№ 174
гр. Варна, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
Членове:Светлозар Г. Г.
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Теодора Св. И.
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно
наказателно дело № 20253100600879 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е образувано по частна въззивна жалба на адв. П. П.
от ВАК- упълномощен защитник на С. Д. И., с която се иска въззивният съд да
отмени определение по ЧНД № 1722/2025г. по описа на РС-Варна, 4-ти състав, с което
осв.лице С. Д. е настанена на задължително стационарно лечение в ДПБ –Царев брод
за срок от ТРИ МЕСЕЦА. С решението първоинстанционният съд е назначил за лице ,
което да дава информирано съгласие за лечението на И., такова определено от Кмета
на община Шумен.
В съдебно заседание представителят на Варненска окръжна прокуратура моли
съда да приеме, че с оглед данните за състоянието и поведението на осв. И. не е
налице необходимост тя да бъде настанявана на задължително лечение.
Защитникът на осв.лице С. И.- адв. П. поддържа жалбата и моли съда да
отмени атакуваното решение. Той излага доводи , че решението е неправилно, че И.
може и се лекува в домашни условия, че случилото се е скандал между съседи и др.
В съдебно заседание осв.лице И. се явява , разказва за случилото се, заявява,
че не желае да бъде лекувана в болница , защото приема предписаните й медикаменти
и иска да се чувства добре.
След преценка на становището на представителя на ВОП, становището на
защитника на И. както и след цялостна служебна проверка на определението, на
основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд констатира,
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване и от
1
надлежна страна, като разгледана по същество е основателна.
Производството пред първа инстанция е протекло по реда на чл.157 от ЗЗ.
По делото първоинстанционният съд установил, че осв. И. страда от „
параноидна шизофрения“, като началото на заболяването датира от 1987г. От тогава тя
е била хоспитализирана неколкократно. Преди около 2 години родителите на И., с
които тя живеела в едно жилище, починали. Поведението й започнало да се променя,
като тя станала словесно агресивна. Не приемала стриктно и предписаните й
медикаменти. Поради това в последните месеци станала по-напрегната,
раздразнителна и конфликтна. На 15.04.2025г. по повод неразбирателство със съседи,
И. счупила намиращи се на стълбищната площадка саксии. Това било възприето от св.
С., която й направила забележка и й казала, че трябва да се почисти разпиляната пръст.
Осв. И. й отвърнала с остри реплики, като й казала, че няма да има дъщеря. След нова
размяна на реплики осв. И. посегнала да удари св. С., но не успяла. По този повод на
място бил извикан полицейски екип, който в последствие отвел осв. И. в болнично
заведение.
От заключението на назначената в първа инстанция съдебно-психиатрична
експертиза е видно, че И. страда от „ параноидна шизофрения“, като заболяването
датира от над 35 години и е актуално и към момента на изготвяне на експертизата.
Вещото лице е посочило, че при изследването тя е била некритична по отношение на
психичното си заболяване и проявите му, че мисловният й процес е протича с
нормален темп, но е бил разкъсан и паралогичен , а в съдържанието му е имало
налудни идеи за отношение и увреждане. Емоционално е била лабилна, а волево
импулсивна. Предвид актуалната психотична симптоматика и липсата на критичност
вещото лице е дало заключение, че при И. е налице медицинско основание за
настаняване на задължително лечение за срок от 3 месеца в ДПБ „Царев брод“, както и
че не може да дава информирано съгласие за лечението си. Именно в този смисъл и
първоинстанционния съд е постановил и решението си.
Описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил от
събраните по делото гласни доказателства – заключението на назначената по делото и
приета от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена
съдебнопсихиатрична експертиза, с показанията на в.л. д-р В. , както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели Н. С., П. Г.а, Ц. Г.- съседки на осв. И., св. К. Е. и Р.
М.- позната и съученичка на освидетелстваната, нейните обяснения и всички
останали приложени по делото книжа.
В хода на въззивното съдебно следствие настоящият съдебен състав проведе
допълнителен разпит на в.л. доц. В.. От него се установи, че поведението на осв. И.
при инцидента със сигурност е било болестно повлияно. Той посочи още, че към
момента е от изключително значение тя да приема медикаменти, като терапията може
да е различна от тази, предписана й при изписването й от болницата, както и да
посещава психиатър, който да проследява състоянието й. Доц. В. потвърди, че твърде
дълъг период от време не се налагало осв. И. да бъде хоспитализирана, което означава,
2
че необходимото й лечение е било изпълнявано. Той посочи още, че при изпълнение
на терапията е налице реална възможност за положително повлияване при осв. И..
Съдът кредитира изцяло заявеното от вещото лице.
С оглед на изложеното до тук въззивният съдебен състав намира, че правилно е
било установено от първоинстанционния съд, въз основа на всички събрани по делото
доказателства, че при освидетелстваната С. И. са налице медицинските критерии,
визирани в нормата на чл. 146 ал.1 т.1 от ЗЗ, предвид констатираното от вещото лице
заболяване. Не е налице обаче социалния критерий, доколкото по делото не се
установява по безспорен и категоричен начин, че поради състоянието си И. е опасна за
околните. Случилото се на 15.04.2025г. разкрива признаците на междусъседска свада,
като данни за това, че И. е била физически агресивна към съседите си в предходен
период от време, няма. Поведението й към него момент е било болестно повлияно, но
не и болестно мотивирано. Поради това, доколкото тя приема предписаната й
медикаментозна терапия и към момента, настоящият съдебен състав намира, че поради
състоянието си тя не е опасна за себе си или за околните. И. е наясно със заболяването
си, посещава съответните специалисти и приема предписаните й медикаменти, поради
което и не може да се приеме, че тя няма критично отношение и че поведението й е
изцяло болестно мотивирано.
Предвид горното въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед на това и на основание чл. 338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 621/29.05.2025г. по ЧНД № 1722/2025г. по описа на
ВРС, 4-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3