М О
Т И В И
Обвинението срещу подс А.Т.А. е по чл.
196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б.
„ Б „ от НК за това, че на на 10.08.2015г. в село Колена, общ.Стара Загора, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи- 120 килограма комбиниран фураж на стойност
91.20 лева/ деветдесет и един лева и двадесет стотинки/от владението на собственика И.Б.И.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.Защитникът му – адв. Б.–
пледира за налагане на минимално наказание.
Представителят на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа
обвинението срещу подсъдимия.
Граждански иск не е предявен.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл.
370, ал. 1 НПК – съкратено съдебно следствие.
От направеното самопризнание на
подсъдимия в с.з. и събраните на досъдебното производство доказателства,
установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени,
експертното заключение – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът
приема за установено следното :
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
На
10.08.2015 година подс. А. ***, намиращи се в съседство на язовира с намерение да открадне нещо. Влязъл в двор,
а след това и в склад, който не бил
заключен. В този склад имало наредени
чували с фураж. Тези двор и склад са
собственост на пострадалия И.Б.И..
Подсъдимият А. взел три от чувалите с фураж, намиращи се в складовото
помещение, пренесъл ги на гръб в близката гора и ги скрил. В два
последователни дни обвиняемият продал чувалите с фураж на различни лица и
похарчил парите.
Описаната фактическа обстановка се установява от самопризнанията
на подс. А. в с.з.,които се подкрепят от доказателствата установени с доказателствени
средства - експертнто заключение на съдебно-икономическа експертиза, показанията на свидетелите И.И.,
Атанас Атанасов,Петьо Спасов, Павлина Вълева, Димитър Кирчев, свидетелство за
съдимост, справка от ГД „ ИН” към МП.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че стойността на предмета на престъплението е
91,20 лева.
Следователно цитраните до тук доказателствени средства дават основание
на съда да направи единствено възможният извод относно главният факт в процеса
– има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подс. А.А. е автор на
процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по
несъмнен начин.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 196, ал. 1 т. 1 във
вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Подс. А. е
осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части –прекратил е
фактическата власт на собственика върху
вещите предмет на престъплението/ изнесъл е фуража от склада на пострадалия / и
е установил трайна фактическа власт върху тях / имал е възможност да се
разпорежда с отнетата вещ като със своя така както намери за добре, което
е и направил/.
От свидетелството за
съдимост се установява, че с влезли в сила присъди по НОХД № 1364/10 г. ,
2039/13 г. всички по описа на РС-Стара Загора, подс.А. бил осъден за извършени
престъпления по чл.196, ал.1 от НК, като за всяко от тях му било наложено
наказание „Лишаване от свобода” за различен срок по-голям от една година .
Подс.А. изтърпял наказанията, наложени му с горепосочените присъди на
22.04.2009г.и бил освободен от Затвора-Стара Загора с остатък от 1 год. 3 мес.
и 29 дни / Справка от ГДИН /.
С влезли в сила присъди по НОХД № 1251/2009г., № 1364/2010г., №
1963/2010г. и №759/2011г., всички по описа на РС-Стара Загора, подс.А. бил
осъден за извършени престъпления по чл.196, ал.1 и чл.216, ал.1 от НК, като за
всяко от тях му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за различен срок,
най- голямото, от които било за срок от 3 /три/ години, наложено му по НОХД №
1364/2010г. На основание чл.25 ал.1 във вр. чл.23 от НК, наказанията по
горепосочените присъди били кумулирани и на обв.А. било определено едно общо
наказание в размер на най-тежкото, а именно- „лишаване от свобода” за срок от 3
/три/ години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Последната
постановена присъда влязла в законна сила на 17.06.2011г.
Подс. А. бил освободен от Затвора- гр.Стара Загора на 01.03.2013г. по
изтърпяване на наказанията, наложени му с горепосочените присъди / Справка от
ГДИН/.
Следователно не са изтекли
5 /пет/ години от изтърпяване на наложените наказания за тежки умишлени престъпления по
смисъла на чл. 93 т. 7 НК по
предишните присъди /
чл. 30 НК / до деянието предмет на настоящото дело, поради което същото се явява извършено в
условия на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б."А” и б.”Б” от НК.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от
обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието
е действал с пряк умисъл.
Подс. А. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни
признаци от състава на престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел,
която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да
реализира.
Имайки
предвид изложените до тук мотиви и на основание чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ от НК съдът намира,
че подс. А. следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –
оказанато съдействие на органите на досъдебното производство и в с.з. за
разкриване на обективната истина и критичното отношение към извършеното деяние,
ниската стойност на предмета на престъплението, имотното състояние станало и
мотив за извършването на престъплението,
а като отегчаващи – многобройните осъждания извън необходимите за
приложение на чл. 29 НК / чл. 56 НК/, изключително високата степен на
обществено опасния характер на деянието и дееца– престъплението предмет на
настоящото дело е извършено само няколко месеца след като подсъдимият е
освободен от затвора поради изтърпяване на наказание за сащото по вид
престъпление,недобри характеристични данни.
Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства,
съответно на извършеното престъпление
и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален строг
режим, което да се изтърпи в затворническо общежите закрит тип.
Предвид
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво
основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл.
370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно следствие/ и на основание чл. 372, ал. 2 във
вр. с чл. 58 А, ал. 1 от НК съдът няма алтернатива и определеното наказание в
размер на 1 година и шест месеца лишаване от свобода следва да се намали с една
трета и да се определи за изтърпяване наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален строг режим в
затворническо общежинтие закрит тип.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 43,70 лева /
възнаграждение за вещите лица / следва да се заплатят на РС – Ст. Загора от
подс. А..
Причини –
Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин и утвърдени престъпни
навици.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ