Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 88
гр. Перник, 11.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА
СТЕФАНОВА
При
секретаря АННА МАНЧЕВА и прокурора
МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД №
96/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Дирекция за национален строителен контрол, с
адрес за призоваване: гр. Перник, ул. Търговска № 46 против Решение №
6/12.03.2021 г., постановено по АНД № 1394/2020 г. по описа на Районен съд –
Перник, с което е отменено наказателно постановление № ПК-21-ДНСК-63/13.08.2020
г., издадено от заместник-началник на
Дирекция за национален строителен контрол – гр. София, с което на основание чл.
237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т.
15 от ЗУТ на „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ****, представлявано от Т.С.К.– управител е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт, поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила
– касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Посочено е, че
в мотивите на обжалвания съдебен акт
волята на съда е изложена неясно. Твърди се, че приетата за установена от съда
фактическа обстановка не съответства на събраните по делото доказателства.
Сочат се аргументи за законосъобразност на наказателното постановление.
Искането към касационния състав е да отмени обжалваното съдебно решение и да
постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
Ответникът
по касационната жалба – „***“ ЕООД, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК я е
оспорил като неоснователна. Посочил е, че няма качеството „строител“ по
отношение на строеж – „Тампониране, техническа рекултивация на сгуроотвал ****–
ІІІ етап ****, поради което правилно районният съд е отменил обжалваното от
него наказателно постановление. Искането към касационния състав е да остави в
сила решението на Районен съд – Перник.
В съдебно
заседание касаторът, чрез процесуалния си представител – главен експерт И.,
поддържа касационната жалба. Моли съда отмени обжалваното съдебно решение и да
потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител адв. Т. оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и моли съда да го остави в сила. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура – Перник – прокурор Моника
Любомирова дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на
касационния състав да остави в сила решението на Районен съд – Перник.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
За
да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че административно-наказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № Пк-21/10.07.2020 г. от
главен инспектор в РДНСК срещу „***“ ООД затова, че в качеството си на строител
съгласно договор № 63-12.09.2016 г. за
времето от 02.03.2017 г. до 07.05.2020 г. е изпълнявал строително-монтажни
работи на строеж: „Тампониране, техническа рекултивация на сгуроотвал ****– ІІІ
етап ****, находящ се в ****, местност ****по плана на гр. Перник с материали,
разминаващите от предписаните в проекта за влагане в строежа – материалът за
етапната дига и сгуропепелината са по дребнозърнести от проектните, а този за
сгуропепелината е по-слабо проводим, деформируем и еднороден - нарушение по чл.
163, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, установено в хода на проверка, обективирана в протокол
от 12.06.2020 г. АУАН е връчен на представляващия дружеството и е подписан от
същия. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение. За
описаното в АУАН административно нарушение, административно-наказващият орган –
заместник началник на Дирекция национален строителен контрол – гр. София е
издал наказателно постановление № ПК-21-ДНСК-63/13.08.2020 г., с което на „***“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ****,
представлявано от Т.С.К.– управител на основание чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ,
във вр. с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че
административно-наказателното производство е проведено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Приел е, че договорът, обосноваващ
качеството „строител“ на „***“ ООД, с № 63/12.09.2016 г., вменява в задължение
на възложителя – ****АД да осигури качествени материали и изключва отговорността
на изпълнителя за некачествени такива. По тази причина е счел, че изпълнителят
не е субект на административното нарушение по чл. 163, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и не
следва да отговаря за извършването му.
Приел
е също, че въз основа на процесния договор „***“ ООД е извършвало строителни
дейности в периода до 09.12.2016 г. и отсъстват доказателства за изпълнение на
такива през времето, сочено като период на осъществяване на състава на
нарушението – от 02.03.2017 г. до 07.05.2020 г.
Посочено
е, че в АУАН и в НП нарушението е описано неясно, тъй като не са посочени
конкретните несъответствия на използваните материали с проектните такива.
Изложените
обстоятелства, Районен съд – Перник, е преценил като съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и като такова го е отменил.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от
компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Неоснователно
е оплакването на касационния жалбоподател, че изразената в съдебното решение
воля на съда е неясна. Действително, в абзаца, непосредствено предшестващ диспозитива
на съдебния акт, районният съд е посочил, че наказателното постановление следва
да бъде изменено, а с диспозитивната му част – го е отменил изцяло. Това
обстоятелство, обаче не води до неяснота във волята на съда, тъй като в
мотивите на решението последователно са изложени аргументите на съдебния
състав, обосноваващи незаконосъобразност на наказателното постановление и те
напълно съответстват с волята, обективирана в диспозитива.
Не
се отразява на валидността на съдебния акт и позоваването в мотивите му на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че редовно съставените актовете за
установяване на административни нарушения по ЗДвП имат доказателствена сила до
установяване на противното. Безспорно в случая се касае за нарушение по ЗУТ, а
не по ЗДвП, поради което чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е неприложим. Приложението на
закон, който не следва да бъде приложен представлява нарушение на закона по
смисъла на чл. 348, ал. 2 от НПК и е касационно основание за отмяна на съдебния
акт. В случая, обаче е налице формално посочване на законовия текст без
неговата разпоредба да се е отразила на волята на съда. Независимо, че Районен
съд – Перник се е позовал на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по същество той не е приел
за установени до доказване на противното обстоятелствата, отразени в съставения
АУАН № Пк-21/10.07.2020 г. Напротив, изрично е посочил, че е в тежест на
административно-наказващия орган по безспорен начин да установи извършеното
административно нарушение и неговия автор. В този аспект е и осъществената от
него дейност по обсъждане и оценка на доказателствения материал, отразена в
мотивите на съдебния акт. Въз основа на нея е прието, че събраните
доказателства не сочат на категоричния извод за осъществяване на нарушението по
чл. 163, ал. 2, т. 2 от ЗУТ от „***“ ООД в периода 02.03.2017 г. – 07.05.2020
г.
Предвид
изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение не
страда от пороци, които да се отразяват на неговата валидност.
Същото,
като краен резултат е правилно, но по съображения различни от изложените от
Районен съд – Перник.
При
спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН са
събрани гласни и писмени доказателства относими към всички факти, предмет на
доказване по делото и фактическата обстановка е установена правилно.
Настоящият
състав не споделя извода на районния съд, че по силата на чл. 3.1, 3.2 и 4.6 от
договор 63-12.09.2016 г. е изключена отговорността на изпълнителя за нарушение
по чл. 163, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Договорът
по чл. 160, ал. 2 от ЗУТ, уреждащ отношенията между възложителя и строителя е
договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. Клаузите му обвързват само
страните по него и не могат да изключат приложението на императивни законови
разпоредби, каквато е чл. 163, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В случая ****АД и „***“ ООД са се съгласили
да се отклонят от диспозитивното правило на чл. 259 от ЗЗД и са приели, че
материалите за строително-монтажните работи ще се осигуряват от възложителя,
като по аргумент от чл. 261, ал. 2 от ЗЗД той ще носи отговорността за доброто
им качество. Това означава, че възложителят се е задължил към изпълнителя освен
да му заплати цена за изработеното/чл. 258 от ЗЗД/ да осигури материалите за
него и да понесе отговорността за неизпълнение или лошо изпълнение на
задължението на изпълнителя, в случай, че то е в резултат на лошото качество на
материалите.
Правата
и задълженията на страните по договора за строителство нямат отношение към
техните публично-правни задължения, произтичащи от нормативните актове,
уреждащи правилата за извършване на строителни и монтажни дейности. С нормата
на чл. 163, ал. 2, т. 2 от ЗУТ отговорността за изпълнение на строителните и
монтажните работи с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните
изисквания към строежите, е възложена на строителя. За неизпълнение на това
задължение чл. 237, т. 15 от ЗУТ предвижда на него да му бъде наложена
имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 30000 лв. Разпоредбите, уреждащи
административно-наказателната отговорност, включително и относно определяне
субектите на нарушенията, са императивни и не могат да бъдат дерогирани по
съгласие на страните в гражданско-правните отношения. Затова настоящият състав
намира, че „***“ ООД в качеството си на строител по договор 63-12.09.2016 г.
може да бъда субект на нарушението по чл. 162, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Касационният
състав не споделя твърдението на ответника по касационната жалба, че този
договор не го легитимира като строител на процесния строеж: „Тампониране,
техническа рекултивация на сгуроотвал ****– ІІІ етап ****, находящ се в ****,
местност ****по плана на гр. Перник. Видно от всички материали по делото -
констативен протокол РС-6-1/02.03.2017 г., протокол за строителна линия от
09.02.2017 г. , разрешение за строеж № 6/03.01.2017 г., констативен протокол №
1/07.05.2020 г., протокол приложение № 3 към чл. 10, ал. 1 от Наредба №
1/14.04.2007 г. на ТЕК, в хода на всички производства във връзка със
строителството/издаване на разрешение за строеж, даване на строителна линия,
технически проверки на строителния обект и т. н./ именно по силата на договор
63-12.09.2016 г., „***“ ООД се е легитимирало като строител на обекта.
Посочените писмени доказателства представляват официални документи и се ползват
с материална доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства,
включително и относно датата на настъпването/извършването на същите. Затова
настоящият състав не споделя и изводът на районния съд, че въз основа на тях не
може да се прави извод за периода, в който е извършено нарушението.
Независимо
от горното, настоящият състав счита, че крайният извод на районния съд за
незаконосъобразност на наказателното постановление е правилен, тъй като в хода на административно-наказателното
производство са допуснати нарушения на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, които са съществени и са довели до засягане правото на защита на
нарушителя. АУАН и НП не съдържат описание на нарушението. Това изискване на на
чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е изпълнено, когато са
посочени всички обективни факти, представляващи елемент от състава на
нарушението. В настоящия случай актосъставителят и административно-наказващият
орган са посочили единствено, че ответникът по касационната жалба, в качеството
си на строител, съгласно договор № 63-12.09.2016 г. за времето от 02.03.2017 г. до 07.05.2020 г.
е изпълнявал строително-монтажни работи на строеж: „Тампониране, техническа
рекултивация на сгуроотвал ****– ІІІ етап ****, находящ се в ****, местност ****по
плана на гр. Перник с материали, разминаващи се от предписаните в проекта за
влагане в строежа – материалите за етапната дига и сгуропепелината са по-дребнозърнести
от проектните, а този за сгуропепелината е по-слабо проводим, деформируем и
еднороден .
Съгласно
нормата, която е посочена като приложима – чл. 163, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строителят
изпълнява строителните и монтажните работи с материали, изделия, продукти и
други в съответствие с основните изисквания към строежите. Следователно,
за да е налице описание на нарушението в АУАН и в НП е следвало да бъдат
посочени конкретните характеристики на материалите и продуктите, с които е трябвало
да бъде изпълнен строежа по проект, както и характеристиките на използваните
материали и продукти. Такова посочване отсъства, поради което настоящият състав
счита, че в АУАН и в НП липсва описание на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност.
Посоченото
процесуално нарушение е съществено, защото засяга в най-висока степен
процесуалното право на защита на привлеченото към адмнистративно – наказателна
отговорност лице, тъй като то не е запознато с фактите, които обуславят
отговорността му. То възпрепятства и определянето на предмета на доказване по
делото, респективно преценката на съда осъществени ли са правно-релевантните
факти.
Поради
изложеното настоящият касационен състав намира, че наказателното постановление,
предмет на съдебен контрол е незаконосъобразно.
До същият
краен извод е достигнал и районният съд, поради което като е отменил наказателното
постановление е постановил правилен съдебен акт. Не са налице касационни
основания за отмяната му, поради което на основание чл. 221, ал. 1 от АПК
следва да бъде оставен в сила.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 63, ал. 3, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски.
Видно от представения договор за правно обслужване, за процесуалното
представителство по делото ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лв. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, което съдът намира за основателно. Касационното
производство е протекло в едно открито съдебно заседание и не разкрива
фактическа и правна сложност по-висока от обичайната. Затова в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
минимален размер съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 580 лв.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2-ро от ЗАНН, Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 6/12.03.2021 г., постановено по АНД № 1394/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА
Дирекция за национален строителен контрол, с адрес за призоваване: гр. Перник,
ул. Търговска № 46 да заплати на „***“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ****, представлявано от Т.С.К.– управител сумата от 580
лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/