№ 1813
гр. Варна, 11.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500609 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 6908/23.01.2025г. от Б. Д. З.,
ЕГН **********, постоянен адрес: с. Езерово, Общ. Варна, ул. „***, срещу
РЕШЕНИЕ № 99/08.01.2025г., постановено по гр. дело № 20243110103964 по
описа за 2024г. на ВРС, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
от КТ от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Езерово, Общ. Варна,
ул. „*** срещу „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД ЕИК *********,
седалище и адрес: гр. Варна, р-н Аспарухово, м. Лъджата за признаване на
уволнението на Б. Д. З., ЕГН ********** със Заповед № РД-08-1/26.02.2024г.
и Заповед № РД-07-14/26.02.2024г. на Управителя на "Терем КРЗ Флотски
арсенал-Варна" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, район Аспарухово. м. Лъджата за незаконно и за неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ
от КТ от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Езерово, Общ. Варна,
ул. „*** срещу „Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна“ ЕООД ЕИК *********,
седалище и адрес: гр. Варна, р-н Аспарухово, м. Лъджата за възстановяване на
Б. Д. З., ЕГН ********** на предишната работа на длъжност „корабен
електротехник" в "Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Аспарухово,
1
м. Лъджата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ
от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Езерово, Общ. Варна, ул. „***
срещу "Терем КРЗ Флотски арсенал[1]Варна'" ЕООД ЕИК *********,
седалище и адрес: гр. Варна, р-н Аспарухово, м. Лъджата за осъждане на
"Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район Аспарухово, м. Лъджата да заплати на
Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 9 304, 02 лв., представляваща обезщетение
на основание чл.225, ал. 1 КТ за целия период, през който е останал без работа
поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 , пр.3 от ЗЗД
от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Езерово, Общ. Варна, ул. „***
срещу "Терем КРЗ Флотски арсенал[1]Варна" ЕООД ЕИК *********,
седалище и адрес: гр. Варна, р-н Аспарухово, м. Лъджата за осъждане на
"Терем КРЗ Флотски арсенал-Варна"" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район Аспарухово, м. Лъджата да заплати на
Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 1337,05 лв., представляваща заплатено на
14.03.2024г. на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради необоснованост, допуснати от съда
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Сочи се, че неправилно съдът е приел, че налагането на дисциплинарното
наказание преди изтичане на срока за даване на писмени обяснение не
нарушава правото на защита на работника. Недопустимо е работодателят да
издава заповед за налагане на дисциплинарно наказание преди да е изтекъл
срокът за даване на писмени обяснения, дори и преди изтичането на този срок
работникът да е отказал да се възползва от това право. Твърди се, че напълно
необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че деянието е извършено
в работно време. Посредством назначена СТЕ при проверка на
автоматизираната система за персонален пропуск на работното място на
ищеца, се установява, че на 21.02.2024г. Б. З. е заел работното си място в
07:054., т.е. бил е дневна смяна и към 21:14ч. /часът на проверката/
работникът не е бил в работно време, а присъствието му на място не може да
бъде квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина. Сочи, че част
2
от фактическите изводи на съда са базирани на доказателства, събрани при
допускане на съществени процесуални нарушения, тъй като при настъпила
след приключването на първото о.с.з. преклузия, с молба от 03.10.2024г.
ответникът поставя своите въпроси към вече допуснатата СТЕ, които съдът в
нарушение на процесуалните правила допуска и събира съответните
доказателства. Посочва още, че неправилен е и изводът на състава на ВРС за
съразмерност на наложеното наказание с тежестта на нарушението. З. е
полагал труд при същия работодател без никакви провинения в продължение
на 14 години. Установяването на алкохол в рамките на законово допустимата
норма за управление на МПС при положение, че работникът не е
осъществявал дейност на управление на машини и съоръжения, не
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
190 т. 7 КТ, което да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата. В същия се сочи, че наведените с въззивната жалба доводи
и възражения са неоснователни, а решението на съда е правилно и
обосновано. С искането за писмени обяснения от 23.02.2024 г. е предоставена
възможност от работодателя на ищеца да го изслуша и да приеме писмените
му обяснения, но видно от самия документ, ищецът е отказал да дава писмени
обяснения. Даването на обяснения на работника е право, но не и задължение.
Работодателят е спазил разпоредбата на чл.193 от КТ, ал.1 като е поискал
обяснения на ищеца, но той сам е отказал да даде такива преди издаване на
заповедта за уволнение. Категорично от писмените и гласни доказателства по
делото е доказано, че ищецът в процесния ден и час (21.02.2024 г., 21:10 часа)
на констатиране на положителната проба за алкохол е бил на работа, като е
бил единствен дежурен на ДОК 1 и след отстраняването му е бил заместен от
повикания Антон Стефанов Захариев. В нито един момент ищецът не е
възразил или отбелязал, че не е на работа. Счита, че правото на ответника да
представи писмени доказателства не се преклудира с изтичането на първото
съдебно заседание и искането за допълване на задачите на допуснатата от съда
СТЕ не е преклудирано. Сочи, че съображенията за несъразмерност на
наложеното наказание и тежестта на нарушението са несъстоятелни.
3
Употребата на алкохол по време на работа и явяването на работа в състояние
след употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата дисциплина
(решение № 551/15.07.2010 г. по гр.д.№ 64/ 2009 г., IV г.о.). Дали са настъпили
допълнителни вредни последици не е от значение за квалификацията на
нарушението като „тежко". Това следва не само от обстоятелството, че в
такова състояние трудно може да се осигури нормално протичане на
производствения процес, но и поради значително увеличения риск от
настъпване на трудова злополука. Ищеца е работел на длъжност „Корабен
електротехник" и част от задълженията му са да поддържа експлоатационната
годност на дока и да асистира при спуск и потапяне на кораби. Изпълняваната
работа от ищеца е изключително отговорна, от една страна, защото докът е
съоръжение с висока материална стойност и докувания на него кораб, както и
не следва да се подценява опасността от настъпване на трудова злополука
и/или смърт при грешки и/или пропуски в работата на „дежурен док" -
„Корабен електротехник".
Въззиваемата страна моли съда да потвърди първоинстанционното
решение.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и съдържа останалите необходими
приложения, вкл. доказателство за заплатена държавна такса, с оглед на което
производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание
Няма направени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
6908/23.01.2025г. от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: с. Езерово,
Общ. Варна, ул. „***, срещу РЕШЕНИЕ № 99/08.01.2025г., постановено по
гр. дело № 20243110103964 по описа за 2024г. на ВРС, 51 състав.
НАСРОЧВА производството по делото за 19.05.2025 год. от 9.30 ч., за
4
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се изпрати и препис от отговора на ВЖ.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5