№ 667
гр. Б****, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б****, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.....ЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Н.....ЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202590 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на „М.....“ ООД, ЕИК ........ със
седалище в гр.Б**** и адрес на управление: гр.Б****, улица „С*****“ №**,
ет......, представлявано от управителя К***** Н.....лов К****** срещу
Наказателно постановление № 11 от 12.05.2020 г., издадено от директора на
РИОСВ– Б****.
С обжалваното НП на основание чл.134, ал.2, т.2 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) за нарушение на чл.29, ал.2, пред.3 ЗУО на
дружеството-жалбоподателя е наложено административно наказание по вид
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв.
В жалбата се посочват нарушения на ЗАНН при връчване на
обжалваното НП. Отправя се искане за присъждане на направените по делото
разноски.
РИОСВ – Б**** чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
като неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено
като законосъобразно, издадено при спазване на материалния и процесуалния
закон. Отправя искане за присъждане на юрисконсултстко възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На 07.02.2020 г. в 9:10 часа в РИОСВ – Б**** бил приет сигнал на т.нар.
Зелен телефон от лицето М....Ц..... за това, че в бивша база на „М......“ до
ж.п.гара Сафарово от комин излизал черен дим и в този обект лижа горят
кабели и нещо с лак. Миризмата влизала в другото хале на място и не можело
да се работи.
По този повод на 13.02.2020 г. инж.Г....Д...., инж.М.Р. и инж.З....Н....., и
трите главни експерти в РИОСВ – Б****, Дирекция КПД, извършили
извънредна проверка в намиращия на посоченото сигнал място – цех за
производство на мебели. За тази проверка бил съставен Констативен
протокол №017201 К-6-8/13.02.2020 г. На място проверяващите установили
нерегламентирано изгаряне на опасен отпадък от производствената дейност
на упражняващото на място дружество-жалбоподател. Опасният отпадък
представлявал изрезки от ПДЧ (плоскости от дървесни частици) и MDF
(дървесно-влакнеста плоча). Било установено също така, че в съседство на
производственото хале било изградено помещение, в което е разположен
котел на твърдо гориво – дърва, в близост до който са поставени два броя
пластмасови щайги за събиране на изрезки от ПДЧ и MDF, предназначени за
изгаряне в котела. Нещо повече, към времето на извършване на проверката
било установено, че дружеството не разполага с дърва за огрев, като за
отопляването на работното хале се използвали образуваните в процеса на
производство на мебели изрезки от ПДЧ и MDF.
За установеното нарушение, а именно, че се изгарят опасни отпадъци от
ПДЧ и MDF материал на 27.02.2020 г. свидетелката М.Р. съставила срещу
жалбоподателя АУАН, а впоследствие на 12.05.2020 г. било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което
на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер
на 10 000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства. От разпита на свидетеля М.Р. безспорно се установява, че на
13.02.2020 г. в производствен цех за мебели, стопанисван от дружество-
2
жалбоподател са били изгаряни изрезки от ПДЧ и MDF материал.
Показанията на този св.Р. са обективни, последователни, безпротиворечиви и
навеждат на осъществили се едни и същи факти. Р. категорично заявява, че
при извършената проверка при оглед през отвора на котела проверяващите са
констатирали наличие на остатъци от ПДЧ и MDF материал, които са
изгаряли, т.е. процеса на изгарянето е възприет визуално от проверяващите.
Вратичката на печката (котела на твърдо гориво) била отворена от служител
или управителя на дружеството.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка
за законност на обжалвания акт, констатира, че при съставяне на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на НП.
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от
компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. При издаване
на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57 ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл.29, ал.2, предложение 3 ЗУО,
съгласно която разпоредба се забранява изоставянето, нерегламентираното
изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на
отпадъците.
От събраните доказателства безспорно по делото се установи, че на
13.02.2020 г. в цех за производство на мебели в гр. Б****, стопанисван от
дружеството-жалбоподател са били изгаряни остатъци от ПДЧ и MDF
материал.
Предвид установеното нарушение, а именно нерегламентирано изгаряне
на опасен отпадък от жалбоподателя, правилно АНО е приложил
3
санкционната норма на чл.134, ал.2, т.2 ЗУО като относима. Разпоредбата
предвижда като наказание за едноличните търговци и юридически лица
имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. На дружеството-
жалбоподател е била наложена имуществена санкция в минимално
предвидения размер от 10 000 лева. Така наложеното наказание в пълна
степен отговаря на целите на чл.12 ЗАНН.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.63 ал.3 ЗАНН в съдебните производство по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.143 ал.3 от
АПК когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата я оттегли,
страната, за която административният акт е благоприятен има право на
разноски. От друга страна е указано в нормата на чл.63, ал.5 ЗАНН, че в полза
на ЮЛ или ЕТ се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Като съобрази
нормата на чл.143, ал.3 АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав
намира, че в полза на РИОСВ следва да се присъди сумата от 80 лева за ЮК
възнаграждение, определена по реда на чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.24 от
Наредбата за заплащане на правна помощ. Тази сума следва да бъде осъдено
да заплати дружеството-жалбоподател.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 във връзка с чл.58д,
т.1 и чл.63д, ал.3 ЗАНН, 22. Наказателен състав на Районен съд – Б****
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 11 от
12.05.2020 г., издадено от директора на РИОСВ– Б****.
ОСЪЖДА „М.....“ ООД, ЕИК ........ със седалище в гр.Б**** и адрес на
управление: гр.Б****, улица „С*****“ №**, ет......, представлявано от
управителя К***** Н.....лов К****** да заплати на РИОСВ – Б**** сумата от
80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване
4
пред Административен съд – Б**** на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б****: _______________________
5