О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1322 12.06.2018 година гр.Бургас
Административен
съд – гр. Бургас VІІ-ми състав,
на дванадесети
юни две хиляди и осемнадесета година.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател:…Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова,
като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
административно
дело № 1456 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.4 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Вкусотийки“ЕООД, ЕИК-*********,
гр.Средец, ул.Добруджа №4, представлявано от управителя К.Я.Г., ЕГН-**********,
против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-195-0267986/01.06.2018г. на
началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална
агенция по приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – закусвалня, находящ се в гр.Средец,
ул.Васил Коларов №63, стопанисван от „Вкусотийки“ЕООД и забрана за достъп до
него за срок от 10 (десет) дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187,
ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ за неправилно и незаконосъобразно,
като моли за неговата отмяна, или алтернативно за намаляване на срока на
мярката за период от време, който е съобразен с размера на незначителното нарушение.
Заявява, че за нарушението не е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и не е издадено наказателно постановление (НП), което го
лишава от възможността да се
възползва от привилегията на чл.187, ал.4 от ЗДДС. На следващо място е заявено,
че в случая липсва обосновка относно необходимостта от допуснатото
предварително изпълнение на заповедта, като се твърди, че са използвани общи и
формални формулировки с възпроизвеждане на разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК,
но без извършване на правилна, задълбочена и всестранна проверка на
предприетите действия по ангажиране на отговорността. Не била отчетена и
незначителната обществена опасност на нарушението.
След подаването на жалбата направо пред съда,
незабавно беше изискана административната преписка по която е постановено
оспореното разпореждане.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира следното:
На 28.05.2018г. в 14.59 часа служители на ЦУ на НАП, ГД„Фискален
контрол“, сектор „Оперативни дейности“-Бургас, извършили проверка на търговски
обект – закусвалня, находящ се в гр.Средец, ул.Васил Коларов №63, стопанисван
от „Вкусотийки“ЕООД. В хода на проверката било установено, че в обекта е
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Извършена била от
проверяващите лица контролна покупка на 1бр. студен чай на стойност 1,70 лева,
заплатена в брой, за която фискален бон не бил издаден. След като се
легитимирали, контролните органи отпечатали дневен финансов отчет от касовия
апарат с оборот от 9,80 лева лева, а фактическата наличност в касата била 15,00
лева. При тези констатации били издадени протокол за проверка и на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, заповед № ФК-195-0267986/01.06.2018г. на
началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“,
ГД„Фискален контрол“, в ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна
мярка запечатване на обекта за срок от 10 дни.
Административният орган е посочил, че при определяне
продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и
последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Посочил е, че проверката
била извършена цитираната контролна покупка, за която не бил издаден фискален
бон, задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС и е установено наличие на
касова разлика между наличните парични средства и тези маркирани чрез издаване
на фискален бон. От това е направен извод, че установената разлика закономерно
се дължи и на други неотчетени приходи и е индиция за системно неизползване на
касовия апарат. Налагането на ПАМ е обосновано с необходимостта от промяна в
начина на извършване дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният – недопускане на вреда
за фиска. Органът се е позовал на многобройни решения на Върховния
административен съд.
С оспореното разпореждане органът е допуснал
предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание
чл.188 от ЗДДС, вр. чл.60, ал.1 от АПК, чиято необходимост е обоснована със
създадената организация и вида на отчетността, които са довели до извършеното
деяние, позволяващи да не се отчита чрез фискалното устройство част от
реализирания оборот; невъзможността да бъдат проследени реализираните обороти;
предотвратяване възможността за извършване на нови нарушения. Отбелязал е също,
че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и
определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване на бюджета и
следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Счел
е, че съществува опасност да последват трудно поправими вреди за бюджета от
закъснението на изпълнението.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен
орган, овластен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2017г. на изпълнителния директор
на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити,
в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя за допусната необоснованост и
несъразмерност на предварителното изпълнение. В изложените от административния
орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към
предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени
са констатации относно процесния обект, дейността на търговското дружество и
др., относно извършеното нарушение и създадената организация в обекта,
позволяваща да не се отчита чрез фискалното устройство част от реализираният
оборот. Допускането на предварително изпълнение е обосновано с невъзможността
да бъдат проследени реализираните обороти, предвид установеното неспазване на
реда за отчитане на продажбите. Отбелязано е, че приходите на търговеца не
могат да бъдат постоянно контролирани и определени по размер, поради което
нарушението води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес
както за държавата, така и за обществото.
Принудителната административна мярка запечатване на
обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при
наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни
предпоставки. Липсата на наказателно постановление е ирелевантна за
законосъобразността на процесното разпореждане.
Съдът счита, че в случая са налице изискуемите
материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане.
Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита
осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за
проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му
задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен
интерес по смисъла на чл.60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен
характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане
на крайната и́ цел – да предотврати укриването на приходи и отклонението
от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното
и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо съдът приема, че
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Доводите на жалбоподателя за възможно настъпване на
значителни или трудно поправими вреди от изпълнението не са относими към
предпоставките за допускане на предварително изпълнение, установени в нормата
на чл. 60 от АПК, поради което не са обсъдени от съда при формиране на изводите
по съществото на спора.
Възражението, че нарушението макар и извършено е с
нисък интензитет, не могат да бъдат споделени, тъй като контролната покупка
касае явно асортимента от стоки които се продават в обекта, констатирана е и
разлика в касовата наличност. Следователно се касае за системно неизпълнение от
страна на търговеца на задължението му да регистрира продажбите в обекта си, а
не за инцидентно такова, което да е с нисък интензитет.
Принудителната административна мярка запечатване на
обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при
наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни
предпоставки. Липсата на акт и наказателно постановление е ирелевантна за
законосъобразността на процесното разпореждане.
Без разглеждане следва да бъде оставено искането на
жалбоподателя за намаляването на срока на наложената ПАМ, тъй като настоящото
съдебно производство е специално, развива се на основание чл.60, ал.5 от АПК и
има за предмет единствено разпореждането с което е допуснато предварителното
изпълнение на заповедта. Законосъобразността на наложената мярка, респективно
нейния срок подлежи на оспорване по общия ред за обжалване на индивидуалните
административни актове, като от извършената от съда служебна проверка се
установи, че жалбоподателят се е възползвал от възможността да оспори по
същество заповед № ФК-195-0267986/01.06.2018г., за което е образувано адм.д.№
1469/2018г. на Административен съда - Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл.60 ал.5 АПК,
Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми
състав,
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ
без уважение
жалбата на „Вкусотийки“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Средец, ул.Добруджа №4, против
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-195-0267986/01.06.2018г. на началник
отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД„Фискален
контрол“, в ЦУ на НАП.
ОСТАВЯ без разглеждане
искането на
„Вкусотийки“ЕООД, ЕИК-*********, за намаляване на срока на наложената
принудителна административна мярка със същата заповед.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :