Решение по дело №3123/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Й. П. Г., чрез адвокат Г., против Решение № 1703/13.10.2023г., постановено по АНД № 19/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-52/17.10.2022г., издадено от началник Отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ – град Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл. 24, ал. 6 Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и издадено в нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на районния съд за установено съставомерно административно нарушение. Твърди се, че в наказателното постановление /НП/ и акта за установяване на административното нарушение /АУАН/ не се съдържа ясно описание на деянието, както и неправилно установени факти за броя на въдиците, за които се твърди, че само две са били на жалбоподателя. Счита, че са налице предпоставките деянието да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба – началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез юрисконсулт А., поддържа становище за неоснователност на жалбата и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави без уважение.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Районният съд е приел за законосъобразно НП № 16-52/17.10.2022г., издадено от Началник Отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ – град Пловдив. Установил е, че наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 0030134 от 11.07.2022 г., съставен от Ц. И. Б. – на длъжност началник сектор „Рибарство и контрол“, отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив към ГД ИАРА. При проверка, извършена от контролни органи при ИАРА на 11.07.2022г. в 22:50 часа на р. Марица, в местността „9-ти“ километър, с GPS координати 42.153707, 24.642037, било установено, че Й. П. Г. извършва любителски риболов с четири броя въдици, потопени във водата в работно положение. Риболовът се извършва през тъмната част на денонощието съгласно §. 1, т. 53, буква „В“ от ДР на ЗРА. Уловил е един брой риба от вида „сом“. Нарушението е квалифицирано по чл. 24, ал. 6 от ЗРА. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен. Административнонаказващият орган на основание чл. 66, ал. 3 от ЗРА е наложил на нарушителя глоба в размер на 400 лева.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно от обективна и от субективна страна, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление.

Съдът е изложил мотиви за минимално наложения размер на глобата и относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“.

Районният съд, въз основа на правилно установената фактическа обстановка, е направил обосновани изводи за законосъобразност на процесното наказателно постановление.

Възраженията на касатора са неоснователни. Не се установяват сочените в жалбата съществени процесуални нарушения.

Разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от ЗРА допуска любителски риболов през тъмната част на денонощието само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1, но само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9 - ежегодно със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА.

В случая административното нарушение е извършено на р. Марица, в местността „9-ти“, с посочени кооридинати, което място не е сред посочените места за любителски риболов през тъмната част на денонощието по заповедта по чл. 24, ал. 9 от ЗРА. (заповед № 09-395/31.03.2022г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 24, ал. 9 от ЗРА са определени рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗРА, разрешени за любителски риболов през тъмната част на денонощието).

По смисъла на § 1, т. 26, вр. т. 27 от ДР на ЗРА, "риболов - любителски" е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила.

Съгласно §.53, б. „в“, под риболов в „тъмна част на денонощието“ следва да се разбира поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба в периода от 22,00 ч. до 05,00 ч. за месеците май, юни и юли.

При тази нормативна уредба е видно, че за съставомерността на деянието по чл. 24, ал. 6 ЗРА са ирелевантни броя на използваните уреди (въдици) и количеството естествена светлина. Законодателят свърза факта на деянието с два елемента – използването на уреди за риболов (поне един) в периода от 22,00 ч. до 05,00 ч. за месеците май, юни и юли, с цел улов на риба и други водни организми.

В казуса Й. Г. е извършвал любителски риболов след 22,00 ч. през месец юли, през тъмната част на денонощието. Нарушителят е реализиран състава на вмененото му административно нарушение, което обстоятелство не е отрекъл при съставянето и връчването на АУАН. Не се установява правото му на защита да е ограничено, нито да е била възпрепятствана възможността да разбере с кои точно свои действия и при какви обстоятелства е извършил административното нарушение.

За неспазване на посочената забрана чл. 66, ал. 3 от ЗРА предвижда налагане на наказание глоба от 400 до 650 лв. В случая санкцията е наложена в предвидения минимален размер, поради което не търпи допълнителна корекция.

Касационната инстанция също счита, че не са налице основанията нарушението да бъде прието за маловажно. За да е налице маловажен случай на административно нарушение, е необходимо деянието да се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид. От събраните по делото доказателства не се установява случаят да е такъв. Нарушението е първо, което е взето предвид от АНО, който е наложил минималния размер на предвидената глоба. Регламентираната от законодателят глоба за този вид административни нарушения е предвидена в такъв висок минимум, отчитайки високата степен на обществената опасност и значимостта на защитаваните от тези норми обществени отношения.

Като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита, които настоящият състав определя в размер на 80 лева.

Административен съд Пловдив,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1703/13.10.2023г., постановено по АНД № 19/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Й. П. Г., с адрес: гр. София, ж.к. Толстой, бл. 22, вх. Б, ет. 1, ап. 16 да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.