното
споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 година. Моли
съда да отмени обжалваното решение и претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който въззиваемата страна оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Твърди, че решението на първоинстанционния
съд е валидно, допустимо и правилно. Излага подробни доводи в подкрепа на
тезата, че по делото е доказано единствено участието на страните в споразумение
по чл. 37в от ЗСПЗЗ, което не е от естество да доведе до възникване на наемно
правоотношение или на имуществено разместване, обосноваващо приложението на чл.
59, ал. 1 от ЗЗД. Претендира разноски.
В о.с.з., въззивникът,
редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалния му представител по
пълномощие.
В о.с.з., въззиваемият,
редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител
по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната
жалба, поддържа отговора си и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а се
установява и от приобщения по делото подписан от страните частен документ –
споразумение с дата 25.08.2014 г., че въззивницата П.Й.
и въззиваемото дружество – „Б.Т.5.“ ООД, са участвали
в процедура по сключване на споразумение за образуване на масиви за ползване на
земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ за селскостопанската 2014/2015 година, за
землището на с. Н. х., ЕКАТТЕ 52012, община Е. П., област С..
Видно от приложеното по делото
споразумение на масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание
чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 г., на 25.08.2014 г.,
четиринадесет физически и юридически лица, между които и страните по делото - П.Й.
и „Б. Т. 58“ ООД, са сключили споразумение за създаване на масив/и за ползване
на земеделски земи, по смисъла на § 2ж от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ, в
размер на 11 446 518 дка. (л.21-24 от гр.д.).
От т. 12 на споразумението се
установява, че въззивницата е участвала в
споразумението, като е предоставила имоти с площ 271,223 дка. Определени са
ѝ имоти за ползване на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ с площ в
размер на 34.332 дка, като са ѝ разпределени масиви, съгласно проекта с
обща площ от 305,555дка.
Въззиваемият участва в сключеното споразумение с
имоти с площ от 1093,014 дка. Определена са му за ползване на основание чл.
37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ имоти в размер на 104,939 дка, като са му
разпределени масиви, съгласно проекта с обща площ от 1197,954 дка.
Неразделна част към подписаното от
страните споразумение е списък на масивите и имотите по ползвали. Видно от
списъка, л. 64-66, на въззивницата са предоставени за
ползване имоти в общ размер на 271,223 дка, а на въззиваемия
имоти с обща площ в размер на 1058,438 дка (л. 14).
На 09.02.2015 г. е издадена заповед
с № РД-12-С-225 на директора на Областна дирекция „Земеделие“, с която са
определени масивите за ползване, обработваеми земи и имоти за ползване по чл.
37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, за землището на с. Н. х., общ. Е. П., Софийска
област (л.92-100).
По делото е установено, че въззивникът П.Й. е наемател на имот, находящи
се в землището на с. Н. х. с ЕКАТТЕ 52012, по силата на сключен с ЕТ „И. Й.-Т.“
договор за наем с отразена дата 25.07.2014 г. и приложение към него със срок на
действие стопанската 2014/2015 година (л. 14-18 от гр. д.)
От приложен по делото регистър на
имотите по ползватели за стопанската 2014/2015 година се установява, че въззивницата е декларирала земеделски имоти пред
Министерство на земеделието, храните и горите (л. 407-447 от първоинстанционното дело).
По делото е назначена съдебно-техническа
(оценителна) експертиза, която е определила средната наемна, пазарна цена за
обработваем декар за стопанската 2014/2015 година за землището на с. Н. х.,
както и каква е разликата в площта между земеделските земи, отдадени от въззивника П.Й. за ползване на въззиваемия
„Б. Т. 58“ ООДи земеделските земи отдадени от въззиваемия на въззивника
(л.586-591 от първоинстанционното дело).
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието, и петитума на
искането за съдебна защита.
Настоящият въззивен състав счита, че същото е
правилно по следните съображение:
Съгласно цитираната разпоредба на
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, като служебно следи
единствено за неприложение от страна на първоинстанционния
съд на императивна материалноправна норма, каквото
нарушение настоящият състав на съда не констатира при постановяване на
обжалваното решение. В случая не е налице и задължение за съда да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните
за органите на съдебната власт указания, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Пред първоинстанционния съд са предявени
обективно съединение искове при условията на евентуалност, като главен е искът
по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД, всеки от които
кумулативно съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а се
установява и от приобщения по делото подписан от страните частен документ –
споразумение с дата 25.08.2014 г., че въззивницата П.Й.
и въззиваемото дружество – „Б.Т.5.“ ООД, са участвали
в процедура по сключване на споразумение за образуване на масиви за ползване на
земеделски земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за
селскостопанска 2014/2015 година, за землището на с. Н. х., ЕКАТТЕ 52012,
община Е. П., област С..
Съгласно разпоредбата на чл. 37в,
ал. 1 от ЗСПЗЗ (съгласно редакцията ѝ ДВ бр. бр. 49 от 13.06.2014 г.)
масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между
собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от
комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на
директора на областната дирекция „Земеделие“ в срок до 5 август на съответната
година, като фактическият състав на установената
процедура завършва с административния акт – заповед на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“.
Легално определение за понятието
„масиви за ползване“ се съдържа в § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ. Те представляват непрекъсната земеделска площ,
ограничена от съществуващите на терена трайни елементи, съгласно карта за
възстановената собственост, кадастрална карта и/или цифрова орто
фото карта, с еднакъв начин на трайно ползване
Споразумението на собствениците и
ползвателите на земеделски земи има характер на договор и представлява
съглашение за ползването на земеделски земи (в този смисъл решение № 306/11.01.2013 по дело
№712/2012 на ВКС, ГК, II г.о. ). То определяне размерът на средното годишно рентно плащане единствено за имотите т.нар. „имоти-бели
петна“, включени в споразумението на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ,
което плащане не се извършва между участниците в споразумението, а по сметка на
съответната областна дирекция „Земеделие“.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Поради което,
по силата на сключеното споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, както въззивницата, така и въззиваемия,
в качеството си на собственици и ползватели на земеделски земи са се съгласили
да комасират (уедрят) обработваните от тях площи,
като преразпределят собствените и ползваните на правно основание имоти, към
които прибавят имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ (т.нар. „имоти-бели
петна“), намиращи се в разпределените межди участниците в споразумението
масиви.
Съгласно посоченото на лист първи от
споразумението, то е сключено „за създаване на масиви за ползване на
земеделските земи, по смисъла на § 2ж от Допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ“,
следователно страните по взаимно съгласие са си прехвърлили правото на ползване
върху посочените в него имоти, включващо и правото върху добитата реколта. В
тази насока неоснователно е твърдението във въззивната
жалба, че споразумението обхваща единствено обработката на масивите, това
твърдение не намира подкрепа нито от текста на сключеното споразумение, нито на
законова разпоредба.
Неоснователно и несъответстващо на
действителното фактическо положение е възражението на въззивницата,
изложено във въззивната жалба, че срещу
предоставените от нея имоти с площ 434.117 дка, ползвани от въззиваемия,
тя е получила за ползване от него само 12,824 дка.
Видно от сключеното споразумение по
чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ общо четиринадесет юридически и физически лица са се
съгласили да комасират обработваните от тях площи,
като имотите са разпределяни за ползване между всички участници. Законодателят
не е нормативно регламентирал, нито между страните е договорено, че трябва да
има еквивалентност между страните в споразумението в смисъл, че земите
предоставени от едно лице следва да бъдат предоставени на друго, което от своя
страна да предостави своите имоти на първото. Аритметичното изчисление на
предоставени към получени имоти само между двама съдоговрители,
при положение, че споразумението е подписано от 14 физически и юридически лица,
не води до обективна информация за разменените престации.
От т. 12 на споразумението се
установява, че въззивницата участва в споразумението,
като предоставя имоти, ползвани от нея на правно основание с площ 271,223 дка.
Прибавени са имоти, ползвани на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ с площ
в размер на 34.332 дка, като общо са ѝ разпределени масиви, съгласно
проекта с обща площ от 305,555дка. Общо предоставените за обработване площи
съответства на сбора от ползваните от нея на правно основание и прибавените на
основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Видно от приложения към подписаното
споразумение списък на масивите и имотите по ползватели на въззивницата
за стопанската 2014/2015 година следва
да ползва общо 271,223 дка собственост на различни физически и юридически лица.
Въззиваемият е участвал в сключеното
споразумение с имоти с площ от 1093,014 дка, към които са прибавени имоти,
ползвани на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ с площ в размер на 104,939
дка, и са му разпределени масиви, съгласно проекта с обща площ от 1197,954 дка.
Видно от приложения към подписаното споразумение списък на масивите и имотите
по ползватели на въззивницата за стопанската 2014/2015 година следва да ползва общо
1058,438 дка собственост на различни физически и юридически лица.
Основателно е възражението, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че в случая
са приложими разпоредбите на Закона за арендата в земеделието, а не ЗЗД по
отношение на твърдените наемно правоотношения от жалбоподателката,
но това не обуславя основателност на исковата ѝ претенция. Земеделската
земя може да бъде предмет на договор за наем. Формата за валидност на договора
е свободна (писмена, устна или с конклудентни
действия).
Договорът за наем е двустранен,
възмезден и консенсуален. Сключването на договора изисква постигането на
съгласие между страните като съвпадението на двете насрещни волеизявления
следва да се отнасят до същественото му съдържание. Моментът на сключването на
договора е моментът на приемане на предложението. Постигането на съгласие, като елемент от фактическия
състав на договора за наем не се установява от приобщените по делото
доказателства. В
случая, ищецът не е проявил процесуална активност да ангажира убедителни
доказателства във връзка с установяване на тези положителни факти, от които
черпи изгодните за себе си правни последици.
Както е изложено и във въззивната жалба, елементите на твърдяното договорно
правоотношение не могат да се изведат от текста на подписаното с участието на
страните споразумение, тъй като в него е изрично посочено, че урежда единствено
съвместената обработка с цел създаване на масив/и за ползване и не урежда други
взаимоотношения между страните (лист 3 от споразумението). Поради изложените
съображения, настоящият съдебен състав счита, че по делото не е установено да е
възникнало валидно облигационно правоотношение между страни по договор за наем.
Предвид изложеното, че от
приложените по делото доказателства не се установява да е постигнато съгласие
между страните за сключване на договор за наем, не следва да бъдат обсъждани
възраженията на жалбоподателя за приложимостта на разпоредбата на чл. 326, ал.
2 от ТЗ, която касае търговската продажба.
При така изложените съображения, настоящият съдебен
състав счита, че предявеният главен иск е
неоснователен, респективно неоснователна се явява и акцесорната
претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сочения период.
Предвид настъпилото вътрешното процесуалното
условие, а именно
отхвърляне на главния иск, правилно първоинстанционният
съд е разгледал предявения евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл.
59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго
дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с
друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко
неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата
на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Съгласно т. 5 на
ППВС № 1/1979 год., при този иск обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника не са в причинна връзка помежду си, респективно не са следствие едно
от друго, а последици от реализирането на общ за всяко от тях правопораждащ факт или група от факти.
Общата хипотеза
за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е налице в случаите, когато лице,
несобственик или ползвател, стопанисва земеделски земи, без правно основание,
като се обогатява от ползването им и препятства собственика, респективно
наемателя, да ги ползва съобразно тяхното функционално предназначение в обема
на правата, които има, и се обеднява от това (в този смисъл решение №
246/22.02.2017г. ВКС, т.о.).
За да бъде удовлетворена претенция с
правно основание чл. 59 от ЗЗД, ищецът следва да установи, че притежава право на ползване върху процесните
имоти, че същите се ползват без правно основание от ответника, както и
размера на вредата.
Страните фактически не спорят, че въззивницата е била наела процесните
имоти по силата на договор за наем между нея и ЕТ „И. Й.-Т.“, което се
установява и от приложения по делото писмен документ – договор за наем на
земеделска земя с дата 25.07.2014 г. (л. 14-18 от първоинстанционното
дело). Между страните не е спорно, а се установява и от приложените регистри на
имотите по ползватели (л. 407-448 от първоинстанционното
дело), че въззивницата е регистрирала в Общинска
служба по земеделие - гр. Е. П. по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ, процесните земеделски земи.
В исковата молба въззивницата
претендира, че въззиваемият за стопанската 2014/2015
година е ползвал без правно основание 378,636 дка земя, за която тя е заплатила
сумата от 12 116,35 лева на наемодателя си - ЕТ „И. Й.-Т.“ в изпълнение на
сключения от нея договор за наем (л. 8 от първоинстанционното
дело).
По отношение на ползването на
земеделските земи с обща площ от 305,555 дка от страна на въззиваемия
настоящият съдебен състав счита, че е осъществено на правно основание. Правното
основание за ползването на земеделски имоти е сключеното с участието на
страните споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ и заповед с №
РД-12-С-225/09.02.2015г. издадена от директора на Областна дирекция
„Земеделие“, издадена на основание чл. 37 в ал. 4 от ЗСПЗЗ.
Както беше изложено, сключеното
споразумение има характер на договор, от който произтичат права и задължения за
страните, които са го подписали. Страните участвали в споразумението по чл.
37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ са постигнали съгласие да комасират
обработваните от тях площи, като преразпределят собствените и ползваните на
правно основание имоти. В подписаното от страните споразумение са посочени
разпределените на всеки едни от договарящите масиви (по номера), съгласно
проекта. В издадената заповед с № РД-12-С-225/09.02.2015 г. са определени
масивите за ползване, обработваеми земи и имоти за ползване по чл. 37в, ал. 3,
т. 2 от ЗСПЗЗ, съобразно сключеното доброволно споразумение. Посочената заповед
е елемент от сложния фактически състав на посоченото производство и изразява
неговите крайни резултати, като ги обективира в
нарочен административен акт. С влизането в сила на административния акт, който
няма данни да е обжалван, възникват правните последици от него, а именно
правото на ползване на посочените в заповедта площи - земеделска земя (графа №
2), обособени в масиви (графа № 1) от посочените в заповедта физически и
юридически лица (графа № 3).
Поради изложеното, настоящият
съдебен състав не споделя тезата, изложена във въззивната
жалба и развита в представените писмени бележки, че общият факт, който води до
обедняване на жалбоподателката, респективно до
обогатяването на въззиваемия е сключеното
споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за стопанската 2014/2015 година. Именно
това споразумение и заповед с № РД-12-С-225/09.02.2015г. представляват правно
основание за ползване на посочените в тях земеделски земи от страните по дело. Както
беше изложено, жалбоподателката, видно от подписаното
споразумение по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ и приложения към него списък на
масивите и имотите по ползватели е ползвала земеделски земи с обща от 305,555
дка. Следователно въззиваемият е ползвал земеделските
земи посочени в споразумението и издадената заповед на годно правно основание,
поради което институтът на неоснователното обогатяване е неприложим.
По отношение на останалите 73,081
дка, до пълно предявения размер от 378,636 дка, за които се претендира
неоснователно обогатяване от страна на въззиваемия,
по делото не е установено те да са били реално ползвани от въззиваемия.
Ползването на земеделските земи не е признато от ответника, сега въззиваем, независимо, че в отговора си не е оспорил
изрично фактическите твърдения на ищеца. Мълчанието на ответника не съставлява
признание на твърдяното обстоятелство, нито размества изначалното разпределение
на доказателствената тежест, съобразно правилото на
чл. 154, ал. 1 от ГПК (в този смисъл решение № 190/14.12.2016 г. на ВКС, т.о.).
Съдът с доклада в първото по делото съдебно заседание не е обявил този факт за
безспорен, а е дал указания на ищеца, че следва да докаже, че „ответника по
делото се е обогатил ползвайки процесните земеделски
земи…“ (л.370 от първоинстанционното дело). По делото
са ангажирани единствено писмени доказателства – регистър по чл. 74 от ППЗСПЗЗ
на имотите по ползватели в землището на с. Н. х. за стопанската 2014/2015
година и регистър по 74 от ППЗСПЗЗ на имотите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ
ползвани в землището на с. Н. х. за стопанската 2014/2015 година на база които
е изготвена съдебно-техническа (оценителна) експертиза. Съгласно разпоредбата
на чл. 74 от ППЗСПЗЗ комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ изготвя проект на картата на
масивите за ползване и на регистър към нея въз основа на споразумението по чл.
37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като регистърът съдържа данни за масивите за ползване, за
ползвателите и за номерата на имотите и тяхната площ, прилага се към
споразумението, представлява неразделна част от него и се оповестява публично.
Приложените регистри би следвало да възпроизвеждат данни за създадените масиви
за ползване на земеделски земи на база информацията съдържаща се в подписаното
от участниците в процедурата споразумение, респективно да възпроизвеждат
данните и от издадения административен акт. Регистърът има оповестително
действие. Споразумението по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ и заповедта на директора на
Областна дирекция „Земеделие“, издадена на основание чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ, са
правното основание, на което се ползват земеделските земи, а не регистрите по
чл. 74 от ППЗСПЗЗ. Макар и формално в приложения по делото регистър да се
съдържат записвания, че декларирани от въззивницата
имоти се ползват от въззиваемия, този регистър, видно
от обстоятелствената част на съдебно-техническата експертиза, отразява
земеделски имоти част от които са предмет на сключеното споразумение по чл.
37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а за останалите не е посочена причината поради която са
включени в него. Не може да се изключи възможността регистъра да отразява
невярно ползването на земеделски земи поради наличие на дублиране на имоти.
Поради изложените съображения, приетото
по делото доказателствено средство (регистри) не е
годно да установи факт на реалното ползване на земеделските земи от страна на въззиваемия, респективно не може да го ценим като
доказателство в подкрепа на твърденията на ищцата.
При съвпадение на крайните изводи на въззивния с тези на първоинстанционния
съд, решението е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
По
разноските.
По делото не са представени доказателства за реално направени разноски от
страна на въззиваемия, не е приложен и списък по чл.
80 от ГПК, поради което въпреки направеното надлежно искане в този смисъл
разноски не следва да бъдат присъдени.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113 от 08.07.2019 год. по
гр. дело № 757/2018 год. на Районен съд-Е. П..
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страната при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.