Р Е Ш Е Н И Е
№ 351
12.05.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветомира Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: Петър Вунов
Антоанета Митрушева
секретар: Светла Иванова
прокурор: Атанас Палхутев
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов АНД(К) № 107 по описа за 2022 г. на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) –
Хасково против Решение № 158/14.11.2022 г., постановено по АНД № 286 по описа
за 2022 година на Районен съд - Димитровград, с което e отменено
Наказателно постановление (НП) № 41//01.12.2021 г. на Директора на РИОСВ -
Хасково.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила - касационни основания за отмяната му по чл. 348, ал. 1,
т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуаления кодекс (НПК). В тази връзка на първо
място се твърди, че първоинстанционният съд погрешно
приел, че нормата на чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда
(ЗООС) не била от характера на тези, които могли да бъдат нарушени, поради
което наказващият орган допуснал нарушение на материалния закон, а на деянието
била дадена правилна квалификация. Поддържа се, че съгласно цитираната
разпоредба, която била посочена като нарушена, осъществяването на
административнонаказателната отговорност било свързано с неизпълнение на
даденото предписание. Погрешно
се тълкували и свързаните с нея разпоредби, тъй като в случая чл. 166 ЗООС
препращал ясно и категорично към чл. 165 ЗООС само в частта относно размера на
наказанията и субекта на отговорност - ФЛ или ЮЛ.
Предвид изложеното
се иска да се отмени Решение № 158/14.11.2022 г. по АНД № 286 по описа за 2022
година на Районен съд - Димитровград и да се постанови друго, с което да се
потвърди изцяло НП № 41//01.12.2021 г. на Директора на РИОСВ - Хасково.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба - ТЕЦ „Марица 3“ АД,
чрез процесуалния си представител – гл. юрк. Ю. С., изразява становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага
решението на районния съд като неправилно да бъде отменено и да бъде потвърденo НП.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери
служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана по
същество, тя се явява основателна.
С Решение № 158/14.11.2022
г. по АНД № 286/2022 г. Районен съд - Димитровград е отменил НП № № 41//01.12.2021
г. на Директора на РИОСВ - Хасково, с
което за нарушение на чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 14, ал. 4 ЗООС на ТЕЦ
„Марица 3“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 4 000 лева, на основание чл.
166, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 165, ал. 2 и чл. 168 ЗООС.
За да постанови
този резултат, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП били допуснати
нарушения на материалния закон, тъй като на първо място нарушението било
квалифицирано като такова по чл. 166, т. 3 ЗООС, но тази норма не била от
характера на тези, които могли да бъдат нарушени. Освен това и в основанието за
налагане на административното наказание също било допуснато нарушение на закон,
доколкото посочените от административно-наказващият орган препращащи норми на чл. 165, ал. 2 и чл. 168 ЗООС се отнасяли за
друг вид административно нарушение, а не за конкретното установено. Счетено е,
че тези нарушения се явявали съществени, защото ограничавали правото на защита
на жалбоподателя, поставяйки го в невъзможност да възприеме конкретното
административно обвинение с всички обективни елементи на самото нарушение, и
така водели до невъзможност същият да организира защитата си.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо, но неправилно.
Съображенията
за това са следните:
При напълно
изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими,
относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и
наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е
формирал грешен краен извод.
По делото е
установено по несъмнен начин, че в периода от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г. в
гр. Д. ТЕЦ „Марица 3" АД, в качеството си на оператор по смисъла на § 1,
т. 43 от ДР на ЗООС по комплексно разрешително /КР/ № 41-Н172012 г., не е
изпълнил даденото му Предписание № 41/23.07.2021 г. на директора на РИОСВ -
Хасково, съгласно което при употребата на въглища и биомаса при работата на
Блок 120 MW(Котел ОР-380)
на ТЕЦ „Марица 3" АД, гр. Д. трябва да се спазва изискването количеството
биомасата да не надвишава 20% от общото количество на използваното гориво, тъй
като през месец септември 2021 г. съотношението на използваното количество
„въглища : биомаса" е било 1,40:1 (58,3 % въглища - 41,7 % биомаса), а не
изискуемите 4: 1 (при съвместно изгаряне на въглища 80% и до 20% биомаса).
Така изложените
фактически обстоятелства са възпроизведени както в АУАН, така и в НП, като
според настоящият съдебен състав направеното описание съответства напълно на
дадената му правна квалификация по чл. 166, ал. 3 ЗООС, поради
което следва да се приеме, че нарушената законна разпоредба е посочена
правилно. От текста й е видно, че тя съдържа материално-правни разпоредби,
нарушението на които обуславя налагането на визираните в чл. 165 ЗООС наказания.
Това е така, защото в нея е описано конкретно правило за поведение, при
неспазването на което се осъществява изпълнителното деяние на нарушението, изразяващо
се в неизпълнение на предписанията, дадени в индивидуалните административни
актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на
околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите
дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях
длъжностни лица. Ето защо нарушаването му може да бъде основание за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, респ. изводът на
контролирания съд, че тази норма не била от характера на тези, които могли да
бъдат нарушени, е неправилен.
На следващо
място, законосъобразно е направено препращането към нормата на чл. 165, ал. 2
ЗООС, доколкото чл. 166, т. 3 от с.з. не съдържа
санкция и изрично препраща към нея относно наказанието, което следва да бъде
наложено, поради което е невярно съждението на въззивната инстанция, че тя отнасяла
за друг вид административно нарушение, а не за конкретното установено. Тук е
уместно да се отбележи и че позоваването й е само във връзка с правното основание за налагане на административното
наказание, а не с правната
квалификация
на нарушението, поради което за нарушителя няма пречки да възприеме конкретното
административно обвинение с всички обективни елементи на нарушението, респ. да
организира адекватно защитата си по него.
Настоящият касационен
състав намира и че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона срокове и при спазване на изискванията за тяхната форма
и съдържание. Както се посочи по-горе, приложената
от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на нарушението,
а наказанието е определено в близък до минималния предвиден в закона размер,
като в случая не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, поради което деянието
не следва да се квалифицира като маловажен случай.
По тези
съображения съдът счита, че е налице касационното основание по чл. чл. 348, ал.
1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната
жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди процесното НП.
При този изход на спора само касаторът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 158/14.11.2022 г. по АНД № 286 по описа за 2022 година на Районен съд – Димитровград и вместо него, постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 41/01.12.2021 г. на Директора на РИОСВ - Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.