Решение по дело №296/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Адв.А. В. от АК – [област] като пълномощник на Б. Г. Г., [ЕГН] от [населено място], община Кочериново със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, офис * обжалва решение № 76/ 15.03.2024 г. по а.н.д.№ 1065/ 2023 г. на РС – [община]. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с непълнота на доказателствения материал. Твърди, че не са събрани достатъчно доказателства, че за воденето на посочената като МПС машина, е задължителна правоспособност на жалбоподателя като водач на МПС и че важат и се прилагат правилата на чл.5 от ЗДвП. Сочи за необоснованост на решението. Моли за неговата отмяна и отмяна на НП, евентуално за обезсилване на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.

Ответният началник на РУ – Рила при ОДМВР – [област] не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на въззивното решение, което намира за обосновано и правилно.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 23-0332-000497/ 24.08.2023 г. на началника на РУ – Рила при ОДМВР – [област], с което на Б. Г. Г. за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че на 01.08.2023 г. около 00:58 часа актосъставителят св.Р и св.Й като контролни органи констатирали, че в [населено място] от път KNL 2081 с посока на движение към центъра на селото, в близост до кметството деецът управлява четириколесно МПС с посочения в НП номер на рама. След справка с ОДЧ при РУ – Рила контролните органи установили, че водачът е неправоспособен. Процесното МПС е тип АТВ, което не е регистрирано. Същото е с 50 или над 50 кубика и за него се изисква СУМПС. МПС не е регистрирано. Установено е и че водачът управлява посоченото МПС след употреба на алкохол. Съгласно приложена справка от началника на РУ – [община], процесното МПС има нужното техническо оборудване /фар, стоп и пътепоказатели/, поради което подлежи на регистрация по реда на Наредба № I-45/ 19.07.2006 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях.

При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за спазване на административнонаказателната процедура по ЗАНН и доказано деяние. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:

При постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13, ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната истина. От събраните доказателства е формирал правилен извод за редовно проведено производство по правилата на ЗАНН и доказано противоправно деяние.

Неоснователно касаторът счита, че районният съд е допуснал непълнота на доказателствата от обективна страна във връзка с вида на превозното средство като МПС и съответната за него правоспособност на дееца. Свидетелските показания и справката от РУ – Рила установяват, че превозното средство е четириколесно тип „АТВ“, снабдено с мотор и с нужното техническо оборудване. Установените данни за превозното средство го включват в дефиницията за МПС по §6, т.11 от ДР на ЗДвП, т.к. е снабдено с двигател за придвижване. По см. на §6б от ДР на ЗДвП за целите на закона се използват и приложимите определения по чл.3 от Регламент /ЕС/ № 168/ 2013. Съгласно чл.3, т.70 от Регламент /ЕС/ № 168/ 2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства, дефиницията за „четириколесно превозно средство“ включва превозно средство с четири колела, което отговаря на квалификационните критерии за превозни средства от категория L6е и L7е. Посочените категории са уредени в чл.4, §2, б.“е“ и б.“ж“ от Регламента и съгласно чл.4, §3 от Регламента класификацията е според техния двигател. Изложеното еднозначно определя управляваното от дееца превозно средство като МПС. Посочените характеристики на МПС налагат неговата регистрация, като за управление на същото водачът следва да притежава СУМПС по правилото на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Управлението на посоченото МПС по път, отворен за обществено ползване от неправоспособен водач определя еднозначно деянието като нарушение на чл.150 от ЗДвП. По делото липсват доказателства, оборващи презумтивната доказателствена сила на АУАН по чл.189, ал.2 от ЗДвП. Деянието е осъществено виновно.

Правилен е извода на съда за законосъобразно определено административно наказание по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. Наложената глоба от 200лв. е в средния законов размер и съответства на цялостното поведение на водача. Същият е установен на място да управлява нерегистрирано МПС с концентрация на алкохол в кръвта, което води до завишена обществена опасност на деянието и дееца.

Решението на районния съд е правилно и като такова ще остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76/ 15.03.2024 г. по а.н.д.№ 1065/ 2023 г. на РС - [община].

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.