Р
Е Ш Е
Н И Е №595
гр.Хасково, 13.10.2017год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на четиринадесети септември
през две хиляди
и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 831 по
описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД против Н.Г.К. и Т.Й.Е.,***, иск с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.430 от
ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че в полза на ищеца след успешно проведено заповедно производство била издадена Заповед по чл.410 от ГПК на Районен съд - Хасково. Направено било възражение от длъжниците, което
обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Посочва
се в исковата молба, че на 22.12.2009г. между
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и кредитополучателя Н.Г.К. и солидарния длъжник
Т.Й.Е. бил подписан Договор за банков кредит, с
който на кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 12351.74 лева. Съгласно чл.1 от договора, кредитът бил отпуснат за потребителски нужди и с краен срок
за погасяване - 15.12.2019г. /чл.3 от Анекс 3 от 11.08.2014г./. „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД разполагал с лиценз за банкова
дейност, поради което процесният договор за кредит бил кредитна сделка. Договорът за банков кредит е
търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ. Кредитът бил напълно усвоен на 22.12.2009г. Договорът бил изменен с Анекс № 01
/10.03.2011г., Анекс № 02/11.10.2012г. и Анекс № 03/11.08.2014г. В чл. 3 от договора страните
уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва. За ползвания кредит кредитополучателят заплащал на банката годишна лихва в размер на СБР за
лева /Стойност на банковия ресурс за лева/ + 8.0 /осем/ пункта надбавка. Редовната лихва се начислявала върху усвоената и непогасена главница на
годишна база. При забава в плащането на дължими суми по
кредита, кредитополучателят дължал на банката обезщетение за забава - наказателна
надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно. /чл.3.6 от Договора и
чл.4 от Анекс 3 от 11.08.2014г./ върху забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените
задължения. Съгласно чл.3 от Анекс 3 от 11.08.2014г. кредитът следвало да бъде погасен на 65 равни анюитетни месечни
погасителни вноски, включващи главница и
лихва, всяка в размер на 215.60 лева, дължими на 15-то число на съответния месец, платими от
15.08.2014г. до 15.12.2019г. Банката била изпълнила всички
свои задължения, съгласно подписания договор и анексите към него. На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване.
От страна на кредитора не били нарушени императивни
законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението
и промяната на договорните отношения между страните. Обстоятелствата, довели до настъпване на изискуемостта на вземанията на банката по кредита,
били следните: Основно задължение на заемателя, съгласно чл.
430 от ТЗ, било да върне заетата сума в уговорения
срок. Кредитополучателят /солидарният длъжник бил изпаднал в забава по отношение на заплащането
на погасителните вноски. Не били заплатени месечни вноски, с падежни дати: 15.01.2015; 15.02.2015;
15.03.2015; 15.04.2015; 15.05.2015; 15.06.2015; 15.07.2015; 15.08.2015;
15.09.2015; 15.10.2015; 15.11.2015; 15.12.2015; 15.01.2016; 15.02.2016;
15.03.2016; 15.04.2016; 15.05.2016; 15.06.2016; 15.07.2016; 15.08.2016;
15.09.2016; 15.10.2016; 15.11.2016г. Съгласно чл.8.1. от Договора и чл.5.1 от Анекс 3, неплащането на
погасителни вноски по кредита представлявало неизпълнение. Съгласно чл. 9.2. от договора, чл.6.2 от Анекс 3 при
неизпълнение банката имала право да обяви всички суми по кредита за
предсрочно изискуеми и незабавно платими. Предсрочната изискуемост на всички вземания била обявена на кредитополучателя с Писмо, изх.№ ИЗХ-001-143000 , а на солидарния длъжник с
Писмо с изх.№ ИЗХ-001 -143001. Предсрочната изискуемост на всички вземания на банката била осчетоводена на 24.11.2016г. Предсрочната изискуемост била санкция за неизправност на длъжника,
последиците й следвало да включат пълно и
точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи
при настъпване на срока /уговорения падеж/ - главница, редовна /възнаградителна/ лихва и лихва за забава. В Решение № 99/01.02.2013г.
по т. д. №610/2011 г. на I т.о. ВКС приел, че при уговорена в договор за заем
предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума,
настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни
вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Банката предприела действия за принудителното
събиране на вземанията си. Подадено било заявление на 12.12.2016г. за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, възоснова на което било
образувано Ч. гр. д. № 2780/2016 г. по описа на Районен съд-Хасково. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: главница в размер на 11 109.09 лева, от която 3 853.74 лева
с редовно настъпил падеж и 7 255.35 лева - предсрочно изискуема; редовна лихва в размер на 1 043.23 лева за периода от
15.01.2015г. до 23.11.2016г. вкл.; наказателна лихва в размер на 647.03 лева за периода от
15.01.2015г. до 08.12.2016г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.12.2016г. до
изплащане на вземането, които суми са дължими по Договор за банков кредит от
22.12.2009г. и Анекс № 01/10.03.2011г., Анекс № 02/11.10.2012г. и Анекс № 03/11.08.2014г. При условията на
евентуалност, в случай че главните установителни искове по чл.422, във вр. с
чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени напълно или частично като неоснователни, в частта
предсрочно изискуемите по договора суми, във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС
в TP № 4/2013г., ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответниците да му заплатят солидарно посочените по-горе
суми. Съгласно Решение № 285/1977г. на
II г. о. на ВС, макар и да е предявен евентуално, искът се смята за
висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени
към разглеждането му по същество. Относно падежиралите суми - главница и лихви,
посочени в петитума на исковата молба,
приложим бил чл.84 от ЗЗД, а именно, че срокът кани вместо кредитора /dies interpellat pro homine/. Съгласно Решение № 139/05.11.2014г.
на ВКС по търг. д. № 57/2012г., I т. о., ТК, когато вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за
плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги
на банката, размерът и падежите на всяка вноска били определени в договора и за
настъпването на изискуемостта им не било необходимо удостоверяването на
обстоятелства по чл.418, ал.3 от ГПК. Ищецът твърди, че настоящата
искова молба служи като Покана за изпълнение за сумите, за които
ответника следвало да бъде поканен да заплати /главницата по кредита/, от който момент
длъжникът изпадал в забава. Исковата молба имала характер на уведомление до
длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията за
главницата. Процесните вземания, претендирани с настоящия иск, ставали
предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на
връчване на ответника на настоящата искова молба /Решение № 178/12.11.2010г. по
т.д. № 60/2010г., т.к., II т.о. на ВКС/. Съдът следвало да зачете този
юридически факт, наред с всички факти, имащи значение за спорното право,
настъпили до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция /чл. 235,
ал.3 от ГПК във връзка с тълкуването на т.9 от TP № 4/2013 на ОСГТК на ВКС/. Когато с
предявяване на иск се целят определени правни последици, настъпването на които
е обусловено от предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следва да се
счете, че с отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от
закона потестативно право на неговия носител. В подобен смисъл било и
постановеното в Решение № 61/30.04.2010г. по т. д. № 741/2009 г. на ВКС, ТК,
първо отделение, в което било прието, че възоснова на приложението на чл. 235,
ал. 3 ГПК следва да бъде уважен осъдителен иск, предявен преждевременно, като в
течение на делото притезанието става изискуемо /Решение № 167/22.12.2014 год.
на ВКС, Търговска колегия, първо отделение по т. д. № 3174/2013г./ Ищецът
твърди, че длъжникът изпада в забава по отношение на предсрочно изискуемите
вземания, считано от датата на получаване на настоящата искова молба /в този
смисъл и Решение № 706/30.12.2010г. на
ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г.о., ГК/. В случай, че съдът уважи евентуално
съединените осъдителни искове, претендира законна лихва за забава върху всяко
отделно претендирано вземане, считано от датата на предявяване на настоящата
искова молба. Доколкото възнаградителната лихва и неустоечното съглашение
(наказателна лихва) били предвидени в договора, очевидно било, че те
съставляват договорно задължение за страната, в чиято тежест са вменени.
Възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер на
неустойката не препятствали приложимостта на чл.86 от ЗЗД, тъй като
задълженията били самостоятелни и независими от задължението за обезщетение по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /Решение №
73/29.06.2011г. на ВКС по т. д. № 683/ 2010г., I т. о., ТК/. Съгласно приетото от ОСГТК на ВКС в TP № 4/2013г. /т.11б/, въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това, възоснова на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.
Съгласно Решение № 321-1968-III на ВС, разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по
главния иск (от неговото неуважаване). Макар и да бил предявен евентуално,
искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални
действия, насочени към разглеждането му по същество /така и Решение № 285-1977-II на ВС/. Ищецът претендира разноски в
настоящото производство, като в случай, че
предявените искове бъдат уважени частично, моли за изчисляване на разноските по съразмерност и след компенсация. Претендира разноски и по
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците подават
отговор, в който
заявяват, че предявеният иск е недопустим, а разгледан по същество –
неоснователен и молят съда да го отхвърли изцяло.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е пред съда като главен
иск положителен установителен иск по чл.415, вр. чл.422 от ГПК, който е
допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се
доказва от приложеното Ч.гр.д.№ 2780/2016г.
по описа на Районен съд-Хасково, по което има издадена срещу ответниците Н.Г.К.
и Т.Й.Е. Заповед № 176 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.02.2017г.
за сумите: 11 109.09 лева – главница, от която 3 853.74 лева с
редовно настъпил падеж и 7 255.35 лева – предсрочно изискуема;
1 043.23лева –редовна лихва за периода 15.01.2015г. – 23.11.2016г.; 647.03
лева – наказателна лихва за периода от 15.01.2015г. до 08.12.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда на
12.12.2016г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски от
255.99 лева за държавна такса и 600 лева за юрисконсултско възнаграждение.Срещу заповедта за изпълнение са
били подадени възражения в законоустановения срок от ответниците, възоснова на
които е започнало настоящото исково производство.
По делото се установи
безспорно, че ищецът в
качеството си на кредитодател на 22.12.2009г. е сключил Договор за банков
кредит с кредитополучателя Н.Г.К. и солидарния длъжник Т.Й.Е.. Кредитът е бил отпуснат за потребителски
нужди и е в размер на 12351.74 лева. Няма
спор също така, че крайният срок на погасяване на кредита е бил 25.11.2016г. Съгласно
Погасителния план, приложен към договора, страните са договорили главницата и
лихвите по кредита да се погасяват на 84 равни анюитетни месечни вноски от по 245.33
лева всяка една от тях, дължими на 25-то число от съответния месец. С Анекс № 1
от 10.03.2011г. страните са потвърдили, че размерът на непогасената главница по
кредита е 11 021.20 лева, а текущата редовна лихва е 71.18 лева и са
договорили нов ред за погашение на задължението, като в погасителния план към
анекса е отразена главница преди погасяване – 11 021.20 лева. Договорен е бил и
гратисен период за погасяване на същата – до 25.02.2012г. /чл.6 от анекса/.
Редовната неплатена лихва в размер на 71.18 лева трябвало да се погаси с една
месечна вноска до 25.03.2011г. След 25.02.2012г. размерът на месечната
погасителна вноска е 242.31 лева, дължима на 15-то число на съответния месец. Видно
от договора е, че неплащането на погасителни вноски по кредита представлява
неизпълнение /чл.8.1/, а съгласно чл.9 от него – банката има право да обяви
всички суми за предсрочно изискуеми.
Бил е подписан и
Анекс № 2 от 11.10.2012г., с който страните са приели за установено, че към
датата на подписване на анекса задължението по договора е: 11 021.21 лева –
главница; 684.03 лева- просрочена лихва, начислена за периода от 21.11.2011г.
до 24.04.2012г.; 2.26 лева – наказателна надбавка върху просрочена главница;
1119.65 лева, включващи 291.89 лева – просрочена лихва за периода от
25.04.2012г. до 24.06.2012г. и 827.76 лева – наказателна лихва за периода от
27.04.2012г. до 10.10.2012г. Видно от погасителния план към този анекс е, че
непогасената главница и лихви са формирани като ново задължение в размер на
11 707.50 лева. С анекса е бил приет и нов погасителен план, видно от
който е, че крайният срок за погасяване на кредита е 15.12.2019г.
На 11.08.2014г. е бил
подписан Анекс № 3, с подписването на който страните са се съгласили, че
задълженията са в следния размер: 10 682.16 лева – главница; 1 119.65
лева –преструктурирана лихва,определена с Анекс № 2; 106.85 лева – текуща
редовна лихва. Страните са се съгласили, че с подписването на Анекс № 3,
вземанията в своята съвкупност стават редовна главница /11 908.66 лева/, която
ще се погасява съгласно условията на анекса /чл.1.1/. Кредитополучателят се е
задължил да погаси задълженията си на 65 равни погасителни вноски, включващи
главница и лихва, всяка в размер на 215.60 лева, дължими на 15-то число от
съответния месец.
По делото съдът
назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема изцяло като
компетентно и безпристрастно дадено. От същото е видно, че размерът на
непогасените задължения на длъжника по договора е еднакъв към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.12.2016г. и
към датата на изготвяне на заключението – 31.08.2017г., поради това, че след 12.12.2016г.
по сметката на длъжника не са постъпвали погасителни вноски. По пера
задължението е: усвоена и непогасена главница – 11 109.09 лева, в т.ч.
редовна изискуема главница – 3 853.76 лева /редовно падежирали вноски
преди обявяване на предсрочната изискуемост/ и 7 255.33 лева – предсрочно
изискуема главница; начислена редовна /възнаградителна/ лихва - 1043.23лева, в т.ч.: редовно изискуема
възнаградителна лихва – 1 032.17 лева и възнаградителна лихва върху
предсрочно изискуема главница -11.06 лева; начислена наказателна лихва -647.03
лева, в т.ч.редовно изискуема наказателна лихва – 598.36 лева и наказателна
лихва върху предсрочно изискуема главница – 48.67лева. Вещото лице е посочило
още, че претендираната от ищеца редовна /възнаградителна/ лихва за периода от
15.01.2015г. /датата на забава/ до 24.11.2016г. /датата на обявяване на
предсрочната изискуемост/ е в размер на 1043.23лева, като е изчислена върху
остатъчната главница по погасителен план с лихвен процент 6.10 % .
Претендираната от ищеца наказателна лихва за периода от 15.01.2015г. /датата на
забава/ до 08.12.2016г. /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/ е
в размер на 647.03лева, като е изчислена върху просрочената главница/от
дължимата главница/по погасителен план с лихвен процент 16.10 % . Вещото лице
при проверката е констатирало,че след 12.12.2016г. до датата на изготвяне на
заключението /31.08.2017г./ липсват погасителни вноски по процесния кредит.
Следва да се посочи,
че по делото съдът намира за безспорно обстоятелството, че ответникът Н.К., в
качеството си на кредитополучател, е подписал договора за банков кредит и анексите,
посочени по-горе /като на Анекс № 2 и Анекс № 3 същият е положил пръстов
отпечатък от десен палец, поради пълна загуба на двигателни функции/, видно от
направеното отбелязване, и е приел всички
условия по тях. Съдът безусловно приема, че и ответницата Т.Е. е поела
отговорностите по този договор и анексите, съгласно чл.6.1 от договора. Установено по несъмнен начин е и обстоятелството, че сумата, предмет на
банковия кредит – 12351.74 лева, е била реално преведена по разплащателна
сметка на кредитополучателя Н.К., в
какъвто смисъл е заключението на назначеното вещо лице по делото. Установи се
също от заключението на вещото лице, че не са били изпълнявани своевременно
задълженията по така сключения договор за банков кредит, а именно да се заплащат
редовни погасителни вноски по главница и възнаградителна лихва, като това
задължение не е изпълнявано и от ответницата в качеството й на съдлъжник. Това
именно е дало основание на банката – ищецът по делото, да обяви кредита за
предсрочно изискуем и предяви претенцията си към кредитополучателя, респективно
поръчителя. В тази насока и с оглед направеното възражение от страна на ответника
К. дали е била спазена процедурата за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, от което да се породи правото на банката да търси отговорност за
неговия пълен размер, съдът намира следното:
При предявен иск по
чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането
си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му
изискуемост. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, съгласно ТР № 4/2013г. – т.18. Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че
прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените
в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. Тук е
нужно да се отбележи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и заповедното производство е едностранно
до произнасянето от съда. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в този смисъл. В настоящия случай съдът счита, че до
ответника Н.К. не е стигнало надлежно волеизявление на банката за предсрочна
изискуемост на кредита, преди започване на заповедното производство. Това е
така, тъй като, видно от Известие за доставяне, изх. № 001-143000, съдържащо
изявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем, е, че е
направено отбелязване за лично получаване и е положен подпис /на дата
24.11.2016г./. Това обаче е било практически невъзможно и е житейски нелогично,
доколкото още в Анекс № 2 от 11.10.2012г. и Анекс № 3 от 11.08.2014г.
ответникът е положил пръстов отпечатък от десен палец, поради пълна загуба на
двигателни функции, видно от направеното отбелязване. Ето защо, съдът приема, че
длъжникът не е бил надлежно уведомен за обявяването предсрочната изискуемост на
кредита.
От друга страна,
самата искова молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за последица настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Но това уведомяване не следва да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който да е от
значение за спорното право, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Такова уведомяване не
може да обоснове извод за основателност на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, нито
може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението,тъй като според ТР № 4/2013г. уведомлението до длъжника е елемент
от фактическия състав за обявяване на изискуемостта. Такова последващо
уведомяване води до промяна на основанието, на което е издадена заповедта.
Недопустимостта на изменението на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, е прогласена в т.11б на ТР № 4/18.06.2014г.
на ОСГТК на ВКС и тъй като предметът на исковото производство е обвързан от
основанието на вземането, предмет на заповедта по чл.410 от ГПК, то искът по
чл.422 от ГПК следва да се отхвърли на основанието, на което е предявен.
Предвид всичко казано
до тук, съдът счита, че кредитът, отпуснат на ответника Н.К., действително е
станал предсрочно изискуем поради преустановяване на плащанията на погасителни
вноски, на основание чл.8.1 и чл.9 от договора, но не бе доказано в настоящия
процес връчването на длъжника на надлежно изявление на банката за обявена предсрочна
изискуемост на кредита преди образуване на заповедното производство. Или, фактите, имащи значение за настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което искът по
чл.422, ал.1 от ГПК ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан по
отношение и на двамата ответници /кредитополучател и съдлъжник/, доколкото
отговорността на поръчителя е акцесорна. Направените в заповедното производство
разноски остават за сметка на ищеца, с оглед отхвърлянето на иска по чл.422,
ал.1 от ГПК.
Поради неуважаването на главния
иск, съдът следва да разгледа предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск.
Същият намира за основателен и
доказан по следните съображения:
Между страните по делото е бил
сключен един абсолютно редовен договор за банков кредит, съответно анекси към
него, в клаузите на който са намерили разрешение всички съществени въпроси
относно правата и задълженията на страните по договора. Безспорно се установи,
че сумата, така както е била договорена, е била отпусната на кредитополучателя,
както и целта – за потребителски нужди. Ясно и точно са били уговорени и
клаузите относно неговото погасяване – в срок до 15.12.2019г. Вече бе посочено
и по-горе, че кредитът е бил усвоен на 22.12.2009г. В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия
кредит – лихва, като за ползвания
кредит кредитополучателят заплаща на банката
годишна лихва в размер на СБР за лева /Стойност на банковия ресурс за лева/ + 8.0 пункта надбавка. Уговорено е било
още, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката обезщетение
за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно. /чл.3.6 от Договора и чл.4 от Анекс 3 от
11.08.2014г. върху забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените суми. В последно
подписания Анекс 3/11.08.2014г. /чл.3/ е
уговорено между страните, че кредитът ще бъде погасяван на 65 равни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, всяка в размер на 215.60 лева, дължими на 15-то число на съответния
месец, платими от 15.08.2014г. до 15.12.2019г. Безспорно установено е също в
настоящия процес, че банката в качеството си на кредитор е изпълнила всички свои задължения, съгласно цитираните
договор и анекси към същия. Кредитополучателят обаче не изпълнил своето
задължение по договора и анексите да плаща погасителните вноски в уговорените
срокове. Той, както и солидарният длъжник, са изпаднали в забава за плащане на
погасителните вноски на конкретните падежни дати. Доколкото, съгласно чл.8.1 от договора и
чл.5.1. от Анекс № 3/11.08.2014г. неплащането на погасителни вноски по кредита
представлява неизпълнение, банката е обявила всички суми по кредита за
предсрочно изискуеми и платими /чл.92.2 от договора и чл.6.2 от Анекс № 3/. Предсрочната
изискуемост на вземанията е обявена на кредитополучателя и солидарния длъжник с връчване на препис
от исковата молба по настоящото дело. Това уведомяване има за последица
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като в случая са налице уговорените в договора за кредит
условия за нейното настъпване.
От сключения договор и анексите към него се
установява, че между страните съществуват валидни договорни правоотношения. Те
са породили уговорените правни последици и следователно налице са основания за възникване
задължението на кредитополучателя, респ. поръчителя, като в тяхна тежест е да установят, че са го изпълнили.
Същите не представят никакви доказателства в този смисъл по делото. Безспорно е
също така, че съгласно чл.6.1 от Договора за кредит, съдлъжникът се е задължил
да изплати всички задължения на кредитополучателя към банката по договора и анексите, а
съгласно чл.6.2 съдлъжникът се задължава да отговаря солидарно с
кредитополучателя при условията на чл.121и сл.от ЗЗД пред банката за
изпълнението на всички задължения на кредитополучателя, така, както са
уговорени в договора.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че
предявеният
осъдителен иск се явява
доказан по основание, а по отношение на размера му следва да се възприеме
изцяло изложеното в заключението на вещото лице. Ето защо, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 11 109.09
лева – главница, от която 3 853.74 лева с редовно настъпил падеж и
7 255.35 лева – предсрочно изискуема; 1 043.23 лева –редовна лихва за
периода от 15.01.2015г. до 23.11.2016г.; 647.03 лева – наказателна лихва за
периода от 15.01.2015г. до 08.12.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 05.04.2017г. до
окончателното й изплащане.
С оглед
изхода на делото
съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и
направените по настоящото дело разноски в пълен размер на основание чл.78, ал.1
от ГПК, а именно – сумата 1 038.40 лева.
На основание чл.72, ал.3 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Районен
съд-Хасково държавна такса в размер на по
544.36 лева всеки един от тях, доколкото такава не е била събрана при
образуване на делото, а към настоящия момент, с оглед изхода на спора, е
дължима именно от тях.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Райфайзенбанк /България/”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София 1407, Район
„Лозенец“, Експо 2000, бул.“Никола Вапцаров“ № 55, против Н.Г.К., ЕГН ********** и Т.Й.Е., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумите в размер на 11 109.09
лева - главница, от която 3 853.74 лева с редовно настъпил падеж и 7 255.35 лева
- предсрочно изискуема; редовна лихва
в размер на 1 043.23 лева за
периода от 15.01.2015г. до 23.11.2016г. вкл.; наказателна лихва в размер
на 647.03 лева за периода от
15.01.2015г. до 08.12.2016г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.12.2016г. до изплащане на вземането, по Заповед №
176/14.02.2017г., издадена по Ч.гр.д. № 2780/2016г. по описа на Районен
съд-Хасково, като - неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Г.К.,
ЕГН ********** и Т.Й.Е., ЕГН **********,***, солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София 1407, Район „Лозенец“,
Експо 2000, бул.“Никола Вапцаров“ № 55, сумите в размер на 11 109.09 лева - главница, от която 3 853.74 лева с редовно
настъпил падеж и 7 255.35 лева - предсрочно изискуема; редовна лихва в размер на
1 043.23 лева за периода от 15.01.2015г. до 23.11.2016г. вкл.; наказателна лихва в размер на 647.03 лева за периода от
15.01.2015г. до 08.12.2016г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
05.04.2017г. до окончателното й изплащане, които суми са дължими по Договор за
банков кредит от 22.12.2009г., Анекс № 1/10.03.2011г., Анекс № 2/11.10.2012г. и
Анекс № 3/11.08.2014г. към същия.
ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН **********
и Т.Й.Е., ЕГН **********,***, за заплатят на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София 1407, Район „Лозенец“, Експо 2000,
бул.“Никола Вапцаров“ № 55, направените по делото разноски в размер на
1 038.40 лева.
ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 544.36
лева.
ОСЪЖДА Т.Й.Е., ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на Районен съд-Хасково държавна такса в размер на 544.36
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Д.С.