Номер 23525.09.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико Търново
На 25.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ДИАНА ВАСИЛЕВА
ПЛАМЕН ПОПОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПОПОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20204000600285 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
М. П. Й. от гр. София и П. П. Й. от гр. Плевен, като наследници на
починалата А. М. Й., са обжалвали Определение № 475 от 22.07.2020 г. на
Плевенски окръжен съд по ЧНД № 437/2020 г., с което на основание чл. 243,
ал. 6, т. 1 от НПК е потвърдено Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 11.05.2020 г., постановено по предварително
производство № С-78/2019 г. по описа на Плевенска окръжна прокуратура.
В жалбата са релевирани възражения за неправилно приложение на
закона. Твърди се, че съдът е пренебрегнал протокола за аутопсия на А. Й., от
който ставало ясно, че е починала от инфаркт. Горното можело да се докаже
чрез ексхумация. При поставен жълт код Й. била държана в носилка 6 – 7 часа
на течение в коридора на Спешното отделение в гр. Плевен. Лекарската
помощ се забавила. Пострадалите не били снабдени с преписи от
доказателствата. А. Й. можела да живее продължително време със
заболяването си - рак от втора степен. Лекарите не направили своевременно
изследване ЕКГ, не осигурили кислородна маска и не поставили инсулин за
диабета, от който страдала А. Й.. Заключението на вещите лица
противоречало на медицинския одит и издаденото наказателно
постановление. Невярно било твърдението, че доктор Т. е бил зает с много по
– животозастрашаващи случаи.
Претендира се да бъде отменено обжалваното определение на съда и
постановлението за прекратяване на наказателно производство и делото да се
върне за продължаване на разследването по случая.
1
Настоящият състав на ВТАС, след проверка на материалите по делото,
намира жалбата за допустима, доколкото е предявена от пострадали лица, в
срока по чл. 243, ал. 7 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от
11.05.2020 г. ОП Плевен, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК, е прекратила Досъдебно производство № С-78/2019 г. по описа
на ОП Плевен, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
123, ал. 1 от НК, поради липса на престъпление.
Наказателното производство по ДП № С-78/2019 г. по описа на ОП
Плевен е образувано на 15.04.2019 г. за това, че от неустановена дата до
26.10.2017 г., поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или
друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност е причинена смъртта на А. М. Й. от гр. Плевен – престъпление по
чл. 123, ал. 1 от НК. В хода на разследването са разпитани свидетели, събрани
е медицинска документация и други писмени доказателства, изготвена е
Комплексна СМЕ по писмени данни. По ДП не е привлечено обвиняемо лице.
Фактическата обстановка касаеща, установените при А. Й. заболявания,
посещенията в лечебни заведения и предприетите действия по лечението, е
правилно установена от прокурора и окръжния съд, почива на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поради което не е нужно да бъде
повтаряна от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е приел, че е
налице неполучаване от страна на Й. на достатъчна медицинска помощ, за
което е съставен АУАН от ИА„МО” на д-р В. Т., но и с навременното
прилагане на кислородо-детоксикираща терапия не би могъл да бъде избегнат
леталния изход. Изводът на патолога в аутопсионния протокол за наличие на
остър миокарден инфаркт е неправилен, тъй като обективната находка –
дифузно отчетен червен цвят на миокарда при оцветяването на Лий може да
се обясни единствено с остра дихателна недостатъчност, видно от
експертното заключение. С оглед горното е потвърдено постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
Изводите на прокурора при ОП Плевен и първоинстанционния съд, че по
делото няма данни за извършено от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК от конкретно лице са правилни. По
делото са събрани всички относими към правния спор писмени и гласни
доказателства. Фактическата обстановка е безспорно установена. Няма данни
за съществуването на други доказателства, които биха въвели нови
обстоятелства. Такива не сочат и в жалбата на пострадалите, с изключение на
искането за ексхумация на трупа. Действително, в протокола за аутопсия от
27.10.2017 г. /л. 208 – 209 от том 2 на ДП/ при хистологично изследване за
2
сърце е описано – дребноогнищна миокардиосклероза, постинфарктен
цикатрикс, еозинофилия и вълнистост на кардиомиоцитите, дифузна
фуксинофилия по Lie. Като причина за настъпване на смъртта се сочи
обострена левостранна недостатъчност и развитието на белодробен оток. В
заключението на Комплексната СМЕ по писмени данни се излага, че
причината за смъртта на А. Й. е остра сърдечно – съдова и дихателна
недостатъчност в резултат на белодробната карциноза. Соченият остър
миокарден инфаркт в епикритичното обсъждане след аутопсията на трупа не
може да се приеме, тъй като дихателната недостатъчност може да обясни
дифузно отчетеният червен цвят на миокарда при оцветяването на Лий и е
неправилна патологоанатомичната преценка, видно от факта, че не е обсъдено
авансирало раково заболяване и карцинозата на белите дробове. Такива данни
няма и в ЕКГ изследването от 26.10.2017 г. в 21 часа. Става ясно също, че А.
Й. е била болна от рак на дясната гърда. Потърсила е медицинска помощ с две
години закъснение. Заболяването е било в силно напреднала форма с тежки
локални усложнения и метастазирало. Спазени са всички необходими
диагностични, лечебни и поддържащи процедури, съгласно утвърдената
медицинска практика. Няма допуснати медицински нарушения – действия
или бездействия по отношение на раково болния пациент. А. Й. е страдала и
от редица придружаващи заболявания, включително захарен диабет.
Неправилно не е бил поставян инсулин, въпреки и повръщането. Няма
забавяне на лечението от страна на медицинските екипи, включително в
последния ден от живота на Й. в Спешното отделение на УМБАЛ Плевен.
Правилният код при постъпването в Спешна помощ е бил зелен /с допустимо
медицинско обслужване до два часа след асоциирането на триажна
категория/, а не жълт. Организмът на Й. е бил интоксикиран от напредналия
раков процес с множество метастази в белите дробове, доказани с образно
изследване на 10.10.2017 г. Вещите лица категорично отхвърлят наличие на
пресен инфаркт. При електрокардиографското изследване се отчитат
единствено данни за предсърдно мъждене, което се обяснява със загубата на
електролити от повръщането. В конкретния случай водещо в клиничната
картина е дихателната недостатъчност от белодробните метастази и спрения
инсулин. Няма допуснати пропуски при обслужването на пациентката в
Спешно отделение при УМБАЛ „Георги Странски” гр. Плевен. Възможно е
било единствено поставянето на система и кислородна маска /кислородо и
детоксикираща терапия/, която манипулация обаче не е животоспасяваща за
пациента. Тежките промени в сърдечно съдовата система са резултат и от
генерализирана атеросклероза и хипертонична болест. Потвърждава се
служебната ангажираност на д-р Т. с дванадесет други пациенти, приети на
26.10.2017 г. след 15,30 часа, за които се е налагало спешно лечение.
Следва извода, че А. Й. не е починала от инфаркт и лекарите в Спешна
помощ при УМБАЛ „Георги Странски” гр. Плевен не са пропуснали да
установят такова състояние, което от своя страна да е останало без адекватна
реакция. Отразеното в аутопсионния протокол се дължи на неправилна
3
патологоанатомичната преценка, при която не е обсъдено авансирало раково
заболяване и карцинозата на белите дробове, нито данните от в ЕКГ на
26.10.2017 г. в 21 часа. А. Й. е починала вследствие на остра сърдечно –
съдова и дихателна недостатъчност в резултат на белодробната карциноза.
Единствените възможни медицински манипулации при приема на Й. в
Спешна помощ при УМБАЛ са били провеждането на кислородо и
детоксикираща терапия, които обаче не биха предотвратили леталния изход.
В отделението по Спешна помощ при УМБАЛ „Георги Странски” гр. Плевен
не е допуснато забавяне на медицинската грижа, което да е довело до смъртта
на А. Й.. Реакция в периода, допустим при жълт код /до 30 минути от след
асоциирането на триажна категория/ не би могла да промени изхода за
пострадалата. Това забавяне се дължи на обективната невъзможност на
доктор Т. да обслужи Й. поради ангажираност с дванадесет други пациенти,
приети на 26.10.2017 г. след 15,30 часа, за които се е налагало спешно
лечение. Отделението не е разполагало с други медицински кадри, които да се
включат в обслужването на пациентите. Отделно от това, СМЕ дава
заключение, че правилният код при приемането на Й. е бил зелен, с
допустимо медицинско обслужване до два часа, а не жълт. Прегледът на Й. от
доктор В. Т. е започнал след два часа и четири минути, след като лекарят е
приключил с обслужването спешните пациенти. По делото не се доказва Й. да
е държана 6 – 7 часа на течение, както се твърди в жалбата. При липсата на
свободни болнични легла е било допустимо пациентът да престоява на
носилката в отделението, тъй като друга възможност не е имало. По делото не
са събрани доказателства, мястото и времето на престоя на пострадалата в
спешното отделение да имат връзка с настъпилата смърт.
При извършената аутопсия и подробното й обсъждане в СМЕ, не е ясно
какво би допринесла за изясняване на обстоятелствата по делото евентуална
ексхумация на трупа. Спорни факти, които могат да бъдат установени чрез
ексхумация, не се излагат и в жалбата. Относно лекарството инсулин, в
експертизата не се сочи, че приема на такова в спешното отделение би
променило изхода за пострадалата на 26.10.2017 г. Поставянето на инсулин е
следвало да продължи при лечението в условията на домашен стационар,
независимо от повръщането на А. Й.. Това е задължение на самия пациент,
тъй като няма препоръка от лекар за спиране на инсулина. За спазването на
предписанията по лечението в домашни условия лекарите не могат за бъдат
отговорни.
Издаденото против доктор В. Т. НП № 27-87-1 от 31.10.2018 г. е за
нарушение – неспазване на принципа за своевременност в медицинската
помощ. От СМЕ става ясно, че неспазване на този принцип липсва, а е налице
неправилно определен код при приема на пациента. При издаването на НП не
е съобразена и обективната невъзможност на лекаря за по-ранна реакция
поради работата му с други спешни пациенти. Изводите на административния
орган не са обвързващи за съда и разследващите органи. Отделно от това се
4
установява, че са и погрешни.
Няма основание за съмнение в заключението на Комплексната СМЕ по
писмени данни /л. 96 – 126 от том първи на ДП/. Същата е изготвена от седем
вещи лица между които доцент – специалист по съдебна медицина, хонорован
главен асистент по съдебна медицина, специалист по вътрешни болести и
кардиология, специалист по вътрешни болести и онкология, доцент –
специалист по вътрешни болести и ендокринология. Изводите са направени
след подробно обсъждане на всички доказателства по делото /писмени и
гласни/. Даден е подробен и обоснован отговор на поставените въпроси. Не
съществуват данни, от които може да се появи съмнение, че експертите се
стараят да „оневинят” някой от лекарите, предписали и провели лечението на
А. Й., както се твърди в жалбата. Тъй като заключението е пълно и ясно и не
възникват съмнения за неговата правилност, не се налага извършването на
допълнителна или повторна СМЕ. Подлежащите на проверка постановление
на прокурора и определение на окръжния съд са мотивирани и при
изготвянето им не са допуснати процесуални нарушения. Относно
оплакването за неиздадени преписи от доказателства по делото,
жалбоподателите следва да се обърнат към компетентните органи на
досъдебното производство.
По тези съображения ОС Плевен е постановил законосъобразен,
обоснован и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 във вр. с ал. 7 от НПК,
апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 475 от 22.07.2020 г., постановено по
ЧНД № 437/2020 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5