№ 2020
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100500600 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 15392/23.09.2023 г., постановено по гр.д. № 61994/2021 г. на
Софийски районен съд, 58 състав, съдът е осъдил И. Н. Н. и Б. Н. Н. да заплатят
разделно и при равни дялове на „Топлофикация София” ЕАД следните суми във
връзка с топлоснабдяване на жилищен имот с абонатен номер *******: сумата от
2033,18 лева, представляващи стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
в периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
29.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 700,35 лева, представляващи лихва
за забава, начислена върху задължението за топлинна енергия за периода 31.10.2018 г.
– 20.10.2021 г., сумата от 51,29 лева, представляващи цена на услугата „дялово
разпределение” за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за
периода от 29.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,39 лева,
представляващи лихва за забава, начислена върху задължението за цена на услугата
„дялово разпределение” за периода 31.10.2018 г. – 20.10.2021 г.
С горепосоченото решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София” ЕАД искове за стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017
г. – 31.08.2018 г. и за разликата над 2033,18 лева до пълния претедиран размер от
4378,36 лева, както и за цена на извършената услуга за „дялово разпределение” за
периода 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г. и за разликата над 51,29 лева до пълния предявен
размер от 53,92 лева.
Със същото решение съдът е осъдил И. Н. Н. и Б. Н. Н. да заплатят на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 747,50 лева, представляващи съдебни
разноски.
1
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София” ЕАД е осъдено да
заплати на всеки от адв. И. А. Н. и адв. С. К. К. сумата от 273,85 лева, представляващи
разноски за оказана безплатна правна помощ в производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу осъдителната част на решението е постъпила въззивна жалба от
ответника И. Н. Н.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
неправилно. Поддържа се, че по делото няма доказателства, установяващи, че
жалбоподателят е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот.
Твърди се, че съдът неправилно е приел, че се дължат лихви, въпреки че ищецът не е
установил изпадането в забава. Сочи се, че според общите условия от 2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на потребената топлинна енергия в 30-
дневен срок от публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача, като
в случая няма представени доказателства за това ответникът да е поставен в забава по
предвидения в общите условия начин. Твърди се, че няма основание за присъждане на
сумите за цена на услугата „дялово разпределение”. Поддържа се, че за уважаване на
тази претенция трябва да се установи основанието на задължението, което е за
съответния период, както и датата, на която задължението е трябвало да се изпълни.
Сочи се, че в случая не са ангажирани доказателства за установяване на тези
предпоставки. Твърди се, че с оглед неоснователността на главния иск, то
неоснователен е и искът за лихви за забава. Предвид изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разноски по
делото.
Срещу осъдителната част на решението е постъпила въззивна жалба и от
ответника Б. Н. Н.. Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно.
Твърди се, че няма категорични доказателства за това ответникът да е потребител на
топлинна енергия. Поддържа се, че СРС е нарушил константната съдебна практика,
според която потребител е лицето, на чието име е открита партидата. В тази връзка се
поддържа, че при наличие на лице, обявило облигационни отношения с ищеца, то това
лице е ползвател, а не останалите собственици. Твърди се, че неправилно СРС е приел,
че ответникът отговаря за лихви, след като по делото не се установява изпадане в
забава. Поддържа се, че по делото не са доказани изискваните предпоставки, за да се
уважи искът за цена на услугата „дялово разпределение”, а именно – не са доказани
основанието на задължението, което да е в процесния период, както и не е доказана
датата, на която задължението е следвало да се заплати. Сочи се, че поради това са
неоснователни претенциите за заплащане на цена на услугата „дялово разпределение”
и за лихви за забава. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София” ЕАД, оспорва жалбите.
Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и постановено в
съответствие със събраните доказателства и константната практика, поради което
същото следва да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД, не взима становище
по жалбите.
Въззивните жалби са подадени в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите
са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
2
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149
и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По исковете по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на
което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия
през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати
уговорената цена в претендирания в исковата молба размер. С оглед претенцията за
цена на услугата „дялово разпределение“ ищецът следва да докаже, че през исковия
период е извършвана услугата „дялово разпределение”, както и че същият се явява
легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в претендирания по делото
размер.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация
София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими
разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.
По делото е приетата съдебнотехническа експертиза, която съдът намира за
компетентно и задълбочено изготвена, независимо че за изготвянето й вещото лице е
използвало и материали, които не са приобщени по делото. Следва да се има предвид,
че според Определение № 273/09.07.2013 г. по гр.д. № 2912/2013 г. на II Г.О. на ВКС
вещото лице не е ограничено до това да си служи само с книжата, приложени между
кориците на делото, за да отговори на поставените задачи.
От горепосочената техническа експертиза се установява, че процесният
апартамент се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа. Експертът е посочил, че за процесния период абонатната
станция на процесната сграда захранва двата входа на сградата. От експертизата не се
установява общият топломер на сградата да не е бил в състояние да измерва в класа си
на точност.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. А по арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.
Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е свързан с това дали по
делото се установява, че ответниците (настоящи въззивници) са били потребители на
топлинна енергия относно имот с адрес в гр. София, район „Илинден”, ж.к. „*******
абонатен № *******.
Необходимо е да се посочи, че поначало правнорелевантен факт, който е от
значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено
3
доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. При
косвеното доказване се установяват факти от действителността, които се намират във
връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното
производство. Тоест съдът може да приеме за установено обстоятелство, което е
доказано по косвен път тогава, когато се изгражда система от доказателствени факти,
която изключва всяка друга вероятност и създава сигурност, че правнорелевантният
факт се е осъществил – така Решение № 60221/19.01.2022 г. по гр.д. № 3270/2020 г. на
IV Г.О. на ВКС.
В случая по делото не е спорно, че Н.И. Н. е починал на 22.10.2010 г. и е
оставил за свои наследници по закон синовете си – И. Н. Н. и Б. Н. Н.. На основание
чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват при равни квоти. По арг. от чл. 48, изр.
2 ЗН приемането на наследството има обратно действие и произвежда действие от
деня на открИ.е на наследството, т.е. от деня, в който е настъпила смъртта на
наследодателя. В случая в хода на производството конституираните като ответници
наследници нито са твърдели, нито са доказали, че са се отказали от наследството на
баща си Н.И. Н.. Тоест всеки от ответниците И. Н. Н. и Б. Н. Н. е придобил по 1/2 ид.ч.
от правата и задълженията, включени в наследствената маса на наследодателя Н.И. Н.,
считано от 22.10.2010 г. (датата, на която е починал наследодателят и е открито
наследството му).
По делото е представен Протокол от общо събрание, проведено на 28.04.2002 г.
между етажните собственици от бл. *******, находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
Към протокола е приложен списък на присъствалите етажни собственици, като за ап.
37 е посочен именно наследодателят Н.И. Н., ЕГН **********. Протоколът е подписан
от Н.И. Н.. В хода на производството пред СРС нито един от ответниците не е
оспорвал автентичността на подписа на Н.И. Н., поради което не е открИ.о
производство по реда на чл. 193 ГПК.
Освен това съдът констатира, че от служебно извършената справка от СРС е
видно, че към датата на смъртта на наследодателя Н.И. Н. (22.10.2010 г.) постоянният
и настоящият адрес на последния са били именно в гр. София, район „*******, бл.
*******, ет. ******* което съвпада с адреса на процесния топлоснабден имот. От
служебно извършената от СРС справка е видно и че постоянният и настоящият адрес
на ответника (настоящ въззивник) Б. Н. Н. също е в гр. София, район „*******, бл.
*******, ет. ******* и съвпада с адреса на топлоснабдения имот.
С оглед на всичко изложено по-горе въззивният съд приема, че е доказано по
делото правото на собственост на наследодателя Н.И. Н. върху процесния
топлоснабден имот. По пътя на наследяване след смъртта на Н.И. Н. правото на
собственост е било придобито от синовете му И. Н. и Б. Н. Н. при равни квоти. По
делото нито се твърди, нито се доказва, че наследодателят Н.И. Н. или наследниците
му И. Н. Н. и Б. Н. Н. са се разпоредили с правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот преди исковия период.
По повод оплакванията във въззивните жалби следва изрично да се посочи, че
предмет на предявените искове не е спор за собственост върху имот, поради което
непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права
върху имота, не обосновава само по себе си извод за неоснователност на предявения
иск.
Предвид горното въззивният съд приема, че в исковия период И. Н. Н. и Б. Н.
Н., като наследници, придобили преди исковия период при равни квоти правото на
собственост върху топлоснабден самостоятелен обект в сграда в режим на етажна
собственост, са имали качеството на битови клиенти на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Тоест установено е съществуването на
4
облигационно отношение между „Топлофикация София” ЕАД и И. Н. Н. и Б. Н. Н.,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който договор
„Топлофикация София“ ЕАД е доставяло в съсобствения имот на И. Н. Н. и Б. Н. Н.
топлинна енергия. Поради това за всеки от ответниците И. Н. Н. и Б. Н. Н. е
възникнало насрещно задължение да заплати припадащата му се част от цената на
доставената топлинна енергия. Тоест насочените срещу И. Н. Н. и Б. Н. Н. искове са
доказани по основание. В подкрепа на този извод са и разясненията, дадени с Решение
№ 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС, според които по силата на
чл. 150 ЗЕ „между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на
подадена от потребителя молба за открИ.е на партида не означава, че няма
облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират
от закона”.
Във въззивните жалби няма формулирани конкретни оплаквания по отношение
на размера или периода, за които СРС е съдил ответниците да заплатят разделно и при
равни квоти на „Топлофикация София” ЕАД цената на доставена, но незаплатена
топлинна енергия. В този смисъл и на основание чл. 269 ГПК ограниченият въззивен
съд не следва да извършва проверка за правилността на първоинстанционното
решение в тази част. Това следва и от разясненията, дадени с Решение №
288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче,
че при служебно извършената проверка въззивният съд не констатира допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми в разглежданата част на
първоинстанционното решение.
По-нататък следва да се посочи, че съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение.
Към исковата молба са приложени общи условия, които са публикувани във в.
„Монитор”, брой от 11.07.2016 г., понеделник. Общоизвестно е освен това, че общите
условия са публикувани и в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г.,
достъпен на електронната страница на вестника. Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г.
по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС „Не съществува пречка, ако на съда е известно в
кои всекидневници са публикувани ОУ, същите да бъдат посочи в съдебното
решение”.
С оглед на горепосоченото и в съответствие с чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите
условия на „Топлофикация София” ЕАД са влезли в сила 30 дена след публикуването
им, а именно – на 11.08.2016 г. Точно тези общи условия са приложими и към
процесните вземания, претендирани за периода 2018 г. – 2020 г. В този смисъл изцяло
несъстоятелни са позоваванията на двамата въззивници на клаузите от общите условия
от 2014 г., които не са били действащи към исковия период.
По силата на чл. 22, ал. 1 от общите условия от 2016 г. дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача „Топлофикация София” ЕАД
по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите в сградата в режим на етажна собственост, като
съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия от 2016 г. клиентите заплащат на продавача
„Топлофикация София” ЕАД стойността на услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от общите условия от 2016 г.
клиентите заплащат цената на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избран
от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и
5
начинът на заплащане на услугата се определят от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“, и се обявяват по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен Протокол от общо събрание от 28.04.2002 г., проведено
между етажните собственици от бл. ******* в сграда в гр. София, ж.к. „Илинден”. От
този протокол е видно, че е взето решение да се сключи договор за топлинно
счетоводство с „Техем Сървисис” ЕООД. Представен е също така договор за
извършване на дялово разпределение, сключен между „Топлофикация София” ЕАД и
„Техем Сървисис” ООД. Освен това се установява от изготвената съдебнотехническа
експертиза, че дяловото разпределение в процесната сграда в режим на етажна
собственост се е извършвало през исковия период именно от третото лице помагач
„Техем Сървисис” ЕООД. Последното е представило също така протоколи за
непредоставен достъп до процесния топлоснабден имот за целите на извършване на
годишен отчет, както и изравнителни сметки, като тези документи не са били оспорени
своевременно и по същество от ответниците (настоящи въззивници). В хода на
производството нито се твърди, нито се доказва от страна на ответниците (настоящи
въззивници), че етажните собственици са избрали друго вписано в регистъра по чл.
139а ЗЕ дружество, различно от „Техем Сървисис” ЕООД, което да осъществява
дялово разпределение в процесната топлоснабдена сграда.
Предвид горните обстоятелства въззивният съд приема за правилен изводът на
СРС, че ищецът „Топлофикация София” ЕАД се легитимира като субект, който има
право да получи цената за извършваната от „Техем Сървисис“ ЕООД услуга „дялово
разпределение”. Следователно предявеният иск за присъждане на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД, в качеството му на продавач на топлинна енергия, се
явява установен по основание.
Във въззивните жалби няма изрични оплаквания срещу размера или периода, за
които СРС е съдил ответниците да заплатят разделно и при равни квоти на
„Топлофикация София” ЕАД цената за услугата „дялово разпределение”. В този
смисъл и на основание чл. 269 ГПК ограниченият въззивен съд не следва да извършва
проверка за правилността на първоинстанционното решение в тази част. При
извършена служебна проверка не се констатира нарушение на императивна
материалноправна разпоредба в частта от първоинстанционното решение, касаеща
главницата за цената за извършена услуга „дялово разпределение”.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на акцесорните претенции следва да бъде установено пълно и
главно от страна на ищеца: 1/ съществуване на главно задължение; 2/ изпадане на
ответната страна в забава поради изтичане на срока за изпълнение на главното
задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/ размера на дължимото се
обезщетение за забава.
Вече се посочи по-горе, че към процесните вземания са приложими общите
условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г., а не тези от 2014 г., както погрешно
се поддържа в двете въззивни жалби.
Според чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки се издават кредитни
известия за реално потребената топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 4 от общите
условия от 2016 г. се начислява законна лихва за забава само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако същите не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2. Според чл. 33, ал.
2 от общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. От анализа на посочените разпоредби на общите условия следва, че
6
длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане
на цената на топлинната енергия в 45-дневен срок от издаване на общата фактура за
целия отчетен период.
Тоест с оглед актуалното съдържание на чл. 33 от общите условия от 2016 г.
изпадането в забава не е свързано с обявяването на месечните фактури на сайта на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно общите условия от 2016 г. за вземанията за
топлинна енергия, за които е издадена изравнителна сметка в обща фактура, не е
необходимо и отправянето на покана или предприемането на други действия от страна
на топлопреносното дружество, за да се постави клиентът в забава. Тоест изцяло
неоснователни и несподеляеми са оплакванията във въззивните жалби срещу
уважените искове за лихва за забава, начислена върху стойността на доставената
топлинна енергия. Първоинстанционният съд правилно е приел, че се касае за срочни
задължения, които не са били изпълнени своевременно, поради което ответниците
(настоящи въззивници) са изпаднали в забава и дължат обезщетение за тази своя
забава.
Във въззивните жалби няма конкретни оплаквания срещу размера или периода,
за които СРС е съдил ответниците да заплатят разделно и при равни квоти на
„Топлофикация София” ЕАД лихва за забава върху цената на доставената топлинна
енергия. В този смисъл и на основание чл. 269 ГПК ограниченият въззивен съд не
следва да извършва проверка за правилността на първоинстанционното решение в тази
част. При извършена служебна проверка не се констатира нарушение на императивна
материалноправна разпоредба в частта от първоинстанционното решение, касаеща
присъдената лихва за забава, начислена върху цената на доставена топлинна енергия.
Във въззивните жалби се поддържа, че „Топлофикация София” ЕАД е следвало
да докаже датата, на която възнаграждението за услугата „дялово разпределение” е
следвало да се заплати, за да се уважат претенциите на ищеца. Това действително е
предпоставка за уважаване на претенциите на „Топлофикация София” ЕАД за
присъждане на лихва за забава върху дължимата цена на услугата „дялово
разпределение”.
В общите условия не е предвиден срок, в който да се заплаща възнаграждението
за предоставената услуга „дялово разпределение”, т.е. касае се безсрочно задължение.
При този вид задължения длъжникът изпада в забава едва след отправяне на покана –
арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото обаче не са представени доказателства от
„Топлофикация София“ ЕАД за отправени и получени от И. Н. Н. и Б. Н. Н. покани за
плащане на припадащата им се част от дължимата цена за услуга „дялово
разпределение” от дати, предхождащи подаването на исковата молба. Поради това
акцесорните претенции за мораторна лихва върху цената на услугата „дялово
разпределение” се явяват неоснователни и неправилно са били уважени от СРС.
С оглед всичко изложено по-горе се налага изводът, че първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, в която са уважени претенциите на
„Топлофикация София” ЕАД за осъждане на И. Н. Н. и Б. Н. Н. да платят разделно и
при равни квоти сумата от 11,39 лева, представляващи лихва за забава, начислена
върху цената за услугата „дялово разпределение” за периода 31.10.2018 г. – 20.10.2021
г.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По разноските:
По разноските в първоинстанционното производство:
В Определение № 224/09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5263/2015 г. на IV Г.О. на ВКС е
7
посочено, че „при постановяване на решението си въззивният съд трябва, при
спазване на правилата на чл. 78 от ГПК, да определи дължимите се между
страните разноски пред първата инстанция с оглед на измененото решение и да
присъди същите, заедно с направените пред втората инстанция разноски“.
Предвид изхода на делото пред въззивния съд първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, в която И. Н. Н. и Б. Н. Н. са осъдени да заплатят
разделно и при равни квоти на „Топлофикация София” ЕАД разноски за
първоинстанционното производство за горницата над 744,45 лева до 747,50 лева.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „Топлофикация София”
ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на основание чл. 38 ЗА на всеки от адв. И. А.
Н. и адв. С. К. К. допълнително възнаграждение от 1,32 лева за оказаната безплатна
правна помощ в първоинстанционното производство.
По разноските за въззивното производство:
Предвид частичната основателност на всяка от въззивните жалби всеки от
въззивниците има право на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК да получи
съответна част от сторените деловодни разноски за въззивното производство.
По делото са представени договор за правна защита и съдействие, сключен
между Б. Н. Н. и адв. С. К., и договор за правна защита и съдействие, сключен между
И. Н. Н. и адв. И. А. Н.. И двата договора са сключени при условията на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗА, като адвокатите са се съгласили да укажат безплатна правно помощ на
материално затруднени лица.
При предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА съдът определя
по справедливост присъжданото адвокатското възнаграждение.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от
националното право, която определя минимални размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101,
§ 1 ДФЕС. СЕС изрично указва, че при установяване на такова противоречие
националният съд е длъжен да откаже да приложи националното право, дори и в
последното минималните размери на адвокатските възнаграждения да отразяват
реалните пазарни цени на услугите в страната.
Поради тези разяснения на СЕС в актуалната практика на ВКС се приема, че
размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение, вкл. това по чл. 38 ЗА, се
определя, след като съдът отчете вида на спора, защитавания интерес, вида и
количеството на извършената работа от адвоката и преди всичко правната и
фактическа сложност на делото. В този смисъл са Определение № 1954/19.04.2024 г.
по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д.
№ 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. №
1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г.
на I Т.О. на ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на
ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много
други.
Съобразявайки, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, както
и че пред СГС е проведено едно съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства, а спорът не е с висок материален интерес, съдът приема, че следва да се
определи адвокатско възнаграждение в размер от 300,00 лева за предоставените
адвокатски услуги във въззивното производство. От тази сума с оглед основателната
част от въззивните жалби следва да се присъдят на всеки от адвокатите на
въззивниците разноски за въззивното производство в размер на 1,22 лева.
8
Право на разноски за въззивното производство има и въззиваемият
„Топлофикация София” ЕАД. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство пред СГС.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. С оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия юрисконсултското
възнаграждение за „Топлофикация София“ ЕАД следва да се определи на 50,00 лева.
От тази сума с оглед неоснователната част от въззивните жалби следва да се присъди
на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 49,79 лева, които въззивниците да заплатят
разделно и при равни квоти.
С оглед цената на всеки от исковете решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 15392/23.09.2023 г., постановено по гр.д. № 61994/2021 г.
на Софийски районен съд, 58 състав, В ЧАСТТА, в която И. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ж.к. „*******, и Б. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„******* са осъдени да заплатят разделно и при равни дялове на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 11,39 лева, представляващи лихва за забава, начислена
върху задължението за цена на услугата „дялово разпределение” за периода 31.10.2018
г. – 20.10.2021 г., както и В ЧАСТТА, в която И. Н. Н. и Б. Н. Н. са осъдени да
заплатят на „Топлофикация София” ЕАД разделно и при равни дялове разноски за
първоинстанционното производство за горницата над сумата от 744,45 лева до
присъдените 747,50 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу И. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „*******, и Б. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ж.к. „******* иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на И. Н. Н. и Б. Н. Н. да заплатят поотделно и при равни квоти на „Топлофикация
София” ЕАД сумата от 11,39 лева, представляващи лихва за забава, начислена върху
задължението за цена на услугата „дялово разпределение” за периода 31.10.2018 г. –
20.10.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15392/23.09.2023 г., постановено по гр.д. №
61994/2021 г. на Софийски районен съд, 58 състав, В ЧАСТТА, в която И. Н. Н.и Б. Н.
Н. са осъдени да заплатят разделно и при равни дялове на „Топлофикация София”
ЕАД следните суми във връзка с топлоснабдяване на жилищен имот с абонатен номер
*******: сумата от 2033,18 лева, представляващи стойност на доставена топлинна
енергия в периода 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от
29.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 700,35 лева, представляващи лихва
за забава, начислена върху задължението за топлинна енергия за периода 31.10.2018 г.
– 20.10.2021 г., както и сумата от 51,29 лева, представляващи цена на услугата „дялово
разпределение” за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за
периода от 29.10.2021 г. до изплащане на вземането.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „*******, и Б. Н.
9
Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „******* да заплатят на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 49,79 лева, представляващи разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38 ЗА
вр. чл. 78 ГПК на адв. С. К. К., вписана в САК, с адрес на кантората в гр. София, ул.
*******, сумата от 1,32 лева, представляващи допълнителни разноски за
предоставената безплатна правна помощ в първоинстанционното производство пред
СРС, както и сумата от 1,22 лева, представляващи разноски за предоставена безплатна
правна помощ във въззивното производство пред СГС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38 ЗА
вр. чл. 78 ГПК на адв. И. А. Н., вписан в САК, с адрес на кантората в гр. Благоевград,
ул. „*******, сумата от 1,32 лева, представляващи допълнителни разноски за
предоставената безплатна правна помощ в първоинстанционното производство пред
СРС, както и сумата от 1,22 лева, представляващи разноски за предоставена безплатна
правна помощ във въззивното производство пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис” ЕООД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10