РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Бургас , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20202120105239 по описа за 2020 година
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 5239 по описа за 2020 година , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЗАЛОЖНА КЪЩА А. и Д.
74“ ООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано
от Т.И.Д., действащо чрез пълномощника си адвокат К., уточнена с допълнителна
такава от 30.11.2020 г., против Д. И. Р. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас,
затвор – ЗООТ „Дебелт“, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата
от 3 540 лева, представляваща договорна неустойка, дължима на основание сключен
договор за предоставяне на паричен заем от 30.12.2019 г., обективиран в заложен
билет № 8331242, ведно със законна лихва за забава от 30.12.2019 г. до окончателното
й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсената сума се основават на твърдения, че на
30.12.2019 г. ответникът предоставил лична карта на лицето Г.И.А., след което
получил паричен заем в размер на 1 180 лева срещу предадена от него златна гривна,
1
като подписал и заложения билет, съгласно който при невярно деклариране дължи
сумата от 3 540 лева. В последствие се установило, че предоставена златна гривна е
предмет на кражба, а лицето което е подписало заложния билет е ответникът, а не Г.А..
Горното било установено по воденото НОХД № 1996/2020 г. по описа на Бургаския
районен съд. В резултат на действията на ответника ищецът търпял имуществена вреда
в размер на 1 180 лева, с оглед на което и ответникът дължал уговорената в чл. 8
неустойка, тъй като е подписал договора и поел задължение за плащането й, в случай
на невярно деклариране.
Правното основание на иска е чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият се явява лично в
съдебно заседание, като заявява, че не оспорва че е подписал заложения билет и е
получил сумата от 1 180 лева. Сочи също така, че съжалява за постъпката си и че това
повече няма да се повтори.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно заложен билет № 8231242, ищцовото дружество, е предоставило на
заемателя Г.И.А. на 30.12.2019 г. сумата от 1 180 лева, като срокът на заем е 1 ден и
падежът за връщането му е на 31.12.2019 г. Заложена е вещ –гривна от жълт метал от
25.23 грама. В т. 8 от другите условия по заложения билет е предвидено, че в случай на
невярно деклариране в декларацията по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на
заложните къщи или при изземване на заложената вещ от компетентните разследващи
органи залогодателят дължи на залогополучателя неустойка в размер на 3 540 лева.
С одобреното споразумение по НОХД № 1996/2020 г. по описа на Бургаския
районен съд е признат подсъдимият Д. И. Р., в това, че на 30.12.2019г. в гр.Бургас, с
цел да набави за себе си и за Г.Г.К. имотна облага спомогнал да бъде отчуждена чужда
движима вещ - 1 бр. златна мъжка гривна, 14 карата с тегло 25.21 грама на стойност 1
281 /хиляда двеста осемдесет и един/ лева собственост на „К.Г.*“ ЕООД с управител
Р.С.М. от владението на Х.А.М. от гр. Бургас, чрез залагането и в заложна къща „А. и
Д. 74“, находящ се в *****, за която вещ е знаел, че е придобита от Г.Г.К., чрез
престъпление – кражба, като деянието е извършено при условията на повторност -
престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, като деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал. 2 от
НК, както и че Д. И. Р., за виновен, в това, че на 30.12.2019 г. в гр. Бургас дата при
2
условията на съвкупност в *****, в заложна къща „А. и Д. 74“, противозаконно си
служил с официален документ – лична карта № ****** издадена на дата *****г. от
МВР – гр.Сливен, издадена на името на Г.И.А. с ЕГН ******, валидна до дата
06.12.2026 г., с цел да заблуди длъжностно лице – Т.Д.Ш. – комисионер в заложната
къща и извършеното не съставлява по-тежко престъпление - престъпление по чл. 318
вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, в
това число и одобреното от съда споразумение, с което извършителят се е признал за
виновен, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Т.е. са доказани описаните по-горе извършени от ответника,
които не се и оспорват от него и в настоящото производство.
В случая процесния заложен билет инкорпорира договор за заем и залог на
движима вещ. Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други замести вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Т.е. договорът за заем е реален такъв и се счита за сключен след предаването
на вещите - в случая парична сума. В тази връзка по делото не се спори, че ответникът
е подписал заложения билет и е получил сумата от 1 180 лева. Видно обаче от договора
/заложния билет/ страна по него – заемополучател и залогодател, е лицето Г.И.А.. Т.е.
би възникнала облигационна връзка между ищеца и това лице. Установи се обаче, че
поради цитираното по-горе престъпление, заложеният билет не е подписан от това
лице, а от ответника по делото, при което и се налага извода, че липсва валиден
договор между ищеца и Г.А.. Независимо от това обаче не може да се приеме, че е
налице твърдяната от ищеца облигационна връзка с ответника, тъй като липсва
валидно сключен договор респективно заложен билет между страните. Т.е. ищецът
няма валиден договор с ответника, въз основа на който ищецът би могъл да претендира
плащането на уговорената неустойка. Безспорно същият е претърпял имуществени
вреди, като е дал на ответника сумата от 1 180 лв., но така или иначе, той не може да
претендира обезщетяването на претърпените от него вреди въз основа на договор
/заложен билет/, сключен с ответника, какъвто не съществува. Всъщност съобразно
установените по делото факти се налага извода, че ищецът има право да търси
обезщетение за претърпените от него вреди – сумата от 1 180 лева и други такива, ако
установи наличието на причинна връзка, по реда на чл. 45 и следващите от ЗЗД, поради
3
извършеното от ответника деяние, което съставлява непозволено увреждане. Не е
налице обаче валиден договор между страните, въз основа на който да се дължи
плащането на търсената договорна неустойка.
С горните мотиви съдът намира, че заявената претенция за заплащане на
договорна неустойка, като неоснователна следва да бъде отхвърлена, ведно със
съответната търсена лихва за забава.
При този изход на неоснователна се явява претенцията на ищеца за заплащане на
направените разноски по делото.
Съдът констатира, че неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 83, ал. 1,
т. 4 от ГПК, тъй като не се касае до предявен иск от пострадалия за обезщетяване на
вредите от непозволено увреждане от престъпление, за което е налице влязла в сила
присъда, тъй като се търси плащането на договорна неустойка. Ето защо ищецът
следва да бъде осъден да заплати дължимата за производство държавна такса от 141. 60
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля иска на „ЗАЛОЖНА КЪЩА А. и Д. 74“ ООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано от Т.И.Д., против Д. И. Р. с
ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас, затвор – ЗООТ „Дебелт“, за осъждането
му за заплащане на сумата от 3 540 лева, представляваща договорна неустойка,
дължима на основание сключен договор за предоставяне на паричен заем от 30.12.2019
г., обективиран в заложен билет № 8331242/30.12.2019 г., ведно със законна лихва за
забава от 30.12.2019 г., както и искането за присъждане на разноски по делото.
Осъжда „ЗАЛОЖНА КЪЩА А. и Д. 74“ ООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от Т.И.Д., да заплати държавна такса
по сметка на Бургаския районен съд в размер на 141. 60 лв. /сто четиридесет и един
лева и 60 ст./
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
4
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5