РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 05.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осемнадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 11807/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 118553/15.09.2017 г., предявена от И.Й.Е., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***.
Ищцата
И.Й.Е. твърди, че на 31.05.2016 г., около 07.00 ч., на главен път 1-1 /Е 79/, км.
135+500, м. „Кръста“, до разклона за с. Бели Извор, Т.Ц.Е., при управление на
лек автомобил „Опел Корса“, с peг.
№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП).
Ищцата твърди, че при настъпване на описаното ПТП е пътувала в лекия
автомобил на задната седалка, заедно със своята дъщеря Ц.Т.Ц., която била в
детско столче, монтирано на задната лява седалка.
Вследствие
на получената при ПТП черепно-мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения,
на 15.06.2016 г., Ц.Т.Ц. починала.
В резултат на ПТП, ищцата получила следните увреждания: счупване на втора
кост на пестницата на лява ръка и пукване на близката фаланга на трети пръст на
същата ръка, което й причини трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник.
По
повод на описаното ПТП, било образувано НОХД № 190/2017 г. по описа на ОС – Враца, по което
с влязла в сила присъда, Т.Ц.Е. бил признат за виновен за причинената по
непредпазливост смърт на Ц.Т.Ц.. В частта за причинената на ищцата следна
телесна повреда, наказателното производство било прекратено, на основание чл.
343, ал. 2, т. 2 НК.
Ищцата
твърди, че
от ПТП е претърпяла и ще продължава да търпи до края на живота си неизмерими
болки и страдания. Ищцата сочи, че дъщеря й е починала малко преди да навърши
2-годишна възраст. С раждането й се сбъднала голямата й мечта и това било
най-съкровеното събитие в нейния живот, което й донесло неизмеримо щастие и
изпълнило ежедневието й със смисъл. С нея били свързани най-прекрасните й
мечти. По време на катастрофата, ищцата преживяла изключително голям шок. До
последно, ищцата се надявала, че причинените на дъщеря й телесни увреждания
нямало да доведат до летален изход. Новината за смъртта й сринала ищцата.
Животът й се променил драстично. Ищцата изпитвала огромна мъка и празнота, вече нищо не било в състояние да й донесе
радост, затворила се в себе си, мислела постоянно за починалата си дъщеря,
контактувала трудно и без желание с околните. След смъртта на дъщеря й,
семейството на ищцата било разбито, отношенията със съпруга й охладнели. Ищцата
се чувствала тъжна, самотна, отчаяна и
много потисната.
Ищцата твърди, че вследствие на
получените от ПТП увреждания - счупване на втора кост на пестницата на лява
ръка и пукване на близката фаланга на трети пръст на същата ръка, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. След ПТП, ръката на
ищцата била гипсирана, а впоследствие й била направена шина. Ищцата не можела
да се обслужвам, чувствала се напълно безполезна за себе си и околните. Към
предявяване на исковата молба, болката не отшумявала, ищцата изпитвала дискомфорт и избягвала да натоварва лявата си ръка,
защото я чувствала много по-нестабилна и слаба.
С молба от 01.06.2018 г. (л. 105 от делото), ищцата уточнява, че в
резултат на процесното ПТП е получила и разкъсно-контузна
рана на лявата скула, от която и към датата на подаване на молбата има белег.
Ищцата твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Опел Корса“,
с peг. № *******, по силата на
застрахователна полица № BG/02/1150002864206, със срок на действие от 22.11.2015г до 21.11.2016 г.,
включително и на водача Т.Ц.Е..
Във
връзка с настъпилото ПТП и нейна претенция при застрахователя е била образувана
преписка по щета, по която застрахователят отказал да заплатил обезщетение.
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът З. „Б.И.“ АД да бъде осъден да й заплати:
-
сумата
от 200 000 лева – частичен иск от
300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на дъщеря й Ц.Т.Ц., както и
-
сумата от 40 000 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 18.03.2019 г.
увеличение в размера на иска) – частичен иск от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от причинените на ищцата увреждания.
Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 31.05.2016 г. до окончателното й
заплащане.
Ищцата
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Б.И.“
АД е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът
не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на
водача на лек автомобил „Опел Корса“, с peг. № *******.
Ответникът оспорва исковете с възражението,
че са неоснователни. Оспорва да е осъществен деликт от
застрахования при него водач - Т.Е., който бил съпруг на ищцата и баща на загиналото
дете. Сочи, че не е установена причината за навлизане в лентата за насрещно
движение на лек автомобил Опел Корса“, с peг. № *******.
Евентуално ответникът прави възражение за съпричиняване
на вредата, тъй като пострадалите били без поставен предпазен колан, като така
се поставили в превишен спрямо нормалния риск. Твърди, че детето не е било в
детско столче, което също било основание за намаляване на обезщетението на
основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Твърди, че ищцата, като негова майка, е съизвършител,
като е допринесла за несъвместимите с живота травми на детето, които е можело
да избегне ако го е поставила в надеждно закопчано.
Ответникът оспорва исковете и по размер, тъй като претендираните
обезщетения били прекалено високи за икономическата конюнктура в страната и
вредата.
Счита, че ако се докаже основанието на исковете и претърпените от ищцата
увреждания, размерът на справедливото обезщетение е около 5 000 - 7000
лева. По отношение на страданията от
загубата на детето, ответникът сочи, че най-вероятно действително се касае за
сериозна душевна травма, но претенцията също е завишена.
С
допълнителната искова молба, ищцата
поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответника.
С
молба от 03.07.2018 г., ответникът поддържа възраженията си. Сочи, че исковете
са предявени изцяло по користни подбуди и че са неморални. Излага съображения,
че ищцаа не би предявила претенциите към съпруга си, кайто а застрахованото лице, причинило ПТП, както и че
наличието на самата претенции е достатъчно красноречиво за морала на лицето,
което я е предявило.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 226, ал. 1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от
договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата
разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника
- застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност,
причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към 31.05.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 20.11.2015 г. във формата на застрахователна полица № BG/02/1150002864206,
валидна от 22.11.2015г
до 21.11.2016 г., „Б.И.“
АД, е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек
автомобил „Опел Корса“, с peг.
№ *******, включително и на водача Т.Ц.Е.. Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 16.01.2018 г.), а и се установява от представената Справка от
базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 41) и
застрахователната полица (л. 42).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
31.05.2016 г., около 07.00 часа, на главен път 1-1 /Е 79/, км. 135+500, м. „Кръста“, до
разклона за с. Бели Извор, Т.Ц.Е., при управлението на лек
автомобил „Опел Корса“, с peг.
№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал
пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е починала Ц.Т.Ц., на 2 г., дъщеря на Е..
Тези факти се установяват от присъда № 9/10.05.2017
г. по НОХД № 190/2017 г. по описа на ОС-Враца, с която Т.Ц.Е., с ЕГН: **********,
е признат за виновен в това, че на 31.05.2016
г., около 07.00 часа, на главен път 1-1 /Е 79/, км. 135+500, м. „Кръста“, до
разклона за с. Бели Извор, с посока на движение от гр. Монтана към гр. Враца,
при управление на лек автомобил „Опел Корса“, с peг. № *******, в нарушение на
правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП - като е бил длъжен и не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал е
предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ц.Т.Ц., на 2 г., негова дъщеря, която е настъпила на 15.06.2016 г. в
УМБАЛСМ „Пирогов“ гр. София, като след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата – престъпление по чл. 343а, ал.1, б„б“ във вр. чл.343, ал.1, б.„в“ НК. С присъдата, Т.Ц.Е. е осъден на 1 година „Лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал.1 НК,
изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от 3 години.
Видно от извършеното отбелязване, присъда № 9/10.05.2017
г. по НОХД № 190/2017 г. по описа на ОС-Враца, е влязла в сила на 26.05.2017 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на постановената от ОС - Враца присъда по НОХД № 190/2017 г.,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Т.Ц.Е. е
извършил деянието, че то е противоправно, че деянието
е извършено виновно, както и че Т.Ц.Е. по непредпазливост е
причинил смъртта на Ц.Т.Ц.. В случаите, когато с деянието са причинени вреди
и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда формира
сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна
за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т.
к., І т. о. на ВКС и решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС).
Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника
водач, на 31.05.2016 г. са причинени травматични увреждания на Ц.Т.Ц. ,
които са довели до нейната смърт.
Видно
от представените по делото удостоверение за раждане (л. 8) и удостоверение за
наследници (л. 9), ищцата е майка на починалата Ц.Т.Ц., с ЕГН: **********.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП е получила следните
увреждания: счупване на втора кост на пестницата на лява ръка, пукване на
близката фаланга на трети пръст на същата ръка, разкъсно-контузна
рана на лявата скула, от която има белег
Тези телесни повреди, които се твърди да са настъпили в резултат на процесното ПТП, не са елемент от
престъпния състав на престъплението, за което виновният водач (Т.Ц.Е.) е бил
признат за виновен, поради което и силата на присъдено нещо на постановената присъда не обхваща и не установява нито вида и
характера на телесните повреди, нито причинна им връзка с извършеното противоправно деяние.
В представения по делото Констативен протокол с рег. № 967000-17704 (л.
95), съставен от дежурен ПТП при сектор ПП-ОД на МВР – Враца, който е посетил
мястото на ПТП, е посочено, че при процесното
ПТП е „ранена пътничката на предна дясна седалка И.Й.Е. … получила фрактури на
2 бр. пръсти на лява ръка и охлузна рана на лява
скула, обслужена в ЦСМП-Враца и освободена без опасност за живота“
Това
е посочено и в уведомление за започване на досъдебно производство, съставено на
31.05.2016 г. от разследващ полицай при
РУ – Враца (л.1 от ДП).
Видно от лист за преглед на пациент № 010387, на
31.05.2016 г., в 08.13 ч., И.Й.Е. е била прегледана в МБАЛ „Хр. Ботев“ АД –
Враца. Съобщила е, че е претърпяла ПТП и има болки в лява длан. Констатирано е
добро общо състояние, при наличие на болка, оток и ограничено движение на 2-3
пръст на лява ръка. Поставена е диагноза „Счепване на
друга (и кост (и) на дланта)“.
С постановление от 27.03.2017 г. на прокурор от
Окръжна прокуратура – Враца, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК и чл. 343, ал. 2, т. 2 НК, наказателното
производство по пр.пр. № 178/2017 г. по описа на
ОП-Враца, ДП № 517/2016 г. по описа на РУП-Враца е прекратено в частта за
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2 НК – след като постарадала
И.Й.Е.
е заявила, че не желае да бъде търсена наказателна отговорност от съпруга й за
причинената й телесна повреда.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на Т.Ц.Е., който е
съпруг на ищцата. Съдът съобрази близката връзка между ищцата и свидетеля,
както и възможната заинтересованост на последния от изхода на делото. След като
взе предвид, обаче, че показанията на свидетеля са последователни, непротиворечиви
и кореспондират на останалите събрани по делото доказателства, съдът им даде
вяра и ги кредитира в частта, в която се сочи, че при настъпване на процесното
ПТП, ищцата е била пътник в автомобила, управляван от свидетеля.
Така въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установено по делото, че при настъпване на процесното ПТП, ищцата е
била пътник в лек автомобил „Опел Корса“, с peг. № *******.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза,
извършена от вещото лице д-р М.Г.. Вещото лице, след като се е запознало с
представената по делото медицинска документация, е приело, че в резултат на процесното ПТП, И.Й.Е. е получила следните
увреждания:
-
Счупване
на втората метакарпална кост.
-
Фисура на първата фаланга на трети пръст на лявата ръка.
-
Разкъсно-контузна рана на лявата скула.
Вещото
лице е посочило, че счупването на втората метакарпална
кост причинява трайно затрудняване движението на левия горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни. Фисурата на първата фаланга на
трети пръст на лявата ръка причинява трайно затрудняване движението на левия
горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Разкъсно-контузната
рана на лявата скула причинява временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Видно от
СМЕ, раната на лицето на И.Й.Е. е задравяла в срок от
10-15 дни. След
заздравяване на рани, остават белези, които причиняват козметични дефекти. След
счупването на втората метакарпална кост, възможността
за физическо натоварване на ръката се е възстановила за около 1,5-2 месеца. След фисурата на първата фаланга на трети пръст на лявата ръка
възможността за физическо натоварване на ръката се възстановява за около 1-1,5 месеца. Вещото
лице е посочило, че е възможно пострадалата да получава болки при промяна на
атмосферните условия.
По делото е прието заключението по съдебно-психологична експертиза,
извършена от вещото лице д-р Д.П.. Вещото лице, след като се е запознало с
материалите по дело и е провело
психологическо изследване, съчетаващо полуструктурирано
интервю и психологически тестове, е приело, че процесното ПТП има негативно
отражение върху психиката на ищцата. Конкретните психологични травми, претърпени
от ищцата, се изразяват в типични за реакция на загуба емоции – шок,
емоционална болка и страдание, паника, страх, отчаяние, потиснатост и
напрежение. Вещото лице е посочило, че към момента на изследването (интервюто с
ищцата е проведено на 05.05.2018 г.), ищцата не е
преодоляла психическата травма от пътния инцидент.
По
делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ц.Е. Ц.и З.Т.Ц..
Свидетелят Ц.е баща на съпруга на ищцата (свидетелят сочи, че тя му е
снаха). След процесното ПТП, свидетелят видял ищцата в същия ден, три часа след
катастрофата. Свидетелят сочи, че тя е била съсипана. В болницата в гр. Враца й
гипсирали лявата ръка. Във Враца стабилизирали детето и майката, а след това ги
закарали в Пирогов. Свидетелят живее в
с. Опълченец, на 30 км. от Пловдив, но останал в София, тъй като детето било
прието в интензивното отделение. Детето било в кома, всеки ден били при него.
15 дни след катастрофата починало. И. била постоянно там, постоянно плачела,
била в шок. След това са продължила да
общуват с И., но не толкова често, тъй
като се дистанцирали (ищцата и съпругът й). Свидетелят сочи, че след ПТП, И. се
променила много. Дистанцирала се. След ПТП, три месеца, ищцата и съпругът й
живеели при свидетеля. Ищцата не работела, тъй като не била в състояние да
работи. Според свидетеля, „лека-полека“, с тяхна помощ, ищцата се е
възстановила. В първия месец след ПТП, съпругата на ищеца обслужвала ищцата.
Свидетелят сочи, че „и сега“ се оплаква при смяна на времето (разпитът е
проведен на 25.04.2018 г.). След ПТП-то, ищцата имала голям проблем със съня.
Търсела медицинска помощ, вземала хапчета, успокоителни. Свидетелят сочи, че
ищцата „много страда“, че почти избягват да говорят на тази тема, както и че
ищцата от ПТП е останал белег на лявата скула на ищцата, който е леко е видим.
Свидетелката Ц. е майка на съпруга на ищцата (свидетелката сочи, че
ищцата й е снаха). Свидетелката видяла ищцата в деня след катастрофата. Ищцата
била много разтроена, постоянно плачела, не се хранела, не искала да живее
повече. Останали в София до деня на смъртта на детето. Постоянно ходели до
Пирогов. Свидетелката помагала на ищцата, тъй като не можела да се обслужва
сама – решела я, къпела я, обличала я. Ръката и била в гипс над месец. Сочи, че
„към настоящия момент“ (разпитът е
проведен на 25.04.2018 г.), ръката я наболявала от време на време. На лявата
скула имала „съвсем слаб“ белег, който „само ако се вгледаш се вижда“. Преди
катастрофата, ищцата била много приветлива, учтива, любезна. Контактувала с
всички. След ПТП видимо се променила, станала малко по-затворена в себе си, не общувала с други
хора, била по-дръпната, по-затворена. Имала проблеми със съня, била нервна, използвала
успокоителни. Свидетелката сочи, че ищцата няма други деца и към датата на
разпита няма деца. Изпитвала мъка, не можела да преживее загубата на детето си.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ „Б.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото се
явява И.Й.Е.
(чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно
формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г.
задължителна съдебна практика, И.Й.Е. е в кръга на лицата,
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
своята дъщеря Ц.Т.Ц.. От заключенията по СПЕ и от събраните
свидетелски показания съдът установи, че ищцата търпи неимуществени вреди от нейната
смърт. С оглед на това съдът намира, че искът, предявен от И.Й.Е., е
доказан по основание.
По отношение на иска за претърпени неимуществени
вреди от причинените при ПТП увреждания на ищцата: Както беше посочено,
тези увреждания не са елемент от престъпния състав на престъплението, за което
виновният водач е осъден с влязла в сила присъда, но събраните по делото
писмени и гласни доказателства установиха техния вид и характер, както и
пряката им причинна връзка с извършеното противоправно
деяние. Поради това, застрахователят
по застраховка„Гражданска отговорност“ „Б.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквито като пострадал се явяват
ищцата (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
С оглед на изложеното съдът намира, че
и този иск е доказан по основание.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищцата от
смъртта на дъщеря й Ц.Т.Ц. и паричната
престация, законодателят е дал възможност на
увреденото лице да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици от
претърпените от ищцата страдания, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на
Пленума на ВС. Определяйки размера на обезщетенията за неимуществени вреди от
смъртта на Ц.Т.Ц.,
съдът съобрази всички посочени по-горе
обстоятелства, както и инфлационните процеси към момента на увреждането,
определящи стандарта в страната към релевантния период, лимитите, вменени на
застрахователните дружества, както и съдебната практика по аналогични случаи. Съобразявайки
всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищцата неимуществени вреди от
смъртта на Ц.Т.Ц.
следва да бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 160 000 лева.
Неимуществените
вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на
ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи
размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията.
По
отношение на неимуществените вреди, претърпени от ищцата от уврежданията им от
процесното ПТП: Съдът съобрази събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали върху начина на живот на
ищцата. С оглед на всички тези
обстоятелства, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от
ищцата И.Й.Е.
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 16 000 лева.
Тук
следва да се посочи, че за определяне размера на обезщетението, както по
първия, така и по втория иск, съдът не
взема предвид съотношението между сумите, които ищцата счита, че ще я
обезщетят по двата иска. Предявеният от
ищцата иск за обезщетяване на причинените й увреждания (Счупване на втората метакарпална кост, Фисура на
първата фаланга на трети пръст на лявата ръка, Разкъсно-контузна
рана на лявата скула и белег (който е лек според свидетелите) е частичен
иск от 100 000 лева, което е 1/3
от 300 000 лева - обезщетението за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря й. Съдът приема, че съотношението между интензитета и
продължителността на болките и страданията, предмет на разглеждане по двата
иск, не е 1/3, и което съотношение е най-малкото крайно неумесно.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
Ответникът твърди, че при настъпване на
процесното ПТП, пострадалите са били без поставен предпазен колан, както и че
детето не е било в детско столче.
Разпитан като свидетел, Т.Ц.Е. заявява, че
при настъпване на процесното ПТП, детето е било зад него, в лявата страна, в
столче, с поставен колан на автомобила, отделно от това било с поставени колани
на самото столче. Съпругата му била на
задната седалка, от дясната страна, до детето. Тя също била с поставен
предпазен колан.
По делото е прието заключението по
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза. Анализирайки механизма на ПТП и деформациите по автомобила, вещите
лица са приели, че
ищцата е била с поставен колан, а детето е било фиксирано с детското столче. В
заключението е посочено, че е възможно детето да е било в детското столче,
както и да е било добре закопчано в столчето, но може и да не е било добре фиксирано
в столчето.
Други
доказателства в тази връзка не са ангажирани.
Възражението
за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ
съмнение начин, при условията на пълно и главно доказване, каквото по делото не
е проведено. Поради това, същото е неоснователно.
Поради
изложеното, определените по-горе обезщетения не следва да бъдат намалявани. Искът
за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря й Ц.Т.Ц. следва да бъде уважен за сумата от 160 000
лева, а за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лева – частичен иск от 300 000 лева, искът следва да
се отхвърли. Искът за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от причинените й при ПТП увреждания следва да бъде уважен
за сумата от 16 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 40 000
лева – частичен иск от 100 000 лева,
искът следва да се отхвърли.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД -
от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др.
Следователно
присъденото обезщетение по първия иск е дължимо от осъществяване на фактическия
състав на деликта - 15.06.2016 г., когато Ц.Т.Ц. е починала. Искането за законна лихва върху
обезщетението от 160 000 лева следва да се отхвърли за периода от 31.05.2016
г. до 14.06.2016 г
Обезщетение
по втория иск е дължимо от ответника, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 31.05.2016 г.
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 7117.50
лева от общо направените разноски в размер на 9750 лева (9750 лв. х 0.73) –
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
приложен на л. 62 от делото.
Ответникът е представил доказателства за извършени
разноски в размер на 24000 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.10.2017 г.,
приложен на лист 101 от делото и ДДС. В съдебно заседание на 18.03.2019 г.
пълномощникът на ищеца е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна
сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания, обема и вида
на събраните доказателства и доказателствени средства, както и след като
съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г.,
приема, че възнаграждението следва да се
намали на 11700 лева, с включен ДДС (9750 лева + 20 % ДДС).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
3267 лева от общо направените
разноски в размер на 12 100 лева (12 100 х 0.27), в т.ч.: адвокатско
възнаграждение (11700 лева) и депозити за експертизи (400 лева).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на Софийски градски съд, сумата от 7587.50
лева, в т.ч.: държавна такса (7040
лева), и депозит за експертизи (750 лева х 0.73), от внасянето на които, ищецът
е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.Й.Е., с ЕГН: **********, с
адрес: ***,
-
на
основание чл. 267, ал. 1, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 160 000
лева – главница – частичен иск от 300 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
вследствие на смъртта на дъщеря й Ц.Т.Ц., настъпила вследствие на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на
31.05.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2016 г. до
окончателното изплащане,
-
на
основание чл. 267, ал. 1, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 16 000 лева – главница – частичен
иск от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди от уврежданията й, настъпили
вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 31.05.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане, и
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 7117.50
лева – разноски по делото като
ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 267, ал. 1, вр. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), за разликата над 160 000
лева до пълния предявен размер от 200 000 лева – частичен иск от
300 000 лева (обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на
Ц.Т.Ц.), за разликата над 16 000 лева до пълния предявен размер от 40 000
лева – частичен иск от 100 000 лева (обезщетение за неимуществени вреди от
увреждания), и искането за законна лихва върху главницата от 160 000 лева,
за периода
от 31.05.2016 г. до 14.06.2016 г., като неоснователни
ОСЪЖДА
И.Й.Е., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 3267 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 7587.50
лева –държавна такса и депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: