Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
17.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА, ІІІ СЪСТАВ, в публичното заседание на дванадесети април , през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Д*** Д*** , като разгледа докладваното от
съдия БОЙЧЕВА,
административно дело№124/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдебното производство е по чл.72
,ал.1,т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.145 и сл. от АПК .
Делото е образувано по жалба на Г.П.Н.
,действащ чрез пълномощника си адв.П.Г. против Заповед за задържане на лице, рег.№1808-11
от 07.02.2018г. на инспектор И*** П. *** ,с която е задържан жалбоподателя за
срок до 24ч. в помещение за временно задържане в РУ-Монтана ,на основание
чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР ,поради наличие на данни ,че е съпричастен към извършено
престъпление по ДП№1238/2017г.В жалбата си твърди,че оспорената заповед е незаконосъобразна ,като постановена
при съществени нарушения на административно-производствените правила ,в
нарушение на материалния закон и целта на закона ,а в съдебно заседание ,чрез
процесуалния си представител адв.Г. иска
нейната отмяна ,като излага конкретни
доводи за това.Моли за присъждане на разноски по делото ,съгласно представен списък.Представя и писмена защита.
Ответната страна- инсп. И*** П. ***
иска да бъде потвърдена заповедта ,като правилна и законосъобразна.Подробни
съображения излага в писмено становище.
Административният съд, след
проверка на оспорения административен акт
, предвид твърденията на страните
и приложените доказателства,
приема следното:
Жалбата срещу Заповедта за задържане е
допустима ,като подадена от легитимирано лице,в предвидения в чл.149,ал.1 от АПК
четиринадесет дневен срок за обжалване.Заповедта
е връчена на жалбоподателя на 09.02.2018г.,а жалбата е подадена директно до
съда на 23.02.2018г.,тоест в срок. По същество същата се явява и основателна,по
изложените по-долу съображения.
От фактическа страна по делото е установено,че
със Заповед за задържане на лице,рег.№1808-11 от 07.02.2018г. на инспектор И***
П. *** е задържан жалбоподателя за срок до 24ч. в помещение за временно задържане
на лица в РУ-Монтана ,на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР ,поради наличие на
данни ,че е съпричастен към извършено престъпление по ДП№1238/2017г.Представени
са към административната преписка Протокол за личен обиск на лице от
07.02.2018г./на л.15/ ,ведно с разписка за връчването му,декларация от
07.02.2018г.,17,40ч. че са му разяснени правата /л.16/,разписка за върнати вещи
на лицето/л.17/.,извлечение от книгата на задържаните лица/л.27/,протоколи за
разпит на свидетели по ДП№1238/17г.по описа на РУ-Монтана/л.37-44/.Така
установената фактическа обстановка е
безспорно установена по делото и не се оспорва от страните.
От тази фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи.
Предмет на обжалване в настоящето
производство е Заповед за задържане на лице,рег.№1808-11 от 07.02.2018г. на
инспектор И*** П. *** ,с която е задържан жалбоподателя за срок до 24ч. в
помещение за временно задържане в РУ-Монтана ,на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР ,поради наличие на данни ,че е съпричастен към извършено престъпление по
ДП№1238/2017г.и нейната законосъобразност.По своя характер същата е ИАА по чл.21,ал.1 АПК ,доколкото с нея се засягат права и интереси на
жалбоподателя ,което поражда за него правото да я обжалва.
При
служебна преценка за законосъобразност на заповедта ,на основание чл.168 от АПК
,на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК Съдът констатира следното.Заповедта
е издадена от компетентен орган –инспектор при РУ-Монтана И*** П. С*** ,който е
полицейски орган по смисъла на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР , и съобразно правомощията му,лимитативно
изброени в чл.72,ал.1,т.1-7 от ЗМВР има
право да издава актове от ранга на посочената заповед за задържане.Приложено е
и удостоверение на л.26 ,от което е видно ,че същият е назначен в ОД на
МВР-Монтана като полицейски служител
,при което е компетентен орган да налага ПАМ по чл.72 ЗМВР.Същата обаче страда
от липса на форма ,съгласно чл.74,ал.2 от ЗМВР и във връзка с чл.59,т.2,т.1-8 от АПК.Съгласно
специалната разпоредба на чл.74,ал.2 от ЗМВР в заповедта се посочват: 1. името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта;2. фактическите и правните
основания за задържането;3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;4. датата
и часът на задържането;5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73;
6. правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането;б) на
адвокатска защита от момента на задържането;в) на медицинска помощ;г) на телефонно
обаждане, с което да съобщи за своето задържане;д) да се свърже с консулските
власти на съответната държава, в случай че не български гражданин;е) да ползва
преводач, в случай че не разбира български език.В конкретния случай ,в хода на
делото се установи ,че предоставения екземпляр на жалбоподателя /екз.3 на л.13/се
различава по име на органа ,издал ПАМ ,от
останалите изискани от съда екземпляри -1 и 2 от административната
преписка ,предоставена от органа в оригинал.Съдът е констатирал в протокола от
съдебното заседание на 12.04.2018г. в присъствието на страните това различие в
екземплярите,като в тази връзка е провел задължително изслушване на основание чл.176 ГПК във вр. с чл.144 АПК на
ответника-инспектор И*** П. С*** ,който в съдебно заседание заяви ,че е бързал
за командировка в гр.София ,поради което е допуснал техническа грешка при
изписване на името си в заповедта ,като орган ,издал ПАМ, която е установил
едва на другия ден след връщане от командировка ,при което е извършил поправка на
екз.1 и екз.2 от заповедта ,но екз.3 е
бил вече предоставен на лицето ,при което поправка не е могло да бъде
извършена.Допуснатата грешка се състои в изписване на името на задържания Г.П.Н.
на мястото на органа ,издал заповедта,видно от екз.3 /погрешно поправен на
екз.4/ -на л.4,при което на практика в първоначалната заповед погрешно е
изписано името на органа ,действително издал заповедта в противоречие с
чл.74,ал.2,т.1 ЗМВР.Липсва съществен реквизит от съдържанието на акта/липсва
името на органа ,издал заповедта/ ,като поправката ,извършена на екз.1 и екз.2 не е извършена по съответния ред-с
подпис и ръчно изписване на трите имена на лицето ,извършило
поправката.Неспазването на изискването за форма на акта е винаги съществено нарушение на
административно-производствените правила ,водещо до отмяна на акта по
чл.146,т.3 АПК.Липсата на мотиви прави невъзможна проверката на юридическите
факти, от които органът черпи правото си да постанови своя акт. Разпоредбата на
чл.74 от ЗМВР за съдържанието на задължителните реквизити на административния
акт е императивна. Неспазването й води до незаконосъобразност на акта, тъй като
нарушава правото на защита на адресата му. Липсата на мотиви е самостоятелно
основание за отмяната на атакувания административен акт, в този смисъл е т. 2
от ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС.
Според съда, нарушени са и материално-правни
разпоредби при издаването на акта. Задържането на лицето на основание
чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24часа представлява принудителна
административна мярка по чл. 22 от ЗАНН и за прилагането й в тази хипотеза
следва да са налице данни за извършено престъпление от страна на задържаното
лице. В случая се твърди, че задържането е било във връзка със съпричастност
към ДП№1238/2017г.,за което са изискани доказателства от страна на
съда.Представени са в тази връзка протоколи за разпит на свидетели/на
л.37-44/,от които е видно ,че жалбоподателя е бил разпитан в качеството на
свидетел по досъдебното производство. Следователно незаконосъобразно е бил
задържан до 24ч. в помещенията на РУ-Монтана ,доколкото няма доказателства
същия да е заподозрян в извършителство на престъпление ,каквато е рамката на
закона. Съдът намира, предвид горното, че при това положение заповедта е
издадена, без да е било налице основанието по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР за задържане
на лицето, което води и до нейната материална незаконосъобразност, т.е. по
отношение на същата е налице отменителното основание по чл. 146, т.4 от АПК.
Отделно от изложеното по-горе, съдът намира
оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие и с
целта на закона - основание за отмяна по чл. 146, т.5 от АПК.
Съгласно чл. 4, ал.2, във вр. с чл. 6, ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, установени от закона, като
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която се издават. Според чл. 22 от ЗАНН,
принудителните административни мерки имат за цел предотвратяване или
преустановяване извършването на нарушение или престъпление, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Във връзка с
горното, при прилагане на мерките по чл. 72, ал.1 от ЗМВР, органите на МВР
следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен
случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, последната няма за цел наказване на уличеното лице или прилагане на
някаква репресия спрямо това лице, за извършено от него деяние, а цели
възпрепятстване на лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да
се укрие или да извърши друго престъпление, да осуети наказателно преследване,
както и извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани
достатъчно данни за образуване на наказателно производство. В случая целта на
задържане е обусловена от възможността лицето да бъде разпитано ,което би могло
да се постигне не по пътя на задържането ,както е видно ,че са разпитани и други
лица ,за които са приложени по делото протоколи за разпит.
При така установеното, съдът в настоящия
състав намира, че при прилагането на ПАМ в конкретния случай е нарушен
принципът на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК и правата на жалбоподателя
са били засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за постигане
на която се предвижда налагането на подобна мярка. В настоящата хипотеза, дори
и да се приеме, че са били налице някакви данни за съпричастност на жалбоподателя
към извършване на престъпление , то не
се установява приложената мярка да е била необходима и да е допринесла за
постигане на някоя от изброените по-горе легитимни цели.
Предвид гореизложеното,заповедта ,макар и издадена от компетентен орган ,е
постановена при неспазване на установената форма, в нарушение на процесуалния и
материалния закон и целта на закона ,при което се явява незаконосъобразна и
следва да се отмени.Жалбата като основателна следва да се уважи.
При направено искане за разноски от адв.Г.,
като процесуален представител на жалбоподателя същите му се следват на
основание чл.143,ал .1 АПК.Приложени са списък за разноски ,разходооправдателни
документи , договор за правна защита и съдействие и квитанция за платена
държавна такса.Не е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в последното по делото заседание,въпреки ,че ответника е
присъствал лично,при което направеното по-късно възражение,
вх.№815/16.04.2018г.преклудира правото на възражение за прекомерност ,при което
адвокатското възнаграждение следва да се присъди в искания размер./в
т.см.ТР№6/2013г. на ВКС/.Видно от приложените разходооправдателни документи
,направените разходи за транспорт са 122,54лв./289км.разстояние от гр.А*** до гр.Монтана
умножено по 4/две идвания за 2 съдебни заседания/=1156км.,при разходна норма
5,3%,при което 5,3% се умножава по 1156км.и се получава 61,268л.,при цена за
1л.-2,00лв.следва да се умножи 61,268л. по 2,00лв.дизелово гориво=122,54лв./.Следователно
описаните в списъка за разноски -276лв. за транспортни разходи са завишени и
следва да бъдат намалени до реалните такива,изчислени по горепосочения метод.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.П.Н. *** ,Заповед за задържане на
лице,рег.№1808-11 от 07.02.2018г. на инспектор И*** П. *** ,с която е задържан
жалбоподателя за срок до 24ч. в помещение за временно задържане в РУ-Монтана
,на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР ,поради наличие на данни ,че е съпричастен
към извършено престъпление по ДП№1238/2017г.,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Монтана да заплати на Г.П.Н. *** разноски
по делото в размер на общо 832,54/осемстотин тридесет и две лв. и петдесет и
четири ст. /лв. ,от които 700/седемстотин/лв. разноски за адвокат , държавна
такса за образуване на делото в размер на 10/десет/лв.и разноски за транспортни
разходи в размер на 122,54/сто двадесет
и две и петдесет и четири/ лв.
ОТХВЪРЛЯ искането
за разноски за транспортни разходи на процесуалния представител на
жалбоподателя адв.Г. над сумата от 122,54/сто двадесет и два лв. и петдесет и
четири ст./лв.,като недоказани.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: