Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 17.06.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 13554 по описа за
2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.05.2019г., гр.д.82606/17г., СРС, 120 с-в
признава за установено, че В.И.Б. дължи на ищеца Етажна собственост в гр.София,
бул. „********на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД
сумата 6 952.14 лв. - неоснователно изтеглени от ответника парични средства от
банковите сметки, по които са се съхранявали средствата на Етажната
собственост, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2017г. до
окончателното плащане, отхвърля иска за главница до пълния размер от 8 439,64
лв. и иска за мораторна лихва в размер на 803,37 лв. за периода от 29.07.2016
г. до 05.07.2017г., като осъжда ответника да заплати ищеца сумата 1 037.05 лв. -
разноски за исково производство и сумата 532.40 лв. – разноски за заповедно
производство, а ищеца да заплати на ответника сумата 220 лв. – разноски.
Срещу решението в частта, с която е
уважен искът постъпва въззивна жалба от ответника по него В.И.Б.. Счита, че за
сумите, изтеглени от него като управител, от банковите сметки на етажната
собственост, са представени достатъчно разходно-оправдателни документи. Същите
са описани в книгата за приходите. Докладът от финасовата ревизия за липса на
нарушения, съставен от контролния съвет, е приет на 27.05.2016г. от ОС на ЕС, с
участието на лица, които са етажни собственици. Иска се отмяна на решението в тази
част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът Етажна
собственост в гр.София, бул. „********оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са допуснати
новите доказателствени искания като дублиращи се и ненужни. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Ответникът В.И.Б. е председател на управителния съвет
на ответната Етажна собственост в гр.София, бул. „********през периода от
избирането му с решение по протокол от 11.12.2014г., ОС на ЕС до
освобождаването с решение по протокол от 29.07.2016г. Решенията са съобщени на
етажните собственици, видно от приложените списъци за връчвания. При липса на
данни за провеждани искови производства за отмяната им по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС, решенията са влезли в сила. Поради това и с оглед липсата на спор, че
ответникът е бил председател на УС на ЕС през периода 11.12.2014г. -
29.07.2016г., не е необходимо доказване за притежавано качество етажен
собственик. Отделно, по спора за връщане на получено при начална липса на
правно основание, релевантно е не качеството, в което е изразходвал средствата
на ЕС, а основанието за извършените процесни плащания и доколко то касае
интересите на ЕС.
В тази връзка,
с влезли в сила като необжалвани решения по протоколи от 29.07.2016г. и
16.11.2016г., ОС на ЕС, въз основа на представени от контрольора М.Ц.извлечения
от движение на банкови сметки със средства на ЕС и с титуляр ответника в „Банка
ДСК“ ЕАД и „ОББ“АД, констатира извършени тегления на суми от общо 7 000
лв., за които няма разходни документи.
С влязло в сила като съобщено, включително на
ответника, и необжалвано решение по протокол от 23.02.2017г., ОС на ЕС приема
доклад от 20.12.2016г. на контролния съвет на ЕС. Прието е, че през периода
01.01.2015г. – 10.05.2016г. от двете банкови сметки са изтеглени средства на ЕС
за общо 12 445 лв., от които се установяват разходи за нужди на ЕС от
4 005.36 лв., но липсват документи за остатъка от 8 439.64 лв.
В подкрепа е заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, според което през същия период, от двете банкови сметки са
изтеглени суми на същата обща стойност 12 445 лв.
Ответникът не
провежда успешно доказване, изтеглените от него суми до обжалвания размер от 6 952.14
лв., да са използвани за цели на етажната собственост. За част от спорната сума
изобщо не са представени разходно-оправдателни документи. За друга част от остатъка,
ответникът представя доказателства за плащания, но без вписано основание за
извършването им. За трета част, в платежните документи са посочени следните
основания: железария, ЧЕЗ, потреби, почистващ препарат „Медикс“, ключарско
ателие, плочки теракот, лепило и каменна вата. Спрямо тези разходи, обаче не се
представят и допълнителни писмени или гласни доказателства относно
предназначението им конкретно за нужди на етажната собственост. В тази насока
са както следва: фискален бон за сумата от 364.20 лв. от 25.09.2015 г. (л.51 от
делото); фискални бонове за сумата от 13.00 лв. от 09.03.2016 г., за сумата
от 14.00 лв. от 08.03.2016 г., за сумата
от 21.20 лв. от 09.03.2016 г. (л.55); фискален бон от 18.03.2016 г. за сумата
от 45.90 лв., фискален бон за сумата от 3.90 лв. и за сумата от 2.90 лв. от
18.03.2016 г., служебен бон от 19.03.2016 г. за сума от 7.52 лв. (л.56);
фискален бон за сумата от 1.30 лв. от 18.03.2016 г., фискален бон за сума от
3.50 лв. от 19.02.2016 г., фискален бон за сума от 2.59 лв. от 17.03.2016 г.
(л.57); фискален бон и касова бележка за сумата от 9.00 лв. от 31.03.2016 г.,
фискален бон и касова бележка за сумата от 4.42 лв. от 31.03.2016 г., фискален
бон за сумата от 7.30 лв. от 31.03.2016 г.,
фискален бон за сумата от 13.96 лв. от 31.03.2016 г. (л.58); фискални
бонове за 2.50 лв. от 02.04.2016 г., за сумата от 7.50 лв. от 11.04.2016 г., за
сумата от 155.02 лв. от 11.04.2016 г., служебен бон за сума от 2.70 лв. от
14.04.2016 г., фискален бон от 14.04.2016 г. за сумата от 2.68 лв., фискален
бон от 106.73 лв. от 19.04.2016 г., фискален бон за сумата от 84.25 лв. от
14.04.2016 г. и фискален бон за сумата от 9.00 лв. от 18.04.2016 г. (л.62). В този смисъл, недоказано
остава правното основание за изразходване от ответника на изтеглените общи
средства на етажните собственици в размер на сумата 6 952.14 лв.
Този извод не се променя от изготвения в противен
смисъл доклад за финансова ревизия на ЕС от 20.05.2016г. Според него през
периода 12.12.2014г. – 20.05.2016г. не са установени нарушения при отчитане на
паричните средства. Същият не е съставен от контролния съвет, на който чл.24,
ал.4 ЗУЕС възлага правомощието да контролира дейността на управителния съвет по
изпълнение на бюджета и решенията на ОС за изразходваните средства на ЕС.
Отделно, докладът е подписан от комисия в състав П. Т., С. Г., М И., Н. С. и П.
З., които не фигурират като етажни собственици, ползватели или обитатели на
сградата, съответно в домовата книга, в някои от представените протоколи от
проведени ОС на ЕС или в списъците към тях. Даже и да беше изготвен от
компетентния орган, каквато не е настоящата хипотеза, подобен акт не подлежи на
съдебен контрол по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС. Затова като оспорен частен
свидетелстващ документ по смисъла на чл.180 ГПК, който не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, обективираните в него изгодни за ответника
факти, следва да се подкрепят с преки доказателства, каквито не са представени.
Решението по протокол от 27.05.2016г., с което ОС на
ЕС приема същия доклад за финансовата ревизия и освобождава ответника от
имуществена отговорност, не е влязло в сила и не обвързва съда. Обстоятелството,
че съобщението от 30.05.2016г. за изготвяне на протокола, изобщо е поставяно на
таблото за информация, е оспорено от ищеца и остава недоказано от ответника.
Същевременно, в съобщението липсва яснота във връзка с мястото и начина за снабдяване
с препис от протокола. Не е представен списък с подписи за връчването на
решението, нито други доказателства за довеждането му до знанието на останалите
етажни собственици, поради което не може да се приеме, че решението е влязло в
сила.
Според протокола от 27.05.2016г., ОС на ЕС е проведено
при спадащ кворум, с участие на ответника, етажния собственик М.Г.,А.И. (сестра на ответника) и И.Ф.. Последните двама не са вписани в домовата
книга или списъците към представените други протоколи от ОС на ЕС. Същите са
непознати, както на свид. Т.Л., касиер, която не знае за проведено подобно
събрание, така и на етажния собственик П.В.. Той от своя страна случайно
присъства на събрание, проведеното във фоайето на входа от 4 души за 20 минути,
на което не са вземани някакви решения. Свид. М.Г., отрича да е участвал на такова
общо събрание. В този смисъл, протоколът е изготвен, за да послужи на ответника
в настоящия процес.
Решението не е годно да произведе правни последици. За
да упражни ОС на ЕС правомощието си по чл.11, ал.1, т.13 ЗУЕС за опрощаване на
финансови задължения, преди всичко би следвало да има установени такива. Щом
като очевидно липсва решаваща воля, ответникът въобще да има някакъв дълг към
етажната собственост, решението за освобождаване от несъществуващ дълг е лишено
от предмет и не попада в хипотезата на посочената разпоредба.
Наред с всичко, констатациите по доклада за
финансовата ревизия от 20.05.2016г. и решението по протокола от 27.05.2016г.,
не само не кореспондират с други доказателствени средства, но и се опровергават
от останалия обсъден доказателствен материал. При това, ценените от съда
доказателства хронологично са съставен по-късно във времето и обективират
новонастъпили правнорелевантни факти след 27.05.2016г., които следва да се
съобразят.
След като средства на етажната собственост са разходвани
за цели с недоказано предназначение, при начална липса на правно основание по
смисъла на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, заплатеното от ответника подлежи на
връщане,
за да се възстановяви необосновано предизвиканото разместване на имуществени
блага. Кондикционният иск е основателен до размер на сумата 6 952.14 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която е уважен
искът.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият
реализира разноски за 800 лв. – платено по банков път възнаграждение за един
адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 15.05.2019г., гр.д.82606/17г., СРС, 120 с-в признава за
установено, че В.И.Б. дължи на ищеца Етажна собственост в гр.София, бул. „********на
основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата 6 952.14
лв. - неоснователно изтеглени от ответника парични средства от банковите
сметки, по които са се съхранявали средствата на Етажната собственост, ведно
със законната лихва, считано от 05.07.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Етажна собственост в гр.София, бул. „********, чрез председателя на УС на ЕС З.З.М.,
с адрес: гр.София, бул. „*******сумата 800 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.