№ 580
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110154017 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ищеца „С*** с която са предявени
срещу ответника Л. П. А. (с оглед допуснатото уточнение във фамилното име на ответника),
обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 842,93 лв., представляваща стойност на предоставени
ВиК услуги за имот, находящ се в гр. С***, клиентски номер: 100401*** за периода от
08.03.2019г. до 05.09.2021г. и за сумата 44 лв., представляваща мораторна лихва за период от
08.04.2019г. до 05.09.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 21641/2023г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение по предоставяне на ВиК услуги
за обект – недвижим имот, находящ се гр. С***, клиентски номер: 100401***, възникнало по
силата на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган, в качеството на ответника
на собственик на водоснабдения имот. Твърди, че са периода от 08.03.2019 г. до 05.09.2021 г.
предоставил на ответницата ВиК услуги на стойност от 842,93 лв., за което издал фактури,
но ответницата не заплатила същите в предвидения срок и изпаднала в забава за
заплащането им, за което дължала обезщетение за забава в размер на 44 лв. за периода от
08.04.2019 г. до 05.09.2021 г. Моли да бъде установено, че посочените суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявените искове. Оспорва да е потребител на услуги, доставяни от ответното дружество,
доколкото не е била собственик на имота за процесния период, нито ползвател на същия,
тъй като същият бил прехвърлен с договор за прехвърляне на собственост срещу
задължение за издръжка и гледане на 23.07.1991 г., като не била запазила правото на
ползване върху жилището си. Посочва, че живее на друг адрес, където ползва имота и е
абонат на ищеца. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Моли за
отхвърлянето на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
1
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже валидно възникнало договорно отношение с ответницата за предоставяне на ВиК
услуги за процесния имот, качеството потребител за ответницата – собственик или ползвател
на водоснабдения имот, съответно сключване на индивидуален договор с ответника, както и
че е изпълнил задължението си за предоставяне на ВиК услуги за процесния период,
съответно, че в неговия патримониум е възникнало вземане за цена по предоставената
услуга в посочения размер.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявения иск за
главното вземане за цена на предоставени ВиК услуги на недоказан, тъй като ответникът не
е установил при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период ответникът е
бил собственик или ползвател на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С***, и в това
си качество – страна по облигационно правоотношение с ищеца по предоставяне на ВиК
услуги.
Съгласно легалната дефиниция на пар. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на
водоснабдителни и канализационни услуги качеството потребител имат юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
За доказване на възникването на облигационни отношения с ответницата ищецът е
представил справка от имотния регистър за ответницата за периода 01.01.1998 г. до
18.10.2022 г. Видно от представената справка ответницата не е собственик на процесния
имот, нито е вещен ползвател на същия, а доказателства за сключване на индивидуален
договор не са представени по делото, като посоченият факт не може да се изведе от
обстоятелството, че формално партидата за имота е открита на името на ответницата при
липсата на изявление от нейна страна за открИ.е на партида, както и липсата на
доказателства същата да е собственик, респективно вещен ползвател на имота. Напротив, по
делото е проведено успешно насрещно доказване от ответника, че за процесния период
трето за спора лице е било собственик на процесния имот, като ответникът се е разпоредил с
имота още през 1991г., много преди процесния период, с договор за прехвърляне на право на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 74, том XXXXXI, дело № 9525 от 23.07.1991г.
С оглед на това съдът приема, че по делото не е доказано между страните да
съществува облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за
процесния имот и период, поради което искът за установява дължимостта на доставени
услуги през исковия период от ответника е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед неоснователността на иска за главното вземане, на отхвърляне подлежи и
иска за акцесорното вземане за обезщетение за забава, който е обусловен от доказване
наличието на главен дълг, което не е проведено по делото.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответницата, която е претендирала и
2
доказала извършване на разноски в размер на 400 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение съгласно вписването в представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 02.07.2024г., които следва да й се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, срещу Л. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*** 4, обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Л. П. А., ЕГН ********** дължи
на „С*** ЕИК *** сумата от 842,93 лв., представляваща стойност на предоставени ВиК
услуги за имот, находящ се в гр. С***, клиентски номер: 100401*** за периода от
08.03.2019г. до 05.09.2021г. и за сумата 44 лв., представляваща мораторна лихва за период от
08.04.2019г. до 05.09.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 21641/2023г. по описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА „С*** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на
срещу Л. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С*** 4, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 400 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3