Р Е Ш
Е Н И Е
№260028
гр. Несебър, 14.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр.
д. № 472 по описа на Районен
съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ.
От
ищеца Р.М.Й. срещу ответника ОП „Б.К.С.И О.”, представлявано от директора Д.С.П.,
са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ. Ищецът сочи,
че работел на трудов договор при ответника в периода 01.07.2005г. –
05.05.2020г. на длъжността „шофьор спец. кола”. Твърди, че на 04.05.2020г. му
било връчено предизвестие № 2294/04.05.2020г., с което работодателят го
уведомява, че възнамерява да прекрати трудовото му правоотношение с изтичането
на 30-дневен срок на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ. Излага, че
на 05.05.2020г. била издадена и заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № 2342 от директора на ОП „БКСО”. Сочи, че е постановено Решение
от 24.04.2020г. на Общински съвет гр. Несебър, в сила от 01.05.2020г. Навежда,
че заповедта за прекратяване му била връчена на 03.06.2020г. Излага, че по
време на трудовия си стаж не бил наказван и съвестно изпълнявал трудовите си
задължения. Твърди, че притежава необходимата квалификация. Сочи, че на работа
останали работници и служители с право на пенсия за прослужено време и възраст,
както и такива, които са с по-ниско ниво на образование, квалификация и ниво на
изпълнение на работата от неговото. Твърди, че не е налице съкращаване на щата,
работодателят не е изпълнил задължението си за подбор, а дори да е налице
подбор – същият е незаконосъобразен. Сочи, че липсват доказателства за
реално съкращаване на щата. Твърди, че представеният препис-извлечение от
протокол не доказва такова, тъй като не се установява реално съкращаване и
колко са бройките за тази длъжност, които се съкращават. Излага, че подборът е извършен формално и
незаконосъобразно. Навежда, че липсват ясни критерии за подбор, тъй като
критерият „квалификация” е неясен – не става ясно какъв практически опит е
оценен на участвали. Твърди, че по-голямата част от лицата, включени в подбора,
нямат сочения трудов стаж по специалността в ОП БКСО. Критерият ниво на
изпълнение на служебните задължения – качество, срочност и ефективност” се
оспорва като неясен. Сочи, че
липсват обективни показатели, по които да се провери доколко подборът е
направен обективно и законосъобразно. Твърди, че служителите от различни
структури няма как да имат впечатление от работата на шофьорите. Развива съображения за
неспазена процедура по чл. 130 и чл. 130а от КТ. Сочи, че става въпрос за
масови уволнения – видно от докладна записка на кмета на община Несебър. Твърди,
че в подбора не са включени две лица, заемащи длъжност шофьор в озеленяването и
лицата заемащи сходни длъжности – водач челен товарач и електрокарист. Оспорва истинността
на протокола за проведен подбор и приложението към него относно данните за
участвалите в подбора лица, образование, практически опит, придобит в ОП БКСО,
ниво на изпълнение на служебните задължения – качество, срочност и ефективност.
Сочи,
че е невярно посоченото ниво на изпълнение на работата от страна на ищеца –
като незадоволително. С тези доводи моли уволнението му да бъде отменено, да бъде
възстановен на предишната работа и да му се присъди обезщетение за оставане без
работа в размер на 5040 лв. за периода 05.05.2020г. – 05.11.2020г. Претендира
за присъждането на разноски.
От
ответника ОП „Б.К.С.И О.”, представлявано от директора Д.С.П., е депозиран
писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът
твърди, че е извършено съкращаване на щата. Развива подробни фактически
твърдения в тази насока. Обръща внимание, че с решение № 92 от протокол №
6/24.04.2020г. общински съвет гр. Несебър приел и одобрил изменение в
структурата и щатната численост на ОП БКСО, като числеността за длъжността
„шофьор” била намалена от 67 бр. на 58 бр. Сочи, че определянето на щатното
разписание е част от правомощията на директора на ОП БКСО. Оспорва се
твърдението, че работодателят не е извършил подбор. Твърди се, че такъв е
осъществен, за което е съставен протокол № 3 за подбор, проведен на
30.04.2020г., към който е приложена и таблица с оценки – приложение № 2. Сочи
се, че за длъжността „шофьор” квалификацията е преценявана въз основа на
показателите „професионална квалификация (образование, практически опит в ОП
БКС)” и „ниво на изпълнение на служебните задължения (качество, срочност,
ефективност на изпълнение)”. Твърди се, че по първия критерий ищецът получил 3
точки, а по втория – 4 точки. Излага се, че тези оценка е по-ниска от оценките
на работниците, които са останали на работа. Навежда се, че подборът е проведен
съгласно изискванията на закона. Обръща се внимание, че преценката на
работодателя не може да бъде контролирана от съда. Акцентира се върху
обстоятелството, че работодателят не е заложил критерии относно възраст при
подбора, тъй като това би противоречало на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Развиват се
съображения в насока, че показанията на свидетелите В. и Г. не следва да се
кредитират. С тези доводи от съда се иска да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява от фактическа
и правна страна следното:
На първо място съдът намира за необходимо да уточни, че
надлежен ответник по делото е „Общинско предприятие
„Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване” към Община Несебър,
представлявано от директора Д.С.П., което е мотивирало съдебният състав да
призове изрично това предприятие и именно то да участва процеса. Това е така,
тъй като именно предприятието се явява работодател на ищеца по смисъла на пар.
1, т. 1 от ДР на КТ. В този смисъл е и съдебната практика – Определение № 605
от 21.12.2012г. по ч.гр.д. № 606/2012г. по описа на II гр. о. на ВКС, Решение № 22 от 05.02.2013г. по гр.д. №
485/2012г. по описа на III гр. о. на ВКС.
По предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
В
доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е да докаже,
че е бил в трудови правоотношения с ответника, които са прекратени с процесната
заповед, а в тежест на работодателя е да докаже положителния факт на реалното
съкращаване на щата, както и спазване на процедурните изисквания във връзка с
прекратяване на трудовото правоотношение, вкл. спазването на чл. 329 от КТ, а
именно, че приетите от работодателя оценки се основават по законовите критерии
по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите
квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Между страните не е
спорно, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, породено от
трудов договор № 335 от 30.06.2005г. (на л. 41 от делото). Не е спорно, че на
04.05.2020г. от работодателя (ответника) било изготвено предизвестие № 2294 от
същата дата (на л. 7 от делото), връчено на ищеца при отказ (удостоверен с
подписите на двама свидетели) на 04.05.2020г. С предизвестието на ищеца е
посочено, че трудовото правоотношение с него се прекратява с изтичането на
срока му. На 03.06.2020г. била издадена и заповед по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ
за прекратяване на трудовото правоотношение, връчена на ищеца на същата дата
(на л. 6 от делото).
Видно от
препис-извлечение от протокол № 6/24.04.2020г. на Общински съвет Несебър (на л.
87 – л. 89 от делото) с решение № 92 по т. пета от дневния ред е изменен
Правилника за устройството и дейността на Общинско предприятие
„Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване” (на л. 98 – л. 103 от
делото), като в чл. 13, ал. 3 от Правилника е изменена щатната численост на
предприятието на 552 щата. Считано от 01.05.2020г. е одобрена
организационно-управленска структура, с поред която длъжностите „шофьор” в
сектор „Чистота” в предприятието, са намалени на 58. Съгласно чл. 52, ал. 3 и
ал. 4 от Закона за общинската собственост в правомощията на общинския съвет е
да приема правилник за дейността, структурата, управлението, численият състав и
правата и задълженията на общинските предприятия. Ето защо в рамките на
правомощията си общинският съвет е взел решение за съкращаване на щата на
общинското предприятие, поради което възраженията на ищеца, че не е извършено
реално съкращаване на щата, са неоснователни.
В
правната теория и съдебната практика многократно е поставян въпросът за
значението на „подбора” по смисъла на чл. 329 от КТ. Посочената разпоредба дава
възможност на работодателя при съкращаване на щата да уволни работници и
служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези,
които имат по-висока квалификация и работят по добре. Подборът при съкращаване
на щата е задължителен когато съкращаването засяга една или повече от
множеството еднородни трудови функции (длъжности) в предприятието. Извършването
на подбора подлежи на съдебен контрол, като с Тълкувателно решение № 3/2011г.
от 16.01.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. е прието, че преценката
на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по
– висока квалификация и работи по – добре подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при
упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа. С посоченото тълкувателно решение е прието, че критериите
по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде
установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни
действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и
до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а
в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос,
кои работници и служители имат по – висока квалификация и работят по – добре.
Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. За
това преценката му не е субективна - правно значение има не конкретния мисловен
процес, а направените оценки и взетото решение по всеки от горните въпроси. Когато
преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено
доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на
отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя
чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с
оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.
Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на
останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници,
прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по
отделните показатели на обективно проявените професионални качества и
квалификация (подготовка) на работника или служителя с оглед на възложената
работа e допустимо с всички доказателствени средства.
В
настоящия случай още с исковата молба извършеният подбор е оспорен, а в дадения
от съда срок по чл. 312, ал. 2 от ГПК ищецът е изложил твърдения, че подборът е
извършен формално и незаконосъобразно, при липсата на ясни критерии, при
неяснота какъв практически опит е оценен на участвалите,
при липсата на обективни показатели, по които да се провери доколко подборът е
направен обективно и при невъзможност на служителите от различни структури,
участвали в подбора, да имат впечатления от работата на шофьорите, при
невключване в подбора на всички лица, заемащи длъжността „шофьор”. Протоколът
за подбор (на л. 59 – л. 78) е оспорен в частта, в която е прието
„незадоволително” изпълнение на служебните задължения от страна на ищеца. В
унисон с цитираната тълкувателна практика на ответника е указано, че в негова
доказателствена тежест е да установи включването в подбора на всички необходими
участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на
оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества
и квалификация.
На първо
място съдът намира за недоказано по делото, че в подбора са включени всички
лица, които е следвало да участват в него. Твърденията на ответника са, че в
сектор „чистота” щатната численост за длъжността „шофьор” е била 67 бр., като
при съкращаването на щата е намалена на 58 бр. Това обстоятелство се установява
и от депозирания по делото протокол № 3 от 30.04.2020г. за извършен подбор, в
който е вписано, че същият се осъществява между
служители на длъжност „шофьор” в сектор „чистота”, които са изброени
поименно (на л. 61 – л. 62 от делото). На първа страница от протокола изрично е
вписано, че се съкращават 9 бр. шофьори в този отдел и се запазват останалите.
Твърденията на ответника са, че преди съкращаването на щата длъжностите
„шофьор” в отдел чистота са били 67, като този извод се затвърждава
математически от новото щатно разписание на предприятието, прието с Решение №
92 на Общински съвет Несебър, според което броят на длъжностите „шофьор” в сектор
„чистота” се намалява на 58. При това положение и с оглед посоченото в
протокола за подбор, че се съкращават 9 бр. длъжности „шофьор” е логично да се
приеме, че преди съкращаването на щата длъжностите са били 67. Видно от
поименното изброяване на участвалите в подбора същият е осъществен между 63
служители на длъжност „шофьор” в отдела, като е прието, че от тях следва да се
прекратят трудовите правоотношения с 5, сред които ищецът. Съдът намира обаче,
че в подбора е следвало да участват и лица на длъжността „шофьор” от другите
звена на предприятието. Видно от представения по делото проект на Правилник за
устройството и дейността на ОП БКСО гр. Несебър (на л. 98 – л. 103) в
предприятието съществуват длъжности шофьор и в секторите „озеленяване” и
„благоустрояване”, като и след съкращаването на щата в сектор „озеленяване” са
останали 2 длъжности „шофьор”. От ищеца изрично е направено възражение, че
посочените шофьори не са включени при подбора. Този факт се установява и
категорично от протокола за подбор, в който изрично е вписано, че в подбора
участват само шофьорите в сектор „чистота”. От
ответника не се твърди и не се ангажират доказателства шофьорите в другите
сектори да са с различни трудови функции от тези в сектор „чистота”. При това
положение в подбора е следвало да се включат и тези лица, доколкото заемат
същата длъжност като ищеца и работят в същото предприятие и в същото населено
място. Фактът, че са в различни звена не е основание да не бъдат включвани в
подбора. Както е прието в правната теория и съдебната практика в подбора следва
се включат работници и служители, които изпълняват близка или сходна по
естеството си работа, включително и в различни звена от предприятието на
работодателя в същото населено място, които изпълняват еднаква дейност - Васил
Мръчков „Коментар на кодекса на труда”, Единадесето издание, „Сиби” 2013г. –
стр. 1008 и цитираната там съдебна практика. Ето защо след като при изричните
възражения на ищеца от ответника не се твърди и не се доказва шофьорите в
другите звена да са осъществявали различни трудови функции, съдът намира за установено по делото, че в подбора не са
включени всички лица, които е следвало да участват в него. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че в подбора не е следвало да се включват
лицата, осъществяващи функциите „водач,
електрокар” и „машинист челен товарач”, тъй като от представените от ответника
длъжностни характеристики за тези длъжности се установява безспорно, че те е
следвало да управляват машини, различни от управляваните от ищеца, поради което
не са осъществявали сходни трудови функции с неговата.
На
следващо място работодателят не е доказал валидно провеждане на подбора по
първия заложен критерий със Заповед № 2233 от 29.04.2020г. на директора на ОП
БКСО (на л. 56 – л. 58 от делото) относно сектор „чистота” – „Професионална
квалификация (образование, практическо опит, придобит в ОП „БКСО”). От ищеца е
направено фактическо възражение, че по-голямата част от включените в подбора
лица нямат сочения трудов стаж по специалността в ОП БКСО. По този начин е
оспорена верността на протокола за подбор в частта му, в която е отразен стажът
в ОП „БКСО” на участвалите в подбора (в таблица към протокола на л. 73 – л. 78
от делото). Както вече се посочи при такава ситуация работодателят е длъжен с
всички допустими доказателствени средства (вкл. други документи и свидетелски
показания) да докаже верността на оспорените обстоятелства. Именно в тази
връзка докладът по делото е допълнен и на ответника е указано, че следва да
докаже съответствие на оценката по отделните показатели на обективната
квалификация на участниците в подбора. Въпреки възражението на ищеца и въпреки
указанията на съда от ответника не са ангажирани доказателства, които да
потвърждават отразеното в протокола за подбор, че е взет предвид единствено
стажът на участниците в подбора, придобит в ОП „БКСО” (по заложения критерий за
подбор). Не са ангажирани писмени доказателства, които да установяват стажа
на всеки един от участниците в подбора. Продължителността на стажа
им не се установява и от разпита на свидетелите по делото, тъй като
свидетелката С. (участвала в подбора) сочи (в показанията си на гърба на л. 200
от делото), че не може да даде категоричен отговор на въпроса дали в таблицата
е записан общият трудов стаж на конкретен участник в подбора (Йордан Колев
Стоянов). Самата свидетелка посочва, че не може да е категорична по този
въпрос, тъй като той е компетентността на „Човешки ресурси”. Ето защо с
показанията й (в качеството на участвало в подбора лице) не се установява
верността на съдържанието на протокола за подбор в частта му относно вписания
стаж на участниците в подбора в ОП БКСО. Както се посочи други доказателства,
доказващи стажа им, не са ангажирани пред настоящата
инстанция (въпреки разпределената доказателствена тежест), поради което съдът
намира, че в настоящото производство остава недоказано обективното съответствие
между поставените оценки по показателя „професионална квалификация” и
действителната квалификация на участвалите в подбора. Налага се извод, че
остава недоказано спазването на този законов критерий на чл. 329, ал. 1 от КТ
при извършване на процесния подбор.
Съдът
намира, че по делото не се доказа и съответствие по другия заложен в чл. 329,
ал. 1 от КТ критерий – обективно проявените от участниците в подбора професионални
качества. С цитираната заповед на директора на ОП „БКСО” този критерий е
определен като „Ниво на изпълнение на служебните задължения – качество,
срочност и ефективност” и му е определена тежест от 7 точки (от общо 10
възможни). Цитираната тълкувателна практика на ВКС е доразвита в множество
съдебни решения на върховната инстанция. В тях са изведени определени принципни
положения, свързани с осъществяването на подбора. Така например в Решение № 22
от 08.04.2020г. по гр.д. № 1697/2019г. по описа на III гр.
о. на ВКС е прието, че резултатите от подбора с оценка на релевантните
показатели (при оспорване от страна на ищеца) следва да се потвърдят от други конкретни
доказателства и документи, в които да са обективирани. В Решение № 249 от
17.06.2015г. по гр.д. № 294 от 2015г. по описа на IV
гр. о. е прието, че следва да са налице писмени и гласни доказателства за
съответствие на поставените при подбора оценки с действителните качества на
съпоставените работници, а сам по себе си протоколът за подбор не може да
установи това обстоятелство. Смисълът на документирането на подбора е, че ако
съставителите на протокола не си спомнят точно всички обстоятелства, достатъчно
е да потвърдят участието им в издаването на документа и да посочат по какъв
начин са узнали съответните факти, без да е необходимо да ги възпроизвеждат. С
Решение № 274 от 16.03.2016г. по гр.д. № 5031/2015г. по описа на IV гр. о. на ВКС е прието, че протоколът за
подбор е частен писмен документ, който сам по себе си не доказва законността на
подбора и няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Достоверността
му се преценява във всеки конкретен случай, при съвкупна оценка на
доказателствата по делото, в т.ч. и при съобразяване дали информацията в него е
заимствана от други обективни източници – годишни атестации на работника, данни
от личното му трудово досие и др. При оспорване от страна на уволнения работник
на факта за надлежното извършване на подбора, работодателят трябва да докаже
обстоятелствата по протокола с всички допустими доказателствени средства, в
т.ч. чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го
подписали. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по
приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.
Според Решение № 254 от 26.10.2012г. по гр.д. № 1775/2010г. по описа на III гр. о. на ВКС от съществено значение е в протокола
за подбор да са налице данни за взети предвид от комисията конкретни
обстоятелства, въз основа на които да са формирани оценките. В правната теория
е прието, че при спор е необходимо да се вникне в реалните, фактическите знания
и умения и тяхното използване и прилагане в срочното, пълно и качествено
изпълнение на трудовите задължения. Тази конкретна фактическа преценка може да
се установява чрез резултатите от работата, от установени конкретни критерии за
оценка, от мнението на експертни комисии за комплексна оценка, от преките
ръководители, от колегите, с които работи работникът или служителят, и други
подобни - Васил Мръчков „Коментар на кодекса на труда”, Единадесето издание,
„Сиби” 2013г. – стр. 1010 и цитираната там съдебна практика.
От
посоченият преглед на правната теория и съдебната практика могат да се изведат
някой основни минимални изисквания за законосъобразното извършване на подбор,
които се синтезират от настоящия съдебен състав по следния начин: 1. при
извършения подбор (независимо дали е обективиран в писмен документ или не)
следва да са взети предвид качествата на работника, основаващи се на конкретни
работни ситуации, в които тези качества са проявени; 2. наличието или липсата
на определени качества следва да се установи от лица, които имат пряк поглед
върху работата на участващите в подбора; 3. при съставен писмен документ за
извършен подбор (протокол) е необходимо в него да са вписани конкретни обстоятелства,
въз основа на които да са формирани оценките; 4. оспорването от уволненото лице
на писмения документ за подбор означава, че работодателят следва да докаже
верността на отразените в него конкретни факти и обстоятелства преди всичко
чрез писмени доказателства - годишни атестации на работника, данни от личното
му трудово досие и др., вкл. и чрез свидетелски показания на две групи лица –
тези, които са участвали при подбора (които следва да потвърдят участието им в
издаването на документа и да посочат по какъв начин са узнали съответните
факти, без да е необходимо да ги възпроизвеждат) и лица, които имат преки
наблюдения върху работата на проверяваните (преките ръководители и колегите,
с които работи работникът или служителят).
На първо
място съдът намира, че с изготвения протокол за подбор не са въведени конкретни
факти и обстоятелства, които да са в основата на формиране на оценката по
критерия „Ниво на изпълнение на служебните задължения – качество, срочност и
ефективност”. В протокола са изброени поименно участници в подбора, за които е
посочено, че изпълнението на възложените задачи отговаря на изискванията. По
отношение на ищеца е посочено, че получава 4 точки по този критерий, тъй като
нивото на изпълнение на служебните
му задължения е незадоволително. Подобна оценка е поставена на А.Я., Н.Н., И.М.и
Д.Д.. Налага се извод, че още в първичния документ за извършения подбор не са
посочени конкретни факти и обстоятелства, които да обосновават определянето на
оценките на участниците в подбора. Не става ясно какви конкретни факти и
обстоятелства са мотивирали комисията да постави оценка от 4 точки (при
максимални 7) на ищеца. Липсата на такава конкретика е съществен пропуск, тъй
като на практика препятства възможността съдът да
извърши преценката, която е в неговата компетентност - обективното съответствие
на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на
работника. Такова обективно съответствие практически няма как да бъде проверено
след като оценката не се основава на никакви конкретни факти и обстоятелства.
След като такива конкретни факти и обстоятелства не са въведени в протокола за
подбор, то същите обективно няма как да се установят и с гласните
доказателствени средства на участник в комисията по подбор – в случая св. С..
Както се посочи в настоящия процес тази свидетелка е следвало да потвърди участието
си в издаването на протокола за подбор и да посочи по какъв начин е узнала
съответните факти, без да е необходимо да ги възпроизвежда в пълнота. В случая
обаче в протокола за подбор изначално липсват факти, които да обосновават
поставената ниска оценка на ищеца. Ето защо обективно тази свидетелка не е
имало как да потвърди фактическите констатации на комисията по подбора. Както
се посочи за извършване на подбор не е необходимо нарочното съставяне на
протокол, но след като такъв е съставен е било необходимо в него да се впишат
всички факти и обстоятелства, мотивирали комисията да определи конкретните
оценки на всеки един от участниците. Ето защо поставената на ищеца оценка по
този показател не съответства на изведените от правната теория и съдебна
практика критерии, които поставят в основата си конкретни факти и
обстоятелства. Това е основание да се приеме, че подборът е извършен незаконосъобразно.
Нещо
повече – за пръв път в съдебно заседание от показанията на св. С. се
установяват конкретни проблеми при изпълнение на служебните задължения от
страна на ищеца. Така например тя сочи, че ищецът забавял изпълнение на
служебните си задължения или допускал пропуски при почистването на съдове –
част от съдовете за смет оставали непочистени и гражданите подавали сигнали за
това. Подобни обстоятелства се извеждат и от показанията на св. Щ. (началник
автобаза в ОП „БКСО”), според който имало много оплаквания в насока, че ищецът
не предавал пътните листи навреме. Според този свидетел се получавали
оплаквания и, че управляваните от ищеца камиони
текат. Следва да се обърне внимание от една страна, че в длъжностната
характеристика на заеманата от ищеца длъжност липсва задължение за почистване
на съдовете за смет и проверка на нивото им на почистване. Това е и напълно
логично, тъй като длъжността му е „шофьор на товарен автомобил”, поради което
той обективно отговаря за управлението на автомобила, а не за почистването на
съдовете за смет. Ето защо конкретните обстоятелства, свързани с непочистени
съдове, не могат да се отнесат конкретно към
работата на ищеца. Т.е. единственият конкретен факт, свързан пряко с работата
на ищеца и установен от свидетелските показания на свидетелите Щ. и С. е
забавянето от негова страна на предаването на пътни листи. Събрани са обаче и
доказателства от други лица, имащи преки наблюдения върху работата на ищеца
(свидетелите В. и Г.), които са в насока, че той е изпълнявал служебните си
задължения и не е имало оплаквания срещу него. Т.е. установените по делото
факти (които липсват в протокола за подбор) са за известно забавяне от страна
на ищеца при изготвяне на пътните листи, но от друга страна са събрани данни за
точно и добро изпълнение на задълженията му (от лица, които са имали преки
наблюдения върху работата му). Ето защо (с уточнението, че поради липсата на
конкретни факти в протокола за подбор съдът не може да даде категоричен извод
за дадената на ищеца оценка) е налице индиция, че поставената от комисията
оценка на ищеца не отговаря на действителното му ниво на работа.
Всичко
изложено до тук мотивира съда да приеме, че при
извършването на подбора са допуснати нарушения, което е довело до незаконосъобразно
упражняване на правото на подбор. Последното от своя страна е основание за
извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение и уважаване на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ (по арг. и от посоченото в Тълкувателно решение №
3/2011г. от 16.01.2012г. по тълк. дело № 3/2011г.). Ето защо предявеният иск
следва да бъде уважен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението на ищеца за
нарушения на чл. 130 и чл. 130а от КТ не са от ествеството да обосноват
незаконосъобразност на уволнението, тъй като дори и да са налице нарушения на
посочените норми, те не обуславят незаконност на уволнението, а
административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото
законодателство – Решение № 127 от 10.05.2010г. по гр.д. № 213/2009г. на IV гр. о. на ВКС, Решение № 63 от
21.02.2012г. по гр.д. № 1298/2011г. на IV гр.о. на ВКС.
По предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е
да докаже, че по отношение на него е налице незаконно уволнение (т.е., че първият предявен иск е
основателен), както и срокът на трудовия договор, сключен между него и
ответника. С оглед изложеното по-горе по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът
намира за доказано, че е налице незаконно уволнение на ищеца. Наред с това
трудовият му договор е бил безсрочен (видно и от съдържанието му), поради което
няма пречка да бъде възстановен на същата длъжност. Следователно и този иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 от КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в
резултат от уволнението за процесния период, за което
доказателствената тежест се носи от ищеца. По делото се доказа, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено по
незаконен начин. Същевременно както е прието и в Тълкувателно решение № 6/2013
от 15.07.2014г. по тълк.д. 6/2013г. по описа на ОСГК на ВКС, фактът на
безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца. По арг. от чл.
335, ал. 2, т. 1 от КТ трудовият договор е прекратен с изтичането на срока на
предизвестието. Същото е връчено при отказ на дата 04.05.2020г. (видно от
предизвестие № 2294 от 04.05.2020г. на л. 7 от делото), като е определен 30
дневен срок на предизвестието. Т.е. срокът на предизвестието е изтекъл на
03.06.2020г. и от тази дата следва да се счита за прекратено трудовото
правоотношение (за което от работодателя е издадена и нарочна заповед по чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ – на л. 6 от делото). В протокол от проведено съдебно
заседание от 31.08.2020г. съдът е вписал, че след справка с оригинала на
трудовата книжка на ищеца се установява, че няма вписване на нов работодател
след прекратяване на трудовия договор с ответника. Т.е. по делото е доказано,
че в периода 04.06.2020г. – 31.08.2020г. ищецът е бил без работа. Макар
исковата молба да е подадена на 30.06.2020г. няма пречка периодът изтекъл между
подаването й и приключване на устните състезания пред настоящата инстанция да
бъде взет предвид на основание чл. 235, ал. 3 от КТ. Това е така, тъй като в
практиката на върховната инстанция е прието, че претенцията по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ може да е и за период след предявяването на
иска, тъй като шестмесечният период след уволнението, подлежащ на обезщетяване
по чл. 225, ал.1 КТ, изтича винаги след двумесечният срок по чл. 358, ал.1, т.2 КТ за предявяване на иска за отмяна на уволнението – Решение № 215 от
08.07.2010г. по гр.д. № 166/2009г. на IV гр. о. на ВКС. В Определение № 812 от 21.06.2013г. по гр.д. № 2500/2013г.
по описа на IV гр. о. на ВКС (цитираното в него
съдебно решение), Решение № 102 от 27.05.2014г. по гр.д. № 1203/2012г. по описа
на III гр. о. на ВКС, Решение № 63 от
05.04.2013г. по гр.д. № 558/2012г. по описа на III гр. о. на ВКС, също е прието, че обезщетението по чл.
225, ал. 1 от КТ следва да се присъди за периода до датата на приключване на
устните състезания пред първата инстанция. С оглед изложеното предявеният иск
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ е основателен за посочения период. При
брутно трудово възнаграждение към момента на прекратяване на договора в размер
на 855,60 лв. (видно от допълнително споразумение № 1193 от 27.02.2020г. на л.
50 от делото) за посочения период на ищеца следва да се присъди сумата от
2483,10 лв. До пълния предявен размер от 5040 лв. и за периодите от
05.05.2020г. до 03.06.2020г. и от 01.09.2020г. до 05.11.2020г. искът следва да
бъде отхвърлен. Това е така, тъй като ищецът е останал без работа, считано от
04.06.2020г., поради което не следва да се му се присъжда обезщетение за период
преди тази дата, а за периода от 01.09.2020г. също не следва да му се присъжда,
тъй като съдебното дирене и устните състезания пред настоящата инстанция са
приключили на 31.08.2020г., поради което това е и последният възможен момент,
към който могат да се вземат предвид факти и обстоятелства по смисъла на чл.
235, ал. 3 от ГПК. Съдът прие за база на иска брутното трудово възнаграждение
на ищеца без дължимите удръжки, тъй като в практиката си върховната инстанция е
имала поводи да се произнесе в насока, че именно тази база следва да бъде взета
предвид, като съдът не приспада удръжки към държавния бюджет, пенсионното и
здравното осигуряване. Тези удръжки се дължат от работодателя при изплащане на
съответния доход и се правят при получаване от работника или служителя на
присъдената сума. В такъв смисъл са Определение № 1205 от 10.11.2011г. по гр.д.
№ 1093/2011г. по описа на III гр. о. на ВКС и цитираните в него - решение № 686/26.05.2003г. по гр.д. №
3520/2001г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 674/30.06.2003г. по гр.д. № 3508/2001г. ІІІ
г.о. ВКС.
По разноските:
При този
изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд Несебър държавна такса върху
уважените искове. С оглед основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 КТ дължимата държавна такса е в общ размер от 199,32
лв. Върху отхвърлените искове не следва да се заплаща държавна такса от ищеца.
На ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 332,36 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Р.М.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, извършено с предизвестие № 2294 от 04.05.2020г. и заповед № 2342 от
05.05.2020г., издадена от ОП „Б.к.с.и о.”***, за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, считано от
03.06.2020г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Р.М.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на
спец. кола” в „ОП „Б.к.с.и о.”***.
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Благоустрояване, комунално
стопанство и озеленяване” към Община Несебър, представлявано от директора Д.С.П.,
код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225 КТ, на Р.М.Й., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 2483,10 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода 04.06.2020г. – 31.08.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен
размер от 5040 лв. и за периодите от 05.05.2020г. до 03.06.2020г. и от 01.09.2020г.
до 05.11.2020г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 2 ГПК предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъждане на сумата от 2483,10 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа.
БАНКОВА СМЕТКА, *** 2483,10 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа:
Банка „Райфайзенбанк” ЕАД - IBAN: ***.
ОСЪЖДА „Общинско предприятие „Благоустрояване, комунално
стопанство и озеленяване” към Община Несебър, представлявано от директора Д.С.П.,
код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
по сметка на Районен съд гр. Несебър на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 199,32
лв. - държавна такса върху уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Общинско
предприятие „Благоустрояване, комунално стопанство и озеленяване” към Община
Несебър, представлявано от директора Д.С.П., код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.М.Й., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 332,36 лв., представляваща
направени по делото разноски - заплатено възнаграждение за един адвокат,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: